Читателски коментари

Вятърните мелници на боговете от Сидни Шелдън

kalanova (26 октомври 2021 в 23:36), оценка: 4 от 6

Много трудно беше да не оставя книгата в началото, но след това стана интересна. Не е от най- добрите книги на Шелдън, но при липса на други става.

Преследване от Карън Робърдс

[email protected] (26 октомври 2021 в 13:13), оценка: 6 от 6

Много ми хареса!

В неизвестност от Айрис Йохансен

[email protected] (26 октомври 2021 в 12:48), оценка: 5 от 6

Определено си заслужава да се прочете!

Чужденецът от Албер Камю

domino1 (26 октомври 2021 в 09:08), оценка: 6 от 6

Един интересен момент от втората глава на втората част на романа. Докато главният герой лежи в килията си, намира стар вестник. В него се разказва историята на чех, който завърнал се от продължителен гурбет, отсяда в старнноприемницата на майка си и сестра си, без да разкрива самоличността си — целта е да ги изненада приятно. Те пък го убиват, за да го ограбят.

Този сюжет е използван от Камю в неговата драма „Недоразумението“ — едно от любимите ми драматични произведения, плод на гения на автора. В „Недоразумението“ обаче действието се развива в неизвестна северна и мрачна европейска държава. Може да изслушате тази творба в YouTube във формат на радиотеатър.

Повест за два града от Чарлз Дикенс


Тук ще коментирам не толкова „Повест за два града“, т.к. още не съм я чела, колкото Чарлз Дикенс и великолепният Поаро на Агата Кристи. Аз бих определила Чарлз Дикенс като Иван Вазов на английската литература и по-конкретно проза. Романите му отразяват т.нар. утайка на живота или по-точно нещата, които никой не иска да преживява.

Като абсолютен фен на Агата Кристи и гледала гениално направения филм „Убийство в Ориент Експрес“ поне 3 пъти, съм много щастлива да забележа, че и друг е обърнал внимание на подобен детайл. Доколкото си спомням тази или следващата година ще излиза и „Смърт край Нил“ с участието на жената чудо Гал Гадот.

Не вярвай на никого от Айрис Йохансен

[email protected] (24 октомври 2021 в 21:38), оценка: 5 от 6

Много ми хареса!Заслужава си отделеното време!

Ужас от Дан Симънс

georgatoss (24 октомври 2021 в 21:04), оценка: 6 от 6

Уникална

Морето на спокойствието от Катя Милей

estranged (24 октомври 2021 в 16:27)

Толкова хубава е тази книга!

Бягство от страстта от Барбара Картланд

loshana (23 октомври 2021 в 23:25)

Неочаквано приятна книжка. Нито героинята е типичната богата красавица, нито героят е типичният отегчен преситен благородник. Прочетох я на един дъх и след време пак ще повторя…

Херцогът и аз от Джулия Куин

renii (23 октомври 2021 в 17:14), оценка: 5 от 6

Нетфликс направиха сериал от 8 серии по книгата. Декември ще излезе по втората книга от поредицата.

Херцогът и аз от Джулия Куин

pepinkat (22 октомври 2021 в 22:09), оценка: 5 от 6

Не очаквах, че ще ми хареса.

Купата на небесата от Грегъри Бенфорд, Лари Нивън

mailsteg (22 октомври 2021 в 13:03), оценка: 4 от 6

Авторът е страхотен и съм му фен, но точно тази книга куца доста.

Няма да навлизам в подробности, но не бих я препоръчал.

Катрин от Мари Кордоние


Не можах да я дочета.

Лицето на страха от Дийн Кунц

stagon (21 октомври 2021 в 22:17)

Хубава книга.

Стоманеният плъх от Хари Харисън

plamenppp (21 октомври 2021 в 17:28)

Не е първата книга, а четвъртата.

Мъртвият ирландец от Джон Лескроарт

Марина_Г (21 октомври 2021 в 12:36), оценка: 4 от 6

Историята вероятно е много хубава, обаче преводът ме отчая. На моменти има цели абзаци, които нямат връзка с останалото. А част от думите, които са използвани, изобщо не съществуват в българския език. Иначе замисълът не е лош, но разкриването стана малко наивно.

Щети от Джон Лескроарт

Марина_Г (20 октомври 2021 в 10:08), оценка: 6 от 6

Книгите от серията са страхотни и много увлекателни!

Сърце от Едмондо де Амичис

domino1 (20 октомври 2021 в 09:52), оценка: 6 от 6

Много мил коментар. Аз също харесвам книгата, тя беше любима и на моите родители.

А относно отношенията между ученици и учители — това е много широка тема.

Всяка сутрин, отивайки на работа, виждам тълпите ученици, пушещи цигари тютюн и трева пред училищните дворове (вътре уж е забранено). Около тях са техните учители — и те пушат, и те псуват, и те крещят. Ако на ученик му угасне фасът, то учител ще се спусне да му го палне. Госпожите и ученичките им си коментират маникюра и актуалните сериали. И едните, и другите са с безизразни, затъпели, наркомански лица. Бих казал, че учителите никога не са били толкова близко до нивото на учениците си.

А уважението към учителите днес е голямо — заменихме цветята с ваучери за лятна почивка, козметика и SPA процедури.

С две думи — и близост има, и уважение.

Гравитационна дъга от Томас Пинчън


Има ли шанс да видим някога този роман и по книжарниците на хартиен носител в този си превод и вариант и обяснителни бележки към него ?

Сърце от Едмондо де Амичис

magdalena_lk (19 октомври 2021 в 10:17), оценка: 6 от 6

Много интересен роман, разказан под формата на дневник на един ученик от 3-ти клас! Освен случките в училището, за които разказва Енрико, много са интересни също и месечните разкази, които са поместени в книгата. В тях се разказва за 12–13 г. момчета-герои. Най-интересен и впечатляващ е разказа „От Апенините до Андите“, в който се разказва за смелото момче Марко, което тръгва само от Генуа до Аржентина, за да открие и спаси болната си майка.

Това, което ми направи най-голямо впечатление в книгата е тогава, когато Енрико говори, че когато някой негов съученик или учител се разболеел той и другите му съученици са отивали да го виждат. Не само, когато някой е бил болен, децата са си ходели често на гости. Ходели са също на гости и у техните учители. Много ми хареса това, че хората са се уважавали, а сега хората са много самотни, не общуват и не си ходят на гости, всеки си гледа него, искат да си са сами и не им трябва да ходят на гости на някой, нито пък някой да им идва у тях на гости. Вниманието и уважението между децата и техните учители е това, което ме грабна в тази книга. Човек има нужда най-вече от внимание, от разбиране и от любов. А сега за съжаление липсва внимание и уважение между хората. Хората много се отчуждиха.