Джоан Харис
Шоколад (31)

31
Сряда, 19 Март

През последните няколко дни в магазина на Роше не кипи обичайната активност. Арманд Воазен вече не я посещава, макар да съм я виждал няколко пъти, откакто се оправи. Върви доста уверено, само от време на време си помага с бастуна. С нея често е Гийом Дюплеси, след него неизменно се мъкне онова дръгливо мъниче. Люк Клермон не пропуска ден да не отиде в „Les Marauds“. Когато научи, че синът й се среща тайно с Арманд, Каролин Клермон се усмихна тъжно.

— Напоследък изобщо не мога да се оправям с него, pere. Понякога е толкова добро, толкова послушно момче, а друг път… — лакираните й нокти се притиснаха театрално в гърдите. — Непрекъснато му повтарям… по най-мекия възможен начин… че ми се струва редно да ми бе казал за тези визити при баба си. Отвръща, че нямало да одобря, глупачето ми. Разбира се, че щях да одобря, казвам му, прекрасно е, че двамата се разбирате толкова добре. В крайна сметка нали именно ти ще наследиш всичко някой ден. И тогава започва да ми крещи, че не го интересуват парите, че не ми казал, понеже знаел, че ще разваля всичко, че съм се движела с оная библейска кохорта, дето си вре носа навсякъде — нейни думи, pere, главата си залагам — изтри очи с опакото на ръката си, като много внимаваше да не размаже безупречния си грим. — Какво стана, pere? Нали всичко бе за него, нали му давах всичко. А сега съм принудена да гледам как извръща глава от мен, как захвърля всичко в лицето ми заради онази жена… — сълзите не можеха да прикрият суровия й тон. — По-болезнено е от змийско ухапване. Не можете да си представите какво означава това за една майка, pere.

— Не сте единствената пострадала от добрите намерения на мадам Роше — успокоявам я аз. — Един поглед наоколо е достатъчен, за да види човек колко много се промениха нещата само за няколко седмици.

Каролин изпухтя.

— Добри намерения! Твърде сте мек, pere — изсъска. — Тази жена е толкова зла. Та тя за малко да убие майка ми, настрои сина ми срещу мен…

Кимнах й окуражително.

— Да не говорим какво направи с брака на семейство Муска. Търпението ви ме удивлява, pere. Наистина — очичките й засвяткаха злобно. — Изненадана съм, че още не сте използвали влиянието си, pere.

Свих рамене.

— О, аз съм само един селски свещеник. Не бих казал, че имам някакво влияние. Мога да изразя неодобрение, но…

— Можете да направите доста повече — сопна ми се тя. — Ах, защо не ви послушахме още в самото начало, pere, защо изобщо я пуснахме сред нас.

Разперих ръце.

— Сега всеки го вижда. Дори вие покровителствахте магазина й, доколкото си спомням.

Изчерви се.

— Но сега сме готови да ви помогнем. Пол Муска, Жорж, семейство Арно, семейство Дру, семейство Прудом… Ще запретнем ръкави. Ще пуснем слухове. Ще обърнем течението срещу нея, още не е късно.

— И на какво основание? Тя с нищо не е нарушила закона. Хората ще кажат, че са зловредни клюки и положението ви с нищо няма да се промени.

Каролин пусна язвителна усмивчица.

— Можем да провалим скъпоценния й фестивал, това поне ви го гарантирам.

— Нима?

— Вярвайте ми — силните емоции я загрозяват. — Жорж се среща с много хора. Той е заможен човек. Муска също има известно влияние. И той познава доста народ. Пък и умее да убеждава.

Че как иначе. Спомням си баща му през онова лято с циганите.

— Ако фестивалът й донесе загуби, а както се чува, бая пари е вложила за подготовката му, може пък да бъде принудена…

— Възможно е — отвърнах меко. — Аз, разбира се, по никакъв начин не бива да бъда свързан с подобно нещо. Не бива да изглежда… недоброжелателно.

По израза на лицето й видях, че ме е разбрала напълно.

— Естествено, pere — говори разпалено, усещам злостни нотки. За миг ме обзема чувство на неудържимо презрение към нея с всичките й пъшкания и охкания, същинска кучка на слънце. Ала в нашата работа, pere, понякога се налага да използваме такива долни оръжия. Но на теб ли го казвам.