Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (7) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Епохата на героите

Епохата на героите продължила хиляди години — цели кралства възхождали и западали, благородни домове се издигали и пресъхвали, извършвали се големи подвизи. Ала за тези древни времена знаем почти толкова малко, колкото и за Епохата на Зората. Разказите за тях са дело на септони и майстери, записали ги хиляди години след предполагаемите събития — но за разлика от горските чеда и великаните, Първите хора от Епохата на героите са ни оставили руини и древни замъци, които потвърждават поне отчасти легендите, а из полята, осеяни с гробните им могили, а и другаде, намираме паметници, изписани с техните руни. Чрез тези останки можем да догадим истината в легендите.

Прието е, че Епохата на героите започва със Съюза и се простира в хилядите години, през които Първите хора и горските чеда са живели в мир. Първите най-после разполагали с достатъчно земи, за да се плодят. От Земята на Вечната зима до бреговете на Лятното море Първите властвали от кръговите си крепости. Намножили се дребни крале и могъщи лордове. След време някои се оказали по-силни от останалите и посадили семената на предшествениците на познатите ни днес Седем кралства. Имената на владетелите от тези най-ранни времена са обвити в легенди и е редно да приемаме за измислици и грешки на по-късни летописци историите за това, как са властвали стотици години.

Имена като тези на Брандън Строителя, Гарт Зелената ръка, Лан Хитрия и Дуран Божията скръб за мнозина са почти легендарни, но в историите за тях навярно има по-малко истина, отколкото фантазия. Другаде ще се опитам да пресея зърното от плявата, но засега е достатъчно само да ги отбележим.

Освен легендарните крале и стотиците кралства, от които са се въздигнали седемте настоящи, истории като тези на Симион Звездоокия и Сервин Огледалния щит щедро предоставят материал и за септони, и за трубадури. Съществували ли са тези герои? Може би. Но когато певците поставят Сервин Огледалния щит в Кралската гвардия, институция, основана, докато царува Егон Завоевателя, става ясно защо не можем да вярваме на почти никоя от тези истории. Септоните, записали оригиналите, са използвали подробности, каквито са ги устройвали, а други са добавяли, после певците ги преправяли — понякога до неузнаваемост — за едното топло местенце в замъка на някой лорд. Така някой отколешен Първи човек се превръща в рицар, следовник на Седемте, и пази някой таргариенски крал, живял хиляди години след него (ако самият той е съществувал изобщо). Неизброими са пълчищата момчета и юноши, невежи за историята на Вестерос заради подобни измислици.

Срутена кръгова крепост на Първите хора

Добре е да помним за тези легендарни основоположници на кралства, че притежанията им са били малки — обикновено съсредоточени край престолите им, например Скалата на Кастърли или Зимен хребет, и с времето се разширявали все повече и повече. Ако Гарт Зелената ръка наистина е управлявал това, което е наричал Кралството на Предела, едва ли законите му са били нещо повече от формални, щом човек се отдалечи на две седмици езда от замъка му. Но от подобни малки владения са се издигнали по-могъщите кралства, господствали над Вестерос през следващите хилядолетия.