Читателски коментари

Огледален танц от Лоис Макмастър Бюджолд

Искра (8 февруари 2008 в 18:08)

Здравей,Гошо!Чак сега прочетох коментара ти(ама много съм бърза,а?).Ами съветвам те да почнеш книгите поред,като си сложиш розови очила за понякога невъобразимия превод и грубите грешки в изказа(вина и на преводача,и на редактора).Сюжетът е много интересен и вълнуващ,обаче се иска търпение и интерес към такава литература.Убедена съм ,че половината от читателите са харесали много книгите от поредицата,а другата половина се питат чий болен мозък ги е измъдрил и що за странни птици ги четат.В своя защита ще кажа,че съм израстнала с Междузвездни войни и братя Стругацки.За сведущите това обяснява всичко.

Престъпление и наказание от Фьодор Достоевски

Ради (8 февруари 2008 в 15:39)

Не съм чела по-добра книга от друг автор. А, от Достоевски — поне от същиq ранг за мен са Братя Карамазови и Бесове.

Десет малки негърчета от Агата Кристи

Моника (8 февруари 2008 в 14:21)

Най-невероянната книга, която съм чела.. Прочетох я за 4-ти път и отново и отново ми е все така интересна.

Дневникът на Ева от Марк Твен

Христо Бояджиев (7 февруари 2008 в 21:47)

Както винаги необикновено красива,оригинална и трогателна и леко хаплива,но самата тя-Мирена.Благодаря ти,че те има.

Слуховете за мен от Ясутака Цуцуи

Орлин 28 (6 февруари 2008 в 20:29)

Много свеж разказ! Приятно съм изненадан! За съжаление обаче не сме запознати достатъчно с японската литература… Явно има какво да се прочете. Обикновено асоциацията за японска книга е хайку или самурайски фанатизъм. Тук откриваме нещо ново — човешки облик на жълтото лице.

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър


Това наистина е една от книгите, които човек задължително трябва да прочете!Макар да изглежда по детински забавна и увлекателна, смисълът наистина е много дълбок и те кара да се замислиш за истинските ценности и пътя към тяхното осъзнаване!

Кръв от Майкъл Конъли

vast (4 февруари 2008 в 20:29)

Майкъл Конъли е един от най-добрите за момента. Почти всички кинги са свързани сюжетно. Тази е началото на „поредицата“ :

Кръв

Примката на совата

Смъртта е моят занаят

Завръщането на поета

Във „Хари“ също има препратка към „Кръв“ и дори става дума за истинския филм с Клинт Истуд. /както и в „Завръщането на поета“/

Смъртта е моят занаят от Майкъл Конъли

vast (4 февруари 2008 в 20:22), оценка: 6 от 6

Да, има! „Завръщането на поета“ /оригинално заглавие The narrowz — теснините/

Нерон вълкът от Христо Калчев

ВЕЛИН ИВАНОВ (4 февруари 2008 в 20:19)

много готина книга, най-яката бих казал. а георги илиев е жорж бесния, а васил илиев — велин изов.

Илюзии от Ричард Бах

Нели Димитрова (2 февруари 2008 в 17:34)

Една страхотна книга, която всеки трябва да прочете.

Книга , която ще те накара да се замислиш и да станеш по-добър и по-мъдар.

Вещерите от Сарамир от Крис Удинг


Присъединявам се към горното мнение. Чудесна поредица!!! Хиляди благодарности на ъплоудера, който е качил книгите!!!

Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция от Селма Лагерльоф

Росен Димитров (1 февруари 2008 в 22:56)

Изненадан съм, че никой до момента не е коментирал това великолепно произведение, което трябва да бъде прочетено от всяко дете. Това е един роман оказал огромно влияние върху мен , заедно с такива романи като ’Сърце’(Cuore) на Едмондо Де Амичис, разбира се и много други ,но за тях се сещам винаги първом. Една поучителна история забележително вплетена в пътепис на Швеция и скандинавските легенди в отделните исторически и географски области. Препрочитал съм я 4-5пъти на 8-10г възраст и пак бих я прочел с удоволствие. Горещо я препоръчвам! След прочитането и всеки ше се научи да уважава още повече всяко живо същество!

Хари Потър и сянката от планините (откъс) от Ивайло Г. Иванов

Стоян Барабан (31 януари 2008 в 17:05)

Къде е магията?

Златото на партията от Игор Бунич

Николаев (29 януари 2008 в 16:33)

Ами толкова по въпроса какво е комунизма.Една еврейска банда държи Русия за гушата и до ден днешен и нагло успя да я разграби за трети път през последните сто години,преди беше под формата на смехотворна идеология ,сега олигархичен капитализъм, за тях разлика няма.Прочетете всички ревизионисти които намерите и картинката ще ви се изясни(естествено на руски се намират а у Бе Ге- не) щото тука има свобода на словото.Ако вярвате на гнусната официална пропаганда , която днес наричат история толкова по зле за вас.

Лъвовете на Ал-Расан от Гай Гавриел Кай


Прочетох „Лъвовете на Ал-Расан“ от непознатия за мен автор с интересно име Гай Гавриел Кай.

Смятам всичките часове, прекарани с тази книга за напълно изгубено за мен време.

Ако искате добра и забавна приключенска литература по-добре (пре)прочетете Капитан Блъд, Скарамуш или Граф Монте Кристо. Ако искате интересни мистични лекарски истории вижте Синухе Египтяниа. Ако искате фентъзи ще препоръчам дори не тъй любимия ми Робърт Джордан. Че дори смешници като Майкъл Муркок или Филип Х. Фармър се справят значително по-добре. Ако искате арабски приказки — вижте тези за Алхамбра.

Гай Гавриел Кай на няколко пъти променя дори стила си на писане — някак героите му се изплъзват. Но не в смисъл, че заживяват собствен живот.

„Фентъзито“ в целия роман се заключава в измислената география и имена на народи и божества. Аналогиите с Араби-Мюсюлмани, Евреи и Испано-Католици са крайно прозрачни, а цялото желание на автора е да докаже най-клиширано тривиални хуманистични идеи по доста преднамерен и неловък, бих казал, начин.

Алхимикът от Паулу Коелю

Pavelcho (28 януари 2008 в 21:02)

Прекрасно е, толкова нежно! Навсякъде около нас се случват неща, от които да черпим познания и мъдрост. Романът граничи с абстрактното в живота, и тези които са привърженици на „действителните“ аспекти от него, вероятно ще го оценят по-занижено. Въпреки това си струва прочита!!!

Задочни репортажи за България от Георги Марков

П.Петров (27 януари 2008 в 15:39)

Г-жа Трифонова, не бъдете съвестта на България. Обичайте Г.Марков, но той си остава за много българи спорен автор. Израства, да но на каква цена? Правилно казвате „заминава“ , не избягва от България. Четох пътеписа Ви до Македония и го харесах, но сега си мисля, че сте била „правоимаща“. Имали сте пропуск от гаулайтерите на концлагера „НРБ“.

За Ваше сведение аз „еснафът“ не харесвам Азис и не съм фен на Б.Б. Като студент имах задължението да поддържам чистота в левия коридор и тоалетните на Студентска поликлиника. Ходех за по два часа от 6.00 до 8.00 /сутрин/. Грижех се и за един студент от стаята ми в 1-ви блок на Студентския град. Ранен от убиеца на 8 мои колеги през далечната 1974.

Помня лицето на убиеца на студентите,като го караха към джипа пред блока. Помня че беше от семейство на правоимащи. Знам, че убиецът на Г.Марков е имал подобен поглед. И написах въпреки това горните си мисли. Вие срещали ли сте се лице в лице с убиец-правоимащ, за да ми казвате какъв „животец“ съм имал? Виждали ли сте размазан по стената войнишки мозък в батальон край Сливен? Пиян подполковник гонил ли Ви е със зареден пистолет по дървета? И не ща да ми казвате какво е това концлагер „НРБ“ и какво е търсил човекът Г.М. там горе „за малко“ при гаулайтерите ?

Сбогом, и благодарим за рибките от Дъглас Адамс

Георги (27 януари 2008 в 13:07)

Развалят хубавата книга тия преводачи! Чел съм това заглавие с много по-точен и хубав и точен превод!

Арканзаски трапери от Гюстав Емар

василка (27 януари 2008 в 09:07)

Чела съм книгата като малка, и ми направи впечатление, може би защото обичам приключенските романи, ако я прочета сега няма да е същото, но децата трябва да четат книги и някое от тях може да я хареса.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Цвета Трифонова (25 януари 2008 в 17:54)

Към ужажаемия г-н П. Петров

Не е важно къде си бил, а какво си направил не само за себе си, а и за народа и отечеството си. Г. Марков наистина се е движил известно време сред соц. върхушката, но не се е слял и претопил в нея. Просто я опознал отвътре, видял е срамните й тайни и така можа да ги опише. Но не е бил само по високите етажи — напротив , най за кратко е там. Ако не знаете дълги години е бил по туберкулозни санаториуми, доста години е инженер в една невзрачна фабрика и едва след литературните си успехи получава достъп до елита. Мисля да знаете, че БМВ -то е от брат му, който живее в Италия. Не мислете, че емигрантската му участ е била лесна, напротив , а какво да кажем за трагичния му край. Както виждате в краткия си живот изминава дългия път от социалното дъно, от зоните на смъртта, през успеха, до изгнанието и до гибелта. Това е пътят на големия писател , това е големият жизнен опит и познание, който дава мъдрост и свобода на таланта , за да може да отрази своята епоха и да плати за това със живота си. Неговата битка против комунизма започва още тук в България в редица от неговите произведения- казвам ви кои , само четете — пиесите „Аз бях той“ и „Комунисти“, романът „Покривът“, но те не виждат бял свят, свалени са още от репетиция, а романът е отхвърлен. Затова заминава, за да може да твори и да каже истината. Вие, който сте си живял само собствения си животец и сте оцелял, как имате очи да пишете против един от малкото рицари на съвестта,един от най доблестните творци и мъченици в историята на България.Писанията ви издават еснафщината и зависта на българина, който не може да живее , без да оплюе големите си имена, защото не може да бъде като тях. Дори на Левски не прощава, какво остава за Г. Марков, виж за Азис и за Бойко Мутрата няма да каже лошо, намерил си е кумира.