Майкъл Конъли
Примката на совата (16)

15

Встъпителните речи по делото на Дейвид Стори се забавиха, защото юристите обсъждаха последните предложения и молби в кабинета на съдията.

Бош седеше зад масата на обвинението и чакаше. Опитваше се да прогони от мисълта си всичко ненужно, включително и снощното безуспешно търсене на Анабел Кроу.

Най-сетне в десет и четирийсет и пет двете страни влязоха в залата и заеха местата си. След това доведоха от килията обвиняемия — днес облечен с костюм, който сигурно струваше поне три полицейски заплати — и накрая съдия Хютън се възцари на подиума.

Процесът започваше и Бош усети как напрежението в залата се засилва. Лос Анджелис бе издигнал — или може би принизил — съдебните дела до нивото на светски развлечения, но играчите в залата рядко споделяха тази гледна точка. Те се бореха на живот и смърт, а в този процес чувството на вражда между двата лагера се долавяше може би по-ясно отвсякога.

Съдията нареди на полицая, които изпълняваше функциите на пристав, да въведе заседателите. Заедно с цялата публика Бош се изправи и загледа как съдебните заседатели мълчаливо влизат един по един и се настаняват в ложата. За да стигнат до това начало, бяха изчакали търпеливо да минат двете седмици на подбора и предварителните формалности. Бош вдигна очи към двете камери, монтирани на стената над заседателската ложа. Те даваха пълен обзор към цялата зала, с изключение на самата ложа.

След като всички заеха местата си, Хютън се изкашля и приведе глава към микрофона, гледайки заседателите.

— Как сте тази сутрин, дами и господа?

Откъм ложата долетя неясно мърморене и Хютън кимна.

— Извинявам се за закъснението. Моля ви, не забравяйте, че съдебната система се управлява най-вече от юристи. И поради това колелата й се въртят мно-о-о-го бавно.

Из залата се надигна учтив смях. Бош забеляза, че юристите — както от обвинението, така и от защитата се включиха най-усърдно, двама-трима дори прекалиха. Според цялата досегашна практика не съществуваше съдийска шега, на която адвокатите да не се разсмеят.

Бош се озърна наляво покрай масата на защитата и забеляза, че втората заседателска ложа е претъпкана с журналисти. Познаваше повечето от тях от предишни телевизионни предавания и пресконференции.

Той огледа залата и видя, че скамейките за свободен достъп са претъпкани, с изключение на първия ред зад масата на защитата. Там се бяха разположили нашироко няколко души, които изглеждаха така, сякаш цяла сутрин бяха седели в гримьорната. Бош предположи, че са някакви знаменитости, но нямаше богат опит в тази област и не успя да разпознае нито един от тях. Понечи да попита шепнешком Джанис Лангуайзър, но после размисли.

— Наложи се да уточним някои последни подробности в кабинета ми — продължи съдията към заседателите. — Но сега вече сме готови да пристъпим към работа. Ще започнем с встъпителните речи и трябва да ви предупредя, че те не са изложение на фактите, а по-скоро отражение на това, какво мисли всяка страна за фактите и какво ще се мъчи да докаже в хода на делото. Не бива да приемате тяхното съдържание за доказателство. Доказателствата ще дойдат по-късно. Затова слушайте внимателно, но не се ангажирайте с мнение, защото тепърва ви чака още много. А сега започваме с обвинението и както винаги ще дадем последната дума на защитата. Мистър Крецлър, можете да започвате.

Главният обвинител стана и пристъпи към катедрата, разположена между двете служебни маси. Кимна на заседателите и се представи като Роджър Крецлър, заместник областен прокурор, отговарящ за отдел „Тежки престъпления“. Беше висок и мършав, с рижава брада, късо подстригана тъмна коса и очила без рамки. Личеше, че е нахвърлил четирийсет и пет години. Бош го смяташе за не твърде приятен, но извънредно способен юрист. А фактът, че все още се бие в окопите и води криминални дела, докато неговите връстници са се оттеглили към доходните области на финансовото право или частната адвокатска практика, го правеше достоен за възхищение. Бош подозираше, че човекът няма личен живот. Винаги, когато трябваше да се свържат в навечерието на някой съдебен процес, неминуемо откриваше Крецлър в кабинета му — по всяко време на денонощието.

Крецлър представи също така своята помощничка Джанис Лангуайзър от отдел „Тежки престъпления“ и водещия следовател — детектив трета степен Хари Бош от централното полицейско управление на Лос Анджелис.

— Ще говоря кратко и ясно, за да можем по-бързо да стигнем до фактите, както правилно отбеляза съдия Хютън. Дами и господа, случаят, с който ще се запознаете в тази зала, е окичен с имената на знаменитости. На него е изписано с едри букви: „важно събитие“. Да, обвиняемият Дейвид Н. Стори притежава власт и високо положение в нашето общество, в днешната жадна за имена епоха. Ала ако смъкнете слоя от власт и блясък, за да оставите само голите факти — което ви обещавам, че ще постигнем през идните няколко дни — остава нещо твърде елементарно и твърде често срещано в тази страна. Едно обикновено убийство.

Крецлър направи театрална пауза. Бош погледна към заседателите. Всички бяха приковали очи в обвинителя.

— Човекът, когото виждате зад масата на защитата, Дейвид Н. Стори, излязъл привечер на дванайсети октомври с двайсет и три годишна жена на име Джоди Кремънц. А след оживената вечер, включваща премиера на неговия последен филм и шумен коктейл, той я отвел в дома си на Холивуд Хилс, където двамата встъпили в интимна връзка. Не вярвам да чуете от защитата някакво възражение по тези факти. Но не заради тях сме се събрали днес. Дошли сме заради другото, което е станало след секса. Сутринта на тринайсети октомври Джоди Кремънц била намерена удушена в собственото си легло, в малката къщичка, където живеела заедно с още една актриса.

Крецлър прелисти бележника си върху катедрата, макар за Бош, а навярно и за всички останали да бе ясно, че речта му е репетирана многократно.

— В хода на този процес калифорнийската прокуратура ще докаже без сянка от съмнение, че именно Дейвид Стори е лишил от живот Джоди Кремънц в миг на дива сексуална ярост. После лично или с чужда помощ е пренесъл трупа от своя дом в дома на жертвата. Нагласил тялото така, че смъртта да изглежда случайна. А след това използвал своята власт и общественото си положение, за да осуети разследването на случая от полицията на Лос Анджелис. Мистър Стори, както ще узнаете, неведнъж си е позволявал жестокости към жените, и поради това е бил тъй уверен в своята безнаказаност, че в един миг на…

Крецлър избра този момент, за да обърне гръб на катедрата и да хвърли презрителен поглед към седналия обвиняем. Стори дори не мигна. След няколко секунди прокурорът отново се обърна към заседателите.

— Е, нека го наречем откровеност — той се похвалил най-недвусмислено на следователя детектив Бош, че и този път ще му се размине.

Крецлър се изкашля в знак, че е готов да нанесе решителния удар.

— Дошли сме тук, дами и господа, за да въздадем правосъдие в името на Джоди Кремънц. Щатската прокуратура на Калифорния в мое лице настоява да слушате най-внимателно по време на делото и да отсъдите по съвест. Сторите ли го, сигурни сме, че правдата ще възтържествува. За Джоди Кремънц. За всички нас.

Той вдигна бележника от катедрата и се обърна да тръгне към служебната маса. Но изведнъж спря, сякаш току-що му бе хрумнало нещо. Бош усети добре репетиран ход. Предположи, че и заседателите са го усетили.

— Сетих се за един всеизвестен факт от най-новата ни история. Тук, в Лос Анджелис, при най-нашумелите дела за всичко се оказва виновна полицията. Щом не ни харесва посланието, гледаме на всяка цена да обезглавим вестоносеца. Това е най-любимият трик от торбата на адвокатите. Искам всички вие да си обещаете едно: че ще останете бдителни и няма да откъсвате поглед от най — важния въпрос. А днес това е въпросът за истината и правосъдието. Не се заблуждавайте. Не оставяйте да ви подведат. Доверете се на истината и ще откриете правия път.

Той се върна на мястото си и седна. Бош забеляза как Лангуайзър се пресегна да го поздрави с потупване по лакътя. Това също бе част от грижливо подготвеното представление.

Съдията каза на заседателите, че поради кратката встъпителна реч на обвинението, ще даде думата на защитата без почивка. Но така или иначе почивката не се забави, защото когато Фоукс застана на катедрата, обръщението му към заседателите се оказа още по-кратко.

— Знаете ли, дами и господа, нека ви кажа нещо относно всички тия приказки за вестоносци и обезглавяване. Мистър Крецлър изрече чудесни думи в края на своята реч, но знайте, че всеки прокурор в тази зала говори същото в началото на всеки съдебен процес. Знам ли, май си ги носят отпечатани на картончета.

Крецлър скочи и възрази срещу това „безумно преувеличение“. Хютън смъмри Фоукс, но след това предупреди обвинителя да си пази протестите за по-съществени случаи. Фоукс побърза да продължи:

— Извинявайте, ако нещо съм се отплеснал. Знам, че прокурорите и полицията са бая докачливи. Но едно ще ви кажа, добри хора: обикновено няма дим без огън. И в хода на това дело ще се помъчим да открием път през дима. Дали ще намерим огън, това не знам, но със сигурност знам до какъв извод ще стигнем: че този човек… — Фоукс се обърна и посочи своя клиент, — този човек, Дейвид Н. Стори, е абсолютно невинен по обвинението в убийство, което му приписват. Да, той има власт и обществено положение, но помнете, това не е престъпление. Да, познава се със знаменити хора, но доколкото съм научил От популярната преса, това също не е престъпление. Вероятно някои подробности от личния живот и вкусовете на мистър Стори ще ви подразнят. Аз също не ги харесвам. Но помнете, че те не са част от обвинението но настоящето дело. Тук става дума за едно престъпление — убийство. Ни повече, ни по-малко. И по това престъпление Дейвид Стори НЕ Е виновен. Каквото и да ви говорят мистър Крецлър, мис Лангуайзър, детектив, Бош и техните свидетели, няма съвършено никакви доказателства за вина в това отношение.

След като Фоукс се поклони на заседателите и напусна катедрата, Хютън обяви, че дава обедна почивка малко но-рано, за да могат след нея да пристъпят към свидетелските показания.

Бош гледаше как съдебните заседатели излизат през вратата до ложата. Неколцина от тях се озърнаха през рамо към залата. Последна вървеше негърка на около петдесет години, която погледна право към Бош. Той наведе глава и веднага съжали за това. Когато отново вдигна очи, жената беше изчезнала.