Тимъти Зан
Сделка за кобри (47)

47.

— …следователно мнението на долуподписаните членове на Директорията е, че акцията „Мангъс“ като цяло и действията на кобрата Джасмин Моро в частност трябва да се считат за успех — завърши Коруин и седна.

— Благодаря, губернатор Моро — каза генерал-губернаторът Чандлър, огледа всички и продължи: — Някой може да очаква, че на практика без никакви факти или доказателства този орган трябва да направи заключение за успеха или провала на обсъжданата акция. Както обаче скоро ще стане очевидно, често пъти е възможно нещата да се тълкуват по повече от един начин. Ние чухме тълкуването на губернатор Моро и на подписалите заедно с него заключението. Сега ще дам думата на губернатор Прийсли да изложи една по-различна гледна точка.

Прийсли стана и сложи една магнитна карта в четящото си устройство. Очите му искряха от възбуда.

Беше по-лошо, отколкото очакваше Коруин.

— И така, сега да резюмираме главните моменти:

Кобрата Моро, в явно нарушение на дадените й указания, не е успяла да скрие от квазаманците, че е авентински шпионин.

Освен това кобрата Моро не е успяла да скрие от квазаманците, че е кобра, като по този начин е осуетила всякаква възможност за изненада в бъдеще с подобна хитрост.

Кобрата Моро доброволно е прекарала дълго време в близост до член на официалното квазаманско правителство. Тя е разговаряла надълго с него, сътрудничила е с него и — още по-лошо — нееднократно е демонстрирала своите оръжия на кобра в негово присъствие.

Кобрата Моро съзнателно е позволила на трофтите да избягат и с това е осуетила всякаква възможност да ги идентифицираме и да проверим дали между тях и Квазама съществува някакъв съюз.

И накрая, като директен резултат от действията си, кобрата Моро е допуснала телата на другите членове на изпратената група да попаднат в квазамански ръце, позволила е квазаманците да ги разгледат и да ни откажат възможността да им устроим правилно и прилично погребение.

Ето защо мнението на долуподписаните членове на Директорията е, че акцията „Мангъс“ изобщо и действията на кобрата Джасмин Моро в частност трябва да се считат за неуспешни.

Джин седеше свита на дивана и гледаше бледнеещата тъмнина на залеза. На вратата се почука.

— Джин, аз съм, с чичо ти Коруин — чу тя гласа на баща си. — Може ли да влезем?

— Разбира се — отвърна тя и се обърна. — Вече го чух, ако това искате да ми съобщите. Преди два часа го предадоха по мрежата.

— Съжалявам — каза Коруин, придърпа един стол и се отпусна уморено на него.

— Мога ли да седна до теб? — попита баща й. Джин кимна, свали крака от дивана да му направи място и трепна, когато коляното й възрази срещу това движение. Докторите й бяха казали, че нараняването вероятно ще доведе до ранен артрит в ставата, дори по-рано от обичайното за кобрите. Просто още една малка жертва.

Още една жертва за нищо.

Джъстин внимателно седна до нея и попита:

— Как си?

— Как трябва да съм според теб?

Той въздъхна.

— Навярно като нас.

Тя кимна.

— Навярно.

Няколко секунди в стаята беше тихо.

— Виж, Джин — каза най-после Коруин, — наистина не трябва да приемаш нищо от това лично. Аз бях целта на Прийсли, не ти. Ти просто се оказа най-удобното средство за тази атака, която той си беше наумил.

— О, аз наистина бях удобно средство — каза тъжно Джин. — Всичко, което направих… всичко, което казах… той преиначава за своята цел. И всички прекратиха борбата и му повярваха.

Коруин и Джъстин се спогледаха.

— Е, това може би тепърва ще се дискутира — каза Коруин. — Доколкото разбирам, си престанала да четеш съобщенията за различните мнения преди окончателния вот.

— Видях как Прийсли представи всичко — почти изхлипа тя. — Не искам да гледам как ще го приеме обществеността.

— О, тогава си изпуснала истинско удоволствие — каза Джъстин. Джин се намръщи, погледна го и видя на устните му дяволита усмивка. — Петнадесетина минути след вота по мрежата се появи анонимно съобщение: твърди се, че е запис на дискусия във висшите кръгове в лагера на джектите отпреди няколко дни. Показват няколко души, включително Прийсли, които обсъждат как най-добре да преиначат случилото се в Квазама за политическите си цели.

Джин го погледна с подозрение.

— Но кой… Вие двамата ли стоите зад това?

— Кой, ние? — попита Коруин. От широко отворените му очи струеше истинска невинност. — Не, ние нямаме нищо общо с това. Е, може би някой джект от познатите на Джъстин е решил, че Прийсли този път е отишъл твърде далеч.

Джин пое дълбоко дъх. За миг се почувства по-добре. Но само за миг. После попита:

— Но това в действителност не помага много, нали?

Коруин вдигна рамене.

— Зависи дали говорим за краткосрочни или дългосрочни резултати. Да, аз подадох оставка от губернаторския пост, така че що се отнася до това, Прийсли спечели; и да, твоят предполагаем неуспех вероятно ще създаде трудности, ако не невъзможност друга жена да бъде приета за кобра.

— И какви са дългосрочните успехи? — изсумтя Джин. — Фактът, че Квазама временно е спасена от намесата на трофтите?

— Не подценявай това — каза Джъстин. — Мангъс наистина беше голяма заплаха, както предполагахме, макар и не толкова непосредствена. Тази част от акцията е пълен успех, който намери голям отзвук… и всички в Съвета го знаят, независимо дали го признават публично, или не.

— И имам най-малко още два други резултата — каза Коруин. — Преди всичко Прийсли може би още не е разбрал, но като ме изгони от Директорията, той подряза клона, на който седи.

— Как? — попита Джин. — Защото се прояви като тиран?

— Повече или по-малко. Не подценявай силата на съчувствието при удар под кръста, Джин, особено когато се отнася за исторически уважавано име като нашето. — Коруин се усмихна иронично. — Всъщност през последните няколко дни аз подготвям кампания да насочим очакваната обществена реакция срещу Прийсли. Сега с появата на новата информация в мрежата, мисля, че няма за какво да се безпокоя.

Джин затвори очи.

— Значи джектите ще загубят власт, но това ще ти коства кариерата — въздъхна тя. — Стандартна дефиниция на Пирова победа.

— О, не съм сигурен. — Коруин вдигна рамене. — Зависи дали политиката ми е омръзнала, нали? — Той хвана едната от бинтованите й ръце. — Времената се променят, Джин, и ние трябва да се променяме с тях. През последните няколко десетилетия нашето семейство имаше повече политическа власт, отколкото е справедливо. Може би е време да се оттеглим и да продължим напред.

— От какво да се оттеглим и към какво да продължим? — попита тя.

— От политиката към държавна мъдрост — каза Коруин. — Защото сега ние имаме нещо, което нито Прийсли, нито някой друг в световете кобра може да ни отнеме. — Той вдигна пръст и го насочи към нея. — Имаме теб.

Джин примигна.

— Мен?

— Да. Теб и първия истински положителен контакт с народа на Квазама.

— О, голям контакт! — изсумтя Джин. — Двадесет и четири годишната племенница на политически лидер в оставка и деветнадесетгодишен наследник на малка селска мина.

Баща й прихна и Джин обърна глава към него и попита:

— Какво ти е толкова смешно?

— Нищо — отговори Джъстин. Полагаше видимо усилие да прикрие веселата си усмивка. — Само че… е, човек никога не може да каже докъде може да стигне един такъв контакт.

И неочаквано веселостта му изчезна, изместена от гордост и любов.

— Да, човек никога не знае, Джасмин Моро, моя най-прекрасна дъще. Кажи ми, чувала ли си някога историята… цялата история… за пътя, извървян от твоя дядо от кобра-охранител на малко гранично село до поста губернатор и държавник на Авентини?

Беше я чувала. Но си заслужаваше да я чуе отново.