Серия
Завоевателите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Conquerors’ Heritage, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 21 гласа)
Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Ripcho (2012 г.)

Издание:

Тимъти Зан. Наследството на завоевателите

Американска, първо издание

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

Компютърна обработка ИК „Бард“ ООД

Формат 84/108/32

Печатни коли 17

ИК „Бард“ ООД, 2000 г.

ISBN: 954-585-116-3


1.

— Изследовател Трр-гилаг?

Трр-гилаг бавно вдигна поглед от изцапания гащеризон, в който беше облечен.

— Да, командир Збб-рундги?

— „Верен“ е готов за излитане — каза командир Збб-рундги. — Чакаме само да се качите на борда.

— Благодаря — отговори Трр-гилаг. — Ще дойда след няколко стоудара.

Збб-рундги огледа малката заседателна зала на групата за ксеноложки проучвания и каза:

— Екипът може да се справи с останалата част от оборудването. Тук вече няма нищо, което да надзиравате.

— Разбирам — отговори Трр-гилаг. — Както казах, ще дойда след няколко стоудара.

Зениците за дневно виждане на Збб-рундги леко се свиха. От мястото си Трр-гилаг не можеше да каже със сигурност дали наистина е така.

— Инструкциите на Върховния вожд бяха достатъчно ясни, изследовател — каза командирът на кораба. — Трябва да напуснем веднага, щом сме готови.

— А ние все още не сме — отвърна Трр-гилаг. — Можете да се върнете на кораба и да започнете предстартовата подготовка. Аз ще дойда след няколко стоудара.

Този път нямаше място за съмнение относно зениците.

— Както желаете, изследовател — студено отвърна Збб-рундги, обърна се и напусна помещението.

— Това беше глупаво — отекна слаб глас в тишината. — Командир Збб-рундги се ползва с голямо благоразположение от страна на водачите на клана Какк’рр, както и на родовите му старейшини. Не е разумно някой в твоето положение да се изправя срещу него.

— Моето положение е на надлежно назначен говорител на тази мисия, Чрр’т-огдано — напомни му Трр-гилаг и посочи отличителните знаци на гащеризона си, върху който още имаше засъхнали петна от бягството на човека Фелиан Кавана. — Докато Върховният съвет не отнеме правомощията ми, аз ще правя каквото сметна за необходимо. Независимо дали това се харесва на командир Збб-рундги.

— Погледни ме, Трр-гилаг.

Трр-гилаг въздъхна и вдигна поглед към неясната фигура, която се рееше във въздуха пред него. Чрр’т-огдано, старейшина на клана Кеера’рр и главен наблюдател на Базов свят дванадесет. Доколкото можеше да се съди по изражението на почти прозрачното му лице, той се отнасяше с още по-малко уважение към официалното му положение, отколкото командир Збб-рундги.

— Не се прави на много остроумен — изсъска старейшината. — По длъжност все още може и да си говорител на мисията. Имам предвид положението ти на зхиррзхианец, чиито действия позволиха на пленника Фелиан Кавана да бъде спасен.

— Ще поема вината за това, когато му дойде времето — каза Трр-гилаг. — Но засега не смятам, че е прекалено да настоявам за уважението, което се полага на титлата ми.

Езикът на Чрр’т-огдано презрително се метна навън.

— Властта е нещо, което може да се даде. Уважението обаче трябва да се заслужи. Ако си прекалено млад и глупав или опиянен от властта си, за да го разбереш, сигурно тази длъжност не е трябвало изобщо да ти се дава.

Трр-гилаг притисна езика си към небцето, за да сподави думите, които напираха да излязат от устата му.

— Съжалявам, ако съм, ви огорчил — насили се да каже той. — Направих всичко, което беше по силите ми.

Лицето на Чрр’т-огдано поомекна.

— Станалото станало — примирено каза той. — Само историята може да те съди.

Това естествено не означаваше, че Чрр’т-огдано вече не е решил за себе си какъв ще бъде резултатът от подобен съд. Същото можеше да се каже и за командир Збб-рундги и останалите участници в мисията.

Честно казано, не ги осъждаше. Всъщност схемата, която беше измислил за повторното залавяне на Фелиан Кавана, работеше точно и Трр-гилаг смяташе да изтъкне това пред Върховния съвет. Те допуснаха човекът да се добере до другопланетния кораб, да го активира и така да снабди наблюдаващите старейшини с безценна информация за принципа на действие на апарата. След това, както и се очакваше, внезапната поява на един от старейшините отвлече вниманието на човека достатъчно дълго, за да може Трр-гилаг да инжектира минимално количество отрова в рамото му. Информацията за поредния опит за бягство, осуетен без особени усилия, само малко щеше да разнообрази доклада за деня.

Но никой от тях не знаеше за изтребителите, готови да нанесат удар. И ако затворникът се намираше на сигурно място в килията си, когато врагът връхлетя отгоре няколко стоудара по-късно, спасяването му щеше да бъде осуетено.

Или може би хората просто щяха да унищожат базата, да направят всички зхиррзхианци старейшини и пак да спасят Фелиан Кавана.

При спомена за онези мигове Трр-гилаг потрепера и езикът му се сви. Изтребителите бяха невероятни. Невероятно бързи, невероятно маневрени, невероятно смъртоносни. Според окраската и действията им те точно съответстваха на корабите, който внезапно бяха попречили на установяването на плацдарма на човешкия свят Доркас. Брат му Трр-мезаз беше предположил, че точно това са тайнствените воини копърхед, за които се споменаваше в човешкото записващо устройство.

А може би бяха същите кораби?

При тази злокобна мисъл Трр-гилаг се намръщи. Ако копърхед незабелязано бяха успели да се промъкнат през блокадата на околопланетното пространство на Доркас…

— Искам да говоря с брат си — оборна се той към Чрр’т-огдано. — Трр-мезаз — Кеера’рр, командир на сухопътните сили на Доркас.

— Сега ли? — изненада се Чрр’т-огдано. — Няма ли да е по-добре да го направиш от борда на „Верен“?

— Искате да кажете за успокоение на командир Збб-рундги ли? — остро попита Трр-гилаг.

— Имам предвид какво е разумно — последва резкият отговор. — Или искаш още да си тук, когато човешките изтребители се върнат с подкрепления?

— Няма да се върнат, както вече обясних на командир Збб-рундги — въздъхна Трр-гилаг. — От спасяването на затворника изминаха почти шест тентарка. Ако хората имаха повече сили наблизо, досега вече да са атакували. Ето защо смятам, че всяка евентуална бъдеща атака ще дойде от някой техен свят. С други думи, поне на още едно завъртане оттук, ако не и повече.

— Това е само предположение.

— Това е заключението на ксенолог и специалист по другопланетни култури — внезапно почувствал се уморен от всички тези спорове, рязко отговори Трр-гилаг. Никой не разпитваше по такъв начин Свв-селик, когато той беше главният. — Връзка с Трр-мезаз, ако обичате.

— Слушам — сърдито отговори Чрр’т-огдано и изчезна.

Вратата се отвори и в стаята влезе техничка, която буташе пред себе си количка.

— Някакви новини за пленниците? — попита я Трр-гилаг.

— Все още спят — отвърна тя и насочи количката към един от трите останали тъканни анализатори. — Но метаболизмът им сякаш се възстановява след травмата от прехвърлянето на кораба. Лечителите смятат, че след още няколко стоудара ще се оправят.

— Добре — каза Трр-гилаг, доволен, че поне това става според предвижданията. Противно на мнението на Чрр’т-огдано и Збб-рундги, причината за забавянето на отлитането не се криеше в желанието му да се наслади на властта си. Всъщност той се опасяваше, че двамата нови другопланетни пленници могат да умрат от тайнствените си наранявания още преди да успеят да напуснат планетата. Според лечителите прехвърлянето им на борда на „Верен“ беше достатъчно рисковано само по себе си и Трр-гилаг искаше другопланетяните да имат на разложение колкото се може повече време, преди да бъдат подложени на стреса от старта.

Командир Збб-рундги или не можеше да го разбере, или бе прекалено уплашен от евентуално нападение на хората, за да го е грижа за предупрежденията на лечителите. Но решението кога да отпътуват зависеше единствено от Трр-гилаг, поне докато не беше на борда на „Верен“.

— Старейшините успяха ли да научат нещо за нараняванията им?

— Все още проучват — отговори техничката. Последната дума почти се изгуби в звука от допир на керамика с керамика, когато тъканният анализатор беше повдигнат от пода и поставен върху количката. — Засега са толкова объркани, колкото и лечителите.

Нещо до Трр-гилаг трепна и Чрр’т-огдано се появи отново.

— Имам връзка с командир Трр-мезаз — изръмжа той. — Започвай.

— Говори Трр-гилаг — започна той, като се чудеше какво е накарало Чрр’т-огдано да се забави толкова дълго. Предполагаше се, че оттук има пряка връзка с всеки от трите зхиррзхиански плацдарма. Да не би нещо да се бе объркало? — Базов свят дванадесет беше атакуван преди около шест тентарка от човешки изтребители от типа, описан в последния ти доклад. Въпрос: сигурен ли си, че и двата изтребителя все още се намигат на Доркас?

Чрр’т-огдано кимна и отново изчезна. Докато чакаше, Трр-гилаг отчиташе наум времето и наблюдаваше маневрите на техничката при вратата. Щяха да са нужни по около петнадесетина стоудара за всяко прехвърляне на съобщението, предполагаше той, като се започнеше от свързочника на главния зхиррзхиански свят Оакканв, с когото щеше да се свърже Чрр’т-огдано. Така съобщението щеше да се предава от един старейшина на друг, докато накрая стигнеше до храма на някой, който също служеше като свързочник с наземните сили в Доркас. После още толкова, докато отговорът на Трр-мезаз стигнеше до него. Последния път, когато говори с някого от плацдарма в Доркас, забавянето продължи около 120 стоудара. Сигурно и сега щеше да е така.

Бяха изтекли около 190 стоудара, когато Чрр’т-огдано се появи отново.

— „И двата кораба са все още тук — повтори старейшината отговора на брат му. — Ранен ли си, братко?“

Езикът на Трр-гилаг се изви в крива усмивка. Такъв беше Трр-мезаз. Щеше да си остане по-големият грижовен брат, докато и двамата не станеха старейшини. А сигурно и след това.

— Добре съм. А ти?

— „Когато проверих за последен път, все още бях цял — пристигна отговорът. Трр-мезаз все още не беше загубил чувството си за хумор. — Тежки ли са пораженията на базата?“

— Достатъчно тежки — каза Трр-гилаг. — Беше изключително прецизна атака.

— „Е, тук не се представиха чак толкова добре — след кратко забавяне последва отговорът. — Колко кораба използваха?“

— Видяхме само няколко изтребителя — каза Трр-гилаг. — Въпреки че може да е имало и други извън обсега на сензорите ни. Защо? Броят важен ли е?

— „Възможно е. Ако имаме някаква представа колко кораба са изпратили за търсене, бихме могли да получим представа за големината на армията им. Освен ако не са претърсвали системите просто така и не са извадили дяволски късмет.“

— Съмнявам се — каза Трр-гилаг. — Знаем, че са търсили и на Изследователски свят осемнадесет. „Верен“ и „Изпълнителен“ почти ги заловиха, но те успяха да се изплъзнат в последния момент.

— „Значи са покрили всички възможни системи в района — заключи Трр-мезаз. — Броят им е огромен.“

— Даже повече от огромен — съгласи се Трр-гилаг. — Сигурно са имали някакъв начин да ограничат избора си.

— „Така е — пристигна отговорът. — За съжаление, това води до още по-тревожни заключения. Първо, успели са да получат от изследователските кораби изключително подробна информация за нашите изисквания към околната среда. И второ, имат точен каталог на всички системи в района. Не виждам как иначе биха могли да ограничат броя на системите и да успеят за толкова кратко време.“

— Страхувам се, че си прав — намръщи се Трр-гилаг. — Освен ако не са в състояние да проследяват кораби през хиперпространството. Това също може да обясни нещата.

— „Дори не си помисляй за това — възкликна брат му. — Ей така плъзват слуховете. И колкото по-невероятна е историята, толкова по-бързо се разпространява. Предполагам, че евакуираш базата си?“

— Да — каза Трр-гилаг. — Наредиха ни да се върнем на Оакканв. И сигурно ще ме изправят пред Върховния съвет.

— „Несъмнено. Внимавай как се държиш пред тях. Кланът Тоо’рр далеч не е във възторг от теб, след като зае мястото на говорител на изследователската група вместо Свв-селик.“

Поне това не беше нещо, за което да обвиняват него.

— Не съм виновен — каза той на брат си. — Нашите старейшини настояха за смяната на Свв-селик, след като той позволи на човека да се доближи прекалено много до пирамидата.

— „И все пак внимавай.“

— Разбира се — Трр-гилаг се намръщи. — Да не би нещо да не е наред? Връзката ми се струва по-лоша, отколкото преди пет завъртания.

Този път забавянето продължи още по-дълго. Трр-гилаг вече се чудеше дали да не изпрати някой от другите старейшини да върне Чрр’т-огдано, когато той отново се появи.

— „Изгубихме връзката, по която разговаряхме тогава — повтори старейшината отговора на Трр-мезаз. Слабият му глас внезапно стана неприветлив. — Преди две завъртания изчезна един от свързочниците ни. Прр’т-зевисти — Дхаа’рр.“

Трр-гилаг усети, че зениците му за дневно виждане се свиват от изненада.

— В името на осемнадесетте свята, как са допуснали да стане това?

— „Хората си пробиха път до една от пирамидите и взеха резена от неговия фссс-орган — последва отговорът. — Проследихме го до техния лагер, но тогава докладите през родовия храм внезапно прекъснаха.“

— Убили ли са го?

— „Или са успели по някакъв начин да го заловят. Знаем само, че след това никой не е чул нищо за него. Нито тук, нито в родовия му храм на Дхаранв.“

— Аха — промърмори Трр-гилаг. — Как така хората са успели да проникнат в базата ти?

— „Не им се наложи. Положението е такова, че и четирите пирамиди се намират извън лагера ни.“

— Извън лагера ли? — втрещи се Трр-гилаг. — Чия идиотска идея е това?

— „Моя. Беше експеримент. Исках да видя дали старейшините ще ни помогнат да защитим позициите си.“

Трр-гилаг махна с език.

— Това няма много да зарадва лидерите на Дхаа’рр.

— „Мнението им вече беше изразено пред мен — последва сухият отговор. — Предполагам, че и на теб няма да ти се размине, когато застанеш пред Върховния съвет.“

— Благодаря за предупреждението — каза Трр-гилаг и провери времето. Затворниците вече трябваше да са се оправили. — Трябва да тръгвам, братко. Пази се. Скоро пак ще ти се обадя.

— „Добре — предаде отговора Чрр’т-огдано. — И ти се пази. Всичко добро.“

— Всичко добро — Трр-гилаг кимна на старейшината. — Благодаря, Чрр’т-огдано. Вече можете да освободите линията. Време е да вървим.

— Добре — промърмори Чрр’т-огдано и посочи към вратата с език. — А пирамидата? Все още ли смяташ да я оставиш тук?

— Без нея няма да можем да проследим хората, ако се върнат — отбеляза Трр-гилаг, като наблюдаваше загриженото изражение на старейшината. — Защо? Да не би да се страхувате?

— След онова, което се е случило с Прр’т-зевисти ли? Разбира се, че се страхувам. И ти би трябвало да се страхуваш.

Трр-гилаг се намръщи, докосна тила си — там, където в основата на черепа имаше малък белег — и потисна думите, които напираха да изскочат от устата му. Поне на теория, чрез резенчето хората не можеха да причинят нищо лошо на останалата част от фссс-органа с размер на пръст, който се намираше в безопасност в нишата си в храма на 250 светлинни цикъла оттук. При първия признак на опасност Чрр’т-огдано и останалите старейшини само трябваше да се прехвърлят обратно в храмовете си, където щяха да са на сигурно място.

Но теорията беше едно, а група нервни старейшини, загрижени за оцеляването си — съвсем друго нещо. И в интерес на истината, той не знаеше тази теория някога да е била проверявана на практика.

— Спомни си доклада на наблюдателите от Изследователски свят осемнадесет — каза Чрр’т-огдано. — Те са усетили болката от използването на човешките оръжия срещу старейшини.

— Но са били в своите резенчета и са наблюдавали хората — напомни му Трр-гилаг. — Все пак имате основание. Добре. Съобщете на командир Збб-рундги, че променям решението си и че трябва да вземем пирамидата със себе си. Ще заминем веднага щом я натоварят на кораба.

— Слушам — отговори Чрр’т-огдано. Изглеждаше повече от облекчен.

Отново останал сам, Трр-гилаг се изправи и силно притисна език към небцето си, докато оправяше гащеризона на раменете си. Всичко се повтаряше. Зхиррзхианците отново воюваха с друга раса. Раса, която подобно на всички други в миналото беше нападнала първа. Раса с мощни бойни ракети и малки, но ужасни изтребители, която, без да се колебае, използваше оръжия срещу старейшини. Раса, която владееше двадесет и четири свята срещу техните осемнадесет и която държеше в подчинение поне още осем раси.

Раса, която разполагаше с ужасяващо оръжие, описано му от Фелиан Кавана. Страховитото средство за унищожение, наречено КИОРО.

Трр-гилаг за последен път огледа потъналото в тишина помещение и тръгна към кораба. Надяваше се, че Военното командване и Върховният съвет не са попаднали на залък, който не са в състояние да преглътнат.