Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (25) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Егон Четвърти

След смъртта на баща си през 172 сл. З., Егон, Четвъртият с това име, най-после получил трона, за който жадувал от момче. Като млад бил красив, умел с копието и меча, добър ловец и соколар, обичал да танцува. В кралския двор бил най-умният принц на времето си и всички му се възхищавали за острия ум. Ала имал един голям недостатък. Не умеел да управлява себе си. Сладострастието, лакомията, щенията му — владеели го изцяло. Вече на Железния трон, той започнал жалкото си царуване с малки компромиси в името на удоволствието, но след време апетитите му не познавали граници, а покварата му го подтикнала към дела, чиито последици преследвали кралството поколения наред. „Енис бил слаб, а Мегор — жесток — пише Кает, — Егон Втори пък бил алчен за власт, но нито един крал преди или след Егон Четвърти не си позволил такова своенравно, безотговорно царуване.“

Егон скоро изпълнил двора си с мъже, подбрани не по благородство, честност или мъдрост, а според това дали умеят да го развличат и ласкаят. А жените в двора пък трябвало да умеят същото, както и да му позволяват да утолява страстите си с тях. Често по прищявка отнемал нещо на някой благороден дом, за да го даде на друг, както сторил, когато нехайно си присвоил високите хълмове, наречени Циците, и после ги дал на дом Блакууд. В името на щенията си раздавал наляво и надясно безценни съкровища, както когато дал на Ръката си лорд Бътъруел драконово яйце в замяна на достъп до ложетата и на трите му дъщери. Лишавал мъже от полагащото им се наследство, когато му се искало да го притежава, както се говори, че сторил след смъртта на лорд Плум.

Колкото до простолюдието, царуването му навярно било източник на клюки и увеселение. За лордовете, които не се застоявали в двора и които не искали Егон да се възползва от дъщерите им, може би отстрани изглеждал силен и решителен, своенравен, но като цяло безвреден. Ала за онези от кръга на приближените му бил твърде изменчив, твърде алчен и твърде жесток — и затова опасен.

За Егон се пише, че никога не спял сам и не броял нощта за свършена, ако не я е прекарал с жена. Задоволявал плътските си желания с всякакви жени: и с най-благородните принцеси, и с най-неугледните проститутки, като сякаш не правел разлика. В последните си години той твърдял, че е преспал с поне деветстотин жени (точният брой му убягвал), но истински обичал едва девет. (Кралица Нерис, сестра му, не попадала сред тях.) Деветте му любовници идели отблизо и далеч, а някои му родили и деца, но всяка (с изключение на последната) била отпращана, след като кралят се уморял от нея. Но едно от тези извънбрачни деца дошло от жена, която не била сред любовниците му: принцеса Даена Непримиримата.

Блекфир, мечът на таргариенските крале

Кръстила го Демън, защото принц Демън някога бил чудото и ужасът на времето си — по-късно хората приели това като предзнаменование за новороденото момче. Пълното му име, когато се родил през г.сл. З., било Демън Реки. Даена отказвала да назове бащата, но имало подозрения, че е Егон. Възпитан в Червената цитадела, красивият Демън бил обучен от най-мъдрите майстери и най-добрите оръжейници, включително сир Куентин Бол, свирепия рицар, когото наричали Огненото кълбо. Обожавал да борави с оръжия и напредвал с огромни стъпки. Мнозина виждали у него воин, наследник на Драконовия рицар. Крал Егон го посветил в рицарство на дванайсет, когато спечелил турнир за скуайъри (и така той станал най-младият рицар, получил шпорите си в епохата на Таргариените, изпреварвайки Мегор Първи) — и така шокирал и придворните си, и всичките си роднини, и съветниците си, като му връчил и меча на Егон Завоевателя Блекфир, както и земи, и други почести. Оттогава Демън се зовял Блекфир.

Крал Егон Четвърти посвещава ви рицарство Демън Блекфир

Кралица Нерис — едничката жена, с която Егон Четвърти преспивал само по задължение, — била набожна, мила и крехка, все неща, които не се нравели на краля. И раждането се оказало изпитание за дребничката Нерис. Когато принц Дерон се родил в последния ден на 153 г.сл. З., Великият майстер Алфорд предупредил, че още една бременност може да я убие. Нерис рекла на брат си: „Изпълних дълга си към теб и ти дадох наследник. Умолявам те, нека оттук насетне да живеем като брат и сестра“. А Егон отвърнал: „Това и правим“. Той настоявал сестра му да изпълнява съпружеските си задължения през остатъка от живота си.

Проблемите между тях се задълбочили и заради принц Емон, брат им, неразделен с Нерис още от дете. Всички виждали неприязънта на Егон към благородния му, славен брат, а кралят се наслаждавал да показва пренебрежението си към Емон и Нерис винаги, когато можел. Дори след като Драконовия рицар загинал, за да го защити, а кралица Нерис — в родилното ложе още на следващата година, Егон Четвърти не сторил почти нищо, за да почете паметта им.

Препирните между краля и близките му станали още по-жестоки, когато синът му Дерон пораснал достатъчно, за да заявява свободно мнението си. В „Житията…“ Кает дава да се разбере, че фалшивите обвинения в изневяра към кралицата, които отправил сир Моргил Хастуик, били подкладени от самия крал, макар тогава Егон да го отричал. Тези обвинения били отхвърлени в съд в двубой, когато сир Моргил загинал от ръката на Драконовия рицар. И не било съвпадение това, че скандалът се разразил точно докато Егон и принц Дерон спорили относно плановете на краля да започне непровокирана бойна с Дорн. Също така тогава за пръв (но не и последен) път Егон заплашил да посочи някое от копелетата си за престолонаследник вместо Дерон. След смъртта на брат му и сестра му кралят започнал да подхвърля едва прикрити намеци за предполагаемо извънбрачния си син — а смеел само защото Драконовия рицар бил мъртъв. Придворните му блюдолизци повтаряли думите му като папагали и клеветата се разпространила. В последните години на Егон Четвърти основното препятствие пред безчинствата в управлението му се оказал принц Дерон.

Някои лордове виждали лесна възможност за почести, титли и земи, които получавали, като обещавали удоволствия на все по-затлъстяващия ненаситен крал. Други, които осъждали делата му, започнала да се събират край принц Дерон — въпреки заплахите, клеветите и безвкусните си шеги кралят така и не се отрекъл официално от сина си. А защо, сведенията се различават: някои предполагат, че в някаква закърняла част от съзнанието му още била останала капчица чест или поне свян. Ала най-вероятно е знаел, че така ще навлече война на кралството, защото съюзниците на Дерон — сред тях и принцът на Дорн, за чиято сестра принцът бил женен, — биха се вдигнали в негова подкрепа. Навярно затова Егон обърнал вниманието си към Дорн, използвайки омразата към дорнците, която още тлеела в покрайнините, Бурните земи и Предела, за да подстрекае част от съюзниците на Дерон срещу най-силните му поддръжници.

За щастие на кралството, плановете на краля да нахлуе в Дорн пред 174 г.сл. З. се оказали пълен провал. Макар Негово Величество да построил огромна флотилия, възнамерявайки да успее със същата стратегия като тази на Младия дракон, тя била потрошена и разпръсната от бури по пътя към Дорн.

Това обаче далеч не била най-голямата глупост, замислена от Егон Четвърти по време на мъртвото в зародиш нашествие в Дорн. Той се обърнал за помощ към съмнителните пироманти от древната Гилдия на алхимиците, заповядал им да му „построят дракони“. Тези чудовищни приспособления от желязо и дърво, оборудвани с помпи и плюещи струи от адски огън, може би са щели да помогнат в някоя обсада. Но Егон предложил да влачат машините през Пътя на костите, на места толкова стръмен, че дорнците изсекли стъпала.

Но и дотам не успели да стигнат, защото първият от драконите лумнал още в кралския лес, далеч от Пътя на костите. Скоро и седемте изгорели. Стотици мъже загинали в пламъците, погубена била и четвърт от кралския лес. А кралят се отказал от амбициите си за Дорн и никога повече не ги споменал.

Управлението на Недостойния свършило през 184 г.сл. З., когато бил на четирийсет и девет. Бил отвратително затлъстял и едва ходел, а някои се чудели как последната му любовница — Сереней от Лис, майката на Шиера Морската звезда, — търпяла ласките му. Смъртта му била отвратителна, тялото му — подпухнало и отпуснато, тъй че не можел да се надигне от ложето си, а крайниците му гниели, гъмжащи от месни червеи. Майстерите твърдели, че никога не са виждали нищо подобно, а септоните го обявили за божие възмездие. Давали на Егон маково млечице, за да притъпяват болката му, но иначе не можели да сторят нищо за него.

Последното нещо, което направил, преди да умре, и в това всички хроники са съгласни, било да напише завещанието си. И в него била най-лютата отрова, която кралството познавало: узаконил всичките си извънбрачни деца, от най-незначителните до Великите копелета — синовете и дъщерите му от жени на знатни домове. Десетки от извънбрачните му деца така и не били признати за такива — завещанието му не значело нищо за тях. Но за признатите копелета значело много. А за кралството значело пет поколения на кръв и огън.

Деветте държанки на Егон Четвърти Недостойния

Лейди Фалена Стоукуърт

Десет години по-голяма от краля

Лейди Фалена го „направила мъж“ през 149 г.сл. З., когато Егон бил на четиринайсет. Когато един Кралски гвардеец ги открил в леглото през 151 г.сл. З., принц Визерис омъжил Фалена за оръжейника си Лукас Лотстън и убедил Егон Втори да го именува лорд на Харънхъл, за да отпрати Фалена от двора. През следващите две години Егон често посещавал Харънхъл.

Деца от Фалена Стоукуърт: нито едно признато.

 

 

Мегет (Веселата Мег)

Млада, пищна съпруга на ковач

Докато минавал през Тържището през 155 г.сл. З., на коня на Егон му паднала подкова, а когато потърсил местния ковач, забелязал младата му съпруга. Откупил я от мъжа й за седем златни дракона (и страха от сир Джофри Стонтън от Кралската гвардия). Мегет получила къща в Кралски чертог — двамата с Егон дори се „венчали“ на тайна церемония, а един глумец играл ролята на септон. Мегет родила на принца четири деца за четири години. Принц Визерис отново сложил край на това, върнал Мегет на съпруга й, а дъщерите й поверил на Вярата. След по-малко от година Мегет била пребита до смърт от ковача.

Деца от Веселата Мег: Алисан, Лили, Уилоу, Роузи.

 

 

Лейди Касела Вайт

Дъщеря на дорнски лорд

След като Слънчево копие било подчинено, Егон изпроводил заложниците, събрани от краля, до Кралски чертог. Сред тях била и Касела Вайт, слаба девойка, зеленоока, със светлоруса коса, която станала „заложница“ на Егон в собствените му покои. Когато дорнците се разбунтували и убили крал Дерон, всички заложници трябвало да бъдат убити, а Егон — вече отегчен от нея, я върнал при останалите. Само че новият крал Белор помилвал всички затворници и лично ги върнал в Дорн. Касела никога не се омъжила и до дълбока старост я владеела заблудата, че е едничката любов на Егон и той скоро ще я повика при себе си.

Деца от Касела Вайт: няма.

 

 

Белегере Отерис

(Черната перла на Браавос)

Контрабандист, търговец, понякога пират, капитан на „Вдовишки вятър“, дете на дъщеря на браавоски търговец и пратеник от Летните острови. След като Нерис забременяла, а после едва не умряла през 161 г.сл. З. Белор изпратил Егон в Браавос на дипломатическа мисия. Хрониките от онова време предполагат, че е било просто оправдание да отпрати Егон по-далеч от Нерис, за да се възстанови тя от тежкото раждане. В Браавос срещнал Белегере Отерис. Връзката му с Черната перла продължила десет години, макар да се говорело, че Белегере има съпруг във всеки пристан и Егон бил един от мнозина. Тя родила три деца през това десетилетие, две момичета и момче, със съмнително бащинство.

Деца от Черната перла: Беленора, Нара, Балерион.

 

 

Лейди Барба Бракен

Жизнерадостната тъмнокоса дъщеря на лорд Бракен от Кален плет, придружителка на трите принцеси в Девичата гробница

След смъртта на Белор през 171 г.сл. З. и възкачването на Визерис Втори на принцесите отново им била позволена мъжка компания. Егон (вече принц на Драконов камък и престолонаследник) се опиянил от шестнайсетгодишната Барба. Когато сам станал крал през 172 г., направил баща й своя Ръка и я взел за наложница, без да го крие. Родила копеле едва две седмици преди кралица Нерис да роди още двама близнаци — мъртвородено момче и едно момиче, Денерис, което оцеляло. Докато кралицата се мъчела на ръба на смъртта, Ръката, бащата на Барба, говорел открито как ще омъжи дъщеря си за краля. Ала след като кралицата се възстановила, скандалът подпечатал съдбата на Барба. Младият принц Дерон и чичо му, Драконовия рицар, принудили Егон да отпрати и нея, и копелето. Момчето било отгледано в Камен плет от Бракен, нарекли го Егор Реки, ала след време станал известен като Горчива стомана.

Деца от Барба Бракен: Егор Реки (Горчива стомана).

 

 

Лейди Мелиса Блакууд (Миси)

Най-обичаната от наложниците на краля

По-млада и по-хубава от лейди Барба (ако и далеч не толкова пищна в деколтето), както и по-скромна, Миси имала добро сърце и благосклонен нрав, тъй че дори кралица Нерис — както и Драконовия рицар, и принц Дерон — се сприятелили с нея. В петте години на „властването“ си Миси родила на краля три копелета, най-важното, сред които било Бриндън Реки (през 175 г.), по-късно наречен Кървавия гарван.

Деца от Мелиса Блакууд: Миа, Гуенис, Бриндън (Кървавия гарван).

 

 

Лейди Бетани Бракен

По-малката сестра на лейди Барба

Бетани била обучена и подготвена от баща си и сестра си специално, за да си спечели благоволението на краля и да измести Миси Блакууд. През 177 г. тя хванала окото на Егон, докато той бил на посещение в Камен плет, за да види сина си Егор. Кралят вече бил надебелял и озлобен, но Бетани така му се харесала, че той я взел със себе си в Кралски чертог. Само че кралските му ласки й били трудно поносими. За утеха се обърнала към един от Кралските гвардейци, сир Терънс Тойн. Двамата били открити от самия Егон през 178 г. Сир Терънс умрял след продължителни изтезания, а лейди Бетани и баща й били екзекутирани. Когато братята на сир Терънс потърсили мъст, принц Емон Драконовия рицар загинал в защита на брат си, крал Егон.

Деца от Бетани Бракен: няма.

 

 

Лейди Джейни Лотстън

Дъщеря на лейди Фалена, първата наложница на краля, зачената или от лорд Лукас Лотстън, или от самия крал

Джейни била доведена от майка си в кралския двор през 178 г., когато била на четиринайсет. Егон направил лорд Лотстън своя Ръка и се говори (макар и недоказано), че се наслаждавал на майката и дъщерята едновременно. Скоро обаче заразил Джейни с шарка, която прихванал от една от проститутките си и семейство Лотстън отново били отпратени от двора.

Деца от Джейни Лотстън: няма.

 

 

Сереней от Лис (Сладката Сереней)

Лисенска красавица от древен, ала западнал род, доведена в двора от Джон Хайтауър, новата Ръка на краля

Сереней била най-красивата от наложниците на Егон, но й се носела и славата на чародейка. Умряла, докато раждала последното от извънбрачните деца на краля, момиче на име Шиера Морската звезда, най-голямата прелест на Седемте кралства, любимка и на двамата си полубратя Горчива стомана и Кървавия гарван, чието съперничество щяло да премине в омраза.

Деца от Сереней: Шиера.

От ляво надясно: Лейди Мелиса Блакууд, Сереней от Лис, Лейди Фалена Стоукуърт, Белегере Отерис

От ляво надясно: Лейди Бетани Бракен, Лейди Барба Бракен, Мегет (Веселата Мег), Лейди Касела Вайт, Лейди Джейни Лотстън