Луната залезе от Джон Стайнбек
Мислех си, че Стайнбек е автор вглъбен единствено в Америка, но това съвсем не се оказа така.
В „Луната залезе“, той обръща поглед към текущите събития в Европа, към черните времена тревожещи всеки нормален съвременник на този ужасен конфликт, наречен ВСВ.
Лесно се разпознават безименната страна и хората ѝ, а майсторството на писателя завършва една правдива фреска, без да пропуска или да украсява ненужно реалностите на войната.
Цитат:
„Хората със стадно чувство печелят битките, а свободните хора печелят войните.“
Червена страна от Джо Абъркромби
"Пое дълбоко дъх и препусна в тръс към залязващото слънце. "
Прочетох я. Вгорчи ми удоволствието от цялата поредица.
Люби ме тази нощ от Нан Райън
„Шедьовър“ е силна дума, но тази книга се превърна в една от любимите ми (от този жанр) и поради тази причина ѝ поставям толкова висока оценка. За мен лично постепенното назряване на чувствата стои в основата на добрия любовен роман, обратното ми се струва нереалистично, а и в голяма степен безинтересно. Винаги ми се иска да има напрежение между героите, което да се покачва в течение на времето, а не изведнъж — било то емоционално, сексуално, всякакво. Затова и истории, развиващи се стремително още в първите глави, ме отегчават много бързо. Очакването на кулминацията в отношенията, съчетано с интересни и силни характери, това е, което оценявам в този вид литература. Определено настоящият роман си имаше всичко, което търся, дори нещо повече — второстепенните герои са също интригуващи и допълват историята перфектно, а и историческото време също допринесе, поне за мен, защото този период винаги ме е вълнувал. Със сигурност бих се върнала към тази книга след известно време, с удоволствие ще си припомня тази красива любов между Хелън и Кърт.
Зимата на нашето недоволство от Джон Стайнбек
Ще се съглася с domino1, абсолютно прав.
„Изобщо не е вярно това, че съществувала някаква общност от светлина, нещо като световна клада. Напротив. Всеки сам си носи своята — самотната своя светлина. Моята светлина обаче е угаснала. И няма нищо по-черно от един фитил. […] Когато една светлина угасне, става по-тъмно, отколкото ако изобщо не е светила. И светът е пълен с тъмни изхвърлени хора. […] На всяка цена трябваше да се върна — да върна талисмана на новата му собственичка.
За да не угасне още една светлина.“
Извадка от последната глава. Мисля, че и аз не съм срещала по-въздействащ финал досега в литературата. Любим писател, винаги ще си остане такъв.
Бремето на белия човек от Ръдиард Киплинг
Мъзда — мъст, възмездие
Гласът на острието от Джо Абъркромби
Монца и Герои са си самостоятелни книги сами по себе си, но аз съжалявам, донякъде, че по случайност прочетох първо Герои. Абъркромби може да не е добър създател на вселени (както отбеляза горе), но книгите дават една хубава основа за изчитането на Герои, изясняват се немалко ситуации…
А за Ериксън… Малазанската книга е… Просто Е!
Спомням си едно меме… Такаи не го открих повече за да си го запазя… Бяха споменати няколко автора… Единият убивал надеждата, другият убивал вярата, споменат беше Р. Р. Мартин, че убивал всички… Накрая беше Ериксън- убива всичко…
Отмъщението на Монца от Джо Абъркромби
Често, през половинатабвреме и аз го сравнявах със Спароу.
А нима отмъщението за смърта на брат и не е принцип?
И кое му е принципното на Коска? Да погазва всякакви принципи? Ама бил спрял да пие? Ама защо- защото иска да си спаси насрания задник, а не заради някакви си там принципи…
Бруталност?
По- добре да не попадаш на Малазанската хроника… :)
Явно не си чел добре предните книги.
Там става ясно, че…. Сулфур ли беше?… също е бил негов ученик. А към края на 3тата книга от поредицата Първият закон самият Баяз намеква, че има свои собствени ядачи.
Колкото до Шенкт- в последният разговор със Сулфур става ясно, че явно е отеглил се ученик (ядач явно) на Баяз.
Лично аз харесах доста повече Герои
Честно казано съм разочарован.
Предполагам още споменаването на Клингщт Ийстуд трябваше да ми го подскаже…
Дотук прочетох останалите книги от поредицата и като цяло ми харесаха. Както се казва- имат си от всичко. Обаче на тази съм още в началото (не знам колко страници, киндъла показва 15%) и вече ми нагарча от многобройните препратки към американския див запад.
Дяволското шише от Робърт Луис Стивънсън
Това не е никаква научна фантастика.
Най-обикновена приказка, притча или каквото искате…
Лично на мен не ми хареса.
Както някога от Шарон Вагнер
Хубав трилър.
https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/мъзда/
Някой може ли да ми каже, какво е „мъзда“?
Ако вибраторите имаха клепачи от Кати Лети
И аз като Papia ще я довърша, защото не съм свикнала да оставям недочетени книги, но това не е моята книга.
Път между световете от Степан Вартанов
Изненадващо приятна.
Шанс от Робърт Б. Паркър
Забавна кримка + лош превод (огромна коса/ огромна прическа, wtf?) = на няколко приятно прекарани часа, нищо неочаквано.
На лов за съпруга от Оливия Паркър
Свежа със забавни диалози.
Грамофон на нощта от Тери Пратчет
Извинете ме, допуснах две правописни грешки (по невнимание смених места на букви) и едно дразнещо повторение. Но, уви, тук не можеш да редактираш коментара си, а не ми се спамеше с втори такъв. И все пак ще кажа няколко думи, за да бъда разбран. Първо не съм тръгнал да правя преводи и ако някой е в такава роля, би трябвало да има критерий за това. Сетне се радвам, че е направен този може би фенски превод, просто ’щото е готино, дори като някаква лоша плоча. Просто идеята ми беше да се сложи в някаква графа, така че един бъдещ читател да има готовност за грешките в творбата. Нали има gramma nazi, както и всякакви маниаци на тема слова. Също така има и хора, които искат да пишат правилно. Може би грешката в творбата пораждат и у мен някакво не съвсем грамотно писане. Не се обиждам. Пиша с добро. :)))
Читателски коментари