Станислав Стратиев
Очевидното

Миро и Паскал спорят за дълбочинните животни и тъй като всяка втора дума на Миро е „това е очевидно“, Паскал се вижда принуден да му обясни природата на очевидното.

— Тези две мастики пред нас на масата — пита той — неподвижни ли са?

— Това е очевидно — казва Миро.

— Само на пръв поглед — казва Паскал. — В действителност те се въртят.

И му обяснява, че мастиките заедно с масата, кръчмата и въобще земното кълбо се въртят около слънцето. Което пък от своя страна се върти около по-голямо слънце, което пък също се върти около нещо.

Миро не е убеден.

— Ще ти дам — казва му Паскал — един по-прост пример. Пощата работи ли? Само не казвай, че е очевидно.

— Очевидно е — казва Миро. — Какво искаш да ти кажа?

— И защо работи, според тебе?

— И това е очевидно. Защото купиха апаратура за единайсет хиляди долара.

Паскал клати глава.

— Купиха я, но не я разопаковаха — казва той. — И досега си стои така. А пощата заработи като часовник. Преди не можеше да се свържеш със съседното село, а сега ти дава Ню Йорк, още докато казваш номера.

— Очевидно… — започва Миро и не знае как да продължи.

— Очевидното е апаратурата — казва Паскал. — А в действителност пощата работи заради земемера.

— Дето дойде преди два месеца?!?! — не вярва Миро.

— Ще се женят с пощаджийката — обяснява му Паскал. — Тя нали беше стара мома.

Миро изпива мастиката на един дъх.

— Или да вземем например жена ми — казва Паскал. — Очевидно тя е жена, нали?

Миро дотолкова се стряска, че поръчва още две мастики.

— Какво искаш да кажеш?!? — пита той.

— Искам да кажа, че в действителност е жив дявол! — обяснява му Паскал. — И не хвърля сянка.

— Това вече не мога да го повярвам! — клати глава Миро. — Ние с нея сме седели на един чин!…

— Не вярвай на очевидното! — казва му Паскал. — Няма нищо по-коварно и несигурно от очевидното!…

Миро изпива и двете мастики и след това казва замислен:

— Да ти призная, започвам да се замислям за жена ми. Сутрин усещам една лека миризма на сяра… и на катран…

Паскал кима разбиращо.

— И следи от малки копитца — допълва Миро. — По двора…

Паскал никак не е изненадан.

Неподвижните мастики се въртят около слънцето, което се върти около по-голямо слънце, дето също се върти около нещо още по-голямо.