Читателски коментари

„Така наречено“ е за жалост… Да.

Прочетен на един дъх!

Много ми хареса цялата поредица. Заслужава си да бъде прочетена. Благодаря за превода

Аз съм от така нареченото „ново поколение“ и искам да кажа ,че попринцип не бих дала шанс на толова стра книга ,но останах приятно изненадана. Вече съм заинтригувана от старите четива и ще започна още накоя подобна изтория.

Хуморът и динамиката на развитието са изключителни. Авторът явно е бил в кухнята на американското съдопроизводство.

Но преводът е ужасен.

Който превежда „fat cats“ като „големи котки“, вместо „важни клечки“ или „големи босове“ не си е направил труда да провери за идиоми. Българският текст звучи като да е автоматичен превод на Гугъл. Това е много жалко, защото авторът обича иронията като изразно средство. Кой знае, колко от солта на оригинала се е загубила.

2021 вече не звучат толкова като фантасмагории голяма част от нещата, особено частта с Китай ;)

Увлекателно написана история, въпреки че голяма част от читателите вероятно от самото начало са се досетили каква е истината. Не считам това за недостатък в никакъв случай, прочетох я на един дъх и с удоволствие.

*поправка: ГилиъМ.

Хм… чета предишния си коментар и той звучи, сякаш аз смятам ХИМИЯТА за правилен начин да се премахне неоправданата агресия. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ :). Само възпитанието и личностното израстване следва да направят това. И могат да го направят, разбира се. Химията… не е сигурно дали нейната намеса е оправдана, дори само като „спешен помощник“ в някакви конкретни случаи. Хайде, да кажем, че като съвсем еднократен спешен помощник, в накакви специални случаи, може да се намеси.

За да изчистя още малко предишното си мнение — когато казвам, че хората не могат да поставят граница между „необходимото и прекаленото“, имам предвид, че вместо да използват химията като помощник за извънредни случаи, те я превръщат в основен инструмент. При това положение, отрицателните ефекти няма как да закъснеят.

И тъй като вече прочетох „Brave New World“ (препоръчвам го горещо) — между двете книги има една важна разлика; но тя пък още по-ясно очертава и арогантността на лошите решения, и единствения път за спасение. Алдъс Хъксли е много по-обезверен в човека, отколкото Станислав Лем. В неговия вариант, погрешното възпитание и убийството на всичко, що се нарича „личност“, е превърнато в официална политика. Във варианта на Ст. Лем възпитанието и/на личността се ползува с особената грижа на обществото. Родителството там не идват просто като резултат от спукан презерватив; възпитанието на дете е максимално защитено откъм това възпитателят безхаберно да повтаря грешките на своите възпитатели. И в двете книги любовта е посочена като пътя за спасение. И в двете книги се подчертава, че тя се ражда от чувства, но се развива от воля. Съдбата на любовта в двете книги е различна — защото носителите й са захранени с различен вид възпитание. А възпитанието (или липсата му) е от огромно значение за това, с какви оръжия разполагаме — не за да нападаме другите, а за да защитим себе си.

Още едно обичано от мен произведение по темата (заедно с „1984“, „Фермата на животните“, „Ние“, „451 по Фаренхайт“ и още поне 2, чиито заглавия в момента не мога да възстановя), е филмът на Тери Гилиън „Бразилия“.

Малко в повече ми идват сексуалните сцени. Имам усещането, че след първата книга от поредицата започват да се повтарят и става досадно и еднотипно.

Помня, макар че беше отдавна, нещо от този роман :

" Борец- шахматист ! — засмя се някой от учителите- все едно да кръстосаш ягода с кактус !" ( цитирам по памет).

На мен ми хареса . Като и филмът, направен по романа.

В крайна сметка : Врагове станаха приятели.

В началото ми хареса-главната героиня е забавна и прави всичко весело. Но на места наистина звучи по детски. Като цяло е добре, в момента ми се чете нещо по леко, а обикновено вампирските истории са доста мрачни, така че ще прочета и останалите книги от поредицата.

Не можа да ме грабне тази книга! Освен това някак беше като копие на „Бляскаво момиче“ или поне подобие. Тегава, тегава, много тегава книга.

Много Руско , много … Момъкът , девойката и так далее …

Коментар на коментар не е позволен. Моля, съобразявайте се с правилата. Администратор

Много забавно. Да допускаш издевателства в детски лагер. Точно тия т. нар „дан коловци“ ще станат по-меки от памук след 2 часа лазене и киснене на мръсните им мутри в калния полигон на остров Парис. Но същото се полага и за учителите, които допускат подобни издевателства да бъдат вършени. Това затвор за тежки престъпления ли е? Наказателна колония? Как няма оптия за леко пренаписване на това „произведение“

Не ми хареса. Има любов, няма влюбване. Има приятели, няма сприятеляване, има постижения, няма развиването на героя. Всичко в тази книга е предварително готово и дори предсказано.

Прекрасна и завладяваща история!

Великолепна книга ! Един от най- добрите трилъри, които съм чела. Авторът има невероятно чувство за хумор. Смяла съм се с глас и от сърце. Приятно четене.

Слаба книга. Едно безкрайно описание на фантастичен свят без определена цел.