Чарлз Дикенс
Повест за два града (18)

ГЛАВА XI
ОЩЕ ЕДИН КАНДИДАТ

— Сидни — каза мистър Страйвър на своя чакал същата нощ или сутрин, — разбъркай още пунш, имам да ти казвам нещо.

Сидни бе работил много до късно тази нощ, а също и предната, и по-предната, и много нощи наред. Правеше голямо разчистване на книжата на мистър Страйвър преди настъпването на дългата ваканция (Съдебните сесии в Англия заседавали приблизително от януари до юни и от септември до Коледа. Дългата ваканция е периодът на летните месеци. Вж, също и есенна, пролетна сесия в глава XII.). Най-после разчистването приключи, всички несъбрани вземания на Страйвър бяха събрани, всичко бе оправено чак до ноември, когато атмосферните и съдебни мъгли пак щяха да докарат мливо в мелницата.

От толкова много работа Сидни не изглеждаше нито по-свеж; нито по-трезвен. За да изкара нощта, много пъти се бе наложило да мокри пешкирите, а заедно с това и да изпие много повече вино. Беше съвсем разнебитен, когато най-после свали тюрбана си и го хвърли в един леген, където често го беше топил през последните шест часа.

— Бъркаш ли още пунш? — запита едрият и внушителен Страйвър, поглеждайки от канапето, на което лежеше по гръб с пъхнати под колана ръце.

— Да.

— Слушай сега! Ще ти кажа нещо, което доста ще те изненада и може би ще те накара да си помислиш, че не съм толкова хитър; колкото обикновено ме смяташ. Смятам да се оженя.

— Така ли?

— Да. И не по сметка. Какво ще кажеш сега?

— Не се чувствувам разположен да кажа много нещо. Коя е тя?

— Познай.

— Познавам ли я?

— Отгатни.

— Нямам намерение да гадая в пет часа сутринта, когато мозъкът ми се пържи и цвърчи в главата ми. Ако искаш да отгатвам, трябва да ме поканиш на вечеря.

— Добре тогава, ще ти кажа — рече Страйвър, като бавно се надигаше и заемаше седнало положение. — Сидни, караш ме да губя всякаква надежда, че можеш да ме разбереш, такова безчувствено животно си.

— А ти — отвърна Сидни, който приготвяше пунша — си такава чувствителна и поетична душа.

— Хайде, хайде! — отговори Страйвър. — Макар и да не претендирам да съм образец на романтична душа (добре се познавам), все пак аз съм по-нежен човек от теб.

— Имаш повече късмет, искаш да кажеш.

— Не искам да кажа това. Искам да кажа, че аз съм по-… по-…

— Кажи по-галантен, ако това мислиш — подсказа му Картън.

— Добре, ще кажа по-галантен. Аз съм човек — каза Страйвър, като се надуваше пред приятеля си, който приготвяше пунша, — човек, който полага повече усилия от тебе да бъде приятен, който по-добре от тебе знае как да бъде приятен в женско общество.

— Продължавай — каза Сидни Картън.

— Не, няма да продължа — каза Страйвър, като клатеше заплашително глава, — няма да продължа, преди да се разберем. Ти си бил у доктор Манет толкова пъти, колкото и аз, а може би и повече. И знаеш ли какво? Направо ме е било срам заради твоята необщителност. Държиш се така мрачно и мълчиш като бито куче, че кълна ти се, срамувал съм се от теб, Сидни!

— Положително на човек с твоята практика в съда ще се отрази много благотворно, ако се засрами от нещо — отвърна Сидни. — Трябва да си ми много благодарен.

— Няма да се измъкнеш с тия номера — отговори Страйвър, като че бутайки с рамо отговора си към Сидни. — Не, приятелю, мой дълг е да ти кажа и аз ти го казвам в лицето за твое добро, че ти си ужасно непохватен човек в такова общество. Направо си един неприятен човек.

Сидни изпи чаша от пунша, който бе приготвил, и се изсмя.

— Виж мен! — каза Страйвър, като се изпъчи. — Аз имам по-солиден доход от теб и за мен не е така необходимо да се държа приятно. Защо го правя тогава?

— Никога не съм те виждал да го правиш — промърмори Картън.

— Правя го от приличие; правя го заради принципа. И ето, виж ме! Напредвам.

— Никак не напредваш с разказа си за брачните си намерения — отвърна Картън небрежно. — Предпочитам да се придържаш към него. Що се отнася до мен — никога ли няма да разбереш, че аз съм непоправим?

Той зададе въпроса с известно презрение.

— Няма никакъв смисъл да бъдеш непоправим — отговори приятелят му с не много утешителен тон.

— Не виждам никакъв смисъл изобщо да бъда на този свят — каза Сидни Картън. — Коя е дамата?

— Виж сега, Сидни, не искам да те разстройвам, като ти съобщя името й — каза мистър Страйвър, като се правеше, че приятелски го подготвя за разкритието, което възнамеряваше да направи, — защото те знам, че не мислиш сериозно и половината от това, което говориш, а ако го мислиш, това няма значение. Правя това малко предисловие, защото веднъж говори пред мене за дамата с пренебрежение.

— Така ли?

— Да, и то в тази стая.

Сидни погледна в пунша си, а после вдигна очи към самодоволния си приятел, след това изпи пунша и отново погледна самодоволния си приятел.

— Ти нарече младата дама златокоса кукла. Младата дама е мис Манет. Ако у тебе имаше някаква що-годе чувствителност или деликатност в тия неща, Сидни, може би щеше да ми е малко неприятно, че си послужи с такова описание; но у тебе няма нищо такова. Това чувство напълно ти липсва. Ето защо изразите ти не ме дразнят повече, отколкото би ме подразнило да чуя мнение за моя картина, изказано от човек, който не разбира от картини, или за моя музика от човек, който няма слух.

Сидни Картън пиеше пунша с голяма скорост; пиеше го на цели чаши и гледаше приятеля си.

— Сега знаеш всичко, Сид — каза мистър Страйвър. — Не ме е грижа дали е състоятелна: тя е очарователно създание и аз съм решил да си угодя. Общо взето, смятам, че мога да си позволя това. В мое лице тя ще има съпруг, който бързо се издига, в известен смисъл изтъкнат съпруг. За нея това е добър късмет, но тя заслужава добър късмет. Изненадан ли си?

Картън продължаваше да пие пунш, но отговори:

— Защо да съм изненадан?

— Одобряваш ли избора ми?

Картън продължаваше да пие пунш, но отговори:

— Защо да не го одобрявам?

— Е — каза приятелят му Страйвър, — приемаш нещата по-леко, отколкото очаквах, и по-малко, отколкото очаквах, настояваш да получа богата зестра; макар че положително ти вече достатъчно добре си разбрал, че старият ти приятел е човек с доста силна воля. Да, Сидни, този начин на живот вече ми омръзна, а не виждам как да го разнообразя. Чувствувам, че за мъжа е приятно да има дом, когато му се доще да се прибере в него (когато не иска, може да не се прибира), и смятам, че мис Манет ще се справи добре с всичко и винаги ще ме представя добре. Затова съм решил. А сега, Сидни, стари момко, искам да кажа нещо за тебе, за твоите перспективи. Знаеш ли, ти си зле, наистина си зле. Ти не знаеш цената на парите, живееш при недобри условия, един ден ще се изхабиш и ще останеш беден и болен. Наистина трябва да си потърсиш някоя жена да те гледа.

Той говореше наставнически от позицията на преуспял човек и това го правеше да изглежда двойно по-едър и четири пъти по-агресивен.

— Позволи ми да ти препоръчам да погледнеш истината в очите — продължи Страйвър. — Аз я погледнах в очите от моето различно положение, погледни я и ти от твоето различно положение. Ожени се. Осигури си някой, който ще се грижи за теб. Няма значение, че дамското общество не ти доставя удоволствие, нито го разбираш, нито имаш необходимия за тия неща такт. Намери си някоя. Намери някоя почтена жена с някакъв имот — някоя, която дава жилище под наем или държи пансион — и се ожени за нея в случай че дойдат черни дни. Такова нещо ти трябва на тебе. Помисли си, Сидни.

— Ще си помисля — каза Сидни.