Щастие. Просто като чаша шоколад или сложно като сърцето. Тръпчиво. Сладко . Живо.
Книгата ми хареса. Кара те да мислиш. Да мечтаеш.
Простички неща, но написани майсторски.
Вкусно…омагьосващо…нежно…
Много ми напомня Никалъс Спаркс по чувствата,които предизвиква — непостижим копнеж да си част от нереално прекрасни връзки и приятелства и тиха тъга, че тази магия никога няма да ти се случи.
Без да изтичате до магазина за шоколад няма да се размине. Съветвам ,който реши да чете тази книга да се зареди :)
А когато четеш "Трите прасенца" отбиваш ли се през месарницата, за да си подсигуриш пържолки по време на четенето? :D
Ако е така, не ми се мисли къде се отбива, преди да седне да чете Стивън Кинг.
Например „Подпалвачката“ и „Човекът с косачката“… :Леле-мале!!!D
Или „Сейлъм’с Лот“ и „Гробище за домашни любимци“.
Аз пък се зареждам със сребърни топчета и лекарство против асма, което всъщност не е лекарство.
Лекарство против, ъъъъ… какво?
Така е който пише от таблет без да проверява. Виртуално изчервяване. Исках да кажа асТма, разбира се. Ново виртуално изчервяване.
Ако „Трите прасенца“ звучеше така, нямаше да се учудя някой да нагъва свински пържоли, докато я чете:
„Вълкът тръгна към сламената къщичка, щастливо потривайки лапи:
— Малеее, от колко време не съм ял свинско… Ще си ги опека цели, в тефлоновата тава, с ароматни билки от поляната и с ябълки в устите. А какъв сос става само от добре отлежало вино!“
Ама в оригинал приказката не е особено апетитна XD.
Относно „Шоколад“ — страхотна, увлекателна книга. Досега наблягах главно на фентъзи книги, но таи беше нещо ново — в нея е наблегнато на героите, на техните мисли, чувства и истории. Осъзнах, че животът на обикновените хора в личен план не е по-малко интересен от съдбата на света.
ПС: Не ми остана време да ям сладки, докато четох „Шоколад“, защото просто не можах да я оставя.
Книгата много ми хареса, дори съм сигурна, че ще я прочета отново
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.