Станислав Стратиев
Камило моя

Пред вратата на стаята на пръсти ходи напред-назад жената на Йеремия.

От време на време се спира пред вратата, долепя ухо и сълзите й капят направо на чергата.

Вътре Йеремия седи на леглото с вестник в ръка и беседва с някаква камила.

— Междупланетната станция „Касини“ полетя към Сатурн — казва й той. — Най-напред ще върви към Венера, в нейното гравитационно поле ще извърши две маневри за ускоряване, а след това, през 2001 година, ще мине на 400 километра от Земята и засилена като с прашка от земната гравитация, ще отлети към Юпитер, с чиято пък помощ ще се насочи към Сатурн. Какво ще правим ние с тебе, камило моя, през това време?

Камилата не отговаря.

— Ще треперим! — казва Йеремия. — Ще треперим дали ще изкараме зимата, дали ще има какво да ядем, докато раззеленее лападът, и дали няма да ни спрат тока.

Камилата го гледа с блестящите си черни очи и не казва нищо.

— „Касини“ ще влезе в орбита около Сатурн през юли 2004 година, а три месеца по-късно ще прелети край Титан, най-големия спътник на Сатурн. А ние с тебе, камило моя, какво ще правим?

Камилата мълчи.

— Ще кърпим старите обувки, ще пием бира на вересия и ще треперим да не ни съкратят от горското! — обяснява й Йеремия. — Това ще правим. От „Касини“ ще се отдели спускаемият апарат „Хюйгенс“ и ще кацне на повърхността на Титан. Подготвен е за кацане на твърда почва и за приводняване в етанов океан, какъвто се предполага, че има на Титан. А ние с тебе за какво сме подготвени, камило моя?

Йеремия отпива от шишето с мастика, преполовил го е и въобще не чака отговора на камилата.

— Май само за треперене — казва. — Че не треперихме ли с тебе, камило моя, толкова години? Не треперихме ли цял живот? Треперихме в училище, треперихме в службата, треперихме за повишение, за заем, за частното ползване, да не ни хванат на пазара…

Камилата кима с глава — май треперихме.

— Така е — казва Йеремия. — Може и да не е личало чак толкова, но така си беше.

— Така си беше — казва камилата.

Отвън жена му плаче и се чуди какво да прави.

— „Касини“ ще кръжи в системата на Сатурн до 2008 година и ще събира данни за спътниците, пръстените и атмосферата. Учените се интересуват защо едното полукълбо на спътника Япет е снежнобяло, докато другото е катраненочерно. Виждаш ли от какво се интересуват хората, камило моя?

Камилата се усмихва горчиво.

— А ние с тебе от какво се интересуваме? — пита Йеремия. — От какво се интересувахме? Да си сложим бойлер, камило моя, да си купим кола на старо и да си приберем онези три метра от съседната нива, дето са си наши.

Мастиката отново забълбуква в гърлото му.

Камилата го гледа и преглъща.

— Те ще се опитат да разкрият дали луната Енцелад е вулканично активна — казва Йеремия. — И дали евентуалните изригвания не „подхранват“ най-външния сатурнов пръстен. Каква ни е на нас луната Енцелад, камило моя? Чувала ли си някога за нея?

Камилата клати отрицателно глава.

— Живяхме си и без луната Енцелад! — отсича Йеремия.

Надига бутилката, но в нея вече няма нищо.

— Но знаеш ли какво ми минава през ума, камило моя? — казва внезапно Йеремия. — Всъщност беше ли това живот?

Камилата го гледа и отговорът се чете в очите й.

— Права си! — казва Йеремия. — Не беше. Беше си живо треперене.

Пред вратата жена му тихо плаче.

Мъчно й е, че Йеремия не говори с нея, а с камилата.

Още повече че камила няма.