Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (40) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Западните земи

Западните земи са територия на стръмни хълмове и обширни равнини, на росни долини и назъбени брегове, сини езера, искрящи реки и плодородни поля, на широколистни гори, пълни с всякакъв дивеч, където скрити входове в склоновете на гористите хълмове водят към лабиринти от пещери, които се вият през мрака и разкриват невъобразими чудеса и огромни съкровища под земята.

Това са земи богати, топли и плодородни, защитени от високи възвишения на изток и юг и от безкрайните сини води на Морето на залеза на запад. Някога горските чеда свивали домовете си в горите, а великаните живеели по хълмовете, където все още се намират техни кости.

Ала сетне дошли Първите хора, с огън и бронзови брадви. Те изсекли горите, изорали полята и прокарали пътища през хълмовете, където били леговищата на великаните. Скоро чифлиците и селцата на Първите се разпрострели из целия запад „от сол до камък“, защитени от здрави крепости, а след това от величествени каменни замъци. И тъй великаните изчезнали, а горските чеда се скрили в дълбоките лесове, тъмните пещери и далечния Север.

Много велики домове могат да проследят корените си до златната епоха на Първите. Сред тях са Хоторн, Фут, Бруум и Плум. На Светлия остров корабите на Фарман бранели западния бряг от железнородените грабители. Грийнфийлд пък издигнали огромен дървен замък на име Беседката (сега наричан просто Грийнфийлд), построен изцяло от язово дърво. Рейн от Кастамир създали гъста система от мини, пещери и тунели и я превърнали в подземния си престол, докато Уестърлинг издигнали своя на Зъбера над прибоя. Други родове водели началото си от легендарни герои, за които и до ден-днешен се разказва — Крейкхол от Крейк Глиганоубиеца, Бейнфорт от Закачуления, Иу от Слепия стрелец Алан от Дъба, Морланд от Пейт Орача. Всички тези родове ставали могъщи и силни, а някои от представителите им станали лордове и дори крале. Ала най-великите лордове в Западните земи несъмнено били Кастърли от Скалата, чийто престол се намирал в огромна канара, издигаща се над морето. Легендите разказват, че първият лорд от Кастърли бил ловец, Корлос, син на Кастър, който живеел в селце, близо до днешния Ланиспорт. Когато един лъв започнал да краде овцете на селото, Корлос го издебнал край бърлогата му в една пещера в основата на Скалата. Въоръжен само с копие, той сразил лъва и лъвицата му, но пощадил малките лъвчета. Милосърдието му така се понравила на старите богове (това било много преди Седемте да пристигнат във Вестерос), че те изпратили лъч ярка светлина в пещерата и там, по каменните стени, Корлос съзрял блясъка на жълто злато в жила, широка колкото човешки кръст.

Истината в този разказ е забулена в мъглите на миналото, но няма съмнение, че Корлос или някой предтеча на Кастърли открил злато в Скалата и започнал да го добива. За да пази това съкровище от крадци, той се преместил да живее в пещерата и укрепил входа й. С годините наследниците му следвали златото и дълбаели все по-дълбоко в скалата. Прокопали галерии и стълбища, тунели и зали, превръщайки огромната канара в могъща крепост, много по-голяма от всеки друг замък във Вестерос.

Макар и никога да не били крале, Кастърли станали най-богатите лордове в цял Вестерос и най-голямата сила в Западните земи, оставайки такива стотици години наред. Междувременно Епохата на зората била отстъпила на Епохата на героите.

Тогава от изток пристигнал златокос измамник, наречен Лан Умника. Някои го смятат за андалски пътешественик, дошъл отвъд Тясното море, макар това да се случило хилядолетия преди андалите да стъпят във Вестерос. Независимо от произхода му историите разказват, че Лан Умника прогонил някак Кастърли от Скалата и я направил своя.

Точно как е успял да извърши това, остава въпрос на догадки. В най-разпространената версия Лан открил таен проход в Скалата, цепнатина толкова тясна, че трябвало да съблече дрехите си и да се намаже с масло, за да се провре през нея. Веднъж вътре обаче започнал с лукавствата си. Нашепвал заплахи в ушите на обитателите, виел като демон в мрака, крадял съкровища от един брат и ги скривал в покоите на друг, поставял капани и предизвиквал срутвания. Така настроил членовете на рода едни срещу други и ги убедил, че из Скалата витае някакво страховито създание, което няма да им позволи да живеят спокойно.

Други разказвачи предпочитат различни версии. Например как Лан използвал процепа, за да напълни Скалата с мишки, плъхове и друга напаст и така прогонил Кастърли. Или пък как прекарал до вътрешността цял прайд лъвове, които погълнали лорд Кастърли и синовете му, а после Лан сложил ръка ма съпругата и на дъщерите му. В най-неприличната от тези истории Лан се вмъквал всяка нощ, за да похищава девиците на Кастърли. След девет луни девиците родили златокоси деца, макар да настоявали, че никога не са познали мъж плътски.

В последната история, колкото и да е непристойна, има нещо интересно, което може отчасти наистина да се е случило. Архимайстер Перестан вярва, че Лан е бил един от служителите на лорд Кастърли (може би придворен пазач). Дъщеря на Негова светлост (а може би и дъщери, макар това да звучи по-малко вероятно) забременяла от него, след което той успял да получи от баща й позволение да се ожени за нея. Ако наистина се е случило така и ако предположим (както е логично), че лорд Кастърли не е имал законородени синове, тогава Скалата по естествен път е преминала у дъщеря му, а оттам и у Лан, след смъртта на баща й.

Но и за тази версия, както и за останалите, няма исторически доказателства. Знаем само, че в някакъв момент от Епохата на героите Кастърли изчезват от хрониките, а непознатите дотогава Ланистър се появяват на тяхно място, управлявайки големи части от Западните земи изпод Скалата на Кастърли.

Лан Умника предполагаемо живял до триста и дванайсетгодишна възраст и станал баща на сто дръзки синове и сто чевръсти дъщери, всичките красиви, силни и благословени с коса „златна като слънцето“. Но ако оставим тези разкази настрана, от летописите знаем, че Ланистър са били колкото красиви, толкова и плодовити. В родословните списъци бързо се появяват много имена, а след няколко поколения наследниците на Лан били толкова многочислени, че Скалата не можела да ги побере. Вместо да дълбаят още проходи в камъка, някои синове и дъщери от по-маловажни клонове на рода намерили нов дом в едно селце едва на километър от Скалата. Земята била плодородна, морето гъмжало от риба, а избраното от тях място притежавало отлично естествено пристанище. Скоро селцето се превърнало в градче, а после в град, наречен Ланиспорт.

По времето, когато дошли андалите, Ланиспорт вече бил вторият по големина град във Вестерос. Единствено Староград бил по-голям и по-богат, а търговски кораби от всяко кътче на света плавали до западните брегове, за да посетят златния град накрай Морето на залеза. Златото направило Ланистър богати, а търговията — още повече. Ланистър от Ланиспорт процъфтявали, построили дебели стени край града си, за да го защитят от грабители (най-вече железнородени), и скоро станали крале.

Доколкото знаем, Лан Умника никога не се е именувал крал, макар някои разкази от векове по-късно да му дават тази титла посмъртно. Първият истински крал от Ланистър, за когото знаем, е Лореон Ланистър, познат още като Лореон Лъва (мнозина от рода през вековете са били наричани „Лъва“ или „Златния“ по разбираеми причини). Той направил Рейн от Кастамир свои васали, като се оженил за една от дъщерите на тогавашния лорд. След това победил Качулатия крал Моргон Бейнфорт във война, траяла двайсет години.

Лореон може да е бил първият крал на Скалата, но синовете, внуците му и всичките му наследници носили тази титла още хиляди години. При все това границите на кралството им не се разгърнали напълно, докато не пристигнали андалите. Андалите стъпили в Западните земи късно, дълго след като превзели Долината и разгромили кралствата на Първите хора в Речните земи. Първият андалски главатар, поел с армия през хълмовете, срещнал смъртта си от ръцете на крал Тиболт Ланистър, наричан Гръмотевицата. Второто и третото нашествие били отблъснати по подобен начин, но когато все повече андали започнали да се придвижват на запад, в малки дружини или големи войнства, кралете Тирион Трети и синът му Геролд Втори разбрали каква съдба ги очаква.

Вместо да се опитват да спрат нашествениците с оръжие, тези проницателни крале оженили по-влиятелните андалски бойни главатари за дъщерите на големите западни родове. Те били предпазливи хора, които добре знаели какво се е случило в Долината, и поискали отплата за щедростта си. Синовете и дъщерите на въздигнатите андалски лордове били взети като повереници в Скалата, където да служат като щитоносци, пажове и виночерпци… и като заложници, ако бащите им замислят предателства.

След време кралете Ланистър започнали да сгодяват и собствените си деца за андали и когато Геролд Трети се споминал без мъжки наследници, бил свикан съвет, който короновал съпруга на единствената му дъщеря, сир Джофри Лидън. Той приел името Ланистър и станал първият андал, владетел на Скалата. Други благородни домове също водели началото си от подобни съюзи: Джаст, Лефорд, Парън, Дрокс, Марбранд, Бракс, Серет, Сарсфийлд и Киндал. И тъй, с нов живец кралете на Скалата се сдобили с още повече власт.

Церион Ланистър разширил границите на кралството си на изток до Златния зъб и околните възвишения, като надвил трима по-дребни крале, които се съюзили срещу него. Томен Ланистър, Първия с това име, построил огромна флотилия и добавил към кралството Светлия остров, като взел за жена дъщерята на последния крал Фарман. Лореон Втори пък организирал първия турнир в Западните земи, на който повалил всеки рицар, изправил се срещу него.

Първият Лансел Ланистър (известен, разбира се като Лансел Лъва) водил война срещу кралете на Планински рай и завладял Предела чак до Стария дъб, преди да бъде покосен в битка. (Синът му Лореон Трети изгубил всичко, спечелено от баща му, и си заслужил подигравателното прозвище Лореон Мекия.) Крал Геролд Ланистър, познат като Геролд Велики, отплавал към Железните острови и се върнал със сто железнородени заложници, като обещал да беси по един всеки път, когато грабителите дръзнат да го нападнат. (Верен на думата си, той обесил над двайсет от тях.) Лансел Четвърти пък обезглавил железнородения крал Харалд Полуудавения и наследника му с един-единствен удар на валирианския меч Силния рев в битката при нос Лан. По-късно той загинал в сражението при Червеното езеро, опитвайки се да завладее Предела.

Ланистърските крале получили меча Силния рев във века преди Ориста. Говори се, че златото, което заплатили за него, било достатъчно да се въоръжи цяла армия. Ала бил изгубен след малко повече от век, когато Томен Втори го взел със себе си, тръгвайки с огромната си флота към руините на Валирия, откъдето възнамерявал да се върне с богатствата и чародейските тайнства, които несъмнено още се намирали там. Нито флотата, нито Томен и мечът му се завърнали.

Последната вест за тях е записана в една волантинска хроника, „Волантинска слава“. Там се говори за „Златна флотилия“, понесла „краля-лъв“, която спряла там за провизии и триарсите засипали крал Томен с дарове. Според хрониката, той им обещал половината от всичко, което намери, в замяна на щедростта им и на тяхното обещание, че ще му изпратят и своите флотилии, когато той поиска. След това отплавал. На следващата година триархът Маркело Тагарош изпратил ескадра от кораби към Валирия, за да види дали е останало нещо от златната флотилия, но хората му се завърнали с празни ръце.

Някои от кралете Ланистър се прославили с мъдростта си, други със смелостта си, а почти всички — с щедростта си… с изключение на крал Норвин Ланистър, повече известен като Норвин Стиснатия. Ала Скалата на Кастърли била дом и на мнозина слаби, жестоки и нерешителни крале. Лореон Четвърти бил по-познат като Лореон Скудоумния, а внукът му Лореон Пети получил прякора кралица Лореа, защото обичал да се облича с дрехите на жена си и да се скита из пристаните на Ланиспорт, преструвайки се на обикновена проститутка. (След тези двама владетели името Лореон изгубило популярност сред принцовете от рода Ланистър.) По-късен монарх, Тирион Втори бил известен като Мъчителя. Макар и силен крал, прочут с уменията си с бойната брадва, истинска наслада му доставяли само изтезанията. Шепнело се, че не пожелавал жена, освен ако първо не я накарал да кърви.

Накрая владенията на Ланистър се прострели от Западния морски бряг до горните притоци на Червената вилка и Повален камък, отбелязани с прохода под Златния зъб, както и от южния бряг на Залива на железния мъж до границите на Предела. Границите на Западните земи в наши дни следват тези на кралството на Скалата преди Полето на огъня, когато Лорен Ланистър (Лорен Последния) подвил коляно като крал и се изправил като лорд. Ала в предишни векове границите се изменяли често, особено на юг, където Ланистър многократно враждували с Гардинър от Предела, и на изток, където си съперничели с множеството крале на Тризъбеца.

В добавка бреговата линия на Ланистър била по-близо до Железните острови, отколкото тази на което и да било друго кралство. Богатствата на Ланиспорт и търговията край него постоянно изкушавали грабителите от тези потънали в невежество острови. Войни между западняците и железнородените избухвали почти при всяко поколение и дори и в мир железнородените правели набези, примамени от мисълта за богатства и солени жени. По на юг Светлият остров бранел брега и затова родът Фарман станал известен с омразата си към железнородените.

Богатствата на Западните земи, разбира се, идват най-вече от златните и сребърните им мини. Залежите са обширни и дълбоки и до ден-днешен някои мини, дори и след хиляди години добив, все още не са изчерпани. Ломас Дългата крачка пише, че дори в далечния Асшаи край Сянката търговци го питали дали е вярно, че „лордът-лъв“ живеел в дворец от чисто злато, а поданиците му събирали цели съкровища, докато орат нивите си. Златото на Запада е стигнало надалеч и майстерите знаят, че няма мини, тъй богати, колкото тези под Скалата на Кастърли.

В древни времена богатството на Запада би задоволявало отлично жаждата на Валирия за скъпоценни метали. Въпреки това няма доказателства, че драконовите владетели някога са влизали в контакт с господарите на Скалата, били те Кастърли или Ланистър. Септон Барт споменава един вече изгубен валириански текст, според който чародеите на Свободната твърд предсказали, че златото от Скалата на Кастърли ще унищожи Валирия. Архимайстер Перестан има по-достоверно предположение. В древността валирианците успели да стигнат до Староград, но там се случил някакъв голям обрат или трагедия и оттогава те избягвали цял Вестерос.

Домът Ланистър при драконите

Когато Лорен Последния се отказал от короната си, Ланистър били принизени до лордове. Макар огромните им богатства да останали непокътнати, те не можели да се похвалят с близки връзки с Таргариен, за разлика от Баратеон, и били твърде горди, за разлика от Тъли, за да поискат незабавно значима позиция под властта на Железния трон.

Едва поколение по-късно, когато принц Егон и принцеса Рена пожелали да се скрият от крал Мегор Жестокия, Ланистър започнали да се намесват в политиката на кралството. Лорд Лаймън Ланистър им дал убежище, както и правото на госта и отказал на всички нареждания на краля да ги предаде. Ала Негова светлост не защитил с оръжие принца и принцесата бегълци, нито пък се включил в последвалия конфликт, преди принц Егон да загине от ръката на чичо си в битката при Окото на боговете. Но когато по-младият брат на Егон, Джеерис, предявил своите претенции към трона, Ланистър се притекли в негова подкрепа.

Смъртта на крал Мегор и короноването на крал Джеерис приближили дома Ланистър към Железния трон, макар Веларион, Арин, Хайтауър, Тъли и Баратеон все още да били по-влиятелни. Лорд Тимонд Ланистър присъствал на Върховния съвет от 101 г.сл. З., който решил въпроса за унаследяването на трона. Той пристигнал с огромна свита от триста знаменосци, войници и прислуга… само за да бъде надминат от лорд Матос Тирел с неговите петстотин. В дебатите Ланистър подкрепили принц Визерис, а той запомнил избора им и след години, когато се възкачил на трона, ги възнаградил, като направил близнака на лорд Джейсън Ланистър, Тиланд, надзорник на корабите. По-късно сир Тиланд станал надзорник на хазната при крал Егон Втори, а близките му връзки с Железния трон въвлекли брат му в Танца на драконите на страната на Егон.

Ала докато борбата за наследяването на Железния трон продължавала, сир Тиланд пострадал жестоко, задето скрил по-голямата част от златото на Короната на недостъпно място, след като Ренира превзела Кралски чертог. Верността на Ланистър им довела още беди, когато Червения кракен и грабителите му връхлетели върху незащитения Запад, докато лорд Джейсън отивал с армията си на изток по заповед на крал Егон Втори. Поддръжниците на кралица Ренира пресрещнали воинството на Ланистър при брода на Червената вилка. Там лорд Джейсън паднал, смъртноранен от посивелия скуайър Пейт от Дълголист (посветен в рицарство след битката, този воин от простолюдието бил известен до края на дните си като Убиеца на лъвове). Воинството на Запада продължило и спечелило победи под водачеството на сир Ейдриън Тарбек, а по-късно и с лорд Лефорд начело, преди и той да загине в битката при Рибята хранилка, където западняците били приклещени от три вражески армии и избити.

Междувременно сир Тиланд Ланистър паднал в плен на кралица Ренира, след като превзела Кралски чертог. Въпреки жестоките изтезания, на които го подлагали, за да каже къде е скрил златото на Короната, той упорито мълчал. Когато Егон Втори и верните му сподвижници си върнали града, открили сир Тиланд ослепен, осакатен и кастриран. Въпреки това бил запазил разсъдъка си и крал Егон го възстановил на поста му. В последните дни на царуването си кралят дори го изпратил до Свободните градове, за да наеме войски срещу сина на Ренира, бъдещия Егон Трети.

След края на войната последвало регентство, тъй като, когато седнал на престола, новият крал Егон Трети бил едва единайсетгодишен. С надеждата да излекуват дълбоките рани от Танца, регентите направили сир Тиланд Ръка на краля. Навярно някогашните му врагове го смятали за твърде слаб и с прекършена воля, за да представлява опасност, но сир Тиланд служил умело още две години, преди да го покоси Зимната треска от 133 г.сл. З.

В следващите години Ланистър подкрепили Таргариените срещу Демън Блекфир, макар бунтовниците на Черния дракон да спечелили поредица значими победи в Западните земи, особено при Ланиспорт и Златния зъб. Там Куентин Бол, избухливият рицар, известен като Огненото кълбо, убил лорд Лефорд и обърнал в бяг лорд Деймън Ланистър (по-късно прочул се като Сивия лъв).

След смъртта му през 210 г.сл. З., Сивия лъв бил наследен от сина си Тиболт. Ала едва две години по-късно и той загинал при съмнителни обстоятелства. Млад мъж в разцвета на силите си, лорд Тиболт не оставил наследник, освен тригодишната си дъщеря Церела. Времето й като лейди на Скалата било кратко и свършило жестоко. След по-малко от година и тя била мъртва, а Скалата, Западните земи и всичкото богатство и власт на дома Ланистър преминали у чичо й Геролд, по-малкия брат на покойния лорд Тиболт.

Благ мъж и изключително умен, Геролд бил регент на младата си племенница, но внезапната й смърт на невръстна възраст предизвикала много шушукания и из Запада плъзнали слуховете, че и лейди Церела, и лорд Тиболт били убити от Геролд.

Никой не може да потвърди със сигурност истинността на тези слухове, но Геролд Ланистър се доказал като извънредно проницателен, умел и справедлив лорд, който увеличил значително богатството на Ланистър, властта на Скалата и търговията в Ланиспорт. Управлявал трийсет и една години и си заслужил прозвището Геролд Златния. Ала трагедиите, сполетели дома Ланистър, доказвали красноречиво колко врагове имал Геролд. Възлюбената му втора съпруга Роана изчезнала при тайнствени обстоятелства през 230 г.сл. З., по-малко от година след като родила Джейсън, четвъртия, най-малък син на Негова светлост. Тивалд, по-големият от двамата му първородни близнаци, загинал в битка през 233 г.сл. З., като скуайър на лорд Робърт Рейн от Кастамир по бреме на бунта на Пийк. И лорд Робърт загинал, като оставил най-големия си син, сир Роджър Рейн (Червения лъв), за свой наследник.

Най-значимата смърт в бунта на Пийк била на самия крал Мекар, но хаосът, последвал от нея, е описан другаде. По малко известни, но не по-малко гибелни били резултатите от тази битка върху историята на Запада. Тивалд Ланистър отдавна бил сгоден за по-малката сестра на Червения лъв, лейди Елин. Тази своенравна и сприхава девойка, която от години очаквала да стане следващата лейди на Скалата, не искала да се прости с амбициите си. След смъртта на годеника си тя убедила близнака му Тион да се откаже от собствения си годеж с дъщерята на лорд Роуан от Златна дъбрава и да се ожени за нея. Твърди се, че лорд Геролд се противопоставил на съюза, но скръбта, годините и болестите го били превърнали в бледа сянка на онова, което бил някога, и накрая той отстъпил. През 235 г.сл. З. с двойна венчавка в Скалата сир Тион Ланистър ознаменувал брака си с Елин Рейн, а по-малкият му брат Титос взел за съпруга Джейн Марбранд, дъщеря на лорд Марбранд от Ашмарк.

Два пъти вдовец и вече болен, лорд Геролд не се оженил за трети път. Тъй че след брака си Елин от Рейн на практика станала лейди на Скалата, макар и да не носела титлата официално.

Докато свекърът й предпочитал да се оттегли в покоите си със своите книги, лейди Елин управлявала двор, изпълнен с великолепие. Тя организирала множество пищни турнири и бляскави балове, напълнила Скалата с художници, артисти, музиканти… и свои сродници. Братята й Роджър и Рейнард били неотлъчно до нея, а тя ги засипвала с почести, земи и титли. Правила същото и за чичовците си, братовчедите си, племенниците и племенничките си. Възрастният шут на лорд Геролд, хаплив гърбушко, наречен Лорд Жаба, дори подхвърлил: „Лейди Елин не може да не е чародейка, защото донесла дъжда под Скалата“.

През 236 г.сл. З. претендентът Демън Блекфир, Третия с това име, прекосил Тясното море и стъпил на Куката на Маси заедно с Горчива стомана и Златната дружина, решен да спечели Железния трон. В отговор крал Егон Пети призовал всичките си верни лордове в Седемте кралства да се бият на негова страна и така започнал четвъртият бунт на Блекфир.

Този бунт приключил много по-бързо, отколкото предполагал претендентът, в битката при моста Отприщена вода. Труповете на мъртвите поддръжници на Черния дракон заприщили водите и реката преляла. Роялистите изгубили по-малко от стотина души… ала сред тях бил и сир Тион Ланистър, наследник на Скалата.

Загубата на втория от „славните“ му близнаци можела да довърши лорд Геролд. Но странно, случило се обратното. Когато положили тялото на Тион в Скалата на Кастърли, Геролд Златния отново се разбудил и хванал здраво юздите на Запада. Възнамерявал да стори всичко по силите си, за да подготви за управлението третия си син, мекушавия и невдъхващ надежди Титос.

Това бил краят на „властта на Рейн“. Братята на лейди Елин скоро отпътували от Скалата, придружени от много други от рода си.

Самата лейди Елин останала, ала властта й отслабвала, докато тази на лейди Джейн растяла. Скоро съперничеството между вдовицата на Тион и съпругата на Титос станало наистина грозно, ако можем да вярваме на слуховете, записани от майстер Белдон. Той ни разказва как през 239 г.сл. З. Елин Рейн била обвинена, че е прелъстила Титос Ланистър, за да го изкуши да изостави жена си в нейна полза. Само че младият Титос (тогава едва на деветнайсет) бил толкова стреснат от вдовицата на брат си, че не могъл да се справи в ложето. Унизен, той избягал при съпругата си, признал си и й поискал прошка.

Лейди Джейн била склонна да прости на Титос, но не и на етърва си и не се поколебала да съобщи на лорд Геролд за случката. Разярен, Негова светлост решил да отърве завинаги Скалата от Елин Рейн, като й намери друг съпруг. Разпратили гарвани и набързо бил уговорен нов съюз, в рамките на половин месец Елин Рейн се омъжила за Валдеран Тарбек, лорд на замъка Тарбек, червендалест петдесет и пет годишен господар на древен, ала обеднял род.

Елин Рейн, вече лейди Тарбек, си заминала от Скалата заедно със съпруга си и никога повече не се върнала, но съперничеството между нея и лейди Джейн не приключило. Сякаш дори се усилило чрез така наречената от Лорд Жаба „война на утробите“. Макар лейди Елин да не могла да даде наследник на Тион, тя дарила Валдеран Тарбек (който, трябва да се отбележи, имал още неколцина по-големи синове от първите си два брака) с две дъщери и син. Лейди Джейн пък отвърнала на удара със свои собствени деца, първото от което било син. Дала му името Тивин, а според историите, когато дядо му разрошил златната му косица, бебето го ухапало по пръста.

Последвали други деца, но Тивин, най-големият син, бил единственият внук, който Негова светлост видял. През 244 г.сл. З. Геролд Златния умрял от проблеми с пикочния мехур, заради което бил неспособен да уринира. На двайсет и четири годишна възраст Титос Ланистър, най-големият му жив син, станал лорд на Скалата, Щит на Ланиспорт и Пазител на Запада.

За всички тези титли той се оказал крайно неподходящ. Лорд Титос Ланистър имал много добродетели. Не се гневял лесно и бързо прощавал, виждал добро у всекиго, и у обикновения човек, и у благородника, и бил твърде доверчив. Наричали го Смеещия се лъв, задето бил благосклонен към всеки, и за известно време Западът се смеел с него… но скоро все повече хора се смеели на него.

В управлението на земите си лорд Титос се показал слабоволев и нерешителен. Нямал вкус към войната и пренебрегвал със смях обиди, за които повечето му предшественици биха извадили меч. Мнозина видели в слабостите му възможност да си спечелят власт, богатство и земи. Някои заемали големи суми от Скалата и не ги връщали. Когато станало ясно, че лорд Титос е готов да отсрочва такива дългове и дори да ги опрощава, обикновени търговци от Ланиспорт и Кейс също започнали да молят за заеми.

Декретите на лорд Титос били пренебрегвани и във владенията му плъзнала корупция.

По пирове и балове гостите се чувствали свободни да се подиграват на Негова светлост дори в очите му. Да дръпнеш лъва за опашката, така се наричало това, а млади рицари и дори скуайъри се надпреварвали да проверят колко силно могат да я дръпнат. Говори се, че никой не се смеел по-гръмко на закачките от самия лорд Титос.

В едно от писмата си до Цитаделата майстер Белдон пише: „Негова светлост иска само да го обичат. Затова се смее, не се обижда, прощава, дава почести, титли и дарове на онези, които му се подиграват и не му се подчиняват, като мисли, че така ще си спечели верността им. Ала колкото повече се смее и раздава, толкова повече го презират“.

Докато влиянието на Ланистър намалявало, други домове печелели позиции, ставали все по-размирни и непокорни. И към 254 г.сл. З. дори лордовете оттатък границите на Запада вече знаели, че лъвът от Скалата на Кастърли вече не е звяр, от който да се страхуват.

По-късно същата година лорд Титос се съгласил да омъжи седемгодишната си дъщеря Джена за един от по-малките синове на Уолдър Фрей, лорд на Близнаците. Макар и само на десет, Тивин гневно се противопоставил на годежа. Лорд Титос не се отметнал от обещанието си, ала хората разбрали, че това безстрашно малко момче с желязна воля притежава необичайна за годините си твърдост и по нищо не прилича на баща си.

Не след дълго лорд Титос изпратил наследника си в Кралски чертог да служи като виночерпец в двора на крал Егон. Същото сторил и с втория си син, Кеван, за да служи като паж, а после и като скуайър на лорда на Кастамир.

От стар род, богати и могъщи, Рейн спечелили много по време на лошото управление на лорд Титос. Роджър Рейн, Червения лъв, всявал страх с воинските си умения — мнозина го считали за най-смъртоносния меч в Западните земи. Брат му сир Рейнард бил обаятелен и лукав, колкото сир Роджър бил силен и бърз.

Редом с Рейн, и Тарбек, техни близки съратници, преживели период на възход. След векове на упадък бедният, ала древен род отново процъфтявал, най-вече заради новата лейди Тарбек, бившата Елин Рейн.

Макар самата тя да била нежелана в Скалата, лейди Елин успяла да измъкне доста злато от Ланистър чрез братята си, защото лорд Титос много трудно можел да откаже на Червения лъв. Тя използвала тези средства за възстановяването на замъка Тарбек, който по онова време се рушал. Издигнала наново външната му стена, подсилила кулите и украсила цитаделата му, тъй че да може да си съперничи с всеки замък на Запада.

През 255 г.сл. З. лорд Титос се сдобил с четвърти син, ала радостта му бързо се превърнала в скръб. Съпругата му лейди Джейн така и не се възстановила и починала месец след раждането на Герион Ланистър. Загубата й съкрушила Негова светлост. От този ден насетне вече никой не го наричал Смеещия се лъв.

Последвалите години били сред най-мрачните в дългата история на Запада. Положението толкова се влошило, че Железният трон се видял принуден да се намеси. Три пъти крал Егон Пети изпращал рицарите си, за да възстановят реда, но всеки път още щом те си заминавали, конфликтите се разгаряли наново. Когато Негово Величество загинал при трагедията в Летен замък през 259 г.сл. З., положението в Запада се влошило още повече, тъй като новият крал Джеерис Втори нямал волята на баща си и освен това скоро бил въвлечен във войната на Кралете на деветте петака.

Когато кралят призовал западняците, отзовали се хиляда рицари и десет хиляди воини, ала лорд Титос не бил сред тях. Вместо него ги командвал братът на Негова светлост. През 260 г.сл. З. сир Джейсън Ланистър загинал на Кървавия камък и след това сир Роджър Рейн поел командването и постигнал няколко значими победи.

Тримата най-големи синове на лорд Титос също се отличили на Каменните стъпала. Посветен в рицарство точно преди началото на войната, сир Тивин Ланистър се сражавал в свитата на младия престолонаследник принц Ерис и му била оказана честта сам да посвети принца в рицарство в края на сраженията. Кеван Ланистър пък бил скуайър на Червения лъв и също си заслужил шпорите, като бил посветен от самия Роджър Рейн. Брат им Тигет бил твърде млад за рицарство, ала храбростта и уменията му направили впечатление на всички. Още в първата си битка той сразил възрастен мъж, а в следващи сражения — други трима, един от които рицар в Златната дружина. И докато лъвчетата му се биели на Каменните стъпала, Титос Ланистър стоял в Скалата в компанията на млада жена от простолюдието, която хванала окото му, докато служела като дойка на най-малкия му син.

Завръщането на тримата му синове най-после сложило началото на промяна. Закоравял от войната и крайно наясно колко малко ценели баща му останалите лордове, сир Тивин Ланистър незабавно се заел да възвърне достойнството и силата на Скалата на Кастърли. Баща му се възпротивил, ала, както се говори, слабо, след което се оттеглил в обятията на дойката, докато синът му поемал управлението.

Сир Тивин започнал с искането всички да върнат дълговете си към лорд Титос. Тези, които не можели, трябвало да изпратят заложници в Скалата. Сформиран бил отряд от петстотин рицари, ветерани от Каменните стъпала, под водачеството на Кеван Ланистър, чиято задача била да отърват Запада от рицари обирджии и други разбойници.

Някои побързали да се подчинят. „Лъвът се събуди“, отбелязал Харис Суифт, Рицаря от Крепост в нивите, когато събирачите на дълговете пристигнали пред портите на замъка му. И тъй като не можел плати, той предал дъщеря си за заложница на сир Кеван. Ала другаде събирачите били посрещнати с мрачна съпротива и дори с открито неподчинение. Знае се, че лорд Рейн се разсмял, когато майстерът му прочел декрета на сир Тивин, и посъветвал приятелите и васалите си да не правят нищо.

Лорд Валдеран недалновидно предпочел друго. Той отишъл до Скалата, за да протестира пред самия лорд Титос, уверен, че може да го сплаши и да го накара да отмени декретите на сина си. Вместо това се озовал срещу сир Тивин, който го пратил в тъмница.

С лорд Валдеран в окови, Тивин Ланистър навярно очаквал Тарбек да отстъпят. Вместо това лейди Тарбек бързо му доказала, че е сгрешил. Тя изпратила собствените си рицари да заловят трима от родствениците на Тивин. Двама били от Ланиспорт, по-далечни роднини на Ланистър от Скалата, ала третият бил младият скуайър Стафорд Ланистър, най-големият син и наследник на сир Джейсън, брат на лорд Титос.

Кризата предизвикала лорд Титос да се отдели от любовницата си достатъчно дълго, за да отмени заповедите на непреклонния си наследник. Негова светлост не просто заповядал да освободят лорд Тарбек невредим, но и му се извинил и опростил дълговете му.

За размяната на заложниците лорд Титос се обърнал към по-малкия брат на лейди Тарбек, сир Рейнард Рейн. Определили за място на срещата престола на Червения лъв в Кастамир. Сир Тивин отказал да отиде, затова сир Кеван върнал лорд Валдеран, а самата лейди Тарбек довела Стафорд и братовчедите му. Лорд Рейн организирал пир и за двете страни, където всички вдигали тостове един за друг и се обсипали взаимно целувки, дарове и клетви да останат верни приятели „за цяла вечност“.

Вечността траяла не повече от година, отбелязва Великия майстер Пицел. Тивин Ланистър, който не присъствал на пиршеството, така и не се отказал да смири тези прекалено силни васали. Късно през 261 г.сл. З. той изпратил гарвани до Кастамир и Тарбек. Поискал братята Рейн, както и лорд и лейди Тарбек да се явят в Скалата на Кастърли, „за да отговарят за престъпленията си“. Вместо това и двата дома му се опълчили, както Тивин със сигурност очаквал. Надигнали се в открито въстание и се отрекли от клетвите си към Скалата.

И тъй Тивин Ланистър свикал воинството си. Не поискал съвет от баща си и дори не го уведомил за намеренията си. Вместо това поел на поход с петстотин рицари и три хиляди пехотинци и арбалетчици.

Най-напред гневът на Тивин се стоварил върху Тарбек. Воинството на Ланистър ги връхлетяло тъй изневиделица, че лорд Валдеран нямал време да сбере васалите и застъпниците си. Негова светлост съвсем неразумно излязъл срещу Тивин само с придворните си рицари. В кратка и жестока битка Тарбек били сразени и избити. Валдеран Тарбек и синовете му били обезглавени, както и всичките му племенници и братовчеди и съпрузите на дъщерите му, а също и всеки мъж, дръзнал да покаже синьо-сребърната звезда със седем лъча върху шита или знамето си в знак, че принадлежи към рода Тарбек. И когато Ланистър продължили към замъка Тарбек, главите на лорд Валдеран и синовете му били в първите редици, набучени на копия.

Когато армията наближила, лейди Елин Тарбек залостила портите и изпратила гарвани до Кастамир, призовавайки братята си. Лейди Тарбек се уповавала на здравите стени на замъка, очаквайки дълга обсада. Само че Ланистър подготвили обсадните си машини едва за ден, а стените с нищо не помогнали, когато един от огромните камъни прелетял над тях и срутил старата кула в центъра на замъка. При срутването загинали лейди Елин и синът й Тион Червения. Съпротивата на Тарбек приключила скоро след това, портите били отворени, а Тивин Ланистър наредил да опожарят замъка. Огънят горял един ден и една нощ, докато не останало нищо, освен обгорена черупка. Червения лъв пристигнал навреме, за да види пламъците. С него яздели две хиляди души — толкова успял да събере за краткото време, което имал.

Тивин Ланистър разполагал с три пъти повече мъже, съгласни са повечето хроники, а според някои съотношението било дори пет към едно. Надявайки се, че силата на изненадата ще му е достатъчна, Роджър Рейн наредил тръбите да обявят началото на атаката и се втурнал в щурм към лагера на Тивин. След първоначалния шок Ланистър се окопитили бързо и численото превъзходство скоро си проличало. Лорд Рейн нямал избор — обърнал се и избягал, оставяйки почти половината си хора мъртви на полето. Изпроводил го дъжд от арбалетни стрели и една улучила лорд Рейн между плешките, пробивайки бронята на гърба му. Червения лъв продължил бягството си, ала половин левга по-нататък паднал от коня си и трябвало да го внесат на ръце в Кастамир.

Три дни по-късно там пристигнала и войската на Ланистър. Подобно на Скалата, престолът на Рейн също някога бил мина. В Епохата на героите богатите залежи на сребро и злато направили Рейн почти толкова богати, колкото Ланистър. За да опазят богатството си, те изградили външна стена край входа на мината, затворили го с порта от дъб и желязо и издигнали отстрани две здрави кули. Последвали цитадели и зали, а през цялото това време минните шахти се спускали все по-надълбоко. Когато накрая златото свършило, Рейн разширили галериите в зали и удобни спални покои, прекарали плетеница от тунели помежду им и накрая построили огромна, ехтяща бална зала. За незапознатите Кастамир може би изглеждал като скромен замък, подходящ за някой рицар или дребен лорд. Но онези, които познавали тайните му, знаели, че девет десети от него се намират под земята.

Точно в дълбините на тези галерии се оттеглили хората от рода Рейн. Трескав и омаломощен от загубата на кръв, Червения лъв не можел да ги предвожда. Заменил го сир Рейнард, брат му. Не толкова упорит, но по-лукав от брат си, той знаел, че няма достатъчно хора, за да брани стените, затова изоставил всичко на повърхността и се оттеглил под земята. Когато всички от замъка били в безопасност в тунелите, сир Рейнард изпратил вест на сир Тивин, предлагайки примирие. Ала Тивин Ланистър не удостоил предложението на Рейнард дори с отговор. Вместо това заповядал да запечатат мината. С кирки, брадви и факли собствените му миньори срутили тонове почва и камъни, като затрупали огромната порта и всички входове и изходи към мината. После насочил вниманието си към малкия бърз ручей, който захранвал прозрачно чистия вир край замъка, заради който Кастамир получил името си. За по-малко от ден успели да заприщят ручея, а след още два го отклонили към най-близкия вход на мината.

Почвата и камъните, които затворили мината, не можели да пропуснат дори катерица, камо ли човек… но водата намерила път.

Сир Рейнард взел със себе си в мините над триста мъже, жени и деца. Нито един не излязъл оттам. Неколцина от пазачите, назначени на някои от по-малките и отдалечени входове, казали, че през нощта чули приглушени викове и писъци изпод земята, но до сутринта всичко отново притихнало.

Никой повече не отворил мините на Кастамир. Залите и крепостните здания над тях, опожарени от Тивин Ланистър, пустеят и до ден-днешен, неми свидетели на съдбата на онези глупци, посмели да се вдигнат на оръжие срещу лъвовете от Скалата.

През 262 г.сл. З. крал Джеерис Втори се споминал в Кралски чертог след едва три години на Железния трон. Синът му Ерис, принц на Драконов камък, го наследил като крал Ерис Втори. Първото му дело — и най-мъдрото според мнозина, било да призове приятеля си от детинство Тивин Ланистър, за да му служи като Ръка.

Сир Тивин бил едва на двайсет, най-младата Ръка в историята, ала саморазправата му с бунта на Рейн и Тарбек му спечелила много уважение и немалко страх из Седемте кралства. Братовчедка му лейди Джоана, дъщеря на Джейсън, покойния брат на лорд Титос, вече живеела в Кралски чертог. Тя била придворна дама и придружителка на Рела още от 259 г.сл. З. Тя се омъжила за сир Тивин година след назначението му с пищна церемония във Великата септа на Белор. Самият крал Ерис седял начело на масата на пира и водел церемонията в първата брачна нощ. През 266 г.сл. З. лейди Джоана родила близнаци, момче и момиче. Междувременно братът на сир Тивин, Кеван, се оженил за дъщерята на сир Харис Суифт от Крепост в нивите — девойката, която Кеван някога взел като заложница за дълговете на баща й.

През 267 г.сл. З. сърцето на лорд Титос Ланистър се пръснало, докато изкачвал стръмното стълбище към покоите на наложницата си (Негова светлост прекратил увлечението си по дойката, само за да бъде запленен от дъщерята на един майстор на свещи). И тъй, на двайсет и пет Тивин Ланистър станал лорд на Скалата, Щит на Ланиспорт и Пазител на Запада. След като положили Смеещия се лъв в гроба му, домът Ланистър се радвал на невиждана сигурност и сила. Последвалите години били златни не само за Запада, а за всички Седем кралства.

В ябълката обаче имало червей, защото растящата лудост на крал Ерис Втори скоро станала заплаха за всичко, което Тивин Ланистър се опитвал да съгради. Негова светлост претърпял и ужасяваща лична загуба. Обичната му съпруга лейди Джоана се споминала през 273 г.сл. З., раждайки чудовищно деформирано дете. С нейната смърт умряла и радостта у Тивин Ланистър, пише Великия майстер Пицел, ала Ръката продължил да служи.

Ден след ден и година след година Ерис Втори все повече унижавал, порицавал и обиждал някогашния си приятел. Лорд Тивин търпял всичко това, но когато кралят посветил неговия син и наследник Джайм като рицар от Кралската гвардия, търпението му се изчерпало и през 281 г.сл. З. лорд Тивин напуснал поста си.

Лишен от съветите на мъжа, на когото толкова дълго разчитал, обграден от блюдолизци и сплетници, крал Ерис Втори най-сетне затънал изцяло в лудостта си, а кралството му се разпадало около него.

Събитията от Бунта на Робърт са описани другаде и нямат нужда от преразказване. Ще отбележим само, че лорд Тивин повел огромно западно воинство, за да превземе Кралски чертог и Червената цитадела в името на Робърт Баратеон. Почти триста години на таргариенско господство приключили благодарение на мечовете на лорд Тивин и западняците му. На следващата година крал Робърт Първи Баратеон се оженил за дъщерята на Тивин, лейди Церсей, и така се обединила два от най-великите и благородни рода в цял Вестерос.

Скалата на Кастърли

Скалата на Кастърли, древният престол на Ланистър, не е обикновен замък. Макар да е обграден от кули, бойници и наблюдателници, да има каменни стени, дъбови порти и железни решетки, които пазят всеки вход, тази древната крепост е всъщност колосална канара край Морето на залеза, която, според някои, когато по залез-слънце паднат сенките, прилича на приседнал лъв.

Скалата е била човешко обиталище от хиляди години. Всъщност още преди Първите хора навярно горските чеда и великаните са се подслонявали в широките, издълбани от прибоя пещери в основата й. Мечки, лъвове, вълци и прилепи, както и множество други по-незначителни твари също ги използвали за своите бърлоги.

Стотици минни шахти се спускат в по-ниските части на Скалата, където богати залежи от жълто и червено злато лъщят недокоснати, дори след хилядолетия на добив. Кастърли първи започнали да оформят зали и стаи в шахтите. Издигнали и кръгла крепост на върха на канарата, за да наблюдават владенията си.

Скалата е измерена като три пъти по-висока от Вала и Високата кула в Староград. Дълга почти две левги от запад до изток, тя е цялата надупчена от тунели, тъмници, складове, казарми, зали, конюшни, стълбища, вътрешни дворове, балкони и градини. Дори има нещо като лес на боговете, макар язовото дърво там да е странно и разкривено, а корените му да са плъзнали из цялата пещера, в която се намира, задушавайки останалата растителност.

Скалата си има дори пристанище с кей, места за товарене и корабостроителници, защото самото море е издълбало дълбоки пещери в западната й част, а естествените им входове са достатъчно големи, за да поберат бойни кораби и дори търговски, които да разтоварват стоката си.

Лъвската паст — гигантската естествена пещера, оформяща главния вход към скалата, се извисява на шейсет метра от пода до тавана. През вековете тя била разширявана и укрепвана, а сега се говори, че двайсет конници могат да слязат рамо до рамо по широките й стъпала.

Скалата на Кастърли никога не е била сломявана, нито от бури, нито при обсади. Никой замък в Седемте кралства не е по-голям, по-богат и по-добре защитен. Според преданията, когато Висения Таргариен зърнала Скалата, тя благодарила на боговете, че крал Лорен излязъл да се бие срещу брат й на Полето на огъня, защото, ако бил останал в замъка си, дори и драконовите пламъци щели да са безсилни.

През вековете владетелите на Скалата натрупали много съкровища. Златната галерия с искрящите й украси и стени, както и Залата на героите, където на вечна стража стоят скъпите брони на стотици рицари, лордове и крале Ланистър, с право са прочути из Седемте кралства и дори в земите оттатък Тясното море.