Читателски коментари

Щамът на Юда от Джеймс Ролинс

gost (6 ноември 2008 в 15:19)

Шах и мат!

Или след Ерагон не си чела наистина нищо хубаво или имаме различни критерии за оценяване.

Вярно е, че романите на Ролинс не са под средното, но не са и шедьоври. И колкото и да ми се иска да съм обективен, намирам твърде много общи черти между тези романи и книгите на Дан Браун. Роулинс няма толкова бомбастични изхвърляния като Браун, но сходствата наистина ме човъркаха докато му четох романите.

Особено не препоръчвам по ранните романи на автора, много са посредствени и само ще разочароват читателя.

Персийското момче от Мери Рено

Самолет 005 (6 ноември 2008 в 11:48)

Имам книгата на английски и я прочетох с голям интерес! Радвам се, че излезе и на български. Не съм от хората, които могат да си позволят да купуват книги и затова не можах да си купя българския превод, въпреки че го гледах по книжарниците. Английският оригинал ми е подарък от туристи! Удоволствие ще е да чета книгата на английски и да се подпомагам с вашия превод. Отдавна искам да видя по книжарниците книга, издадена на български и английски едновременно — едната страница английския текст, а на срещуположната българския. Сега ще си го направя сам. Радвам се, че открих това място!

Руфо, червенокосия от Иван Мариновски

Юлиан Юнишев (5 ноември 2008 в 20:58)

Най-любимата ми книга. Отрасъл съм с нея. Чел съм я десетки пъти. Тази книга формира чувството ми за хумор. Велико! :)

Усмивката от Рей Бредбъри

moosehead (5 ноември 2008 в 20:03), оценка: 6 от 6

Вероятно има хора, които не харесват произведенията на Бредбъри.

Вероятно има хора, които четат Бредбъри, но не харесват всичките му произведения. Аз също съм от тях.

Но съм сигурен, че този разказ ще се хареса и на първате и на втората група читатели.

Написан с изключителен финес, който само Бредбъри притежава.

Разказ, който и след десет прочита не омръзва. Поне на мен.

Пророчество от Дийн Кунц

chillie (5 ноември 2008 в 16:18), оценка: 6 от 6

Много хубав и приятен роман, изненадващо пълен с хумор — много леко и бързо се чете. За съжаление, останалите романи на Кунц, които прочетох след това, не оправдаха очакванията ми. Чак не ми се вярва, че този е писан от него…

Рибарят и неговата душа от Оскар Уайлд

Ани (3 ноември 2008 в 16:48)

Tова наистина е прекрасна приказка с тъжен край. Приказките на Оскар Уайлд са невероятни по принцип.

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър

butsius (3 ноември 2008 в 14:43), оценка: 6 от 6

Аз си мисля, че акцентът книгата е не толкова върху обществото („матрицата :-)“), а по-скоро върху самия герой. Това е книга за юношеството и за съзряването.

Книга е написана от гледна точка на лирическия герой. Речникът е изцяло стъкмен от няколко лафа („братче“, „просто ме убива“), звучи детски и точно това й е очарованиет. Чел съм я като малък (демек като съм бил колкото героя, някъде 7/8 клас) и тогава не я разбрах. Просто я дочетох за да видя какво ще стане на края. Сега като я препрочитам и душата ми се топли.

Нещо, които не разбирам, е защо книгата е в задължителната програма за изучаване в училище в доста страни. Според мен децата нищо няма да разберат и просто ще се измъчат, като четат книгата преждевременно.

Кратка история на времето от Стивън Хокинг

Божидар (3 ноември 2008 в 10:50)

Книгата е наистина интересна, увлекателна и информативна. Само, че самият Стивън Хокинг опроверга някои от теориите в книгата — това трябва да се има в предвид.

Щастливият принц от Оскар Уайлд

****** (2 ноември 2008 в 12:25)

Ок косачи е интересно а Щастливият принц още по интересно готово збито е налил.

За мишките и хората от Джон Стайнбек

jasmina (2 ноември 2008 в 03:48), оценка: 6 от 6

Тази книга наистина си заслужава,колкото и да се опитвам няма да мога да намеря нещо в нея което заслужава критика

Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър

:)))))))))) (2 ноември 2008 в 03:48)

Само защото няма сложни думи и остроумия не значи, че книгата не струва. Книгата е велика. „Спасителят в ръжта“ е живота на човек. Погледа на бунтара върху матрицата, в която живеем, нетърпимостта му към всичко мръсно в живота и извода, че единственото, което има стойност са децата.

Пленници на Барсовата клисура от Вахтанг Ананян

ZZ_Topka (1 ноември 2008 в 22:16)

Споделям твоето мнение, четох и препрочитах същата книга със сива корица много пъти :))))

Идеален ден за лов на рибка-бананка от Дж. Д. Селинджър

ІІІ (31 октомври 2008 в 23:17)

Не, не мога да разбера как така не намирате смисъл в разказа. Хора, замислете се!Този разказ е не само оригинален, но и с много добро послание.

Рибките-бананки олицетворяват материалистите, хората потънали в душевна нищета. Каквито именно са жената на Сеймор, майка й, че дори и майката на момиченцето. А самоубийството е просто начинът Сеймор да се откъсне от тази среда, в която вече не може да живее. А ако се чудите защо разказва всичко това на момиченцето, ами много просто — дава й важен житейски урок, защото вижда в нея сроден човек, който може да го разбере(за това и вижда банския й син, какъвто е и неговият).

А относно мнението ми за разказа — един от най-добрите, които съм чела.

История на балканските народи. Том 1 от Кръстьо Манчев

Милена Цветанова (31 октомври 2008 в 15:32)

Благодаря!Прекрасно издание и много ми помага

Ако утрото настъпи от Сидни Шелдън

Даниела (31 октомври 2008 в 14:25)

Книгата е убиец! Препоръчвам я на всеки!

Идеален ден за лов на рибка-бананка от Дж. Д. Селинджър

Nick Cave (30 октомври 2008 в 17:14)

Джиджо…прав си човече….и Сиймор е толкова прав !!!

Виенските деца от Христо Смирненски

Румен (30 октомври 2008 в 14:42)

Благодаря ти за оценката. Надявам се всичко да е добре при теб и само напред.

Щамът на Юда от Джеймс Ролинс


Цялата поредица е невероятна. Прочетох на един дъх всяка една от книгите и да си призная — не вях чела нещо толкова увлекателно след „Ерагон“ на К. Паолини.

Може ли да се обади Нина? от Кир Буличов

Надежда (29 октомври 2008 в 21:43)

Благодаря! Не очаквах да видя Кир Буличов!

Пир за врани от Джордж Р. Р. Мартин

Чефу (28 октомври 2008 в 14:51)

За мен четвъртата книга беше голямо разочарование… и то след толкова дълго чакане. На фона на предните три, в които имаше доста динамика, интересни обрати и наистина неочаквани развръзки, тази ми прилича повече на сапунена опера — безкрайните душевни терзания и мъки на героите и липса на почти всякакво действие… цяла книга чаках _нещо_ да се случи… ама не би.

Очакванията ми към прословутата пета част са изключително ниски. Струва ми се че на този човек изобщо не му доставя удоволстие да пише по тази поредица — затова и не го прави, пък разказа върви все по тегаво и затлачено. Жалко, наистина това е най-доброто фентъзи което съм чел и ми е неприятно че така се забута… чудя се дали изобщо ще доживее Джордж Мартин да я допише поредицата… вече 12 години, читателите му остаряха…