Станислав Стратиев
Възраждане или Ренесанс

Снегът е до покривите, всички пътища към селцето са прекъснати, но това не пречи дебатът да продължава вече трети ден.

Някои и спаха в кръчмата, за да не губят сили да си ходят вкъщи.

Възраждане или Ренесанс?

На пръв поглед е едно и също и именно от това се нуждае най-много селцето на Паскал, но когато трябва да се запише в програмата на кметството, нещата се усложняват.

Както навсякъде, така и тук се оформят три крила.

Едното държи да бъде „ренесанс“.

По-европейско е и след като сме тръгнали натам, редно е да започнем да говорим като хората.

Тъй и тъй ще уеднаквяваме понятията.

Другото крило обяснява, че няма алтернатива на „възраждане“, и споменава Перущица, Батак и Копривщица.

И черешовото топче.

Третото крило не споменава нищо, а само кима с глава и е заето главно да пие на вересия, защото греяната ракия е от кръчмаря, който участва най-дейно в дебата.

Главно с възклицания от рода на:

— Правите си сметката без кръчмаря!…

И:

— А бе, това си е чисто национално предателство!…

По стара традиция той е патриотично настроен и е за „възраждане“, а и „ренесанс“ му звучи като „ренегат“.

Позициите не бележат никакво сближаване, „ренесанс“ и „възраждане“ са на разстояние от земята до небето.

Дебатът ту почти заглъхва, когато се налива новата ракия, ту се разгаря с пълна сила.

Проблемът изглежда нерешим.

Нови аргументи се вкарват в боя, които пък предизвикват нови контрааргументи, намесват се Паисий, „Макдоналдс“, „Многострадална Геновева“ и „Изгубена Станка“.

Кръчмата почти не се вижда под снега, само димът от комина изписва въпроси по зимното небе.

Тъй като не може да се намери изход от положението, възраждането или ренесансът се отлагат за неопределено време.

То и да беше дошло Възраждане или Ренесанс, няма откъде да мине.

Пътищата са затрупани, а единствения мост го отнесе още пролетта реката.