Станислав Стратиев
Добри новини

Паскал се е задълбочил над съобщенията на осведомителните агенции, когато в кръчмата пристигат Миро и Йеремия.

Сядат на масата до него и поръчват мастика.

— Какво ново, Паскале? — пита Миро.

— Добри новини! — казва Паскал. — Не сме виновни за СПИН-а!…

— Къде пише? — протяга шия Йеремия.

— Ето! — сочи му Паскал. — Конгоанец пръв развил болестта. В Африка. През хиляда деветстотин петдесет и девета година.

— Ройтер! — чете Йеремия. — Значи наистина не сме виновни?

— Пишат го с известно съжаление — казва Паскал. — Едва се въздържат да не добавят, че конгоанецът е бил студент в България и тук се е заразил.

— Петдесет и девета година нямаше чуждестранни студенти! — казва Миро. — Какъв конгоанец?

— Не го добавят не защото е нямало — казва Паскал, — а защото изследват още по-добрата възможност български специалист в Конго да е първопричината за световната пандемия. И именно той да е заразил целия африкански континент. Започвайки от маймуните.

— Знаех си аз, че все за нещо ще сме невинни! — казва Йеремия. — Не е в човешките възможности, дори и в наш‘те, да сме виновни за всичко.

— Така е — казва Миро. — Не можеш в едно и също време да организираш атентат срещу папата и да обръщаш течението Ел Ниньо срещу Америка. Дори и ние не можем да успеем навсякъде.

— Все пак — казва Паскал — добрата новина идва точно навреме. Не сме гледани с добро око, не могат да ни простят, че не се държим добре с мечките и че искаме сами да си произвеждаме електричество.

— Заради охлювите също могат да ни спуснат една завеса! — казва Йеремия. — Дето ги събираме в размножителния им период.

Тримата отпиват от мастиките.

— Хубавото си е хубаво — казва след това Миро. — Близо до ума е, че някой може да допусне, че след като не сме виновни за СПИН-а, съвсем не е невероятно да излезем невинни и за нещо друго.

— Като нищо може да допусне! — казва Йеремия. — Една такава новина ти вдига имиджа!…

— Можем да привлечем някоя и друга инвестиция! — казва Миро.

— И да продадем някой и друг завод! — добавя Йеремия. — И туризмът да се засили!…

— Да не говорим — казва Миро — какво морално въздействие ще окаже върху посърналото ни национално самочувствие!…

Паскал хем се радва, хем решава да изчака утрешния брой, за да не се яви опровержение.

И да излезе, че пак ние сме виновни.