Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Ghost from the Grand Banks, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Корекция
rebu (2008)
Корекция
hammster (2008)

Издание:

Артър Кларк. Призракът от големите плитчини

Първо издание

Преводач: Анни Джелепова

Редактор: София Бранц

Коректор: Красимира Петрова

Формат: 84/108/32

Зебра 2001, София, 1994

с/о НиКа, София

ISBN 954-8461-01-3

История

  1. — Добавяне
  2. — картинки, бележки, редакция

40. Инспекция

Джейсън Брадли тъкмо се канеше да хвърли баласта си и да последва Дж. Младши нагоре към повърхността, когато от „Иксплорър“ му се обадиха отново:

— Чудесна работа, Джейсън! Следваме изкачването на Младшия. Гумените лодки вече го очакват, но ти не изхвърляй още тежестите си. От „Нипон-Търнър.“ те молят да им свършиш една работа — няма да ти отнеме повече от пет минути.

— Имам ли толкова време?

— Разбира се, иначе как бихме те карали да стоиш там долу. Остават повече от 40 минути, преди това нещо да удари — тук, на екраните ни прилича на въздушен фронт. Ще те предупредим, ако междувременно обстановката се измени.

Брадли светкавично прецени ситуацията. Дълбокия Джип можеше да стигне площадката на „Нипон-Търнър“ за около пет минути. Искаше му се да погледне „Титаник“ за последен път — и двете части, ако е възможно. Не съществуваше почти никакъв риск; дори ако предвижданията се окажеха напълно погрешни, оставаха му още няколко минути да стигне на хиляда метра нагоре, преди долу да връхлети стихията.

— Какво искат да направя? — запита, като завъртя Дълбокия Джип и обвитата в лед кърма застана пряко пред хидролокатора му.

— „Мори“ има проблеми със захранващите си кабели — не може да ги изтегли нагоре. Навярно са се заплели някъде. Би ли проверил какво става?

— Дадено.

Молбата беше разумна, още повече, че двамата с Дълбокия Джип бяха точно там. Масивните проводници, пренесли огромните си ампери до кърмата, струваха милиони долари. Нищо чудно, че подводниците не искаха да си тръгнат без тях. Реши, че „Петър Велики“ е успял да се справи.

Единствено мощните прожектори на Дълбокия Джип осветяваха призрачната ледена планина, все още прикована към дъното и очакваща момента на освобождението си, което вече можеше да не настъпи. Придвижвайки се предпазливо, за да избегне жиците, които свързваха ледения блок и балоните с гърмящ газ, той заобиколи огромната маса и стигна до двойката дебели силови кабели, простиращи се до подводницата над него.

— Не виждам нищо нередно — каза. — Да опитат да дръпнат здраво още веднъж.

Само след секунди огромните кабели завибрираха величествено, подобно на струните на някакъв гигантски музикален инструмент. На Брадли му се стори, че усеща инфразвуковите вълни, които излъчваха.

Но кабелите останаха предизвикателно опънати.

— Съжалявам — обади се отново Брадли горе, — нищо не мога да направя. Може би ударната вълна е блокирала механизма за освобождаване.

— Такова е мнението и тук горе. Добре, благодарим ти. По-добре вече се връщай у дома — имаш още много време, но по последни данни половин милиард тона кал се е запътила точно към теб. Казват, че гледката прилича на Мисисипи при разлив.

— След колко време ще е тук?

— След двадесет, не — петнадесет минути.

Ех, как искам да зърна и носа, помисли мечтателно Брадли, но да не подлагам на изпитание късмета си. Дори и да пропусна шанса да бъда последният човек, който е виждал „Титаник“.

С нежелание изхвърли баласт № 1 и Дълбокия Джип започна да се издига. Отправи последен поглед към огромното, обвито в лед скеле. След това се съсредоточи върху двойката кабели, които проблясваха на предните светлини на Дълбокия Джип. И както веригата на котвата на спасителната лодка придава увереност на аквалангиста, така и тези кабели създадоха на Брадли усещане за връзка със света над него.

Тъкмо се канеше да освободи и втората тежест и да ускори издигането си, когато нещата тръгнаха наопаки.

„Мори“ все още продължаваше с надежда да подръпва кабелите, опитвайки се да изтегли ценността от дъното на океана, когато нещо най-сетне поддаде. Но не това, което очакваше.

От противошоковия локатор прозвуча силен предупредителен сигнал; последва удар, който разтърси Дълбокия Джип, и Брадли увисна на предпазния колан. За миг зърна огромна бяла маса, която бавно премина край него и се отправи нагоре към повърхността.

Дълбокия Джип започна да потъва. Брадли хвърли и останалите два баласта.

Сякаш потъването почти спря. Но не съвсем: Дълбокия Джип се понесе съвсем бавно към дъното на океана.

Брадли постоя мълчаливо няколко минути. След това съвсем ненадейно за самия себе си започна да се смее. Все още не беше в непосредствена опасност, а положението беше наистина смешно.

— „Иксплорър“ — обади се горе. — Няма да повярвате, но току-що се блъснах в един айсберг.