Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 4 гласа)
Корекция
даница (2013 г.)
Източник
Литературен клуб

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4


Нали правят от читалището склад, книгите ги разпръскват по къщите.

Затова последната седмица Паскал се задълбочава в сравнителното литературознание.

— Виж как започва един английски роман — казва той на Йеремия, който седи на пейката до него и мижи на пролетното слънце. — „В дванайсет часа на четвърти май 1897 година един четирсет и три годишен мъж с решително и енергично лице напусна Манчестер на път за Ливерпул. Този човек беше благородник и се казваше сър Андрю Уелингтън.“

— Е? — казва Йеремия.

— А сега виж българския — отваря друга книга Паскал. — „Слънцето се беше издигнало на има-няма една копраля, когато, няколко дена след Великден, 1897 година, един мъж някъде към петдесетте, чието лице не личеше изпод феса, излезе от Сопот и хвана Балкана.“

— Не мога да ти хвана мисълта! — признава Йеремия.

— Мисълта ми е дали виждаш някаква разлика — казва Паскал.

Йеремия се замисля.

— Нашият има повече запетайки — казва той след това.

— Остави запетайките — казва му Паскал. — Виж смисъла.

Колкото и да гледа смисъла, Йеремия не може да види нищо.

— И недей да мижиш! — му казва Паскал. — Как ще видиш?

Йеремия поглежда — слънцето е точно на една копраля.

— Онзи мъж с феса — казва той — е хванал Балкана точно по това време!…

Паскал въздъхва и клати глава.

— В нашия роман — казва той — всичко е „около“ „към“ и „има-няма“. Този мъж с феса е „някъде към петдесетте“ — което значи, че може да е на четирсет, а може и на петдесет и четири. И докато в английския се казва направо, че човекът е тръгнал за Ливерпул на четвърти май, нашият човек напуска Сопот „няколко дена след Великден“.

— Не виждам какво те дразни? — недоумява Йеремия.

— Не ме дразни — казва Паскал, — но искам да знам колко точно дни след Великден става събитието. И накъде тръгва човекът с феса. Защото Балкана — това е половин България. И като ми казва така този, дето ги пише, все едно че не ми казва нищо.

— Това са само книги — успокоява го Йеремия. — Думи.

— Обаче — казва Паскал — в училище ни учеха, че те изразяват мисленето. А нашето мислене е пълно с такива „криво-ляво“, „доста повече“ и „от дъжд на вятър“. Нищо не е точно и нищо не е сигурно.

— Казвах ти да не взимаш толкова много книги у вас! — напомня му Йеремия. — Само ядове с тях!…

— И като сравнявам — довършва мисълта си Паскал, — виждам още една причина, поради която Англия е била империя, а ние — под робство.

Край
Читателите на „Сравнително литературознание“ са прочели и: