Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (20) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Егон Втори

Никоя война не била по-кървава и жестока от Танца на драконите, както я нарекли певците и архимайстер Мункун. Била най-лошата война, такава между родственици. Въпреки неотклонното решение на Визерис да коронова Ренира, принц Егон бил убеден да седне на престола на баща си — и от майка си, и от Малкия съвет, — още преди трупът на стария крал да е изстинал. Когато Ренира научила, изпаднала в ярост. По това време очаквала третото дете на принц Демън.

От Историята на Архимайстер Гилдаин

На Драконов камък никой не ликувал. Вместо това по коридорите и стълбищата на Кулата на морския дракон ехтели крясъци откъм покоите на кралицата. Там Ренира Таргариен раждала, мъчела се и треперела вече трети ден. Уреченото време било чак след месец, но новините от Кралски чертог изпълнили принцесата с черна ярост, а тя на свой ред сякаш предизвикала раждането, като че ли бебето в нея също се гневяло, мъчело се да се откопчи отвътре. Принцесата крещяла проклятия през цялото време, призовавала гнева на боговете върху полубратята си и майка им, кралицата, изброявала всички изтезания, които ще им причини, преди да им позволи да умрат. Според Гъба, проклела и детето в себе си. „Излизай! — крещяла и дращела по подутия си корем, докато майстерът й и акушерката се опитвали да я възпират. — Чудовище, чудовище, излизай, излизай! ИЗЛИЗАЙ!“

Когато малката най-после излязла, се оказала наистина чудовище: мъртвородено недоразвито момиченце, с дупка в гърдите, наместо сърце, и закърняла люспеста опашка. Така я описва Гъба. От него знаем и че самият той отнесъл съществото, за да го изгорят в двора. На следващия ден, когато маковото млечице притъпило болките й, принцеса Ренира споделила, че нарекла момиченцето Висения. „Единствената ми дъщеря. Убиха я. Откраднаха ми короната и ми отнеха дъщеричката. Ще си платят“ — казала тя.

След това започнала да се готви за война. И тя, и Алицент имали поддръжници в рода Таргариен, както и сред знатните лордове на кралството. И от двете страни имало дракони. Катастрофата, която се случила, била неизбежна. Кралството кървяло както никога преди, а раните зараствали с години.

Навярно можем да пренебрегнем твърденията на Гъба, че кралица Алицент ускорила смъртта на съпруга си с „щипка отрова“. Но е безспорно, че първата пролята кръв в Танца била на застарелия надзорник на хазната лорд Бийзбъри, който настоял, че Ренира е истинската наследница на Визерис и че трябва да получи короната си. Противоречат си сведенията за това, как в кралския двор се отървали от отцепника. Според някои, той умрял от настинка, след като го хвърлили в черните килии, а според други, сир Кристън Коул — лорд-командирът, когото скоро щели да наричат Създателя на крале, — прерязал гърлото му с камата си още на масата, по време на съвета. Гъба не е съгласен и твърди, че Коул изхвърлил Бийзбъри през прозореца — ала трябва да помним, че по онова време самият Гъба е бил на Драконов камък с Ренира. Това далеч не било единственото убийство в първите дни на Танца. Ала най-печални били тези на младите принцове Лукерис Веларион, син на Ренира, и Джеерис, син и наследник на Егон.

Мнозина станали свидетели на смъртта на Лукерис в Бурен край, тъй че сведенията са много подробни. Ренира го била изпратила, за да си спечели подкрепата на лорд Борос, но когато пристигнал, заварил Емонд Таргариен, пристигнал преди него. Емонд бил по-голям, по-силен и по-жесток от Лукерис — а и го мразел страстно, защото точно от него загубил окото си девет години по-рано. Лорд Борос забранил на Емонд да утолява жаждата си за мъст в замъка му — но заявил, че не го интересува какво се случва извън него. И така, принц Емонд, възкачил Вхагар, погнал Лукерис и младият му дракон Аракс. И принцът, и драконът му — ослепени и объркани от бушуващата навън буря — паднали в морето и загинали пред очите на хората от Бурен край.

Смъртта на принц Лукерис и дракона му Аракс

Според всички записки около събитието, Ренира се строполила в несвяст, когато научила — за разлика от доведения баща на Лукерис, принц Демън Таргариен. Писмото, което изпратил до съпругата си в Драконов камък, след като научил, гласяло: „Око за око, син за син. Лукерис ще намери възмездие“. Бил Принца на Града и още разполагал с много приятели по бардаците и другите вертепи в Кралски чертог — най-вече Мизария Белия червей, някогашната му любовница. Тя се заела с отмъщението му, наемайки един свиреп убиец и един ловец на плъхове, останали в историята като Кръв и Сирене. Благодарение на професията си вторият познавал всички тайни на мегоровите тунели. Вмъкнали се в Червената цитадела, пленили кралица Хелена и децата й… и й предложили немислим избор: кой от синовете й да умре? Тя ридала, умолявала ги и им предлагала собствения си живот в замяна, но без резултат. Накрая посочила Мелор — най-малкия, уж твърде малък, за да разбере какво се случва. Вместо него Кръв и Сирене убили принц Джеерис, докато майка му крещяла от ужас. После двамата избягали с главата му — верни на думата си, те покосили само един от синовете на Егон.

Убийствата не спрели дотам. Каквато и жалост да предизвиква у нас смъртта на Джеерис, тази на малкия Мелор, който не успял да надживее с много брат си, била още по-трагична. Заповядали на Рикард Торн от Кралската гвардия да замине заедно с Мелор към Староград, където момчето щяло да е в безопасност във Висока кула. Ала при Горчив мост го спряла и надвила разярена тълпа. Самият Мелор бил разкъсан в опитите на мъже и жени да си го присвоят като плячка. Когато лорд Хайтауър изравнил Горчив мост със земята и дошъл при лейди Касуел, за да въздаде правосъдие, тя измолила милост за децата си, преди да се обеси на стената на замъка си.

Дори Кралските гвардейци били въвлечени в конфликта. Сир Кристън Коул изпратил сир Арик Каргайл в Драконов камък, за да се внедри там, преструвайки се на близнака си сир Ерик. Там трябвало да убие Ренира (или децата й, според други летописи). Ала по някаква случайност сир Ерик и сир Арик се засекли в един от коридорите на цитаделата. Певците ни убеждават, че засвидетелствали взаимната си обич, преди да зазвънти стоманата, и се били с вярност и дълг в сърцата цял час, преди да издъхнат, ридаейки в обятията си. Разказът на Гъба, който твърди, че наблюдавал схватката, е много по-суров: двамата си разменили тежки предателски клетви и след броени мигове загинали от смъртоносни рани.

В началото на войната основните застъпници на Егон Втори били лорд Хайтауър, лорд Ланистър и в крайна сметка — лорд Баратеон. Лорд Тъли също искал да се сражава за краля, но бил стар и на легло, тъй че внукът му лесно му се възпротивил. Основните поддръжници на Ренира пък били свекърът й лорд Веларион, братовчедка й лейди Джейн Арин и лорд Старк (макар и да предложил помощта си със закъснение, задържайки до последно всеки от хората си в нивите, за да ожънат каквото могат, преди зимата да дойде в Севера). Лорд Грейджой пък нахлул в Западните земи в нейно име, стъписвайки крал Егон, който дотогава се опитвал да спечели подкрепата му. Тъли в крайна сметка се присъединили към Ренира, напук на желанието на вече покойния лорд Тъли. Тирел обаче не се намесили, нито пък дорнците.

Междувременно сир Кристън Коул решил да накаже Черните лордове — онези кралски знаменосци, останали верни на Ренира. Превзел Розби, Стоукуърт и Дъскъндейл, но във Вранов отдих лорд Стонтън вече бил научил за намеренията на Коул. Вместо да се бие, той се залостил в замъка си и изпратил гарван до Драконов камък, молейки за помощ.

Помощта пристигнала в лицето на принцеса Ренис — на петдесет и пет, но все така безстрашна и решителна, както на младини, заедно с дракона й Мелейс Червената кралица. Ала и Коул идвал с дракони — самият Егон Втори пристигнал със звяра си Сънфир, а брат му Емонд Едноокия долетял на Вхагар, най-великия жив дракон. В писанията се разказва как принцеса Ренис, Невъзкачилата се кралица, не отстъпила. Провикнала се радостно и изплющяла с камшик, изпращайки Мелейс в атака. Единствено Вхагар и Емонд се измъкнали от схватката невредими. Сънфир бил осакатен, а крал Егон Втори едва оцелял, със счупени ребра, таз и изгаряния по половината си тяло. Най-жестоко пострадала лявата му ръка, където драконовият огън разтопил бронята по плътта му. Няколко дни след това открили тялото на Ренис сред останките на Червената кралица, трупът на Невъзкачилата се кралица бил овъглен и неразпознаваем.

Принцеса Ренис атакува крал Егон Втори на неговия Сънфир

През следващата година Егон лекувал ужасните си наранявания в уединение, но войната бушувала и без него. Макар да имал много преимущества в конфликта с по-голямата си сестра, мощта на драконите му не била сред тях. В началото едва четири от зверовете му били боеспособни, срещу осем на сестра му, а тя можела да си позволи и още, сред които три от по-старите дракони, все още без нови ездачи: Среброкрил — някога на кралица Алисан; Морска пара — гордостта на сир Ленор Веларион; и Вермитор — този на крал Джеерис. Към тях се прибавяли и три диви дракона: Канибал, за който селяците шушукали, че се подвизавал на Драконов камък отпреди да дойдат Таргариените (макар Мункун и Барт да не дават вяра на това); Сив дух, който избягвал хората и се прехранвал с риба от морето; и Овцекрад, кафяв и неугледен, верен на името си, когато искал да засити глада си. Принц Джекерис заявил (подсетен от Гъба, ако можем да вярваме на „Свидетелството…“ му), че който успее да обязди някой от тези дракони, щял моментално да получи титла.

На Драконов камък, където Таргариен отдавна управлявали, те били смятани за по-близки до боговете, отколкото до обикновените хора. Много девици, дефлорирани от Таргариенските господари, смятали себе си за благословени, ако „драконово семе“ покълнело в утробата им. Поради тази причина много хора на Драконов камък биха могли основателно да твърдят, че носят Таргариенска кръв във вените си. За други бихме могли да допуснем, че е така.

Мнозина се опитали да обяздят зверовете на Драконов камък. Най-опасна била задачата на онези, насочили поглед към дивите дракони, затова не е изненадващо, че по-старите дракони първи си намерили ездачи. Сред тях бил Адам от Коруба — храбър, благороден младеж, доведен с брат си Алин от Марилда, майка им, за да се пробват с някой от драконите. Тя разкрила, че момчетата са синове на Ленор Веларион. На мнозина това им се сторило забележително, но лорд Корлис не го поставил под въпрос, когато ги приел в рода.

Гъба предлага по-достоверно обяснение за родословието на Адам и Алин: самият лорд Корлис ги заченал, докато прекарвал дните си в корабостроителниците на Коруба, където бащата на Марилда бил един от майсторите. Момчетата си останали непризнати и далеч от двора, докато била жива Невъзкачилата се кралица. След смъртта й обаче лорд Корлис се възползвал да ги приеме в семейството… макар и по особен начин.

Адам си спечелил Морска пара, дракона на Ленор. Брат му Алин нямал този късмет с Овцекрад и до края на дните си носел белезите от пламъците му по гърба и краката си.

Овцекрад бил опитомен от Нетълс — неугледна, дори непочтена, според слуховете, девойка от простолюдието, която го хранела с овче, докато свикне с нея. Тя и драконът й изиграли ролята си във войната, макар предаността й далеч не била толкова непоклатима, колкото на смелия сир Адам. Когато станала любовница на принц Демън, разкъсала докрай връзката му с кралица Ренира. Нетълс, която принцът галено наричал Нети, надживяла и него, и съпругата му. Нетълс и Овцекрад изчезнали преди края на войната, къде — никой не може да каже.

Но от всички нови драконови ездачи най-лоши били пияницата Улф Бъчвата, който приел името Улф Белия, когато го посветили в рицарството, както и Хю Чука, огромното копеле на един от ковачите на острова, който обаче допреди рицарството се казвал Коравия Хю. И на двамата не им стигала честта да яздят Среброкрил и Вермитор — искали лордски звания и богатства. Още след първото сражение в името на Ренира те се обърнали срещу нея — при Първата битка за Тъмбълтън, в замяна на лордски титли, и отпосле всички ги познавали като Двамата предатели. И двамата загинали безславно, убити от мъже, които смятали за свои васали: първият — отровен с вино, другият — сразен от Дръзкия Джон Рокстън с меча Осиротителя.

Сраженията по време на Танца трудно биха могли да се преброят — били почти безчетни и големи части от кралството били разкъсани в конфликта. Хората тъкмо вдигали знамето на краля, златния триглав дракон, който Егон избрал за символ, само за да открият, че съседите им са се врекли във вярност на червения дракон на Ренира, поделящ място на флага й с луната и сокола на майка й от дом Арин и с морското конче на покойния й съпруг. Брат се сражавал с брата, баща — със сина. Цялото кралство се окъпало в кръв.

Много от армиите били сбрани от различни лордове в името на краля или кралицата, които подкрепяли. Начело на всяко от войнствата стояли принц Демън Таргариен от едната страна и принц Емонд от другата. Емонд Таргариен приел титлите Закрилник на кралството и Принц регент, след като Егон Втори и Сънфир били тежко ранени в битката с Ренис и Мелейс. Дори носел короната на брат си — стоманената диадема на Егон Завоевателя, обсипана с рубини, — макар да не се наричал крал.

За нещастие на Зелените, това се оказало лошо решение. Емонд бил твърде неопитен и прибързан, за да поеме лидерството. По това време принц Демън владеел Харънхъл. Затова Емонд необмислено планирал нападение над замъка, като опразнил Кралски чертог от боеспособни мъже. Пристигнал в Харънхъл и го заварил изоставен. Радостта му била голяма, докато не научил причината. Докато Емонд напредвал към Харънхъл, Демън се срещнал с Ренира и нейните драконови ездачи, които кръжали над Кралски чертог. Златните плащове — сред които мнозина се считали за хора на Демън, се обърнали срещу офицерите, назначени от Егон, и предали града с малко кръвопролития. Кръв се проляла, ала след това, когато екзекутирали сир Ото Хайтауър, лорд Джаспър Уайлд (надзорника на правото, заради суровите си присъди наричан Железния прът), както и лордовете Розби и Стоукуърт (които в началото били в лагера на Ренира, преди да й обърнат гръб). Вдовстващата кралица Алицент била затворена, но Егон Втори (още невъзстановен от раните си) и останалите му деца, както и лорд Ларис Стронг се измъкнали от замъка през тайни проходи.

Кралството наистина било обзето от лудост по време на Танца, но именно при Кралски чертог повечето дракони изгубили живота си. Градът бил превзет почти мирно от Ренира благодарение на лукавството на принц Демън, но след Първата битка за Тъмбълтън в столицата се зародило недоволство. Едва на около триста километра оттам, Тъмбълтън бил плячкосан по най-зверски начин: хиляди изгорели, още хиляди се удавили в опит да преплуват реката, момичета и жени били изнасилени до смърт, а драконите — оставени да се хранят сред руините. Победата на лорд Хайтауър, принц Дерон и Двамата предатели изпълнила Кралски чертог с ужас, а жителите му били сигурни, че те са следващите. Силите на Ренира били разпръснати и изтощени, само дракони останали да защитават града.

Когато Ренира научила за предателството на Хю Чука и Улф Белия при Тъмбълтън, яростта й била такава, че опитала да задържи и останалите, които получили дракони по нейна заръка. Сред тях бил Адам Веларион, но Морската змия го предупредил навреме.

Младият сир Адам се бил храбро и загинал при Втората битка за Тъмбълтън. С цената на живота си той доказал своята вярност, поставена под въпрос от делата на Двамата предатели. Когато върнали костите му в Дрифтмарк от замъка Гарваново дърво през 138 г.сл. З., лорд Алин сложил една-единствена дума на надгробния му камък: „Предан“.

Страхът от самото присъствие на драконите родил Пастира. Не можем да кажем кой е бил — историята не помни името му. Някои предполагат, че е бил просяк, други — че е бил Окаяник, съмишленици на когото, макар и извън закона, блуждаели безспир из кралството. Каквато и да е истината, той започнал проповедите си на Обущарския площад, разказвал как драконите са демони, изчадия на безбожна Валирия, че са гибел за човечеството. Слушали го десетки — после стотици и хиляди. Страхът родил гняв, а той — жажда за кръв. А когато Пастира заявил, че градът ще се спаси само ако се прочисти от дракони, хората го послушали.

На двайсет и втория ден от петия месец през 130 г.сл. З. Емонд Едноокия и Демън Таргариен се вкопчили в последна битка. В същия ден хаос и смърт обладали Кралски чертог. Кралица Ренира хвърлила лорд Корлис в тъмница, задето помогнал на внука си, сир Адам Веларион, задържан за измяна, да избяга. Някои от заклетите мечове на Морската змия също се включили в метежа на Обущарския площад, а неколцина дори се покатерили по стените, за да опитат да го освободят. Били заловени и обесени. Тогава и кралица Хелена полетяла към смъртта си върху шиповете край Стегата на Мегор: според едни — самоубийство, според други — убийство. И същата вечер градът бил опожарен, когато тълпата на Пастира се упътила към Драконовата яма и опитала да избие драконите вътре.

Атаката над Драконова яма

Младият Джофри Веларион, принц на Драконов камък, се сгромолясал от небето, опитвайки се да обязди дракона на майка си Сиракс и да отлети към Ямата, за да спаси собствения си дракон Тираксес. Нито един от двата дракона не оцелял. Смъртта на драконите е обвита в необуздани измислици и слухове: някои били убити от множеството, други — от Пастира, трети — от самия Воин. Каквато и да е истината, в онази кървава нощ загинали пет дракона, които сганта, нахлула под огромния купол, открила оковани. При все това десетки били изпепелени, преди да се съмне.

Половината от драконите в Танца били вече мъртви, ала войната още бушувала. Скоро след това Ренира избягала от града.

Лудостта, обзела града след бягството на Ренира, се разкрила по много начини. Най-странното й проявление били двамата мними крале, властвали през така наречения Месец на Тримата крале.

Най-напред се появил Тристан Труфир, скуайър на сир Пъркин Бълхата, странстващ рицар с лоша слава, който обявил момчето за копеле на Визерис Първи. След Атаката над Драконова яма и бягството на Ренира, Пастира и гмежта му управлявали голяма част от града, но сир Пъркин се установил заедно с Тристан в изоставената Червена цитадела и започнал да издава декрети. Егон Втори си върнал града и тогава Тристан поискал да получи рицарство преди екзекуцията си. Изпълнили желанието му.

Другият „крал“ бил още по-чудат — момче, станало известно като Гемон Светлокосия. Дете на блудница, четиригодишното момче било уж син на Егон Втори. (Не било невъзможно, тъй като кралят имал разгулна младост.) От престола си в Дома на целувките навръх Хълма на Висения той сбрал край себе си хиляди следовници и също започнал да издава декрети. Майка му била обесена, след като признала, че момчето е син на среброкос гребец от Лис, но Гемон бил пожален и дори станал част от кралския двор. Сприятелил се с Егон Трети и станал негов постоянен спътник и дегустатор. Загинал от отрова, навярно чрез храна, предназначена за краля.

И все пак краят настъпил, но не след смъртта на драконите и принцовете с тях, а със смъртта на краля и кралицата, за които загинали и те, и още хиляди. Първа била Ренира. Когато съпругът й бил сразен, Веларион се обърнали срещу нея. Враговете й си били върнали Кралски чертог, а тя избягала без пукнат грош и се принудила да продаде короната си, за да се върне на Драконов камък. Ала там открила Егон Втори, с тежки рани от току-що приключила битка, заедно с умиращия му дракон Сънфир.

„Истинни хроники“ на Великия майстер Мункун, почиващи на разказите на Орвил, разкриват, че когато Кралски чертог паднал, Ларис Стронг се погрижил кралят да се измъкне. Хитроумно решил да го изпрати на Драконов камък, като правилно предполагал, че Ренира никога няма да се сети да го потърси в собствената си крепост. Половин година той се възстановявал в отдалечено рибарско селце, докато Ренира и по-голямата част от двора й били в Кралски чертог. През това време Сънфир пристигнал от нос Краклоу, въпреки счупеното си крило, което го измъчвало при полет. Скрити там, успели да възстановят силите си. (Сънфир пък убил свенливия див дракон Сив дух, а хората по погрешка решили, че е бил Канибал.)

Крал Егон открил мнозина из острова, които имали зъб на Ренира — заради изгубени синове, съпрузи и братя във войната, заради въображаеми обиди, — тъй че с тяхна помощ покорил Драконов камък. Не му отнело повече от час, островът бил оставен без защитници… с изключение на дъщерята на принц Демън, четиринайсетгодишната Бела Таргариен и младия й дракон Лунен танцьор. Успяла да избяга от мъжете, които се опитали да я заловят, и стигнала до дракона си. Докато Егон се опитвал да кацне на двора, предвкусвайки триумфа, принцесата и звярът й полетели към него.

Лунен танцьор бил много по-малък от Сънфир, но и много по-бърз и повратлив. Нито на него, нито на принцесата не им липсвал кураж. Драконът връхлитал Сънфир, хапел и дерял, докато накрая една огнена струя не го ослепила. Вкопчени един в друг, двата дракона паднали ведно с ездачите си. Егон Втори скочил в последния момент от своя, като строшил и двата си крака. Докато Бела останала с Лунен танцьор до горчивия край, когато Алфред Брум вдигнал меча си над изпотрошеното й тяло, за да я довърши. Живота й спасил сир Марстън Реки, който изтръгнал меча от ръката на нападателя и отнесъл принцесата при майстера.

Ренира нищо не разбрала за това сражение, но нямало значение. Егон Втори, вечно гневен на сестра си, измъчван от ужасните си рани и разярен поради неизбежната смърт на дракона си, го нахранил с живата кралица претендент пред очите на Малкия Егон, единствения й оцелял син (доколкото знаели жителите на Седемте кралства). Така на двайсет и втория ден от третия месец на 130 г.сл. З. си отишло Съкровището на кралството, Кралицата, властвала само половин година.

Ренира среща смъртта

Полубрат й не оцелял дълго след това. Макар Ренира да била мъртва, а Малкия Егон — в ръцете му, Егон Втори имал още много врагове, които продължавали борбата, повече от страх, отколкото в името на Ренира. Във всеки случай се оказали сериозен противник. Когато лорд Борос Баратеон най-после се раздвижил със силите си срещу останките от войските на Ренира, имало възможност посоката на войната да се обърне. Ала лорд Борос бил сразен в Битката при Кралския път, а свитата му разпиляна. А младите речни лордове, които го победили, известни като Момчетиите, стигнали на хвърлей от града — докато лорд Старк напредвал по Кралския път със собствените си войска.

Тогава лорд Корлис Веларион — пуснат от тъмницата и оправдан, с място в Малкия съвет, посъветвал Егон да се предаде и да облече черното. Кралят обаче отказал и възнамерявал да отреже ухото на младия си племенник като предупреждение към поддръжниците на Малкия Егон. Качил се на носилката си, за да го отнесат до покоите му, а пътьом получил чаша вино.

Когато придружителите му пристигнали и отместили балдахина, видели краля мъртъв, с кръв по устните. Такъв бил краят на крал Егон Втори, отровен от тези, на които било отредено да му служат. За разлика от него, те ясно виждали предстоящото. Разединеното, окървавено кралство страдало още, но с Танца на драконите било свършено. Сега идвало ред на фалшивата зора, Часа на вълка, управлението на регентите и Прекършения крал.

Най-значителните битки от Танца

Битките от 129 г.сл. З.

Битката при горящата мелница, където принц Демън и рицарите на Блакууд победили Бракен и превзели Каменния плет.

Битката при Гърлото, където флотилията на Корлис Веларион била победена от корабите на Триархията, съюзници на Егон. В това сражение загинали Джекерис, принц на Драконов камък, и Вермакс, драконът му, както и драконът на Малкия Егон — Буреносен облак.

Битката при Медовината, където по-младият брат на Големия Егон, принц Дерон, си спечелил рицарството, спасявайки войската на лорд Хайтауър от воините на Роуан, Тарли и Костейн.

Битките от 130 г.сл. З.

Битката при Червената вилка, където западняците прекършили речните лордове и нахлули в земите им, но не и преди лорд Джейсън Ланистър да получи смъртоносна рана от скуайъра Пейт от Дълголист.

Битката при Брега (наречена Рибята хранилка) — най-кървавата сухопътна битка във войната, по бреговете на Окото на боговете, — където войската на Ланистър била изтикана в езерото от речните лордове и загинали хиляди западняци.

Касапското увеселение, където Ръката на Егон Втори, сир Кристън Коул, предизвикал на схватка едновременно сир Гарибалд Грей, лорд Родрик Дъстин (наречен Руината) и сир Пейт от Дълголист (Убиеца на лъвове), ала му отказали. Коул загинал позорно, надупчен от стрели, а свитата му била разгромена.

Първата битка за Тъмбълтън, където Двамата предатели (драконовите ездачи Улф Белия и Хю Чука) се изметнали от клетвата си към Ренира, а останалите Зимни вълци (закоравелите северняци последвали лорд Дъстин във войната) си проправили път през десеторно повече врагове. Лорд Ормунд Хайтауър, пълководец на Зелените, и прочутият му братовчед сир Бриндън намерили смъртта си от меча на лорд Родрик Дъстин, който също загинал. Последвало зверското плячкосване на Тъмбълтън.

Атаката над Драконовата яма, макар и не истинска битка — там подивялата тълпа, поведена от Пастира, убила пет дракона, а също и сир Уилъм Ройс, сир Глендън Гууд, лорд-командир на Кралската гвардия за ден, и Джофри, принц на Драконов камък.

Битката над Окото на боговете, където се състоял прочутият дуел между принц Емонд Едноокия и принц Демън Таргариен — и между Вхагар и Караксес. Говори се, че Демън скочил от Караксес върху Вхагар и сразил принц Емонд с Тъмна сестра, докато драконите падали към езерото. Вхагар и Караксес загинали, а тялото на Демън Таргариен така и не било открито.

Втората битка за Тъмбълтън, където драконите наистина затанцували. Загинали принц Дерон Дръзновеният, сир Адам Веларион и драконите Морска пара, Тесарион, и Вермитор.

Тъмна сестра

Битката от 131 г.сл. З.

Битката при Кралския път, назована от участвалите в нея Калната каша, последният сблъсък от войната. В нея лорд Борос Баратеон загинал от ръката на младия лорд Тъли.

Драконите в Танца

Драконите на крал Егон Втори

Сънфир (на крал Егон): великолепен, ала млад, прекарал голяма част от войната осакатен след битката при Вранов отдих. Загинал в двубоя с дракона Лунен танцьор при Драконов камък.

Вхагар (на принц Емонд Едноокия): последният от трите дракона на Егон Завоевателя, стар, ала огромен и мощен, загинал в битка с Караксес над Окото на боговете.

Дримфир (на кралица Хелена): някога принадлежал на Рена, сестра на крал Джеерис Първи. Загива по бреме на Нападението над Драконовата яма, премазан под срутилия се неин купол.

Тесарион (на принц Дерон): Синята кралица, най-младият от боеспособните дракони от страната на Егон, загинал във Втората битка за Тъмбълтън.

Моргул (на принцеса Джеера): твърде млад за сражения, убит по време на Нападението над Драконовата яма от Горящия рицар.

Шрикос (на принц Джеерис): твърде млад за сражения, убит по време на Нападението над Драконовата яма от Хоб Секача.

Драконите на кралица Ренира

Сиракс (на кралица Ренира): огромен и силен, убит по време на Нападението над Драконовата яма.

Караксес (на принц Демън): Кървавото влечуго, огромен и силен, убит в двубой с Вхагар над Окото на боговете.

Вермакс (на принц Джекерис): млад, но силен, убит ведно с ездача си в Битката при Гърлото.

Аракс (на принц Лукерис): млад, но силен, убит ведно с ездача си от Вхагар над залива Коработрошача.

Тираксес (на принц Джофри): млад, но силен, убит при Нападението на Драконовата яма.

Буреносен облак (на Малкия Егон): убит от стрели в Битката при Гърлото.

Мелейс (на принцеса Ренис): Червената кралица, стар и лукав, муден, ала страховит в битка, убит при Вранов полог заедно с ездачката си, Невъзкачилата се кралица.

Лунен танцьор (на лейди Бела): тънък и изящен, едва достатъчно голям, за да носи момичето на гърба си, убит от Сънфир при Драконов камък, но не и преди да му нанесе смъртоносна рана.

Среброкрил (на сир Улф Белия): драконът на Добрата кралица Алисан, обязден след това от драконовото семе и предател Улф. Надживява и него, и Танца, след което подивява и си свива гнездо на остров в Червено езеро.

Морска пара (на сир Адам от Коруба): някога дракон на сир Ленор Веларион, обязден от драконово семе, убит от Вермитор във Втората битка за Тъмбълтън.

Вермитор (на сир Хю Чука): стар и посивял, драконът на Джеерис, Стария крал, обязден от драконовото семе и предател Хю Чука. Загива в битка с Морска пара и Тесарион във Втората битка за Тъмбълтън.

Овцекрад (на Нетълс): див дракон; опитомен от драконовото семе Нетълс, изчезнал след края на войната.

Сив дух: див дракон, криещ се от хора, неопитомен, убит от Сънфир при Драконов камък.

Канибал: див дракон, мършояд и убиец на новоизлюпени дракони, неопитомен, изчезнал след края на войната.

Утро (на лейди Рена): твърде млад за война, оцелял след Танца.