Читателски коментари

Паралелни светове от Клифърд Саймък

доктор дулитъл (29 декември 2007 в 19:58)

малко може да е офтопик, ама на „Обичам Клифърд Д. Саймък!“, ми се иска да задам въпроса „а какво мислиш за ’Отново и отново’?“.

Златото на партията от Игор Бунич

hydrargir (28 декември 2007 в 23:50)

„Няма читателски мнения за произведението.“… е написано по-горе.

Ами какви мнения да пишем? То всичко е толкова ясно!… Книгата е много аргументирана, убедително написана, а като се замисли човек, елементарната логика му подсказва, че всичко изложено е било точно така, а не както сме го учили навремето за изпит по „История на КПСС“, където гъмжеше от нелогични съждения, противоречиви „факти“ и празни приказки.

Тайнствата на Стената от Робърт Силвърбърг

нт (28 декември 2007 в 00:30)

Четох тази книга преди години, вероятно скоро след издаването й на български. Тогава обърнах внимание на оригиналното заглавие: Kingdoms of the Wall — Кралствата на Стената.

Смятам преводът на заглавието като ’Тайнствата на Стената’ за подвеждащ, объркващ и безсмислен.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

П.Петров (27 декември 2007 в 17:36)

Слушах редовно задочните репортажи на Г.Марков по ББС. Те бяха като глас от отвъдното. Повтарям, че книгата е забележителна. Никога не съм обичал чалгата и не съм чалга писач, а обикновен концлагерист от ерата на славния социализъм. Никога преди 1989г не надникнах отвъд телените мрежи. Видях обаче отблизо на „Карл Кунгер щрасе“ в Берлин как трамвайната линия се прекъсва от една висока сива стена. И силните немски овчарки в ничията зона на брега на Шпрее.

Г.Марков беше от другата страна на стената тук в България. Той имаше право да ходи по света оттатък телената мрежа. Сам пише, че се е возел из планините ни в собствено БМВ. Ловувал е с Първия и слагачите му. А аз бях от правонямащите. Слушах „Юрайа Хиип“ и „Гранд Фанк“, „Дженезис“.

Сумрачен патрул от Сергей Лукяненко

Деница (26 декември 2007 в 20:05)

Сергей Лукяненко

Сумрачен патрул (2)Глава

1Ако са ви скъпи животът и разсъдъка, стойте далеч от торфените блата…"- наистина е от "Баскервилското куче на А.К.Дойл.

Става дума за бележка, която сър Хенри получава, когато приема да наследи „Баскервил Хол“. Неизвестен (после известен- всъщност жената) му я праща, докато е в Лондон, в своя хотел. Бележката е от изрязани печатни букви от статия в „Таймс“.

Деница

Земята на българите от Ангел Каралийчев

иван андреев (23 декември 2007 в 10:11)

тази творба трябва да влезе в българския герб

Конго от Майкъл Крайтън

Искра (20 декември 2007 в 19:10)

Книгата много ми хареса.Гледах филма преди доста време и много ми допадна.Въобще,аз съм голяма почитателка на Майкъл Крайтън.Чела съм почти всичките му произведения.Особено ми се нрави почти научният му стил на писане.Изказът му е по-суховат,прецизен и никога не се отвлича в безкрайни описания или в банални сцени.Ясно,точно,разбираемо и логично.Препоръчвам „Конго“на всички,но най-вече на тези,които,като мен,никога не са се освободили от обаянието на приключенската литература.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

любен обретенов (18 декември 2007 в 17:09)

Хубаво ще е ако тези задочни репортажи се препрочитат по-често, особено от онези, които тъгуват за социализма. Вярно, че днес на власт са синовете и внуците на тия, дето са управлявали и тогава. Но това просто означава, че репортажите продължават да бъдат актуални. Въпреки 18-те години преход така или иначе някои комунистически порядки са си все същите. Все още май е по-важно не какво можеш, а дали си съумял да се сближиш със силните на деня. Нещата се променят, но твърде бавно.

Хари Потър и сянката от планините (откъс) от Ивайло Г. Иванов

Ellendary (18 декември 2007 в 12:32), оценка: 6 от 6

Май няма да дочакаме продължение.

Търсачи на светове от Клифърд Саймък

Калоян Казаков (17 декември 2007 в 23:35)

Много съм радостен, че има толкова много произведения на Карл Май в този сайт, защото нямам възможност да си купувам книгите и изказвам молба ако може да добавите в близките месеци другите части от поредицата: „В царството на сребърния лъв“(имената на другите произведения ги има в анотацията на втората част от поредицата/която единствено е добавена/). Благодаря ви предварително за старанието.

Търсачи на светове от Клифърд Саймък

нт (17 декември 2007 в 11:34)

Тук е мястото да кажа БЛАГОДАРЯ! на nqgolova за това, че сподели с мен и, предполагам, много други още един текст от любим автор!

Паралелни светове от Клифърд Саймък

нт (17 декември 2007 в 11:27)

„Паралелни светове“ може и да не е най-силния или най-запомнящия се роман на Клифърд Саймък, но със сигурност ще достави удоволствие на всеки, който харесва този автор. Саймък е топъл, Саймък е уютен, Саймък е сантиментален по един чист и мил начин. Саймък е уникален точно заради това. Той е винаги почтен към читетелите си — никакви безкрайни продължения, в 100-200 страници книгата казва много, предполага още повече и те кара да се върнеш и замислиш над загатнатите идеи, дни след като си я прочел. Обичам Клифърд Д. Саймък!

ВИС от Георги Стоев

Джус (17 декември 2007 в 01:16)

Това е втората книга на Жоро Стоев,която чета,и обожавам откритата истина и бруталност,но в същото време и човещината,сантименталността,макар и доста замазана,самочувствието и храбростта му,както в живота си,прекаран сред зверилника,така и смелостта му да опише всичко това.Успехи,и още нови книги!!!

Идеален ден за лов на рибка-бананка от Дж. Д. Селинджър

Риба (16 декември 2007 в 16:23)

А може би все пак има логика, но не всички да я разбират. На мен ми е любимият автор тъкмо защото е странен и ако се замислиш няма да ти е толкова очудено :))

Наследникът от Калкута от Роберт Щилмарк

Николай (15 декември 2007 в 04:18)

Велика книга!

Параграф 22 от Джоузеф Хелър

orr (14 декември 2007 в 16:50)

Да-а, всяка ситуация, в която попадам я има описана в тази книга :-)

И Каткарт и Пекъм си ги гледкам по цял ден, въпреки, че е писана преди доста време и за друго време. Не мога да кажа дали е най-добрата, но заедно с „Майстора и Маргарита“ и „1984“ става една от трите най-любими за мен.

Дж. Хелър има още една, която прочетох веднага след „Параграф 22“. Казваше се „Нещо се случи“ и ми се струва, че бях твърде млад за нея тогава. Мисля, че си заслужава да се прочете също така, стига да може да се намери.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Боян Денизов (11 декември 2007 в 11:04)

Убеден съм, че след много време тези задочни репортажи ще бъдат изучавани от историците като едни от най-точните и задълбочени анализи на тоталитарната система в България, а и не само в България.Сред лакейническата литература публикувана в България от 1944 до 1989 тези произведения се открояват силно.Поколението живяло целия си съзнателен живот при комунизма / това са моите родители / трябваше да намери своя глас и го намери именно чрез Георги Марков.Друг е въпросът, че В България кадрите на БКП и ДС удържаха пълна победа и в такъв смисъл преход въобще нямаше.И разбира се те не обичат човека, който ги разобличава и вади наяве мръсните им тайни.Те полагат огромни усилия да омаловажат неговото творчество.Българският народ винаги е бил ляв.Затова хората,които са некомунисти никога не са били долюбвани.Затова Левчев триумфира и просперира до ден днешен въпреки пълната си бездарност,а Марков е почти забравен.Но Времето ще сложи всичко на мястото му.

Нова, нова приказка… от Сергей Лукяненко

Господин Гюров (8 декември 2007 в 14:34)

Разказа е трепач! Направо се попиках от смях :-D

„Не, не, дядо ти не се развълнува! Какво като аптечката дойде? Може би е дошла да послуша, на нея също й е интересно! Къш!“

Хахахахахааа :-D :-D :-D

Шифърът на Леонардо от Дан Браун

GeOrg (7 декември 2007 в 08:34)

Бих оценил книгата като средна, клоняща към посредствена. Причините:

Първо, интригата в книгата е почти 1:1 заемка от „Светата кръв и Свещения Граал“ издадена преди 15 години.

Второ авторите на визираната книга го съдиха за авторски права, което вдигна много шум. Така този автор нашумя, книгите му започнаха да се търсят, плати си за плагиатството и сега всичко е мирно и тихо. Единствени потърпевши — читателите.

Трето, бих преглътнал първото и второто, ако стила на писане(а може би превод!?) беше на ниво. Елементарен стил на писане подобен на картоф нарязан на тънко и изпържен, наричат го чипс. Шумолиш до като не свърши, въпреки че е изключително нездравословен, а последствията — тежест в стомаха. Няма как да е иначе — човека пише единствено конфекция за пари, а не защото има какво да каже.

Мнението ми е, че в момента, в който Дан Браун спре да пише, ще спре и организирания супер-маркет продаващ книгите му, а той ще бъде забравен.

Шифърът на Леонардо от Дан Браун

доктор дулитъл (6 декември 2007 в 17:19)

Ами също така може да се препрати към ’Махалото на Фуко’ … и там има много конспирациря и Тамплиери, ама си остава художествена измислица. Разбира се, там има много повече символика де … Абе за всеки влак си има пътници. Според мене проблем възниква когато почне да се прима художествената измислица за истина … така например се оказа, че много хоря приемат книгите на Кастанеда за неоспорима истина ;-) Да се чуди човек на какво ли не вярват хората …