Серия
Междузвездни войни (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Heir to the Empire, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 24 гласа)
Сканиране и разпознаване
eeka (24.01.2007)

Издание:

Книгоиздателска къща Труд, 2001 г.

Формат: 32/84×108. Печ. коли: 25.5. Страници: 406. Цена: 6.99 лв.

ISBN 954-528-215-0

Всички права са запазени.

Търговска марка и текст © 1991 г. Lucasfilm Ltd.

All Rights Reserved

STAR WARS: HEIR TO THE EMPIRE

© TIMOTHY ZAHN

Cover art copyright © 1991 dy Tom Jung


ГЛАВА 1

— Капитан Пелаеон? — викът се извиси над глъчката в помещението на екипажа вляво от мостика и стигна до капитана. — Получи се съобщение от патрулните кораби: разузнавателната ескадрила току-що е излязла от светлинна скорост.

Пелаеон, надвесен над мъжа пред оперативния екран на мостика на „Химера“, не обърна внимание на повикването.

— Проследете тази линия — заповяда той и посочи схемата на монитора.

Операторът го погледна въпросително:

— Сър?

— Чух — отговори Пелаеон. — Изпълнявайте заповедта, лейтенант!

— Тъй вярно, сър! — с тих глас отговори мъжът и се съсредоточи в екрана.

— Капитан Пелаеон? — повтори гласът, но този път по-отблизо.

Пелаеон остана взрян в екрана, докато не чу шума от приближаващите стъпки. Изправи се и се обърна с цялото величаво достойнство, придобито през петдесетте години служба в императорската флота.

Отсечената крачка на младия дежурен офицер загуби увереността си и той рязко спря.

— Ъъъ, сър… — улови погледа на Пелаеон и млъкна. Капитанът не отговори веднага, мълчанието увисна във въздуха за момент, достатъчно, за да бъде уловено от околните.

— Това тук не е пазарът за добитък в Шаум Хий, лейтенант Тшел — най-накрая проговори той с тих, но леденостуден глас. — Намираме се на мостика на императорски звезден разрушител. Постъпващата информация не се предава, повтарям, не се предава, с викане в предполагаемата посока, където евентуално се намира получателят й. Ясно ли е?

— Да, сър — преглътна Тшел.

Пелаеон задържа погледа му прикован още няколко секунди и кимна леко:

— Докладвайте!

— Тъй вярно, сър — Тшел отново преглътна. — Получихме съобщение от постовите патрули, сър. Разузнавателните кораби се завръщат от системата Оброа скай.

— Много добре — кимна Пелаеон. — Някакви неприятности?

— Съвсем малки, сър. Както изглежда, местните са им отказали достъп до централната информационна система. Според командира на ескадрилата оброанците се опитали да ги проследят, но успели да се измъкнат.

— Надявам се да е прав — сухо отговори капитанът. Оброа скай беше със стратегическо местоположение в пограничните райони и докладите на разузнаването показваха, че Новата република полага големи усилия да накара системата да се присъедини към нея или поне да я подкрепи. Ако по време на разузнавателния набег там е имало въоръжени кораби на Новата република… Е, скоро щеше да се разбере.

— Предайте на командира на ескадрилата да се яви на мостика за доклад веднага щом корабите се приберат по местата си — заповяда той на Тшел. — И поставете патрулите в бойна готовност втора степен. Свободен сте.

— Слушам, сър.

Лейтенантът се обърна кръгом в добро подобие на точното военно завъртане и тръгна обратно към командното табло.

Младият лейтенант… ето в това беше истинският проблем, помисли си с горчивина Пелаеон. В миналото, когато Империята бе на върха на могъществото си, би било немислимо за толкова млад мъж като Тшел да стане бордови офицер на кораб от класата на „Химера“. А сега…

Погледна към лейтенанта пред оперативния екран, който беше на възрастта на Тшел. Сега на „Химера“ имаше само млади мъже и жени.

Пелаеон бавно плъзна поглед по мостика, чувстваше отгласите на старата омраза и гняв да бушуват в сърцето му. Много добре знаеше, че във флотата има доста командири, за които изграждането на първата бойна станция „Звездата на смъртта“ беше проява на безочливите усилия на императора да сграбчи огромната военна мощ и да я постави под строг контрол, както беше успял да подчини политическата система в държавата. Фактът, че той беше пренебрегнал доказаната уязвимост на бойната станция и продължи с втора, само засили това убеждение. Малцина от висшите офицери във флотата наистина щяха да скърбят за загубата й, ако в предсмъртната си агония тя не бе отнесла със себе си „Звездоубиец“, най-добрия кораб от клас звезден разрушител.

Дори и сега, пет години по-късно, Пелаеон усети, че го полазват тръпки по гърба при спомена за случилото се: излезлият от контрол „Звездоубиец“ се блъска в недовършената „Звезда на смъртта“ и изцяло е унищожен при последвалата невероятна експлозия. Загубата на бойната станция сама по себе си беше ужасяваща, но гибелта на звездния разрушител я направи още по-непоносима. „Звездоубиец“ беше личният кораб на Дарт Вейдър и въпреки легендарната, а понякога и смъртоносна своенравност на Господаря на злото, да служиш на борда му дълго време, се смяташе за най-бързия начин да се издигнеш в кариерата. Така че с разрушаването на „Звездоубиец“ загинаха мнозина от най-добрите младши и средни офицери.

Флотата не успя да се възстанови напълно от това фиаско. След загубата на „Звездоубиец“ битката бързо се превърна в ужасяващ разгром, в който загубиха още няколко звездни разрушителя, преди да получат заповед за отстъпление. Пелаеон пое командването на „Химера“ след смъртта на капитана и направи всичко възможно, за ла задържи нещата под контрол, но въпреки отчаяните му усилия императорските сили не успяха да изтръгнат инициативата от ръцете на бунтовниците. Вместо това ги изтласкаха и бяха принудени да търсят убежище в система, която някога беше задният двор на Империята и от която имперските сили контролираха сега по-малко от четвъртината. Ето че екипажът на звездния разрушител се състоеше почти изцяло от старателно обучени, но неопитни младежи, мнозина набрани от родните им светове насила. Командваше ги може би най-великият военен стратег, който Империята бе имала някога.

Пелаеон отново огледа мостика и оголи вълчите си зъби в усмивка. Краят на Империята все още не бе настъпил. Арогантно самообявилата се Нова република скоро щеше да разбере това.

Погледна часовника си. Два и петнайсет. Върховният адмирал Траун сигурно медитираше в покоите си. И ако правилата в императорската флота не позволяваха крещенето на мостика, то с още по-голяма сила забраняваха да се прекъсва по интеркома медитацията на върховния адмирал. С него можеш да говориш лично или по-добре изобщо да не го безпокоиш.

— Продължавайте да следите тези линии — заповяда на лейтенанта пред оперативния екран и тръгна към вратата. — Ще се върна след малко.

Новият команден пункт на върховния адмирал беше на две равнища под мостика, на мястото на залата за развлечения на предишния капитан на „Химера“. Когато Пелаеон откри върховния адмирал, или по-точно — Траун намери Пелаеон, една от първите заповеди беше да се изхвърлят всички уреди за забавления и да се превърне помещението във втори команден мостик. Втори мостик, стая за медитация… и нещо повече. За никого на борда на „Химера“ не беше тайна, че след последното преустройство на помещението върховният адмирал прекарва голяма част от времето си затворен вътре. Но никой не знаеше какво точно прави през тези дълги часове.

Пелаеон застана пред вратата, оправи туниката и пристегна колана. Може би вече беше дошло времето да разкрие тази тайна.

— Капитан Пелаеон за среща с върховния адмирал Траун — обяви той. — Нося съобщение…

Вратата се плъзна настрани, преди да довърши думите си. Капитанът събра сили и пристъпи в сумрачната стая. Огледа се, не видя нищо, което да привлече интереса му, и тръгна към кабинета, на пет крачки навътре по коридора.

Единственото предупреждение бе слабият полъх, докоснал врата му.

— Капитан Пелаеон — измяука зад гърба му дълбок и сериозен глас.

Пелаеон подскочи, обърна се бързо, проклинайки себе си и ниското жилаво същество, застанало на половин метър от него.

— По дяволите, Рък! — изръмжа той. — Какво си мислиш, че правиш?

За един доста дълъг момент Рък не отговори, а остана с впит в него поглед и Пелаеон усети как по гърба му започват да се стичат капки пот. С огромните тъмни очи, хищната челюст и блестящите остри зъби в сумрачния коридор Рък приличаше на среднощно кошмарно видение — особено за капитана, който бе наясно за какво точно Траун използва Рък и сънародниците му ногри.

— Върша си работата — отговори Рък.

Той нехайно протегна слабоватата си ръка към вратата на кабинета и Пелаеон зърна отблясъка на острието, преди да изчезне в ръкава на ногрито. Рък сви ръката си в юмрук, после отново разпери пръсти, стоманените му мускули играеха под тъмната кожа.

— Може да влезете.

— Благодаря — изръмжа Пелаеон.

Пристегна униформата си отново и се обърна към вратата. Тя се отвори при приближаването му и той пристъпи в… нежно осветена изложбена зала.

Капитанът спря на прага и се огледа с изумление. Стените и сводестият таван бяха покрити с рисунки и изваяния, някои от тях дело на човешка ръка, но повечето очевидно с извънземен произход. Виждаха се различни скулптури, някои висящи във въздуха, други поставени върху пиедестали. В средата на стаята в два концентрични кръга бяха разположени десетина екрана, външният кръг малко по-високо от вътрешния. Доколкото успя да зърне, на всичките се виждаха произведения на изкуството.

В центъра на двойния кръг в копие на командирското кресло от мостика седеше върховният адмирал Траун.

Той не показа по никакъв начин, че е забелязал влизането на капитана, бляскавата му черна коса искреше на меката светлина, светлосинята кожа изглеждаше студена и отпусната, чужда на иначе човешката обстановка в стаята. Главата му бе отпусната назад, изпод полуотворените клепачи проблясваха червеникави искрици.

Пелаеон облиза устни, изпитал внезапна неувереност в правилността на решението си да нахлуе без покана в кабинета на Траун. Ако върховният адмирал решеше да се разгневи…

— Влезте, капитане — тихият глас на Траун прекъсна мислите на Пелаеон. Все още с притворени очи, адмиралът махна с ръка с премерено движение. — Какво ще кажете за изложбата?

— Ами… много интересно, сър — успя да проломоти Пелаеон, пристъпвайки към външния кръг.

— Всичко е само холограми, разбира се — каза Траун и капитанът си помисли, че долавя някаква нотка на съжаление в гласа на събеседника си. — Скулптурите, картините. Някои са безвъзвратно изгубени, повечето са на контролирани от бунтовниците планети.

— Разбирам, сър — кимна Пелаеон. — Помислих, че ще искате да научите веднага за завръщането на разузнавателните кораби от системата на Оброа скай. Командирът на частта ще е готов да докладва след няколко минути.

Траун кимна:

— Успели ли са да проникнат в централната информационна система?

— Добрали са се до част от данните — каза Пелаеон. — Не съм сигурен дали са изкопчили всичко необходимо, но, изглежда, оброанците са се опитали да ги проследят. Командирът на ескадрилата смята, че е успял да им се изплъзне.

Траун се замисли и поклати глава:

— Едва ли. Особено ако сред тях е имало и бунтовници. Той пое дълбоко въздух, изправи се в креслото и за пръв път, откакто Пелаеон беше влязъл в стаята, отвори блестящите си червени очи.

Капитанът отговори на погледа му, без да трепне, и дори почувства известна гордост от това постижение. Мнозина от висшия команден състав и от придворните на императора изобщо не успяха да свикнат с тези очи. Както и със самия Траун всъщност. Може би тъкмо заради това адмиралът беше прекарал повечето години от службата си извън границите на Империята, в Непознатите райони, опитвайки се да наложи властта на императора над тези все още варварски светове. Невероятните успехи му бяха спечелили титлата велик пълководец и правото да облече бялата униформа на върховен адмирал — единствения нехуманоид, удостоен с тази чест от императора.

По ирония на съдбата именно придобитият в Непознатите райони опит го бе направил най-подготвения командир за пограничните войни. Пелаеон често се беше чудил как ли щеше да свърши битката при Ендор, ако Траун, а не Вейдър бе командвал „Звездоубиец“.

— И аз мисля така, сър — отговори той. — Заповядах да обявят на патрулните кораби бойна готовност втора степен. Да я повиша ли на първа?

— Не — каза Траун. — Имаме на разположение още няколко минути. Кажете ми, капитане, какво знаете за изкуството?

— Ами… не много — измърмори Пелаеон, изненадан от рязката смяна на темата. — Никога не съм имал достатъчно време за него.

— А трябва да намерите — Траун посочи към екраните от вътрешния кръг вдясно: — Платна от Сафа. Около 1550–2200 година преди основаването на Империята. Забележете как се е променил стилът, ето тук при първия контакт с Тенкора. А тези — посочи вляво — са образци от свръхсетивното изкуство на Паонид. Вижте близостта до ранните творби от Сафа и до плоската скулптура от Ваткри от средата на XVIII век преди Империята.

— Аха — съгласи се не съвсем убедено Пелаеон. — Адмирале, не трябва ли…

Пронизителен вой прекъсна думите му.

— Командният мостик вика върховен адмирал Траун — долетя от интеркома напрегнатият глас на лейтенант Тшел. — Сър, нападат ни!

Траун се присегна и включи интеркома:

— Говори Траун — спокойно започна той. — Обявете бойна тревога първа степен и докладвайте обстановката. И по-спокойно, ако е възможно.

— Слушам, сър — по стените тревожно замигаха червени лампички, Пелаеон чу сирените да отзвучават някъде извън стаята. — Радарите засякоха четири щурмови фрегати на Новата република — продължи Тшел, гласът му все още звучеше леко напрегнато, но далеч по-овладяно. — Придружават ги най-малко три ескадрили изтребители, подредени симетрично в клиновиден рояк. Приближават се към нас по векторната траектория на разузнавателните ни кораби.

Пелаеон изпсува тихо. Един звезден разрушител с неопитен екипаж срещу четири щурмови фрегати, придружени от изтребители.

— Максимално ускорение. Пригответе се за скок в хиперпространството — извика той в интеркома и тръгна към вратата.

— Забравете за тази заповед, лейтенант — напълно спокойно каза Траун. — Екипажите на изтребителите да заемат местата си, активирайте защитните полета.

Пелаеон направи крачка към него:

— Адмирале…

Траун го прекъсна с рязко вдигане на ръката:

— Елате насам, капитане — заповяда той. — Хайде да видим какво е положението.

Върховният адмирал натисна някакво копче и произведенията на изкуството изведнъж изчезнаха. Залата се превърна в миниатюрно копие на мостика, с командно табло и оперативен екран, а на двойния кръг монитори се появиха данни за въоръжението. Освободеното пространство се изпълни с триизмерно тактическо изображение, в единия му край мигащо кръгче отбелязваше движението на нападателите. Близо до него на стената бе изписано приблизителното разчетено време до сблъсъка — дванайсет минути.

— За щастие разузнавателните кораби имат твърде голяма преднина, за да бъдат непосредствено застрашени — отбеляза Траун. — Така че нека видим с какво точно си имаме работа. Мостик, заповядайте на трите най-близки патрула да атакуват противника.

— Веднага, сър.

На холограмата три сини точки от линията на патрулните кораби промениха траекторията си и се насочиха към щурмовите фрегати на Новата република. С периферното си зрение Пелаеон наблюдаваше как Траун се наведе напред, за да следи промяната в курса на щурмовите фрегати и придружаващите ги изтребители. Една от сините точки премигна и изчезна.

— Чудесно — облегна се назад в креслото си Траун. — Достатъчно, лейтенант. Наредете на другите два патрула да се върнат, а корабите от четвърти сектор да се отстранят от пътя на нападателите.

— Да, сър — гласът на Тшел прозвуча доста объркано. Объркване, което Пелаеон напълно разбираше.

— Не трябва ли поне да предупредим флотата? — предложи той и усети напрежението в гласа си. — „Мъртвешка глава“ може да пристигне след по-малко от двайсет минути, а повечето от останалите — до един час.

— Последното, което би трябвало да правим сега, е да струпваме тук още наши кораби, капитане — отговори Траун. Погледна Пелаеон и се усмихна леко: — Освен всичко друго може да има и неколцина оцелели, а не бихме искали бунтовниците да разберат за нас. Прав ли съм? — отново се обърна към екраните: — Мостик, двайсет градуса наляво, право на пътя на нападателите, с обърнати срещу тях надпалубни съоръжения. Щом навлязат във външния периметър, корабите от четвърти сектор да ги заобиколят в гръб и да заглушат предавателите им.

— Тъй вярно…сър. Сър?

— Няма значение, дали ме разбирате, лейтенант — гласът на Траун беше леденостуден. — Просто изпълнявайте.

— Слушам, сър.

Пелаеон внимателно си пое дъх, докато наблюдаваше маневрите на „Химера“ съгласно заповедите на върховния адмирал.

— Май и аз не ви разбрах, адмирале — каза той. — Като обърнем към тях надпалубните…

Траун отново го спря, вдигайки ръка:

— Гледайте и се учете, капитане. Достатъчно, мостик, заемете позиция. Свалете защитните полета на доковете за скачване и усилете останалите. Изтребителите да се подготвят за излитане. Да се насочат право напред и на два километра пред „Химера“ да се пръснат на няколко групи в отворен боен строй, да намалят скоростта и да се престроят за зонална атака — изчака потвърждение, че заповедта е получена, и се обърна към Пелаеон: — Сега разбрахте ли, капитане?

Пелаеон стисна устни:

— Страхувам се, че не, сър — призна той. — Ясно е, че обърнахте кораба, за да дадете известно прикритие на изтребителите, докато излетят, но останалото е само класическата маневра на „Марк Забл“ за обкръжаване на противника. Няма да се хванат на нещо толкова просто.

— Напротив — студено го поправи Траун. — Не само ще се хванат, но и ще бъдат напълно унищожени. Гледайте, капитане. И се учете.

Изтребителите излетяха, отдалечиха се от „Химера“, преодолявайки притеглянето на звездния разрушител, и се разпръснаха наоколо като водни пръски от екзотичен фонтан. Нахлуващите кораби ги забелязаха и коригираха курса си… Пелаеон премига изненадано:

— Какво, в името на Империята, правят?

— Опитват се да се защитят по единствения им познат начин — отговори Траун, като задоволството в гласа му не можеше да бъде объркано. — Или, за да бъдем по-точни.

единственото противодействие срещу „Марк Забл“, на което са способни психически — той кимна към трептящата сфера: — Разбирате ли, капитане, командирът на бунтовниците е от Елом. А еломинците просто не могат да възприемат тази на пръв поглед разхвърляна атака като част от съвършено изпълнен „Марк Забл“.

Пелаеон наблюдаваше как корабите на Новата република се прегрупират в напълно безполезна защитна позиция, и бавно му просветва какво беше направил Траун.

— Атаката на патрулните кораби преди малко… От нея сте разбрали, че нападателите са от Еломин?

— Научете се да разбирате изкуството, капитане — отговори Траун, гласът му звучеше замечтано. — Ако разберете изкуството на някоя раса, ще узнаете всичко за нея — изправи се в креслото. — Мостик, разпоредете се да се включим в атаката откъм фланга.

Час по-късно битката беше свършила.

Вратата на командната зала се затвори след командира на ескадрилата и Пелаеон отново погледна към картата, която все още беше на екрана.

— Изглежда, няма какво повече да сторим за Оброа скай — със съжаление каза той. — Няма как да отделим толкова много хора, необходими за умиротворяването на системата.

— Засега е така — съгласи се Траун. — Но само засега.

Пелаеон, седнал от другата страна на масата, се намръщи. Адмиралът си играеше с някакъв чип, разсеяно го въртеше с пръсти и зяпаше замислен космоса навън. На устните му изненадващо се появи усмивка.

— Адмирале? — внимателно попита Пелаеон. Траун се обърна и впи блестящите си очи в него.

— Това е второто късче от отговора на загадката, капитане — меко каза той и вдигна чипа. — Късче, което търсих повече от година.

Извърна се рязко към интеркома и го включи.

— Мостик, тук е върховен адмирал Траун. Свържете се с „Мъртвешка глава“ и съобщете на капитан Харбид, че временно ще се отделим от флотата. Нека да продължи с тактическите проучвания на близките системи и където е възможно, да се опита да проникне в информационните им банки. След това програмирайте курс към планетата Миркр, координатите й ги има в компютъра — от мостика потвърдиха получаването на заповедта и адмиралът отново се обърна към Пелаеон: — Изглеждате изненадан, капитане. Предполагам, че никога не сте чували за Миркр.

Пелаеон поклати глава, опитваше се да разгадае изражението на адмирала, но без особен успех.

— Нужно ли е?

— Вероятно не. Повечето от посетителите й са контрабандисти, бунтовници, всякаква галактическа измет — млъкна, отпи отмерена глътка от халбата — според аромата беше силна бира от Форвиш, а Пелаеон се насили да не проговори. Каквото и да възнамеряваше да му каже върховният адмирал, щеше да го направи по неговия си начин, бавно и постепенно. — Попаднах там съвсем случайно преди около седем години — продължи Траун и остави халбата на масата. — Вниманието ми беше привлечено от факта, че макар планетата да е населена най-малко от триста години, Старата република и джедаите никога не са й обръщали особено внимание — той вдигна черно-синята си вежда: — Как си го обяснявате, капитане?

Пелаеон вдигна рамене:

— Миркр е гранична планета, твърде отдалечена от Империята, за да се загрижи някой за нея.

— Много добре, капитане. Това беше и моето първо предположение, но… не излезе така. Всъщност Миркр не е на повече от сто и петдесет светлинни години от тук, близо до бунтовниците и доста навътре в границите на Старата република — той сведе поглед към чипа, който все още държеше в ръка. — Същинското обяснение е много по-интересно. И доста полезно.

Пелаеон също погледна към малкия информационен носител.

— И то е първата част от отговора на вашата загадка? Траун се усмихна.

— Отново получавате отличен, капитане. Да, Миркр, или по-точно — едно от тамошните животни, беше първото липсващо късче. Второто се намира на един свят, наречен Затънтената земя — той отново размаха чипа. — Свят, с чиито координати вече разполагам благодарение на оброанците.

— Поздравявам ви — кимна Пелаеон, почувствал се внезапно уморен от тази игра. — Може ли да ви попитам каква точно е загадката?

Траун се усмихна и капитанът изтръпна от тази усмивка.

— Единствената, която си струва да бъде решена — тихо отговори върховният адмирал. — Пълното, цялостно и окончателно унищожаване на бунтовниците.