Читателски коментари

С много даскалски тон говорите и поучавате и сигурно се мислите за много респектиращ ;)

Извънредно чудна е и убедеността ви относно събития отпреди хиляди години. Нарекох се умерен автохтонист, именно защото ме дразнят такива като Спароток. С всичките му заигравки с думичките, етимологии и фриволни тълкувания на изворите. Той също е краен БЪЛГАРИН като вас, еднакви сте в подхода си, но се намирате в две невъзможни крайности. Радвам се ако това ме различава от вас двамата.

Не съм признавал за никакви бели петна, вие може да си ги откривате, но същите неясноти ги има и във вашите източници. Фалшиви или не, тези сказания имат митологичен характер, събитията се героизирани и в стила на ориенталския епос описват събития в които участват и българите, наред с други народи. Само че според мен дедите ни са дошли край Волга от Запад (от Рум), а вие и такива като вас наблягате на бактрийския и прочие произход, което съжалявам, но не считам изобщо за доказано! Балх може да е смислово идентичен с Бълг, но дали се касае за същия народ от дистанцията на хилядолетията, това е въпрос.. с повишена трудност.

Няма да влизам в излишна полемика с вас, впрочем напълно съм сигурен, че вие сте авторът на книгата и естествено няма да сложите кръст на работата си. Но не съм длъжен да ви вярвам, нито пък да спестя критиката си към тази книга, която като историк считам за спекулативна.

Усета ви ще преценят тези, които решат да ви четат!

Сбогом.

Всъщност, проблема на тракоманската теза (в която има огромни бели петна както сам признавате), е многопластов, но далеч не маловажен. От една страна с лека ръка се изхвърлят ценни страници от историята ни като сведенията за прародината ни, за които ни говори Михаил Сирииски, географията Ашхарацуиц, Квинт Курции Руф и много други сведения на съвременници на епохата. Стига се дотам че всички извори се отричат, за да се стъкми теория че сме потомци на траките, за което няма нито 1 извор на съвременници на епохата. Ама айде това едно на ръка. Ние тук ще се занимаваме явно не с това кое е част от историята ни, а с това какви са пристрастията ви. А това е жалко. Но да продължим.

Прескачам идеята че българите са химическа реакция от смесване на някакви си там елементи.

Прескачам идеята че очевидно не различавате Иранците( към които спадат всички сармати, скитите, иранците, таджиките, и други) , и Тюрките.

Прескачам факта че не сте чели сказанията, нито пък Джагдар Тарихи, за който ние нямаме спор дори.

Прескачам идеята че не знаете но паралелно с това сказание, има и друго такова ( Сказанието за Чулман), което е намерено при много по различни обстоятелства, на различно място и време, и което има препокриване с част от митовете от сказанието за което си говорим в момента.

Въобще прескачайки цялата ваша лъхаща на спаротоков последовател лексика, аз ви моля да не наричате фалшиво нещо което не сте чели, и за което само сте чували от хора които никак не са добронамерени, дори и вие да си мислите обратното.

Разликата между мен и вас господине, е че вие се считате за умерен автохонист, а аз за краен БЪЛГАРИН.

Да вярвам във лично вашата добронамереност. Но наистина смятам че вие сте бил подведен. Разбира се, всеки има право да си отстоява личната позиция, дори за неща които са напълно доказани като произхода ни. Никой няма да спре хората казващи че 2+2 =5 , не сме средновековието.

Но това право не ви дава никаква причина с лека ръка да плюете и дискредитирате творбата на автора по горе, защото той е подплътил нговата добронамереност, с голяма доза труд, родолюбие и добър усет…

От оня усет

за отсяване на зърното от плявата

и умната

Господине, базирате се на съмнителни ръкописи, третиращи преплетени легенди, в които участват много народи. И за „Сказанието..“ и за „Джагфар Тарихи“ има сериозни съмнения, че са фалшификати. Аз лично приемам по-скоро, че са оригинали, но представляват компилативни произведения в стила на арабската летописна традиция.

Относно тракоманската ми лексика, аз се считам за умерен автохтонист. Няма да чуете от мен, че българите били непременно мизи, по-скоро виждам началото ни в Северното Причерноморие. Населението там е поддържало тесни връзки с трако-илирийците и накрая се спояват в един народ.

Забележете, че не се изразявам категорично като вас, така че няма нужда да говорим за „наизустена лексика“. Всички умеем да мислим, но някои като си втълпят нещо изпадат в крайности. Нещо такова е и вашата индо-арийска, но и доста потурчена теория. Реално е да се признават древните връзки Европа <-> Азия, те са факт, засвидетелствани са и в двете посоки! Не е зряло обаче да се идентизираме с народи живели на хиляди километри от нас, без сериозна изворова база, а само на основата на псевдо-доказателства (чужди легенди, съвпад на думички, имена на села). Още повече, когато това ни е наложено отвън!!!

Ако искате признание, че тракийската теория също не е напълно подплатена, имате го! Но твърдя, че тя е в пъти по-логична и обоснована и се припокрива с етнографските и генетични реалности на нашата територия.

Читателите сами ще преценят в какво да вярвят!

Признавам че книгата няма да мога да започна до началото на следващият месец, но тъй като съм чел Сказанието за Дъщерята на Хана, искам да се изкажа по него и връзката му с българите.

Друго от имената на страната на Българите освен кара-бурджан в сказанието е АТИЛ. Това е името и на град на поречието на Волга, които е бил столица на хазарската империя след като те ни изтикват на запад.

Тангра не е тюркски бог, а е арийски(индо-ирански) Бог, който е късновзаимстван при тюрките. Това доказва Петър Добрев, който намира Тангра при памирските народи (например народа Сариколи) и други, които не само не са тюрки, но никога не са били покорявани от никой народ. За справка — Звездната Вяра на Древните Българи от Добрев.

Трето — тангра в дунавска България съществува, позволявам си да пусна линк, към източник които се явява втори, след колоната на Омуртаг

http://tangrabg.files.wordpress.com/2010/12/tangry.jpg?w=1000&h=

В този източник се споменава следния факт… Когато турците завладяват България, един от техните духовници е изпратен на мисия да разбере как назовават Бога поданиците на падишаха. За Българите той казва следното: „Българите назовават Бога — Танградир“. Оригинала на летописа се намира в Лайпциг.

Предният участник използва типичната лекцика на тракоманите, но това не може да изтрие паметта на народа ни за исторически събития като преселението от Балхара до Стара Велика България (загатнато в последната глава на Сказанието). Не може да изтрие и Боговете ни, които са славени и тук. НЕ става дума за Бог, а за Богове. В България много села се назовават Хърсово например, по бог Хърс.

Интересно е дали село Арджан в Леринско има общо с митичното селище на благодатта Арджан.

И прочие. Чели недочели, ама така не се прави история, съжалявам. Умолявам първия коментиращ да прочете това което коментира, и да си направи труда да го осмисли, преди да говори наизуст със тракоманска лексика.

Още в началото на книгата, в импровизираната си хронология, авторът нарича България „Кара-Бурджан“. Няма никаква необходимост от това, но пък това е едно улеснение за читателя, да разбере на какви теории за произхода се опира повествованието.

тюрки, хони, Тангра, бурджани, булгари и пр. транскрипции с далекоизточен привкус.

Дори само „Тангра“ ми стига, не си направих труда да чета нататък!

Тюрко-алтайската теория за българите е отдавна компрометирана, а бог с име Тангра в Дунавска България не съществува. Няма никакви източници за такова нещо! Тенгри-Дингир е друг въпрос и касае съвсем други територии. Днес всеки „незомбиран“ любител на историята знае това. Всеки, който не чел исторически учебници на „Партиздат“.

Казвам го един път, който държи на подробности може сам да се порови: В средновековната история на България липсват каквито и да било сериозни податки за тюркско потекло, няма и тангризми, нито тюркски субстрати в езика ни. А напротив, в културата ни доминират трако-скитските езикови и етнографски пластове и влияния. Такъв е и произходът на българското име и народ.

Истината отдавна вече е широко достъпна особено ако сме с отворени очи! От друга страна животът е кратък, затова предлагам да не си губим времето с подобни манипулативни книги — отрочета на руско-имперските политики и пр.

Книгата е много хубава. Добър прочит на класическа библейска тема. Лично аз съм впечатлена и очаквам с нетърпение на български да се появят и другите му книги от същата поредица.

„Чериса“ е първият роман, който прочетох. Той остана за мен най-завладяващият, въпреки че след това съм чела много книги. Бях на може би на около 15 когато я прочетох, но си спомням съдържанието й като че ли съм я чела скоро. Преди няколко години я препрочетох а сега като открих, че мога и от тук да я преппрочета отново много се зарадвах и го напарвих. Най-, най-прекрасната книга разказваща за любовта между двама души! Просто нямам думи!!!

Уникално просто, какво мога да кажа! Любовта ми към Скандинавия се увеличи още повече след като привърших с разказите. Мечта ми е да уча Скандинавистика и да живея някой ден на Север.

Горещо препоръчвам произведенията, но не мисля, че ще достигнат до всеки един.

Малко са хората, които оценяват това произведение в днешно време, наистина. И за жалост сред тях почти няма млади. Не знам дали заради прекаленото различине във времената, които живеем или заради материализирания свят сега, или може би заради двете.

Според мен „Под игото“ е класика, значима книга в българското творчество и история и всеки българин, горд с тях, би трябвало да я прочете.

Разбира се, не мога да кажа, че това ми е любимата книга, има и по-добри, но смятам, че книгата е интересна и въздействаща.

Препоръчвам я, за да се докоснете до жестокото време, изтърпете я докрай, въпреки че не вие приятна. : ))

Не разбирам, защо децата се срамуват да кажат, че я харесват. Аз съм 8ми клас сега и „Под игото“ беше първата сериозно книга, което прочетох, бях доста малка и ме впечатли много. Така че, не подценявайте творчеството на Вазов.

Интересна е. Аз не съжалявам, че я прочетох.

Живяхме по това време, автора достоверно пресъздава събитията.

Няма по-отвратително от времето на комунизма!

Разни старци още се опитват да твърдят, че комунистите ме били изучили. Сякаш не съм бил най-силен математик в гимназията, а някакво тъпо парче, дето са му дали образование по милост :(

Младите трябва да четат тази книга!

А онези дето изграждаха развито соц.общество, а след това див капитализъм да се разкаят публично.

Страхотна книга-остроумна, оригинална, засягаща вечната тема за любовта, доверието и приятелството.

Една от най- любимите ми книги. Прочела съм я над 5 пъти. Не знам дали ще допадне на всички, но за мен е просто страхотна! Алекс ми е любимият женски персонаж от любовните романи. Много ме развълнуваха двамата с Дъглас.

След като си написал коментар го прегледай за правописни грешки!…

Наистина хубава книжка, написана на моменти с добро чувство за хумор. Прочетох я с голям интерес.

Изчетох внимателно всички коментари и бих казал, че повече или по-малко те се припокриват с моето мнение. Прочетох книгата на проф. Божидар Димитров на един дъх и също като много от вас споделям голяма част от разсъжденията му. Разбира се, както повечето от хората коментирали преди мен, на моменти и на мен ми правеше впечатление прекалената интерпретация предложена от страна на автора относно определени събития. За мен, най-вече това личи в историята за Кирил и Методий, донякъде в идеите за координарите действия между владетелите на двете Българии (Дунавска и Куберова), както и тезите свързани с езика и формирането на българския народ.

Въпреки това, че не бих взел за чиста монета мнението на автора относно горепосочените глави от книгата, тези негови разсъждения не ме разочароват. Удовлетворението от останалите части, където споделям представените логични заключения многократно надвишава разочарованието ми от това, че другите части са според мен твърде охудожествени и по-малко вероятни.

Съгласен съм с г-н Кирил Ковачев, че национализма изкривява в своя полза истината, както и с г-н Иван Делчев, че няма исторически извор напълно обективен (това пише и проф. Божидар Димитров в предговора на книгата), но нима някой от нас е някога напълно обективен за нещата случващи се в живота. Всеки човек, винаги малко или много пречупва случващото се през призмата на собствените си възгледи, емоции, интелект. От тази гледна точка не смятам, че тенденцията всяка нация да представя себе си като най-доброто за сметка на останалите е нещо толкова фатално. Интелигентния читател, винаги ще се замисли над прочетеното преди да преразкаже на други заключенията на професор Димитров относно новите за историята ни величия и героизъм.

Велика! … Най-любимата ми книга! :])

"….После той разкъса дрехата на гърдите си и бавно раздра с нокти восъчнобялата си кожа…. Само аз мога да те опазя… и спася… завинаги! " … „Пий! — каза ми. — Пий и стани плът от моята плът и кръв от моята кръв, сега и вовеки!….“

Това е любимата ми книга от детството и по-точно от тийнейджърските ми години! С радост я чета и сега .

Прочетете книгата на Ив.Стоянов, сравнявайки текста й с „Българско Възраждане“ на Н.Генчев и вероятно ще ви стане ясно.

Книгата е много хубава! Прочетох я на един дъх, но като стигнеш края и имаш чувството, че не е довършена!!! На мен така ми се струва.