Джордж Р. Р. Мартин, Елио Гарсия, Линда Антънсън
Светът на огън и лед (18) (Неразказаната история на Вестерос и Игра на тронове)

Джеерис Първи

Джеерис се възкачил на трона през 48 г.сл. З., когато кралството се разкъсвало от амбициите на бунтовни лордове, гнева на Върховния септон и жестокостта на чичо му, Мегор Първи. Властта получил едва на четиринайсет, когато Върховният септон поставил на главата му короната на неговия баща Енис. Царуването му започнало с майка му, вдовстващата кралица Алиса, като регент, както и с напътствията на лорд Робар от дом Баратеон, Закрилник на кралството и Ръка на краля в тези първи няколко години. Когато навършил пълнолетие, Джеерис взел за жена сестра си Алисан, която му родила много деца.

Макар и млад, още юноша, Джеерис се показал като истински крал. Бил изкусен воин, майстор на лъка и копието, а и умел ездач. Имал дракон, Вермитор — огромен звяр, с люспи в цвят на бронз и охра, най-големият жив дракон след Балерион и Вхагар. Смел в мислите и делата си, Джеерис бил извънредно мъдър за годините си и търсел мирно решение на всеки проблем.

Неговата кралица Алисан също била любимка на хората, красива и одухотворена, с фини обноски и остър ум. Според някои управлявала наравно със съпруга си и това не е далеч от истината. По нейно искане крал Джеерис отменил правото на първа брачна нощ въпреки яростната съпротива на мнозина лордове. А мъжете от Нощния страж пък в нейна чест преименували Замъка Снежна порта на Краличина порта. Сторили го от благодарност за средствата, които получили от нея, за да построят новия замък Дълбоко езеро. Той заменил огромния и разоряващо скъп за поддръжка Нощна крепост. Алисан им помогнала също и да се сдобият с Новия дар, който върнал на ордена част от изгубените сили.

Стария крал и Добрата кралица живели заедно четирийсет и шест години и през повечето от тях били щастливи, като се радвали на многобройни деца и внуци.

Според сведенията, те на два пъти се отдалечавали един от друг, но нито веднъж за повече от година-две, преди да скрепят отново отношенията си. Втората разпра обаче си струва да се отбележи. Случила се заради решението на Джеерис през 92 г.сл. З. да не даде на внучката си Ренис — дъщеря на най-големия син и наследник принц Емон, който загинал, — правото да наследи Драконов камък, а след това и трона. То се паднало на следващия му най-голям син, Белон Храбрия. Алисан не разбирала защо мъжете били предпочитани пред жените за наследници… Но ако Джеерис смятал жените за по-безполезни, тогава той нямал нужда и от нея. След време се сдобрили, като Стария крал надживял възлюбената си кралица и се твърди, че в последните години от царуването му скръбта тегнела като покров над кралския двор.

От Историята на Архимайстер Гилдаин

Великият турнир в Кралски чертог през 98 г.сл. З., организиран в чест на петдесетгодишнината от царуването на крал Джеерис, ощастливил и кралицата. Всичките й живи деца, внуци и дори правнучката й се завърнали у дома, за да участват в празника. Говорело се, и с право, че от Ориста на Валирия насам в небето не били виждани толкова дракони. Последната схватка, в която един срещу друг рицарите от Кралската гвардия сир Риам Редвин и сир Клемент Краб строшили трийсет пики, преди кралят да ги обяви за двойни шампиони, смята за най-великолепната демонстрация на умения с пиката, която историята познава.

Великият турнир през 98 г.сл. З

Ако Алисан била голямата любов на Джеерис, то септон Барт бил най-добрият му приятел. В историята на кралството никой човек от неблагородно потекло не се бил издигал толкова високо, колкото просторечният, ала блестящ септон. Син на обикновен ковач, Барт още млад бил поверен на Вярата. Но умът му бързо се откроил и след време постъпил на служба в библиотеката на Червената цитадела, да се грижи за книгите и хрониките на краля. Там го срещнал и Джеерис и не след дълго го назначил за Ръка на краля. Мнозина лордове от древни домове повдигнали вежди, а Върховният септон и Преблагочестивите поставили въпроса за правоверността му — но Барт се доказал убедително.

С неговата помощ и съветите му крал Джеерис сторил повече за благоустройството на владенията си, отколкото всеки крал преди или след него. Дядо му Егон оставил законите на кралството такива, каквито били според местните традиции и обичаи. Джеерис пък създал първия общ кодекс, тъй че от Севера до Дорнските предели в кралството се прилагали едни и същи закони. В Кралски чертог прокарали канали, отходни ями и най-вече кладенци с чиста питейна вода, защото Барт вярвал, че прясната вода и отмиването на нечистотиите са жизненоважни за здравето в града. Освен това Обединителя сложил началото на огромната мрежа от пътища, която един ден щяла да съедини Кралски чертог с Предела, с Бурните земи, Западните земи, Речните земи и дори със Севера — кралят съзнавал, че за да са единни териториите му, между тях трябва да се пътува лесно. Кралският път бил най-дългият от тях, простирал се стотици левги, чак до Черен замък и Вала.

Но някои смятат, че най-важното постижение в управлението на Джеерис и септон Барт било помирението с Вярата. Окаяниците и Синовете на Воина, макар и вече да не били жертви на гонения, както по времето на Мегор, продължавали да съществуват — малобройни и все още извън закона. И били също така непокорни, нетърпеливи да възстановят позициите си. По-неотложният проблем обаче било традиционното право на Вярата да съди членовете си, независимо от светските закони. Мнозина лордове се оплаквали от безскрупулни септи и септони, които се разпореждали както им е угодно, със средствата и собствеността паствата си.

Някои съветници на Стария крал го увещавали да се справи веднъж завинаги с останките от Войнстващата вяра — да ги стъпче, преди фанатизмът да потопи кралството отново в хаос. Други пък поискали уверения, че септоните ще отговарят пред същите закони като останалата част от кралството. Вместо това Джеерис изпратил септон Барт в Староград, за да говори с Върховния септон, и там започнали да коват трайно споразумение. В замяна на това, последните воини на Звездите и Мечовете да сложат оръжие, Върховният септон получил клетвата на Джеерис, че Железният трон ще закриля и ще се застъпва за Вярата оттук насетне. Така на жестоката схизма между Вяра и корона бил сложен окончателен край.

Крал Джеерис и Добрата кралица Алисан със сина им принц Емон

В по-късните години от властването на Джеерис единственият по-сериозен проблем бил около многобройната му челяд и обилието от претенденти за наследник. Злата съдба оставила Джеерис без явен претендент неведнъж, а дваж, след смъртта на Емон и на Белон Храбрия през 101 г.сл. З. За да разреши проблема, Джеерис свикал първия Върховен съвет през 101 г.сл. З., като поставил казуса пред лордовете на кралството. И те се стекли от всички кътчета на владенията му. Нито един замък, освен Харънхъл, не можел да се справи с наплива, затова се сбрали там. Лордовете, и важни, и маловажни, довели със себе си знаменосци, рицари, скуайъри, коняри, прислуга. А подир тях дошли и още — жени, повлекли крак след лагерите, перачки, продавачи на храна, ковачи, каруцари. С времето край крепостното селце Харънтън изникнали хиляди палатки, докато то не се оказало четвъртият най-многолюден град в кралството.

Доживелите до пълнолетие деца на Джеерис Първи Обединителя и Добрата кралица Алисан

Принц Емон. Убит в сражение срещу мирски пирати, нахлули в Източен Тарт.

Принц Белон (роден през пролетта и затова наречен Пролетния принц, както и Белон Храбрия). Когато септон Барт се споминал в съня си през 99 г.сл. З., прочутият рицар от Кралската гвардия сир Риам Редвин станал Ръка. Ала управленските му способности не можели да се сравняват с благородството му и страховитите му умения с меча и пиката. След по-малко от година Белон блестящо го заместил на поста. Ала през 101 г.сл. З. по време на лов принцът се оплакал от рязка болка в ребрата, а едва дни по-късно умрял от разкъсано черво.

Архимайстер Вегон. Наричан още Лишения от дракон, Вегон бил поверен от малък на Цитаделата и носел пръстена, жезъла и маската от жълто злато, когато се издигнал до архимайстер.

Принцеса Дела. През 80 г.сл. З. Дела се омъжила за лорд Родрик Арин, но умряла при раждането на дъщеря им Ема.

Принцеса Алиса. Алиса била съпруга на брат си Белон Храбрия — двама от синовете им впоследствие седнали на трона.

Принцеса Визера. Визера била сгодена за лорд Мандърли от Бял пристан, ала загинала по нещастна случайност скоро след това. Неукротима и с бурен нрав, тя паднала от коня си посред пиянска гонка по улиците на Кралски чертог.

Септа Мегел. Отдадена на Вярата, Мегел се прочула с милосърдието и с лечителските си способности. Тя била отговорна за сдобряването на Стария крал и кралица Алисан през 94 г.сл. З., след втората Разпра. Грижела се за деца, болни от сива люспа, но самата тя се заразила с болестта и починала през 96 г.сл. З.

Принцеса Сера. Макар и въведена във Вярата като Мегел, Сера не притежавала същия нрав. Избягала от метоха, където била послушница, и прекосила Тясното море. Известно време живяла в Лис, а след това в Стар Волантис, където изживяла последните си години като собственичка на прочут дои на удоволствията.

Принцеса Гаел (наречена Зимното чедо). Простовата, ала мила, Гаел била любимката на кралицата. Изчезнала от кралския двор през 99 г.сл. З. — предполагаме починала от лятна треска, но всъщност се удавила в Черна вода, след като я прелъстил пътуващ певец, а след това си заминал, оставяйки я бременна. В скръбта си кралица Алисан я последвала в гроба след по-малко от година.

На този съвет били изслушани деветима по-нисши претенденти, и деветимата — отхвърлени, и останали само двама: Ленор Веларион — син на принцеса Ренис, най-голямата дъщеря на първия син на Джеерис, Емон, и принц Визерис — най-големият син на Белон Храбрия и принцеса Алиса. Всеки имал своите достойнства, като Закона за първородството бил на страната на Ленор, а кръвната връзка с краля била по-силна у Визерис, който бил и последният принц, възседнал Балерион, преди смъртта на дракона през 94 г.сл. З. Ленор също наскоро бил получил дракон, великолепно създание на име Морска пара. Но за мнозина от лордовете най-голямо значение имало това, че мъжката родствена връзка трябва да е по-силна от женската — а и Визерис бил на двайсет и четири, а Ленор едва на седем.

Върховният съвет от 101 г.сл. З

Но въпреки всичко това Ленор имал едно ярко преимущество: бил син на лорд Корлис Веларион — Морската змия, най-богатия мъж в Седемте кралства. Бил кръстен на сир Корлис Веларион, първия лорд-командир на Кралската гвардия, но славата му не дошла от уменията му с меча, копието и щита, а от презморските му пътешествия в търсене на нови хоризонти. Бил потомък на рода Веларион: древно име с легендарно валирианско потекло. Веларион стъпили на Вестерос преди Таргариен, единодушни били летописите. Именно родът Веларион командвал по-голямата част от кралския флот. Толкова много мъже от рода служили като лорд-адмирали и надзорници на корабите, че на моменти длъжността се считала почти за наследствена.

Лорд Корлис плавал надлъж и нашир, на север и на юг, а веднъж дори потърсил морския път покрай северния край на Вестерос, макар да бил само слух. В крайна сметка обърнал кораба си „Леденият вълк“, когато се натъкнал само на сковано от лед море и огромни айсберги. Но най-славните му плавания били с кораба „Морската змия“, от който дошъл и прякорът му. Много вестероски кораби били стигнали далеч на изток, чак до Карт, за да търгуват за подправки и коприна, но Веларион дръзнал да ги задмине и да стигне до легендарните земи на Юай Тай и Ленг, чиито богатства удвоили състоянието на дом Веларион след едно-единствено пътешествие.

Девет големи мореплавания извършил Корлис на борда на „Морската змия“, като при последното претъпкал трюма със злато и купил още двайсет кораба в Карт. Натоварил ги с подправки, слонове и най-фина коприна. Някои от тях се изгубили в морето, а според „Деветте мореплавания“ на майстер Матис, там умрели и слоновете, но останалото било предостатъчно, за да направи дом Веларион най-богатия в кралството — повече дори от Ланистър и Хайтауър, за известно време.

Корлис Веларион наследил титлата лорд след смъртта на дядо си и с новопридобитото си състояние издигнал нов престолен замък, Приливна вълна, който да замени влажния и тесен Дрифтмарк. В новия замък преместил и древния Трон от плавеи, на който седели лордовете Веларион, а според легендите, го получили от Морския крал, за да скрепят съюза си с него. От и към Дрифтмарк се разгърнала такава търговия, че се появили поселищата Коруба и Град на подправките, които бързо се превърнали в основните търговски пристанища в залива Черна вода, изпреварвайки дори Кралски чертог.

Цялата тази слава, репутация и богатства били мощна опора за претенциите на Ленор. Боремунд Баратеон също се застъпил за него, както и лорд Елард Старк. Присъединили се и лордовете Блакууд, Бар Емон и Селтигар. Но не били достатъчно. Настроенията не били в тяхна полза, макар и майстерите преброители да не оповестили точните резултати. Според мълвите, Върховният съвет гласувал с двайсет към едно в полза на принц Визерис. И така кралят, който отсъствал от последните обсъждания, обявил Визерис за принц на Драконов камък.

От Историята на Архимайстер Гилдаин

В очите на мнозина Върховният съвет от 101 г.сл. З. установил непоклатим прецедент по отношение на унаследяването: независимо от първородството, Железният трон на Вестерос не можел да премине у жена, нито пък да се предава по майчина линия.

В последните си години Джеерис назначил сир Ото Хайтауър за своя Ръка, а той на свой ред довел със себе си в Кралски чертог и семейството си. Сред тях била младата Алицент — умна петнайсетгодишна девойка, която правела компания на Джеерис в старините му. Четяла му, носела му храната и дори му помагала да се къпе и облича. Говори се, че от време на време Джеерис я мислел за своя собствена дъщеря. По-неласкави слухове мълвели, че му е любовница.

Крал Джеерис, Първият с това име — известен като Обединителя или Стария крал (единственият таргариенски владетел, доживял до толкова дълбоки старини) — се споминал кротко в леглото си през 103 г.сл. З., докато лейди Алицент му четяла от „Свръхестествена история“ на скъпия му приятел Барт. Починал на шейсет и девет, от които петдесет и пет години царувал премъдро. Цял Вестерос го оплакал и се твърди, че дори в Дорн мъжете плакали, а жените късали дрехите си от скръб. Пепелта му била погребана под Червената цитадела, до тази на любимата му, Добрата кралица Алисан. А кралството никога вече не видяло такива владетели.