Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (15) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Егон Първи

Железният трон

Крал Егон, Първият с това име, успял едва на двайсет и седем да завладее Седемте кралства, но после го посрещнало нелекото изпитание да управлява наново изкованите си владения. Седемте войнстващи кралства рядко се радвали на мир в границите си, камо ли сега, когато такива вече нямало. Необходим бил наистина забележителен мъж, за да ги направи единни. За щастие, Егон бил точно такъв — мъж далновиден и крайно решителен. И макар идеята му за единен Вестерос да се оказала по-трудна за реализация, отколкото можел да си представи — и много по-скъпа, — това била идея, която оформила потока на историята за стотици години напред.

Именно Егон провидял, че край грубоватата Егонова крепост ще се издигне огромна кралска столица, която ще отправи предизвикателство към Ланиспорт и Староград и дори ще ги надмине. И макар Кралски чертог още от самото начало да бил претъпкано, разкаляно и вмирисано място, той гъмжал от енергия. Простолюдието се сбирало в септа, скалъпена набързо от корубата на рибарски кораб, но не след дълго, със средства от Върховния септон, било издигнато много по-величествено здание. (Скоро на Хълма на Ренис щяла да бъде построена и Септата на възпоменанието, паметник на по-младата кралица.) Там, където някога се мяркали само рибарски лодчици, сега се виждали цели кораби и галери — от Староград, Ланиспорт и Свободните градове, дори от Летните острови, а потокът на търговията се изместил от Дъскъндейл и Девиче езеро към Кралски чертог. Егонова крепост се разраснала извън първоначалната си палисада и превземала все повече от Високия хълм на Егон. Издигнали нова крепост, също от дърво, ала със стени, високи двайсет метра. Останала до 35 г.сл. З., когато Егон я съборил и на нейно място издигнал Червената цитадела, замък, достоен за Таргариените и техните потомци.

До 10 г.сл. З. Кралски чертог бил вече истински град, а до 25 г.сл. З. задминал Бял пристан и Града на гларуса и се наредил на трето място сред най-големите селища в кралството. Ала през много от това време стоял без стени — може би Егон и сестрите му смятали, че никой няма да дръзне да нападне град, в който живеят дракони. Но през 19 г.сл. З. пристигнала вест за пиратска флотилия, която плячкосала град Високи дървета на Летните острови и отнесла със себе си хиляди роби и цяло състояние в скъпоценности. Обезпокоен, а и като бил наясно, че нито той, нито сестрите му стояли през цялото време в Кралски чертог, Егон наредил да издигнат стени. С изпълнението били натоварени архимайстер Гауен и Ръката на краля, сир Озмънд Стронг. Егон повелил да оставят достатъчно място зад стените, за да се разраства градът, както и да вградят седем строго охранявани порти, в чест на Седемте. Градежът започнал на следващата година, а през 26 г.сл. З. бил завършен.

Егоновата крепост и ранният Кралски чертог

Просперитетът на кралството растял успоредно с този на града. Отчасти това се дължало на усилията на Завоевателя, който искал да си спечели уважението на васалите и простолюдието. Често му помагала кралица Ренис (докато била жива), която силно се вълнувала от обикновените люде. Също така покровителствала певци и бардове — сестра й, кралица Висения, намирала това за прахосничество, но именно творбите на певците разнасяли славата на Таргариените из кралството. И дори когато тези песни не се свенели да лъжат, та да придадат на Егон и сестрите му повече величие, кралицата не го слагала на сърце… за разлика от майстерите.

Според летописите на архимайстер Гилдаин, в кралския двор имало слухове, че Егон оставил кралица Висения, докато се строяла Червената цитадела, уж за да се грижи тя за начинанието, но всъщност за да не трябва да търпи компанията й на Драконов камък. В по-зрелите им години двамата — чиято връзка поначало не била особено топла, — все повече се отчуждавали един от друг.

Кралицата успяла да скрепи единството на Вестерос, като съдействала за сключването на бракове между отдалечени един от друг домове. Затова смъртта на Ренис в Дорн през 10 г.сл. З. и последвалият я гняв оставили тежък отпечатък върху кралството, влюбено в красивата си, благосклонна кралица.

И макар властването му да било окъпано в слава, Първата дорнска война изпъквала като едничкото голямо поражение на Егон. Тя започнала през 4 г.сл. З. и приключила девет години по-късно, период на трагедии и пролята кръв. Бедствията, които предизвикала войната, били много. Смъртта на Ренис, годините на Драконовата ярост, избитите лордове, убийците, проникнали в Кралски чертог и дори в Червената цитадела. Черни времена.

Но от цялата трагедия все пак произлязло нещо славно: Заклетото братство на Кралската гвардия. Когато Егон и Висения обявили награди за главите на дорнските лордове, мнозина били избити, а в отговор дорнците наели свои собствени убийци и отровители. В един случай през 10 г.сл. З. Егон и Висения били нападнати на улицата в Кралски чертог и без Висения и меча й Тъмна сестра кралят можело и да не оцелее. При все това кралят вярвал, че обикновените му телохранители са достатъчни — но Висения го разубедила. (Записано е, че когато Егон посочил телохранителите си, Висения извадила Тъмна сестра и го порязала по бузата, преди те да успеят да реагират. „Телохранителите ти са бавни и мързеливи“ — казала Висения, а кралят се принудил да се съгласи.)

Именно Висения, не Егон, решила какво представлява Кралската гвардия. Седмина поборници за властелина на Седемте кралства, всички до един рицари. Написала клетвата им по примера на Нощния страж, тъй че трябвало да се отрекат от всичко, освен от дълга към краля си. А когато Егон повдигнал въпроса за велик турнир, който да излъчи първите гвардейци, Висения отново го разубедила. Рекла му, че му е нужно нещо повече от силни воини, които да го закрилят — трябвало и да са неотклонно верни. Кралят се доверил на Висения за избора и историята сочи, че добре е сторил: двамина загинали, за да го защитят, а всички останали му служили с чест до края на дните си. Бялата книга споменава имената им, в нея се намират и имената и делата на всеки заклет гвардеец оттам насетне. Ето ги и първите: сир Корлис Веларион, първият лорд-командир. Сир Ричард Руут. Сир Адисън Хил, копелето от Крепост в нивите. Сир Грегор Гууд и сир Грифит Гууд, двама братя. Сир Хъмфри Глумеца, странстващ рицар, и сир Робин Даклин, наречен Черношийката, първи от мнозина от рода му, които щели да носят белия плащ.

След като определил в самото начало съветниците си, които през управлението на Джеерис Първи щели да се превърнат в Малкия съвет, Егон Завоевателя нерядко оставял ежедневните дела на кралството на сестрите си и на доверените си лордове. Той пък доизплитал единното си кралство, вдъхвайки страхопочитание и (при нужда) страх у поданиците си. През половината година кралят прелитал между Кралски чертог и Драконов камък — макар в града да бил престолът му, островът, обгърнат в серни изпарения и морски пръски, бил любимото му място. Останалата част от времето посвещавал на кралските си обиколки. Той пътувал безспир из кралството си, чак до последната му обиколка от 33 г.сл. З. Не пропускал при всяко посещение в Староград да отдаде почит на Върховния септон в Звездната септа, а иначе гостувал на лордовете големци (в последната си обиколка навестил дори Зимен хребет), както и на по-дребни благородници, рицари и дори обикновени ханджии. Навсякъде след краля се проточвало бляскаво шествие — веднъж го последвали цели хиляда рицари, както и много лордове и дами от кралския двор.

Редом с краля пътували не само придворни, ала и майстери, и септони. Шестима майстери често го придружавали, за да го съветват по въпроси на местните закони и традиции, тъй че да може да отсъжда справедливо, когато идвало време за просби. Вместо да се опита да обедини кралството под единен закон, Егон уважавал обичаите на всяко място и се стараел да ги управлява, както биха го сторили някогашните им крале. (Едва при друг крал законите щели да бъдат уеднаквени.)

„Правилото на шестте“, вече част от общия закон, било установено от Ренис, докато замествала брат си на Железния трон, когато странствал из владенията си. Тъжителите били шестима мъже, братя на жена, пребита до смърт от съпруга си, след като я хванал с друг. Той се защитил, като отбелязал, че било законно мъжът да накаже невярната си жена (което било така, макар в Дорн порядките да са различни), стига да не използва пръчка, по-дебела от палеца му. Само че, според братята й, той я бил ударил сто пъти. Мъжът не отрекъл. След като обмислила въпроса заедно с майстерите и септоните, Ренис повелила, че боговете са създали жените, за да са верни на мъжете си — съпругът можел законно да удря съпругата си, но само шест пъти, по веднъж за всеки от Седемте, освен Странника, който е смъртта. Затова отсъдила, че деветдесет и четири от ударите са незаконни, и се съгласила, че братята на мъртвата жена могат да ги върнат на съпруга й.

От края на Първата дорнска война, та до смъртта на Егон през 37 г.сл. З. в кралството царувал мир, а Егон управлявал мъдро и снизходително. Оставил на кралството си „и наследник, и заместник“ — по-големият му син принц Енис, бил от сестра му Ренис (отдавна починала), а по-младият, принц Мегор, от Висения.

Короната на Егон Завоевателя

Споминал се, където се и бил родил, на ненагледния му Драконов камък. Според всички сведения един ден бил в Залата с Рисуваната маса, разказвал на внуците си Егон и Визерис за завоеванията си, когато се запънал в думите си и се строполил. Било апоплектичен удар, рекли майстерите, Дракона си бил отишъл бързо и неусетно. Изгорили тялото му в двора на родната му цитадела, какъвто бил обичаят на Таргариените и на всички валирианци преди тях. Енис, принц на Драконов камък и наследник на Железния трон, научил новината в Планински рай и мигом отлетял с дракона си, за да получи короната. Ала всички наследници на Егон Завоевателя установили, че за разлика от него на тях управлението на кралството им се удава доста по-мъчно.