Робърт Лъдлъм
Планът Икар (1)

ПРЕДГОВОР

Силуетът, очертан в рамката на вратата, се втурна в стаята без прозорци. Затвори вратата и бързо отиде в мрака по черния балатум до месинговата настолна лампа вляво. Запали я и слабата крушка хвърли сенки по тесния, облицован с ламперия кабинет. Помещението беше тясно, но добре обзаведено. Художествените предмети обаче не бяха нито старинни, нито отразяваха различните етапи в развитието на изкуствата. Всъщност представляваха последната дума на техниката.

Дясната страна светеше с отблясъка на неръждаемата стомана, а тихото бръмчене подсказваше, че има филтрираща климатична инсталация. Собственикът и единствен посетител в стаята я прекоси, отиде при стола пред компютъра и седна. Включи го, екранът оживя и мъжът набра някакъв код. Моментално блеснаха яркозелени букви:

ПЪЛНА ОСИГУРЕНОСТ

ПРИХВАЩАНЕТО НЕВЪЗМОЖНО

ЗАПОЧВАЙТЕ

Мъжът се надвеси над клавиатурата и трескаво започна да пише:

„Започвам този дневник, защото смятам, че събитията, които предстоят, ще променят хода на историята на една нация. Един мъж се появи като месия сякаш от нищото, без да има представа за призванието и съдбата си. Той е орисан да извърши неща, неразбираеми и за него самия, и ако предположенията ми излязат верни, тук ще опиша неговото пътуване… Мога само да гадая как е започнало то. Знам, че е от хаоса…“