Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (27) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Ерис Първи

През 209 г.сл. З. на трона се възкачил вторият син на Дерон, който никога не бил очаквал, че ще е крал, и бил крайно неподходящ за това. Ерис бил начетен посвоему, макар да се вълнувал най-вече от прашни томове с дребни предсказания и от висшите тайнства. Женен за Елинор Пенроуз, така и не показал интерес да я забремени, а се говори, че не успял дори да консумира брака. Малкият му съвет, неспособен да измисли друго, се надявал, че просто не му се е харесала, и му предложил да разтрогне брака си и да си вземе друга съпруга. Той не искал и да чуе.

Сложил короната още в разгара на Голямата пролетна болест, Ерис Първи от самото начало застанал начело на смутно кралство. Болестта едва започнала да отшумява, когато Дагон Грейджой, лорд на Железните острови, изпратил кораби с железнородени да грабителстват по бреговете на Морето на залеза, докато откъм Тясното море Горчива стомана сплетничел с наследниците на Демън Блекфир. Навярно заради тези предизвикателства Ерис се обърнал към Бриндън Реки и го направил своя Ръка.

Някои предлагат по-вероятна причина за издигането на Кървавия гарван — интересите на Ерис към забулените в мистерии познания и древна история съвпадали с тези на Реки, чийто опит във висшите тайнства бил публична тайна. Кървавия гарван вече имал власт в двора, но малцина очаквали Ерис да го обяви за своя Ръка. Последвала разпра между краля и брат му принц Мекар, който очаквал да получи поста. Принц Мекар отпътувал от Кралски чертог за Летен замък и не се върнал с години.

Кървавия гарван се показал като умела Ръка, ала бил и надзорник на слухарите, съперничещ си с прочутата лейди Мизерия. Някои смятали, че той и неговата полусестра и любовница Шиера Морската звезда използвали чародейства, за да надушват тайните. Всички започнали да говорят за неговите „хиляда и едно очи“, а и благородници, и обикновени люде гледали с недоверие на тези край себе си, страхувайки се, че ги наблюдават шпиони на Кървавия гарван. Но пък Ерис имал нужда от такива, тъй големи били бедите след Голямата пролетна болест. Дошло лято, а с него и двугодишна суша. Мнозина обвинили краля, още повече — Кървавия гарван. Бедните братя проповядвали измяна, както и рицари и лордове. Други давали повече подробности: черният дракон трябвало да се завърне оттатък Тясното море и да заеме полагащото му се място.

Лорд Гормон Пийк бил в основата на опита за бунт. За ролята си в първия изгубил два от трите замъка, които родът му притежавал от векове. След Голямата пролетна болест и сушата лорд Гормон убедил най-големият жив син на Демън Блекфир, Младия Демън, да прекоси Тясното море и да се домогне до трона.

Бунтът избухнал през 211 г.сл. З., по време на брачния турнир при Бели стени, престола на лорд Бътъруел, който той издигнал край Окото на боговете. Това бил същият Бътъруел, който някога бил Ръка на Дерон, докато — заради подозрително бавната му реакция срещу първия бунт в началните му дни — кралят не го освободил в полза на лорд Хейфорд. При Бели стени под претекста, че празнуват брака на лорд Бътъруел и се състезават в турнира, мнозина лордове и рицари се били събрали, за да поставят Блекфир на трона.

Ако Кървавия гарван не разполагал с информатори сред заговорниците, Младия Демън щял да започне своя поход към короната от самото сърце на Речните земи. Ала още преди края на турнира, Ръката се появил пред Бели стени със собствена войска и Вторият бунт на Блекфир завършил, преди още да е започнал истински. Гормон Пийк бил сред екзекутираните след провала на въстанието, а други, като лорд Бътъруел, изгубили земи и замъци. Колкото до Демън, той живял още няколко години, но бил заложник в Червената цитадела. Някои се чудели на това, но причината била очевидна: по-малкият му брат Хегон не можел да предяви претенции към трона, ако Демън бил още жив.

Добре известно е, че Младия Демън мечтаел да бъде крал, както и това, че Горчива стомана не го подкрепил в опита му за трона. Защо Егор Реки застанал до бащата, но не и до сина, е въпрос, който понякога се обсъжда разпалено по коридорите на Цитаделата. Мнозина ще рекат, че Младия Демън и лорд Гормон не могли да убедят Горчива стомана, че планът им е осъществим, и в интерес на истината доводът е добър — Пийк бил заслепен от жаждата си за мъст и желанието да си върне замъците, а Демън бил убеден, че ще се възкачи, независимо от шансовете за успех. Други пък мислят, че Горчива стомана бил жесток мъж, който не познавал нищо друго, освен войната и гледал с недоверие на мечтите на Демън, на любовта му към музиката и изисканото. А трети сочат близкото приятелство между Демън и младия лорд Кокшоу, като предлагат това за причина Егор Реки да му откаже помощта си.

Арестът на Демън Блекфир Втори

Вторият бунт на Блекфир се оказал фарс, но следващите нямало да са такива. През 219 г.сл. З. Хегон Блекфир и Горчива стомана започнали Третия. За тогавашните събития, и добри, и лоши — за водачеството на Мекар, за действията на Ерион Светлия огън, за куража на най-малкия син на Мекар и втория дуел между Кървавия гарван и Горчива стомана — знаем добре. Претендентът Хегон Блекфир Първи загинал след битката, посечен предателски, след като предал меча си, ала сир Егор Реки, Горчива стомана, бил отведен жив и окован в Червената цитадела. Мнозина още настояват, че ако бил убит още тогава, както увещавали принц Ерион и Кървавия гарван, това щяло да сложи край на амбициите на дом Блекфир.

Но уви! Макар да осъдили Горчива стомана за измяна срещу кралството, крал Ерис пощадил живота му и заповядал да го заточат на Вала, където да изживее остатъка от живота си като брат от Нощния страж. Това се оказало глупаво решение — Блекфир още имали много приятели в двора, които били готови да ги осведомят за плановете на краля. Корабът с Горчива стомана и още десетина други пленници бил заловен в Тясното море, на път към Източен крайморски страж, и така Егор Реки бил освободен и върнат в Златната дружина. Преди да се изтърколи годината, той короновал най-големия син на Хегон в Тирош и го нарекъл крал Демън Блекфир Трети, след което продължил със сплетните срещу краля, който пожалил живота му.

Крал Ерис седял на Железния трон още почти две години, преди да почине от естествена смърт през 221 г.сл. З.

В течение на царуването си Негово Величество припознал неколцина свои наследници, макар никой да не бил негов потомък — Ерис умрял бездетен, а бракът му останал неконсумиран. Брат му Регел, третият син на Дерон Добрия, починал преди него, като се задушил с хапка пай от минога през 215 г.сл. З. по време на пир. Синът на Регел, Елор, приел титлата Принц на Драконов камък и наследник, ала две години по-късно и той загинал — в ужасяващ инцидент, от ръката на своята близначка и съпруга Елора, при обстоятелства, които я подлудили от скръб. (За жалост, Елора отнела собствения си живот, след като на един маскен бал я нападнали трима мъже, останали в историята като Плъха, Сокола и Прасето.)

Последният от наследниците, които Ерис припознал преди смъртта си, го наследил на трона: единственият жив брат на краля, принц Мекар.