Метаданни
Данни
- Серия
- The State (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A World Out of Time, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 35 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- moosehead (2024)
Източник: http://sfbg.us
Издание:
СВЯТ ИЗВЪН ВРЕМЕТО. 1994. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.14. Фантастичен роман. Превод: от [англ.] Юлиян СТОЙКОВ [A World Out of Time, by Larry NIVEN (1976)]. Художник: Петър ХРИСТОВ. Формат: 84/108/32 (21 см.). Печатни коли: 17. С търда корица. С подвързия. Страници: 270. Цена: 80.00 лв.
История
- — Корекция
- — Добавяне
- — Корекция на правописни и граматически грешки
3
Гласът на Корбел беше дрезгав, като далечен вопъл и това хич не му се нравеше.
— Добре, Корбел! Печелиш. Ако твоите лекарства бяха по-добри от моите, едва ли щеше да се опитваш да ги откраднеш. А сега, да поговорим!
Корбел скоро се отказа да тършува. Надявал се бе, че Мирели-Лира си е оставила малък хранителен запас в колата. Но вече бе претърсил страничното отделение, под седалката и — къде другаде? Да разпори тапицерията?
Корбел беше гладен.
— Връзката се включва с копчето в далечния край на пулта. Достатъчно е да го натиснеш. Корбел?
Да, да. А след това ти ще ме проследиш и… Но Корбел се бореше с изкушението. Би могъл да я попита за храната.
Колата се носеше над вълните към целта, която идиотският й механичен мозък бе разчел в случайната комбинация, натисната от Корбел. Зад тъмното стъкло на кабината Слънцето и Юпитер бавно се разделяха на хоризонта. Слънцето се спускаше, а долния му край постепенно се сплескваше.
От червеното зарево нещо се издигна. Заприлича му на тъпонос делфин, преди да забележи размерите му. Заемаше половината от хоризонта и се носеше нагоре като отвързан дирижабъл. Главата му се наклони напред и то го огледа, преди да потъне бавно в кървавочервеното море.
Делфин с размери на кит. Значи човечеството е избило китовете, в края на краищата. А после, във възникналата екологическа ниша…
— Предполагам, че ме чуваш, Корбел. Виждам, че си се отправил към южния континент, където беше разположена столицата на Момчетата. Не можеш да се откъснеш от мен, докато не напуснеш колата. Говори с мен.
Явно можеше да го проследи въпреки мълчанието му. Корбел бутна превключвателя и отвърна:
— Имали някаква храна в колата?
— Здравей, Корбел. Ако още веднъж се опиташ да ми отмъкнеш лекарствата ще те убия. Поставила съм клопки.
— Е, тогава няма.
— В такъв случай, ще търсим на различни места. Давам ти една година за да откриеш тайната на диктаторското безсмъртие. Съжалявам, ако срока е твърде кратък, но знаеш в какво състояние съм. Ако откриеш еликсира, ще стана твоя жена. В противен случай ще те убия.
Той се изсмя.
— Труден избор.
— Защото не си ме виждал, когато бях красива. Аз съм жената, предназначена за теб, Корбел. Други и без това не са останали.
— Не разчитай на това. Пирса твърдеше, че имам потиснато сексуално влечение.
Това изглежда я разтревожи.
— Никога ли не си пожелавал жена, Корбел?
— Бях женен двадесет и две години.
— Какво значи да си женен?
— Чифтосване. По договор.
— Това включваше ли секс? Харесваше ли ти?
Изведнъж Корбел осъзна колко много му липсва Мирабела. Тъжеше за нея, не защото бе отдавна мъртва, а защото я нямаше. А нейната половинка се скиташе из един свят, сякаш роден от халюцинация.
— Животът ни беше истински екстаз, не само в секса, но и в дребните неща — произнесе Корбел. — Съжалявам, не биваше да говорим за това.
— Трябваше да зная.
Само за да я подразни, той каза:
— Не ти ли е минавала мисълта, поне за миг, че може да не се интересувам от твоето безсмъртие? Може би искам да се порадвам на тиха и спокойна старост.
— Но се опита да ми откраднеш лекарствата.
— Ти ме докара до там.
— Няма нищо хубаво в това да си стар. Една година, Корбел.
— Ей, не затваряй. Ще ми кажеш ли, накъде съм се отправил? Дори не знам посоката.
— Южният полюс е покрит от континент. Насочил си се към него. Предполагам, че направлението, което си избрал е град… — тя замълча, после се обади отново: — Сараш-Зилиш, столицата на последната земна цивилизация.
От нос Хорн към Антарктида, помисли си той. Но къде в Антарктида?
— Не помниш ли каква комбинация набра?
Сметна, че не рискува, ако й каже.
— Опитвах се да попадна в полицейския участък. Но когато мускулите ми започнаха да се гърчат, изгубих всякакъв контрол.
— Спомни си, не натисна ли копчето повече от четири пъти? С петцифрен номер ще попаднеш в щаба на Световната Полиция в Сараш-Зилиш.
— Може би — той се засмя. — Е, поне се измъкнах от теб.
— Една година, Корбел.
След една година щеше да е мъртъв, но въпреки това се чувстваше чудесно. Болката, умората, всичко бе отминало. Останал бе само гладът.
— След час ще съм умрял от глад. Има ли храна в колата?
— Не.
— И какво да ям?
— Когато стигнеш Сараш-Зилиш, ще се насочиш към парка — тя му продиктува комбинацията, която трябваше да набере. — Паркът отдавна е занемарен, но плодовете, които растат в него стават за ядене. Също и животните, които го обитават, ако успееш да хванеш някое.
— Разбрано.
— Но едно трябва да знаеш — там няма да откриеш диктаторското безсмъртие. В Сараш-Зилиш никога не са живели възрастни хора.
— Ей, Мирели-Лира! От колко време търсиш безсмъртието?
— Може би десет години.
Това го изненада.
— Бях с впечатление, че го вършиш от столетие, или повече.
— Нямах късмет. Когато Децата ме измъкнаха от нулевото време, обещаха да потърсят тайната на безсмъртието, за да се възползвам от нея. Повярвах им, нямах друг избор, а те са ме лъгали.
— В болницата имаше една шахта…
Тя се изсмя.
— Такива шахти има във всяка болница, по всички градове на Земята. Претърсила съм ги до една. Малкото, които не са били разграбени, съдържат само отрови. Еликсирът изглежда се е разложил под въздействие на времето и влагата.
— Разкажи ми още. Какво научи за тайната на диктаторското безсмъртие, когато се спусна на Земята? Преди да те затворят.
— Почти нищо. Само че го е имало.
— Нищо, разкажи. Трябва да знам дори за задънените улици, за да не повтарям грешките ти.