Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (41) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Пределът

Най-голямото и най-гъсто заселеното от шестте южни кралства (Северът, огромен по територия, но слабо заселен, си е отделна земя) обикновено бива наричано Предела, но това име е донякъде погрешно. Владенията на рома Тирел, лордовете на Планински рай, днес до голяма степен съвпадат с тези на кралството на Предела, каквото е било в продължение на хиляди години преди Завоеванието на Егон, но богатото и плодородно кралство всъщност някога се състояло от четири кралства:

• Староград и околностите му, опасани от Червените планини на изток и водите на Медовината на север.

• Арбор, златният остров отвъд пролива Редвин, известен с виното и слънцето си.

• Западните покрайнини, от Рогов хълм до Нощна песен.

• Същинският Предел, обширна земя на ниви и чифлици, езера и реки, хълмове, гори и уханни ливади, мелници и мини, осеяна с малки селца, процъфтяващи пазарни градове и древни замъци. Тя се простира от Островите на щитовете в Морето на залеза, нагоре по устието на Мандър, покрай Планински рай, до Червеното езеро, Златната дъбрава и Горчив мост, та чак до Тъмбълтън и изворите на Мандър.

Същинският Предел е владението, управлявано някога от рода Гардинър, а в последно време от потомците на техните стюарди, дома Тирел от Планински рай. Според летописите, в тези зелени поля се родило рицарството. Галантните рицари и красивите девойки на Предела са възпявани от певците навред в Седемте кралства. Самата традиция на странстващите певци също се е зародила тук.

Велика страна, както някога, така и сега, Пределът е много неща за своите жители — най-гъсто населеното, плодородно и могъщо владение в Седемте кралства, отстъпващо по богатство само на изобилстващия от злато Запад, център на знания, средище на музиката, културата и всички изкуства, светли и тъмни. Той е житницата на Вестерос, търговско средище, дом на велики мореплаватели, на мъдри и благородни крале, на ужасяващи чародеи и на най-красивите жени в цялото кралство. На един хълм с изглед към Мандър се издига Планински рай, с право наричан най-великолепният замък в цял Вестерос. Самата река Мандър, която тече под стените му, е най-дългата и най-широката в Седемте кралства. Великият град Староград е голям колкото Кралски чертог и го превъзхожда във всяко друго отношение. Той е по-стар и неизмеримо по-красив с калдъръмените си улици, изящните сгради на гилдиите, каменните къщи и трите си големи забележителности: Звездната септа на Вярата, Цитаделата на майстерите и огромната Висока кула с прочутия й фар, която е най-високата кула в целия познат свят. Пределът е наистина най-прекрасната земя.

Гарт Зелената ръка

Историята на Предела започва с Гарт Зелената ръка, легендарният родоначалник не само на Тирелите от Планински рай, а и на кралете Гардинър преди тях… както и на всички други велики родове на Зелената страна.

Хиляда легенди се разказват за Гарт както в Предела, така и отвъд. Повечето са неправдоподобни и много от тях си противоречат. В някои той е съвременник на Бран Строителя, Лан Умника, Дуран Божията скръб и другите ярки фигури от Епохата на героите. В други е праотец на всички тях.

Писано е, че Гарт бил Върховен крал на Първите хора и той бил този, който ги извел от изтока по земния мост към Вестерос. Но други истории ни уверяват, че той предшествал идването на Първите хора с хиляди години, правейки го не само първият човек във Вестерос, но и единственият, който се скитал сам надлъж и шир по земята и говорел с великаните и горските чеда. Някои дори казват, че бил бог.

Някои от най-старите легенди за Гарт Зелената ръка ни представят едно много по-мрачно божество, което искало кървави жертвоприношения от своите поклонници, за да им осигури богата реколта. В някои истории зеленият бог умира всяка есен, когато дърветата изгубят листата си, за да се прероди с идването на пролетта. Тази версия на Гарт е до голяма степен забравена.

Има спор дори името му. Ние го наричаме Гарт Зелената ръка, но в най-старите легенди името му е Гарт Зелената коса или просто Гарт Зеления. Някои предания казват, че имал зелени ръце, зелена коса или изцяло зелена кожа. (Няколко дори му приписват рога като на елен.) В други се твърди, че се обличал в зелено от глава до пети и най-често е изобразяван именно по този начин в картини, гоблени и скулптури. По-вероятно е прозвището му да идва от дарбата му на градинар и орач на земята — единствената му характерна черта, която присъства във всички легенди. „Гарт караше царевицата да зрее, дърветата да дават плод и цветята да цъфтят“, пеят певците.

Много от примитивните народи на света почитат бог или богиня на плодородието, а Гарт Зелената ръка има доста общи черти с тези божества. Казано е, че Гарт бил този, който научил хората да обработват земята. Преди него всички хора били ловци и берачи, скиталци без корен. Вечно търсели прехрана, докато Гарт не ги дарил с познанието за семената и им показал как да ги засяват, как да отглеждат посеви и да жънат реколтата. (В някои приказки се казва, че той се опитал да научи и древните раси, но великаните заревали срещу него и го обсипали с камъни, а горските чеда се засмели и ми казали, че горските богове им дават всичко, от което имат нужда.) Където ходел, зад него се появявали чифлици, села и овощни градини. На рамото му била преметната платнена торба, пълна със семена, които той разпръсквал около себе си. Както подобава на бог, торбата му била неизчерпаема. В нея имало семена от всички дървета, жита, плодове и цветя на света.

Гарт Зелената ръка донесъл със себе си дара на плодородието. И не само земята направил плодородна. Легендите разказват, че той можел да направи безплодните жени плодовити с едно докосване — дори старици, чиято лунна кръв е спряла да тече. Девици узрявали в негово присъствие, майки раждали близнаци и тризнаци, когато той ги благославял, млади момичета разцъфвали от усмивката му. Където и да отидел, владетели и селяни му предлагали девствените си дъщери, за да узреят посевите им и дърветата да родят плод. Нямало девойка, прекарала една нощ с него, която след девет луни да не е родила силен син или прекрасна дъщеря, или поне така казват приказките.

Някои от прочутите деца на Гарт Зелената ръка

Джон Дъба, първият, който донесъл рицарството във Вестерос (огромен мъж, съгласни са всички, висок осем стъпки в някои приказки, десет или дванайсет в други, заченат от Гарт Зелената ръка и една великанка). Негови потомци са Оукхарт от Стария дъб.

Гилбърт Лозовия, който научил хората от Арбор да правят сладко вино от едрото и сочно грозде, което растяло на техния остров. Той поставил началото на дома Редвин.

Флорис Лисицата, най-умното от децата на Гарт. Тя имала трима съпрузи едновременно, без някой от тях да знае за другите двама. (От техните синове произхождат домът Флорент, домът Бол и домът Пийк.)

Марис Девицата, най-прекрасната, чиято красота била толкова възхвалявана, че петдесет лордове се съревновавали за ръката й в първия рицарски турнир във Вестерос. (Победителят бил Сивия великан, Аргот Каменнокожия, но преди той да успее да я вземе, Марис се омъжила за крал Утор от Високата кула. Аргот прекарал остатъка от живота си, беснеейки пред стените на Староград за невястата си.)

Фос Стрелеца, прочут с това, че свалял със стрела ябълки от главите на девици, които му се харесвали, и от когото произхождат Фосуей и на зелената, и на червената ябълка.

Брандън Кървавото острие, който прогонил великаните от Предела и воювал срещу горските чеда, убивайки толкова много край Синьото езеро, че оттогава то се нарича Червеното езеро.

Оуен Дъбовия щит, който превзел Островите на щитовете, прогонвайки селкитата и русалките обратно в морето.

Харлан Ловеца и Херндън с Рога, братя близнаци, които построили замъка си на Рогов хълм и се оженили за красивата горска вещица, която живеела там, споделяйки любовта й в продължение на сто години (защото братята не стареели, ако си лягали с нея на всяко пълнолуние).

Борс Трошача, който получил силата на двайсет мъже, като пиел само бича кръв, и създал дома Бълвър от Черната корона. (Някои легенди твърдят, че Борс изпил толкова много бича кръв, че му пораснали лъскави черни рога.)

Роуз от Червеното езеро, превъплъщенка, способна да се превърне в жерав, когато си пожелае — сила, която според някои, още се появява от време на време у нейните потомки, жените от рода Крейн.

Елин Вечно сладката, която обичала меда толкова много, че открила краля на пчелите в огромния му планински кошер и се споразумяла с него да се грижи за децата му и децата на децата му за вечни времена. Тя била първата пчеларка и майката на рода Бийзбъри.

Роуан Златното дърво, която била толкова отчаяна, когато любимият й я напуснал заради богата съперница, че увила ябълка в златните си коси, посадила я на един хълм и от нея поникнало дърво, чиято кора, листа и плодове били от блестящо жълто злато. Родът Роуан от Златната дъбрава проследява корените си до нейните дъщери.

Макар тези истории да са обичани от простолюдието, както майстерите на Цитаделата, така и септоните на Вярата се отнасят скептично към тях и споделят виждането, че Гарт е бил човек, а не бог. Най-вероятно ловец или боен главатар, или вероятно дребен крал, той може да е бил първият владетел на Първите хора, който повел следовниците си през Ръката на Дорн (все още непокътната) към дивите земи на Вестерос, обитаван само от древните раси.

Бог или човек, Гарт Зелената ръка станал баща на много деца в тази нова земя — за това всички легенди са съгласни. Повечето от тези деца станали герои, крале и велики владетели, поставяйки началото на прославени домове, устояли в продължение на хилядолетия.

От всички тях най-велик бил първородният, Гарт Градинаря, който изградил на хълма над Мандър своя дом, след време наречен Планински рай, и носел корона от цветя и лози. Другите деца на Гарт Зелената ръка отдавали почит на Градинаря като законен крал на всички хора, навсякъде. От него се родил домът Гардинър, чиито крале управлявали Предела под знамето със Зелена ръка много хилядолетия, докато Егон Дракона и сестрите му не дошли във Вестерос.

Списъкът е дълъг и легендите са много, защото няма благороден дом в Предела, който да не се хвали, че произхожда от някое от безбройните деца на Гарт Зелената ръка. Дори героите на други земи и кралства понякога се смятат за негови потомци. Според някои легенди Брандън Строителя бил потомък на Гарт през Брандън Кървавото острие, а Лан Умника бил копеле на Флорис Лисицата според някои приказки, или на Роуан Златното дърво в други. Произходът на Лан Умника от Гарт Зелената ръка обаче е история, разказвана в Предела. В Западните земи по-често се казва, че Лан измамил самия Гарт Зелената ръка, като се престорил на един от синовете му (Гарт имал толкова много, че често се обърквал) и избягал с част от наследството, полагащо се по право на истинските деца на Гарт.

Че Гарт е имал много деца, не може да се отрече, предвид големия брой хора в Предела, които твърдят, че са негови потомци. Но изглежда крайно невероятно всички благородни домове във Вестерос да водят началото си от него.

Кралете Гардинър

Историята на Предела в дните на Първите хора не е по-различна от тази на другите кралства във Вестерос. Изобилието на тези зелени и плодородни земи не е направило жителите им по-миролюбиви, нито по-малко алчни. И тук Първите се борили срещу горските чеда, за да ги прогонят от свещените им гори и кухите им хълмове, и изсичали язовите дървета с големите си бронзови брадви. И тук кралства се издигали, падали и били забравяни. Дребни крале и горди владетели се сражавали помежду си за земя, злато и слава, докато градове горели, жени плачели и мечове звънтели век след век.

И все пак хората от Предела са различни, макар и не визуално, защото почти всички тамошни благородни домове имали еднакъв произход, водейки началото си от Гарт Зелената ръка и многото му деца. Именно това родство, предполагат мнозина книжовници, осигурило първенството на дома Гардинър в последвалите векове. Никой дребен крал не можел да се надява да достигне силата на Планински рай, където наследниците на Гарт Градинаря седели върху жив трон (Дъбовия престол), растящ от един дъб, посаден от самия Гарт Зелената ръка. Те носели корони от лози и цветя в мирно време и корони от бронзови тръни (по-късно железни), когато отивали на война. Други можело и да се наричат крале, но Гардинърите били неоспоримите Върховни крале и по-дребните монарси им отдавали почит, макар да не им се подчинявали безпрекословно.

В тези векове на изпитания и раздори Пределът родил мнозина безстрашни герои. От тогава до днес менестрелите възпяват делата на рицари, като Сервин Огледалния щит, Давос Драконоубиеца, Роланд с Рога и Рицаря без броня, както и легендарните крале, които ги предвождали, като Гарт Пети (Чука на дорнците), Гуейн Първи (Галантния), Джайлс Първи (Бедата), Гарет Втори (Мрачния), Гарт Шести (Зорницата) и Гордън Първи (Сивоокия).

Много от тези монарси имали един и същ враг. В тези мрачни и кървави векове морските грабители от Железните острови доминирали над почти целия Западен бряг, от Мечия остров до Арбор. С бързите си дълги кораби железнородените можели да нападат и да се оттеглят, преди да получат какъвто и да било ответен удар. Грабителите често акостирали на неочаквани места, изненадвайки враговете си. Макар железнородените рядко да навлизали във вътрешността на страната, те контролирали Морето на залеза и изисквали жестоки налози от рибарите по бреговете. След като се установили на Островите на щитовете, убивайки всички мъже там и вземайки жените за себе си, железнородените започнали да нападат безнаказано нагоре по река Мандър.

Крал Кхоред, най-страшният от тези железнородени владетели, се хвалел, че властта му се простира „навсякъде, където хората могат да усетят мириса на солена вода и да чуват прибоя“. В Предела го наричали Кхоред Жестокия, а наследниците му били познати като Хагон Страшни и Джорон Ужаса на девиците.

Срещу тези мъже и техните следовници се борили кралете Гардинър в продължение на три столетия, понякога в съюз с кралете на Скалата и владетелите на Староград, друг път сами. Не по-малко от шестима крале Гардинър загинали в битка, сред тях Гарет Мрачния и Гарт Зорницата, а Джайлс Втори бил пленен, подложен на мъчения и нарязан на парченца, които мъчителят му използвал като стръв. Но накрая кралете от Предела винаги надделявали. Всеки от тях разширявал владенията на дома Гардинър и прибавял все повече и повече земи и лордове под властта на Планински рай.

Въпреки това много книжовници все още вярват, че най-великите сред кралете Гардинър били миротворците, а не воините. Вярно е, че за тях се пеят по-малко песни, но имената на Гарт Трети (Велики), Гарланд Втори (Жениха), Гуейн Трети (Дебелия) и Джон Втори (Високия) са записани с големи букви в аналите на историята. Гарт Велики разширил границите на кралството си на север, печелейки Стария дъб, Червеното езеро и Златната дъбрава със съюзи за приятелство и взаимна защита. Гарланд постигнал същото на юг, прибавяйки Староград към владенията си, след като дал дъщеря си за жена на Лаймънд (Морския лъв) от дома Хайтауър и изоставил собствените си съпруги, за да се ожени за дъщерята на лорд Лаймънд. Гуейн Дебелия убедил лорд Пийк и лорд Мандърли да приемат решението му по тъжбите им и да му се закълнат във вярност, без да води нито една битка. Джон Високия отплавал с кораба си нагоре по Мандър, чак до самите извори. Забивал знамето със зелената ръка, където и да отидел и получавал клетви за вярност от владетелите и дребните крале, чиито земи обграждали бреговете на могъщата река.

Най-прославен от всички Гардинъри бил крал Гарт Седми, Златната ръка, велик владетел във война и в мир. Като момче той отблъснал дорнците, когато крал Ферис Фаулър повел десет хиляди воини през Широкия път (както тогава се наричал Принцовият проход), решен да постигне завоевание. Скоро след това насочил вниманието си към морето и прогонил последните железни мъже от крепостите им на Островите на щитовете. Заселил островите с най-свирепите си воини, като им дал специални привилегии, с цел да ги превърне в първата защита срещу железнородените, в случай че се върнат. Това начинание се увенчало с голям успех и мъжете от Четирите щита и до днес се гордеят, че защитават устието на Мандър и сърцето на Предела срещу всички морски нашественици.

В последната си и най-велика война Гарт Седми се изправил срещу съюза на Бурния крал и краля на Скалата, които били решени да поделят Предела помежду си. Победил и двамата, след което с лукави слова посял такъв раздор помежду им, че те се обърнали един срещу друг в кръвопролитната Битка на трите армии.

След приключването й омъжил дъщерите си за техните наследници и подписал договори с тях, установявайки границите между трите кралства.

Но дори това бледнее пред най-голямото му постижение — мир, траял три четвърти от века. Гарт Златната ръка станал крал на дванадесет години и умрял на Дъбовия престол на деветдесет и три, запазил ума си все така силен (ако не и тялото). От осемдесетте и една години на царуването му Пределът бил във война по-малко от десет. Поколения момчета се раждали, съзрявали, ставали бащи на свои собствени деца и умирали, без никога да узнаят какво е да вземеш копие и щит и да заминеш на война.

С този дълъг мир дошъл невиждан дотогава разцвет. През Златния век, както този период бил наречен, Пределът наистина процъфтял.

Но всички златни епохи свършват. Така станало и в Предела. Гарт Златната ръка си отишъл от този свят. На Дъбовия престол го последвал правнукът му, след което го предал на собствените си синове.

И тогава дошли андалите.

Андалите в Предела

Андалите пристигнали късно в Предела.

Прекосявайки Тясното море с дългите си кораби, те акостирали първо в Долината, а после и по цялото протежение на източния бряг. Флотилиите на Староград и Арбор не им позволили да проникнат в протоците на Редвин и Морето на залеза. Разкази за изобилието на Предела и богатството и силата на Планински рай несъмнено са достигали до ушите на много андалски главатари, но други земи и други крале стояли между тях.

И така, много преди андалите да достигнат Мандър, кралете в Планински рай знаели за идването им. Те наблюдавали битките в Долината, в Бурните земи и в Речните земи, виждайки всичко, случващо се там. Може би по-мъдри от кралете на други области, те не направили грешката да се съюзят с андалите срещу местни врагове. Гуейн Четвърти, Богобоязливия, изпратил воините си да търсят горските чеда с надеждата, че зеленозрящите и тяхната магия биха могли да спрат нашествениците. Мерн Втори, Зидаря, построил нова защитна стена около Планински рай и заповядал на своите лордове знаменосци да се погрижат за собствените си укрепления. Мерн Трети, Глупака, засипал със злато и почести една горска вещица, която твърдяла, че може да вдигне армии на мъртвите, за да отблъсне андалите. Лорд Редвин построил още кораби, а лорд Хайтауър укрепил стените на Староград.

Ала великите битки, които повечето от тях очаквали, така и не се случили. Докато завоевателите успеят да завоюват източните брегове, минали поколения и андалите издигнали около четирийсет свои дребни крале, много от които враждували помежду си. А в Планински рай Тримата мъдри крале дошли един след друг на Дъбовия престол.

Гарт Гардинър Девети, синът му Мерн Първи, Кроткия, и внукът му Гуейн Пети били много различни мъже, но следвали една и съща политика спрямо андалите. Тя се основавала на разбирателство и приобщаване вместо въоръжена съпротива. Гарт Девети довел септон в двора си, направил го свой съветник и построил първата септа в Планински рай, макар че той самият продължил да се моли в гората на боговете. Синът му Мерн Първи обаче официално приел Вярата и подпомогнал със средства строежите на септи и центрове на Вярата из целия Предел. Гуейн Пети бил първият Гардинър, роден във Вярата и първият посветен в рицарство със свещен ритуал и бдение. (Много от благородните му предци получили посмъртно рицарски сан от певците и разказвачите, но истинското рицарство дошло във Вестерос с андалите.)

Както Мерн Първи, така и Гуейн Пети взели андалски девойки за съпруги, за да обвържат бащите им с кралството си. И тримата крале приели андали на служба като придворни рицари и васали. Сред почетените по този начин бил и един андалски рицар на име сир Алестер Тирел, толкова умел воин, че крал Гуейн Пети го направил свой поборник и заклет щит. Потомците на сир Алестер станали потомствени стюарди на Планински рай под властта на рода Гардинър.

Тримата мъдри крале също така намерили земи и титли за по-могъщите андалски крале, спускащи се към Предела, в замяна на клетви за вярност. Гардинърите търсели и андалски занаятчии и насърчавали лордовете си да правят същото. Ковачите и каменоделците били особено богато възнаграждавани. Едните научили Първите да правят броните и оръжията си от желязо вместо бронз, а другите им помогнали да заздравят защитата на замъците и крепостите си.

И макар в по-късни години някои от тези новоиздигнати лордове да изменили на клетвите си, повечето останали верни. Обединявали се с новите си господари, за да сломят разбунтувалите се васали, и защитавали Предела срещу дошлите по-късно андалски крале и войски. „Когато вълк се нахвърли върху стадото ти, печелиш само кратък отдих, ако го убиеш. Други вълци ще дойдат — казал крал Гарт Девети. — Ако вместо това нахраниш вълка, опитомиш го и превърнеш палетата му в свои кучета пазачи, те ще защитават стадото ти, когато глутницата го нападне.“ Крал Гуейн Пети се изразил по-кратко: „Те ни дадоха седем богове, ние им дадохме земя и дъщери, а синовете и внуците ни ще бъдат като братя“.

Много благородни домове от Предела могат да проследят родословието си до андалски пътешественици, получили земи и жени от Гарт Девети, Мерн Първи и Гуейн Пети. Сред тях са родовете Орм, Парън, Грейсфорд, Къй, Рокстън, Ъфъринг, Лейгууд и Варнър. През вековете синовете и дъщерите на тези домове се сродявали чрез женитба толкова често с Първите хора, че станало невъзможно да бъдат различени. Рядко завоевание се е случвало с по-малко кръвопролитие. Вековете след това обаче се оказали не толкова мирни. Сред Гардинърите, които наследили Дъбовия престол, имало силни и слаби мъже, умни и глупаци, и веднъж дори жена. Малцина от тях обаче имали мъдростта и прозорливостта на Тримата мъдри крале, така че златният мир на Гарт Златната ръка не се възцарил отново. В дългата епоха между приобщаването на андалите и пристигането на драконите кралете на Предела постоянно воювали със съседите си за земя, мощ и слава. Кралете на Скалата, Бурните крале, многото свадливи крале на Дорн и кралете на Реките и хълмовете били сред враговете им (а често и сред съюзниците им).

Планински рай достигнал апогея на силата си под властта на крал Джайлс Трети Гардинър, който повел блестяща войска от облечени в брони рицари към Бурните земи, разбил армиите на остарелия Бурен крал и превзел всички земи на север от Дъждовен лес, с изключение на самия Бурен край, който обсаждал безрезултатно в продължение на две години. Джайлс можел и да завърши завоеванието си, ако в негово отсъствие кралят на Скалата не нахлул в Предела, принуждавайки го да вдигне обсадата и да побърза към дома си, за да се справи със западняците. В последвалата проточила се война се включили и трима дорнски крале и двама от Речните Земи. Тя завършила със смъртта на Джайлс Трети, а границите между кралствата се възстановили в приблизително същия вид, както преди кръвопролитието.

Гардинърите пък достигнали пълен упадък на силата си през дългото царуване на крал Гарт Десети, наречен Гарт Сивобрадия, който наследил короната на седем години и умрял на деветдесет и шест, царувайки по-дълго дори от прочутия си предтеча Гарт Златната ръка. Макар и силен в младостта си, Гарт Десети бил суетен и капризен крал, който се заобикалял с глупци и ласкатели. Нито мъдър, нито умен, на старини той изцяло загубил разсъдъка си и през дългите години на умствена немощ се превръщал в инструмент ту на една, ту на друга фракция, които се борели за богатство и власт. Негова милост нямал синове, но лорд Пийк бил женен за една от дъщерите му, а лорд Мандърли за друга, и всеки от двамата бил твърдо решен собствената му съпруга да наследи трона. Съревнованието помежду им било белязано от предателства, заговори и убийства, а накрая преминало в открита война. В конфликта се включили и други владетели.

Лордовете на Предела непрестанно враждували, а кралят с помътения си ум не само не разбирал какво се случва, а и не можел да го спре. Бурният крал и кралят на Скалата се възползвали от това и превзели големи територии от Предела, а дорнските набези ставали все по-дръзки и по-чести. Един дорнски крал обсадил Староград, а друг пресякъл Мандър и опустошил Планински рай. Дъбовият престол, живият трон, който от безброй години бил гордостта на дома Гардинър, бил насечен на парчета и изгорен, а слабоумният крал Гот Десети бил намерен вързан за леглото си, хленчещ и покрит със собствените си нечистотии. Дорнците прерязали гърлото му (после един от тях нарекъл това „проява на състрадание“) и изгорили Планински рай, след като разграбили всичките му богатства.

Последвало почти десетилетие на анархия, но накрая четирийсет от великите домове на Предела, водени от сир Озмунд Тирел, се обединили и победили както Пийк, така и Мандърли. Възвърнали си руините на Планински рай и поставили един втори братовчед на покойния и неоплакван Гарт Сивобрадия на новия му престол като крал Мерн Гардинър Шести. Макар и човек със скромни заложби, Мерн Шести имал добри съветници в лицето на стюардите си. Сир Озмунд Тирел бил наследен на този пост от сина си, сир Робърт, а по-късно от внука си Лорент. Разчитайки на тяхната прозорливост, Мерн Шести управлявал добре, като построил наново Планински рай и направил много за възстановяването на дома Гардинър и Предела. Синът му Гарт Единайсети завършил делото му, като отмъстил на дорнците с такава жестокост, която накарала лорд Хайтауър след това да каже, че Червените планини били зелени преди Гарт да ги обагри с дорнска кръв. До края на дългото си царуване кралят бил познат като Гарт Бояджията.

И така продължила историята, крал след крал, във война и мир. Но през всички тези години зелената ръка се веела гордо из целия Предел, докато крал Мерн Девети не излязъл да посрещне Егон Таргариен и сестрите му на Полето на огъня.

Староград

Никоя история на Предела не би била пълна без поглед към Староград, този най-величествен и древен град, който все още бил най-богатият, най-големият и най-красивият във Вестерос, макар Кралски чертог да го надминал по население.

Колко стар е в действителност Староград? Много майстери са размишлявали върху този въпрос, но истината е, че никога няма да узнаем. Началото на града се губи в мъглите на времето и е забулено в легенди.

Някои невежи септони твърдят, че Седемте лично очертали границите му, други — че дракони гнездели на Острова на битката, докато първият Хайтауър не ги изтребил. Много хора от простолюдието вярват, че самата Висока кула един ден просто се появила. Пълната и истинска история на основаването на Староград навярно никога няма да бъде разкрита.

Можем обаче да заявим със сигурност, че по устието на Медовината са живели хора още от Епохата на Зората. Това се потвърждава от най-старите рунически надписи, както и от определени откъслечни разкази, достигнали до нас от майстери, живели сред горските чеда. Един от тях, майстер Джеликоу, изказва предположението, че заселването на върха на Шепнещия звук е започнало като търговски пункт, където кораби от Валирия, Стари Гхис и Летните острови идвали, за да се снабдят с провизии, както и за ремонти и за да търгуват с древните раси, и това предположение изглежда не по-лошо от всяко друго.

Но все пак някои неща остават загадка. Каменистият остров, на който стои Високата кула, е известен като Острова на битката дори в най-старите ни хроники, но защо? Каква битка е имало там? Кога? Между кои владетели, кои крале, кои раси? Дори певците мълчат по тези въпроси.

Още по-загадъчна за книжовниците и историците е огромната квадратна крепост от черен камък, която се издига върху острова. През по-голямата част от записаната история тази монументална сграда служи като основа и най-долно ниво на Високата кула, но със сигурност знаем, че тя предхожда по-горните нива с хиляди години.

Кой я е построил? Кога? Защо? Повечето майстери приемат широко разпространеното схващане, че тя е валирианско творение, тъй като масивните й стени и подобни на лабиринт вътрешни помещения са все от плътен камък, без следа от сглобки или хоросан и без белези от длето. Този тип конструкция съществува и на други места, най-вече по драконовите пътища на Валирия и Черните стени, които защитават сърцето на Стария Волантис. Драконовите владетели на Валирия, както е добре известно, са притежавали умението да превръщат камъка в течност с драконов огън, да го оформят както желаят и да го спояват по-здраво от желязо, стомана или гранит.

Ако тази първа крепост действително е валирианска, това предполага, че драконовите владетели са дошли във Вестерос хиляди години преди да построят първото си укрепление на Драконов камък, много преди идването на андалите и дори на Първите хора. Ако е така, дали са дошли, за да търгуват? Или са били ловци на роби, търсещи великани? Дали са искали да научат магията на горските чеда, с техните зеленозрящи и язови дървета? Или са имали някаква по-мрачна цел?

Такива въпроси изобилстват и до днес. Преди Гибелта на Валирия майстери и архимайстери често са пътували до Свободната твърд в търсене на отговори, но така и не ги намерили. Твърдението на септон Барт, че валирианците дошли във Вестерос, защото жреците им предсказали, че гибелта на човешкия род ще дойде от земята отвъд Тясното море, може спокойно да бъде отхвърлена като абсурдна, а същото важи за много от странните вярвания и предположения на Барт.

По-притеснителни и заслужаващи обсъждане са аргументите на онези, които твърдят, че първата крепост изобщо не е валирианска.

Споеният черен камък, от който е направена, сочи към Валирия, но чистият, лишен от украси архитектурен стил говори друго, защото драконовите владетели обичали да извиват камъка в чудновати, фантастични и богато украсени форми. Във вътрешността на крепостта тесните виещи се проходи без прозорци, според мнозина са по-скоро тунели, отколкото зали, и е много лесно да се загубиш сред завоите им. Това вероятно не е нищо повече от отбранителна мярка, предназначена да обърква нападателите, но и тя е изключително нехарактерна за Валирия. Подобната на лабиринт вътрешност кара архимайстер Куилион да изкаже предположението, че крепостта може да е създадена от „строителите на лабиринти“, мистериозен народ, оставил следи от изчезналата си цивилизация на Лорат в Тръпнещото море. Тази идея е интригуваща, но въпросите, които тя поставя, са повече от отговорите, които дава.

Още по-фантастична възможност била предложена от майстер Терон преди едно столетие. Роден като копеле на Железните острови, Терон забелязал определена прилика между черния камък на древната крепост и този на Престола от Морски камък, тронът на дома Грейджой от Пайк, чийто произход е също толкова древен и тайнствен. Недоразвитият ръкопис на Терон „Странен камък“, твърди, че както крепостта, така и престолът може да са изработени от странна, уродлива раса на полухора, произхождащи от същества от соленото море и човешки жени. Според него, Дълбоките, както ги нарича той, са семето, от което са покълнали нашите легенди за русалки, докато ужасяващите им бащи са истината, която стои зад Удавения бог на железнородените.

Богатите, детайлни и доста смущаващи илюстрации, включени в „Странен камък“, правят този рядък том изключително интересен за четене, но на места текстът е неразбираем, тъй като майстер Терон е притежавал дарбата да рисува, но не бил особено умел с думите. Във всеки случай теориите му нямат реална основа и могат спокойно да бъдат отхвърлени. И така се оказваме отново там, откъдето започнахме, принудени да признаем, че произходът на Староград, Острова на битката и неговата крепост завинаги ще остане забулен в тайнственост.

Причините за изоставянето на крепостта и съдбата на строителите й, които и да са били те, също не са ни известни. Знаем само, че в някакъв момент Островът на битката и крепостта му станали притежание на предците на дома Хайтауър. От Първите хора ли са били те, както вярват повечето книжовници днес? Или може би произхождат от мореплавателите и търговците заселили се на Шепнещия звук в по-ранни епохи, онези, дошли преди Първите хора? Няма как да разберем.

Когато за пръв път се появяват в аналите на историята, Хайтауър вече са крале, властващи над Староград от Острова на битката. Първата „висока кула“, качват ни хроникьорите, била направена от дърво и се издигала на петдесет стъпки над древната крепост, която й служела за основа. Нито тя, нито по-високите дървени кули, построени в следващите векове, били предназначени за жилища. Те били просто сигнални кули, осветяващи пътя на търговските кораби по покритите с мъгла води на Шепнещия звук. Първите Хайтауър живеели сред мрачните зали, подземия и стаи на странния камък отдолу. Едва с построяването на петата кула, единствената, направена изцяло от камък, Високата кула станала достойна резиденция за велик дом. Тази кула, както се разказва, се издигала на двеста стъпки над пристанището. Според някои, била творение на Брандън Строителя, според други — на сина му, също наречен Брандън, а кралят, който я поръчал и платил за нея, е запомнен като Утор от Високата кула.

В продължение на хилядолетия след това потомците му управлявали Староград и земите на Медовината като крале и кораби от цял свят идвали в града им, за да търгуват. Силата и богатствата на Староград нараствали и лордовете и дребните крале в съседство започнали да ламтят за съкровищата му, а пирати и грабители отвъд морето също знаели истории за великолепието му. Три пъти в един век градът бил превземан и разграбван — веднъж от дорнския крал Самуел Дейн (Звездния огън), веднъж от Кхоред Жестокия и неговите железни мъже и веднъж от Джайлс Гардинър Първи, Бедата, който според разказите продал в робство три четвърти от жителите на града, но не можал да пробие защитата на Високата кула на Острова на битката.

След като дървените палисади и ровът, дотогава защитавали града, се оказали очевидно недостатъчни, следващият крал на Високата кула, Ото Втори, прекарал по-голямата част от царуването си, опасвайки Староград с мощни каменни стени, по-дебели и по-високи от всички, които били виждани дотогава във Вестерос. Този строеж разорил града за три поколения напред, но укрепленията били толкова могъщи, че по-късните нападатели и завоеватели се принуждавали да търсят плячка другаде, а онези, които все пак посмявали да атакуват Староград, не постигали нищо.

Земите на Хайтауър обаче не били включени в кралството на Предела с война, а чрез дълги преговори и брак. Когато Лаймънд Хайтауър се оженил за дъщерята на крал Гарланд Гардинър Втори, давайки му на свой ред ръката на собствената си дъщеря, Хайтауър станали знаменосци на Планински рай, превръщайки се от богати, но сравнително дребни крале в най-великите лордове на Предела. (Староград бил последното от древните кралства, подвило коляно пред Планински рай, скоро след като последният крал на Арбор се изгубил в морето, позволявайки на братовчед си крал Мерин Трети Гардинър да направи острова част от своето владение.)

Според условията на брачния договор, Гардинърите също така се задължили да защитават града срещу всяко нападение по суша, което позволило на лорд Лаймънд да се обърне към своята „велика цел“ — строенето на кораби и завоюването на моретата. В края на неговото царуване никой лорд или крал в цял Вестерос не можел да се мери с морската сила на дома Хайтауър. И до днес над пристанището на Староград стои огромна статуя на Лаймънд Хайтауър, вперил поглед надолу към Шепнещия звук. Последният крал Хайтауър все още се помни с името Морския лъв.

Потомците на лорд Лаймънд споделяли неговите виждания. С редки изключения те се занимавали със собствените си земи и собствения си град. Избягвали да се въвличат в безкрайните войни на дребните крале и, по-късно, на появилите се Седем кралства. „Планински рай защитава гърба ни — казал веднъж лорд Джереми Хайтауър, — така че сме свободни да гледаме навън, към морето и земите отвъд.“ Гледайки навън и построявайки още повече кораби, за да защитават търговията, лорд Джереми удвоил богатството на града. Синът му Джейсън на свой ред го удвоил и построил наново Високата кула сто стъпки по-висока.

Когато дошли андалите, Хайтауър били сред първите владетели на Вестерос, които ги приели. „Войните вредят на търговията“, казал лорд Дориан Хайтауър, когато след двайсетгодишен брак се развел със съпругата си, майката на децата му, за да вземе андалска принцеса за своя невяста. Внукът му, лорд Деймън Набожния, бил първият, който приел Вярата. За да почете новите богове, той построил първата септа в Староград и още шест на други места във владенията си. Когато умрял преждевременно от стомашна болест, септон Робесон станал регент на новородения му син. Той на практика управлявал Староград в следващите двайсет години и накрая станал първият Върховен септон. След смъртта му лорд Тристон Хайтауър, момчето, което отгледал и обучил, издигнало Звездната септа в негова памет.

В последвалите векове Староград се превърнал в неоспоримия център на Вярата в цял Вестерос. В тъмните мраморни зали на Звездната септа поредица Върховни септони слагали на главите си кристалната корона (първата такава била подарена на Вярата от лорд Барис, сина на лорд Тристон), за да станат гласът на Седемте на земята и да командват мечовете на Войнстващата вяра и сърцата на всички вярващи от Дорн до Шийката. Староград бил свещеният им град и мнозина набожни мъже и жени пътували дотам, за да се помолят в септите, олтарите и другите свети места.

Без съмнение до известна степен тези връзки с Вярата помагали на рода Хайтауър често да остава настрана от безбройните войни на дома Гардинър.

Вярата не била единствената институция, постигнала разцвет зад дебелите стени на Староград и под закрилата на Високата кула. Хиляди години преди първата септа да отвори врати, градът вече бил дом на Цитаделата, където момчета и млади мъже от цял Вестерос идвали да се учат и да изковат майстерските си вериги. Никъде по света няма по-велик център на знанието.

Произходът на Цитаделата е почти толкова тайнствен, колкото и този на самата Висока кула. Повечето приписват основаването й на втория син на Утор от Високата кула, принц Перемор Уродливия. Болнаво момче, родено с изсъхнала ръка и изкривен гръб, Перемор прекарал голяма част от краткия си живот на легло, но любопитството му за живота отвъд прозореца му било неутолимо, затова се обърнал към мъдреците, учителите, жреците, лечителите и певците, както и към известен брой магьосници, алхимици и чародеи. Разказва се, че най-голямата радост за принца била да слуша споровете между тези учени. Когато Перемор умрял, брат му крал Уригон дарил голяма територия на брега на Медовината на „любимците на Перемор“, за да се установят там и да продължат да обучават, да се учат и да търсят истината. Тъй и направили.

По време на Завоеванието на Егон Староград без всякакво съмнение бил най-великият град в цял Вестерос — най-големият, най-богатият, най-гъсто населеният, средище както на науката, така и на Вярата. Въпреки това може би е щяла да го сполети съдбата на Харънхъл, ако не са били близките връзки между Високата кула и Звездната септа, защото именно Върховният септон убедил лорд Манфред Хайтауър да не се съпротивлява срещу Егон Таргариен и драконите му, а да отвори вратите си пред Завоевателя и да му се закълне във вярност.

Битката, избегната тогава, се разразила отново поколение по-късно, по време на кървавите сблъсъци между Вярата и втория син на Завоевателя, с право наричан Мегор Жестокия. Върховният септон през първите години на царуването на Мегор бил роднина по брак на рода Хайтауър. Внезапната му смърт през 44 г.сл. З. — скоро след като крал Мегор се разгневил, понеже Негово светейшество осъдил по-късните му бракове, и се заканил да изгори Звездната септа с драконов огън, е смятана за щастливо съвпадение, тъй като позволила на лорд Мартин Хайтауър да отвори портите, преди Балерион и Вхагар да дадат воля на пламъците си.

Неочакваната смърт на Върховния септон през 44 г.сл. З. обаче предизвикала много подозрения, дори и днес се шепне за убийство. Някои вярват, че Негово светейшество бил отстранен от собствения си брат, сир Морган Хайтауър, командир на Синовете на Воина в Староград (и безспорно е вярно, че сир Морган бил единственият от Синовете на Воина, когото крал Мегор помилвал). Други подозират неомъжената леля на сир Мартин, лейди Патрис Хайтауър, макар че единственият им аргумент, изглежда, е убеждението, че отровата е женско оръжие. Има дори предположения, че в премахването на Върховния септон може да е участвала Цитаделата, макар това да изглежда невероятно.

Домът Тирел

Тирел никога не са били крале, макар че във вените им тече кралска кръв (както е и с още петдесетина от великите домове в Предела). Родоначалникът им сир Алестер Тирел бил андалски пътешественик, който станал поборник и заклет щит на крал Гуейн Гардинър Пети, един от Тримата мъдри крале. Най-възрастният му син също станал прочут рицар, но умрял по време на турнир. Вторият му син, Гарет, предпочитал книгите и така и не получил рицарско звание. Вместо това предпочел да служи като кралски стюард. От него произхождат днешните Тирел.

Гарет Тирел и синът му Лео изпълнявали задълженията си толкова добре, че Гардинърите решили длъжността Върховен стюард да е наследствена. През вековете много поколения Тирел заемали този пост. Мнозина от тях станали близки довереници и съветници на кралете си, някои служили и като кастелани по време на война. Поне един управлявал Предела като регент, докато крал Гарланд Шести навърши пълнолетие. Крал Джайлс Трети обявил Тирелите за „най-верните ми служители“, а крал Мерн Шести бил толкова доволен от тях, че дал на сир Робърт Тирел ръката на най-малката си дъщеря (така техните синове, внуци и всички следващи поколения можели да се наричат потомци на Гарт Зелената ръка). Това бил първият брак между дома Гардинър и дома Тирел, но през вековете последвали още девет такива съюза.

Но не кралската им кръв накарала Егон Таргариен да избере Тирел за владетели на Планински рай, Пазители на Юга и господари на Предела след смъртта на Мерн Девети. (Последният крал Гардинър и синовете му посрещнали края си на Полето на огъня.) Тези почести били спечелени от благоразумието на Харлан Тирел, който отворил портите на Планински рай пред Егон и врекъл себе си и семейството си във вярност на дома Таргариен.

Впоследствие много от другите велики домове в Предела горко се жалвали, че са ги направили васали на „новоиздигнат стюард“, и настоявали, че собствената им кръв е далеч по-благородна от тази на Тирел. Не може да се отрече, че родовете Оукхарт от Стария дъб, Флорент от замъка Бистра вода, Роуан от Златната дъбрава, Пийк от Звездно копие и Редвин от Арбор имали по-древно и изтъкнато родословие от Тирелите, както и по-близка кръвна връзка с дома Гардинър. Техните възражения обаче не постигнали резултат… може би отчасти защото всички тези домове се изправили срещу Егон и сестрите му на Полето на огъня, а Тирел — не.

Преценката на Егон Таргариен по този въпрос се оказала правилна. Лорд Харлан се доказал като способен управител на Предела, макар да управлявал едва до 5 г.сл. З., когато изчезнал заедно с армията си в пустините на Дорн по време на Първата дорнска война на Егон.

Синът му Тео Тирел по обясними причини нямал желание да се включва в никакви последващи опити за завоюване на Дорн, но в крайна сметка се оказал въвлечен, когато битките преминали отвъд Червените планини. Когато Таргариените най-после сключили мир с Дорн, лорд Тео се заел да заздрави властта на дома Тирел. Събрал съвет от септони и майстери, които да проучат и най-накрая да отхвърлят някои от най-упоритите претенции към Планински рай от страна на онези, които настоявали, че титлата принадлежи на тях.

Като владетели на Планински рай и Пазители на Юга потомците на тези „новоиздигнати стюарди“ се нареждат сред най-могъщите лордове в кралството и много пъти са били призовавани да се бият под знамената на Таргариените. В повечето от тези случаи те отивали, когато били призовани, макар че взели мъдрото решение да не участват в Танца на драконите, тъй като тогава младият лорд Тирел бил бебе в пелени и майка му и кастеланът му предпочели да държат Планински рай настрана от тази ужасяваща братоубийствена касапница.

По-късно, когато крал Дерон Таргариен Първи, Младия дракон, нахлул в Дорн, Тирелите доказали храбростта си, повеждайки основния щурм през Принцов проход. Понеже бил служил вярно, макар и може би твърде дръзко, лорд Лайънъл Тирел получил властта над Дорн, след като Младия дракон се завърнал триумфално в Кралски чертог. Негово превъзходителство успял да умиротвори дорнците за известно време, докато не го постигнала ужасна смърт в прословутото легло от скорпиони. Неговото убийство подпалило въстание из цял Дорн, което накрая станало причина за смъртта на Младия дракон на осемнайсет години.

От Тирелите, които наследили злочестия лорд Лайънъл в Планински рай, най-изтъкнат е лорд Лео Тирел, шампион в рицарски турнири, запомнен и до днес като Лео Дълъг трън. Мнозина го смятат за най-добрия боец с копие в историята. Лорд Лео си спечелил слава през Първия бунт на Блекфир, като постигнал важни победи срещу последователите на Демън Блекфир в Предела, макар че не можал да събере войските си достатъчно бързо, за да участва в Битката на Червената трева.

Настоящият владетел на Планински рай Мейс Тирел се бил за дома Таргариен в Бунта на Робърт, като победил самия Робърт Баратеон в битката при Ашфорд, по-късно обсадил брат му Станис в Бурен край за близо една година. След смъртта на Лудия крал Ерис Втори и сина му принц Регар лорд Мейс оставил меча си и днес отново е Пазител на Юга и верен служител на крал Робърт и Железния трон.

Планински рай

Великият замък Планински рай, древното седалище на лордовете Тирел и на кралете Гардинър преди тях, се намира върху покрит със зеленина хълм, издигащ се над широките и спокойни води на Мандър. Гледан отдалече, замъкът „изглежда до такава степен част от земята, та човек би могъл да си помисли, че е пораснал там, а не е бил построен“. Мнозина смятат Планински рай за най-красивия замък във всичките Седем кралства, твърдение, което само хората от Долината оспорват. (Те предпочитат собственото си Орлово гнездо.)

Хълмът, от който се издига Планински рай, не е нито стръмен, нито каменист, а обширен, с полегати склонове и приятно симетричен. От стените и кулите на замъка се открива гледка на много левги във всички посоки към плодни градини, ливади и поляни, покрити с цветя, включително златните рози, които открай време служат за герб на дома Тирел.

Планински рай е обграден от три концентрични пръстена назъбени крепостни стени, изградени от фино шлифован бял камък, и защитаван от кули, стройни и изящни като девойки. Всяка стена е по-дебела и по-висока от тази под нея. Между външната стена, която обгражда подножието на хълма, и средната стена над нея се намира прочутият трънен лабиринт на Планински рай — огромен, заплетен лабиринт от бодли и живи плетове, поддържан с векове за удоволствие и наслада на обитателите и гостите на замъка… както и за защита, понеже непознаващите лабиринта натрапници не можели лесно да намерят верния път до портите през капаните и задънените алеи.

Зад стените на замъка изобилства от зеленина и кулите му са обградени от градини, беседки, езера, фонтани, дворове и изкуствени водопади. По-старите сгради са покрити с бръшлян, а лози и пълзящи рози се вият по скулптурите, стените и кулите. Навсякъде цъфтят цветя. Централната кула е палат като никой друг, пълен със статуи, колонади и фонтани. Най-високите кули на Планински рай, кръгли и стройни, се извисяват над много по-древните си съседи, квадратни и мрачни на вид, най-старите, датиращи чак от Епохата на героите. Останалата част от замъка е по-късна — голяма част от нея е построена от крал Мерн Четвърти след разрушаването на по-ранните сгради от дорнците при царуването на Гарт Сивобрадия.

Боговете, и стари и нови, са почитани подобаващо в Планински рай. На великолепието на септата, с нейните дълги редици витражи, изобразяващи Седемте и вездесъщия Гарт Зелената ръка, могат да съперничат само Великата септа на Белор в Кралски чертог и Звездната септа в Староград. А и тучната зелена гора на боговете в Планински рай е почти толкова прочута, понеже вместо едно дърво на сърцето тя може да се похвали с цели три внушителни, изящни и древни язови дървета, чиито клони така са се заплели през вековете, че изглеждат почти като дърво с три ствола, протягащи се едно към друго над спокойно езеро. Според преданието тези дървета, известни в Предела като Тримата певци, били посадени от самия Гарт Зелената ръка.

Никой дворец в Седемте кралства не е бил възпял в повече песни от Планински рай и това не е чудно, понеже Тирелите и Гардинърите преди тях са превърнали двора си в място на висока култура, музика и изкуство. В дните преди Завоеванието кралете на Предела и техните кралици организирали турнири на любовта и красотата, където най-великите рицари на кралството се съревновавали за любовта на най-прекрасните девойки не само с оръжие, но и с песни, поезия и прояви на добродетелност, набожност и целомъдрена преданост. Най-великите шампиони, мъже, отличаващи се с чистота на духа, чест и добродетели, както и с бойни умения, били почитани с покана да се присъединят към Ордена на Зелената ръка.

Макар последните членове на този благороден орден да загинали със своя крал на Полето на огъня (освен в Бял пристан, където рицарите на дома Мандърли все още смятат себе си за негови членове), техните традиции още се помнят в Предела, където Тирел продължават да поддържат всички идеали на рицарството и кавалерството. Техният Турнир на Полето на розите при царуването на Джеерис Първи, Стария крал, се прочул надлъж и шир като най-великия турнир за цяло поколение, а и много други пищни събития са провеждани оттогава в Предела.