Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,5 (× 8 гласа)
Корекция
даница (2013 г.)
Източник
Литературен клуб

Издание:

Станислав Стратиев. Вавилонска хроника

Българска. Първо издание

Редактор: Любомир Стратиев

Художник: Виктор Паунов

Коректор: Снежана Калинска

ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000

ISBN: 954–491–065–4


Какво ли не е изтърпяла жената на Паскал, но когато го вижда едновременно на две места — в кръчмата и в обора да храни добитъка, — решава, че това вече е прекалено.

Един Паскал може да изтърпи, но двама — това е отвъд човешките възможности.

Слага обувките, омотава шала и отива при кмета, за да сложи край на всичко.

При кмета заварва Паскал, играят шах.

Тя се пипа по челото, гледа през прозореца и ясно вижда отсреща в кръчмата Паскал.

Пие вече четвърта мастика.

Тъкмо да дръпне кмета за ръкава, и по улицата се задава тяхната каруца.

Паскал се връща от воденица.

Седи на чувалите и пуши.

Жената изтръпва и се прекръства.

Поглежда внимателно играещия шах Паскал — дали хвърля сянка.

Хвърля.

Тя се обърква съвсем, измъква се на пръсти и тича вкъщи.

Там вече се е събрало половината село, гледа как Паскал вкарва каруцата през портата и в същото време как си играе с кучето на двора.

Когато го виждат да идва и по улицата под ръка с кмета, те обезумяват съвсем.

Едни се разбягват, други предлагат да се викне Гражданска защита, а трети — „Бърза помощ“.

Най-нетърпеливите вече носят дърва и ги трупат на камара.

Ще горят Паскал като вещица.

Жена му се е побъркала съвсем и носи кибрит след кибрит.

Паскал пристига с кмета пред портата, вижда готовата клада и клати глава.

— Защо хабите дървата? — пита той. — Това е най-обикновено клониране!…

Вцепенени, селяните гледат в двора как Паскал си играе с кучето, а на три метра пак той разтоварва чувалите.

И нямат сила въобще да погледнат третия Паскал.

— Клониране! — повтаря Паскал. — Всекидневна практика! В развитите страни!…

Мъртва тишина цари, чува се само как жена му безсъзнателно пали клечка след клечка.

След това кибритът й свършва.

Край
Читателите на „Всекидневни практики“ са прочели и: