Джейн Харпър
Сушата (24)

Двадесет и трета глава

На следващата сутрин завариха Грант Доу легнал под мивката на някаква жена. В ръката си държеше гаечен ключ, а разголеният му отпуснат корем бе изложен на показ.

— О, ще се върне ли скоро, за да оправи теча? — попита тя, когато мъжете го изправиха насила на крака.

— Не разчитайте на това — отсече Рако.

Децата й гледаха с широко отворени очи как отведоха Доу до полицейската кола с включени светлини. Изражението им отразяваше почти огледално това на сержанта два часа по-рано, когато Фолк му показа разписката. Рако крачеше около управлението, пружинирайки върху подметките на униформените си обувки, и усещаше как адреналинът му се покачва с всяка изминала минута.

— Твоят номер? — повтаряше той отново и отново. — Защо Карън Хедлър е искала да говори с теб? За Грант?

Фолк, който бе прекарал по-голямата част от нощта буден и тормозен от същите въпроси, можа само да поклати глава.

— Нямам представа. Ако е опитала, със сигурност не е оставила съобщение. Прегледах и историята на пропуснатите си обаждания. Нито едно съвпадение с мобилния или служебния й номер. А съм сигурен, че изобщо не съм разговарял с нея. Не само наскоро. Никога. Нито веднъж, докато беше жива.

— Но е знаела кой си, нали? Люк често те е споменавал. Барб и Джери са те гледали по телевизията миналия месец. Но защо на теб?

Рако вдигна телефона и набра десетте числа. Не откъсваше поглед от лицето му, докато държеше слушалката до ухото си. Мобилният апарат на Фолк завибрира шумно в ръката му. Не можеше да чуе съобщението на автоматичния секретар, но знаеше думите наизуст. Беше слушал собствения си глас достатъчно през нощта, когато с изумление бе звънял от стаята си.

Вие се свързахте с федерален агент Арън Фолк. Моля, оставете съобщение, казваше записът. Кратко и мило.

Грег затвори и се обърна към него:

— Мисли!

— Нищо друго не съм правил.

— Тогава мисли по-задълбочено. Знаем, че Грант Доу и Люк не са се разбирали. Но ако Карън е имала проблеми с него, защо не се е обадила в местното управление?

— Сигурен ли си, че не е опитвала?

— Няма регистрирано обаждане в полицията или на спешния телефон от нито един номер, принадлежащ на семейство Хедлър, поне седмица преди смъртта им — изрецитира Рако. — Проверихме още в деня, в който бяха открити телата.

Взе романа и започна да го обръща в ръцете си, оглеждайки кориците. Прелисти набързо страниците. Между тях нямаше нищо друго.

— За какво се разказва в книгата?

— За жена детектив, разследваща серия от внезапни смъртни случаи на студенти в американски колеж — обясни Фолк, който бе прекарал по-голямата част от нощта, опитвайки се набързо да прегледа сюжета на трилъра. — Смятала, че недоволен от живота си неудачник набелязва за жертви децата на богаташите в града.

— Звучи глуповато. Е, този ли е виновникът в крайна сметка?

— О… ъъъ… не, не. Не е така, както изглежда. Оказва се, че е майката на едно от момичетата от клуба на колежа.

— Майката на…? Господи, дай ми сили. — Грег разтърка основата на носа си. После затвори шумно романа. — И така, какъв извод можем да направим? Тази проклета книга означава ли нещо, или…?

— Не знам. Мисля, че Карън не е успяла да я дочете докрай. Проверих в библиотеката веднага щом я отвориха. Казаха ми, че е вземала много подобни трилъри.

Рако седна, загледа се с празен поглед в разписката за момент, после отново се изправи.

— Сигурен ли си, че никога не ти се е обаждала?

— Сто процента.

— Е, добре. Ела с мен тогава. — Той взе ключовете на колата си от бюрото. — Ти не можеш да ни кажеш, нито пък Карън или Люк. В такъв случай да хванем единствения останал, който вероятно ще ни обясни защо проклетото му име е записано върху къс хартия, намерен в спалнята на мъртва жена.

 

 

Оставиха Доу да се поти в стаята за разпити повече от час.

— Обадих се в Клайд — заяви Рако, вече доста по-спокоен. — Казах им, че се е появил някакъв тъп финансов инспектор от Мелбърн, който иска да прегледа сметките на Хедлър. Съобщих им също така, че имаш няколко въпроса във връзка с документите, намерени в имота, и ги попитах дали искат да се занимават с теб, докато ги разпитваш. Отказаха, което изобщо не ме учуди. Така че вече имаме всички правомощия да продължим разследването.

— О, чудесна работа — отвърна изненадано Фолк. Сети се, че този път дори не си помисли да позвъни в Клайд. — И така, какво знаем?

— Никъде във фермата не са намерени отпечатъците на Доу.

— Което не означава нищо. Нали за това са ръкавиците. Как стоят нещата с алибито му в деня на убийството?

Рако поклати глава.

— Желязно и в същото време кухо. Копал канавка в средата на нищото с двама приятели. Ще проверим, естествено, но те ще се закълнат в живота си, че са били там.

— Добре. Да видим какво има да ни каже той.

Доу се бе облегнал на стола със скръстени ръце и гледаше право напред. Дори не се обърна, когато влязоха.

— Най-после — процеди той. — Някои от нас трябва да изкарват прехраната си.

— Искаш ли да извикаме адвоката ти, Грант? — попита сержантът и издърпа един стол. — Можем да го направим.

Мъжът се намръщи. Юристът сигурно принадлежеше към същата теоретична кантора като този на Съливан, помисли си Арън. Недвижими имоти и добитък петдесет седмици в годината. Доу поклати глава.

— Нямам какво да крия. Давайте да свършваме с тая работа.

Беше по-скоро гневен, отколкото нервен, отбеляза Фолк заинтригувано. Той остави папката на масата и замълча за момент.

— Опиши ми отношенията си с Карън Хедлър.

— Водещи до мастурбация.

— Нещо друго? Не забравяй, че е намерена убита.

Доу повдигна рамене с безразличие.

— Не.

— Но си я намирал за привлекателна — продължи Фолк.

— Вие виждали ли сте я? Преди да я застрелят, разбира се.

Двамата не отговориха и Грант изви очи към тавана.

— Вижте, изглеждаше доста добре. Поне за това място — каза той.

— Кога за последен път разговаря с нея?

Мъжът отново сви рамене.

— Не си спомням.

— Например в понеделника преди да умре? Деветнайсети февруари. Или през следващите два дни?

— Наистина не мога да ви кажа. — Доу се размърда и столът под него изскърца. — Слушайте, сигурни ли сте, че трябва да съм тук? От правна гледна точка? Чака ме много работа.

— В такъв случай ще караме накратко — обади се Фолк. — Може би ще успееш да ни обясниш защо името ти е написано от Карън Хедлър на гърба на библиотечна разписка през седмицата, когато е била убита? — плъзна към него фотокопие на бележката.

За един дълъг момент единственият звук в стаята идваше от примигващите флуоресцентни лампи, докато Доу се взираше в листа. После внезапно удари силно с длан.

Двамата подскочиха стреснато.

— Няма да ми го лепнете — извика той, разпръсквайки обилно количество слюнка върху повърхността на масата.

— Кое, Грант? — попита Рако с преднамерено неутрален тон.

— Проклетото семейство. Ако Люк е превъртял и е застрелял жена си и хлапето, това си е негова работа. — Вдигна към тях дебелия си показалец и продължи: — Но аз нямам нищо общо с това, чувате ли?

— Къде беше следобеда, когато са били убити? — попита Арън.

Доу поклати глава, без да откъсва поглед от лицето му. Яката на износената риза беше подгизнала от пот.

— Приятел, точно ти нямаш право да ми задаваш този въпрос след онова, което направи с Ели. Сега искаш да повлечеш мен и чичо ми. Това е лов на вещици.

Рако се изкашля тихо, преди Фолк да успее да реагира.

— Добре, Грант — каза спокойно той. — Просто се опитваме да получим някои отговори. Да го направим колкото може по-лесно. Казал си на колегите от Клайд, че си копал канавка на източния път с двама приятели, които дори си назовал. Заставаш ли зад показанията си?

— Да. Твърдо. Бях там целия ден.

— И те ще го потвърдят, нали?

— Най-добре за тях ще е да го направят, тъй като е самата истина. — Доу успя да ги погледне право в очите, докато говореше. В проточилата се тишина една муха бясно кръжеше над главите им.

— Кажи ми, Грант, какво ще правиш с фермата след смъртта на чичо ти? — попита Фолк.

Доу изглеждаше объркан от рязката смяна на темата.

— А?

— Доколкото чувам, ти ще наследиш всичко.

— Е, и? Заслужил съм си го — изсумтя той.

— С какво? Само защото си оставил стария си болен чичо да живее в собствения си дом? Това е наистина мъжка постъпка. — Всъщност Арън не виждаше никаква причина Грант да не получи наследството, но коментарът очевидно бе засегнал болно място.

— С нещо много повече, умнико. — Доу отвори уста да продължи, но премисли. И я затвори, преди да заговори отново: — Впрочем защо не? Сега аз съм неговото семейство.

— Имаш предвид единственото, останало след смъртта на Ели? — подхвърли Фолк и другият се задъха от възмущение. — Значи ще продадеш имота при първа възможност?

— Точно така. Не очаквате от мен да завърша дните си като фермер, нали? Аз не съм глупак. Още повече когато наоколо обикалят китайците и подскачат от нетърпение да купят земя. Дори ялова като нашата.

— И като тази на семейство Хедлър?

Доу не отговори веднага.

— Предполагам.

— Невръстната Шарлот сигурно дори по-малко от теб ще иска да влачи торбите с тор. Чух, че рано или късно фермата ще бъде обявена за продан. Два съседни имота. — Фолк повдигна рамене. — Звучи доста по-привлекателно за инвеститорите отвъд океана. Особено когато собственикът на единия е бил застрелян в главата.

За първи път Грант не отвори уста да отвърне и Арън разбра, че е стигнал до същото заключение.

— Но да се върнем към Карън — възползва се от възможността да смени тактиката той. — Пробвал ли си се някога с нея?

— Какво?

— Романтично? Сексуално?

Доу изсумтя пренебрежително:

— О, моля ти се. Тя беше същинска ледена кралица. Не бих хабил дъха си за нея.

— Мислиш, че е щяла да те отблъсне — подхвърли Фолк. — Е, това сигурно е доста обидно.

— Благодаря ти, приятел, но се радвам на достатъчно женско внимание, така че не се притеснявай за мен. Ще си имаш достатъчно собствени грижи, като гледам как тичаш из целия град след Гретчън.

Арън пренебрегна коментара.

— Вероятно Карън е накърнила егото ти? Може и да сте се сдърпали за нещо? А после нещата са се объркали?

— Какво? Не. — Погледът на Доу се местеше наляво и надясно.

— Но сте се карали със съпруга й. При това често, както чухме — намеси се Рако.

— И какво от това? Винаги е било за нещо дребно. Люк беше много докачлив. Нямаше нищо общо с жена му.

Последва мълчание. Когато Арън заговори отново, гласът му беше съвсем тих:

— Грант, ще проверим всяко твое движение през онзи ден и може би приятелите ти ще застанат зад теб. Проблемът е, че някои алибита са като гипсокартона, с който работиш. Първоначално издържа, но при по-сериозен натиск се разпада на части и отива по дяволите.

За момент Доу сведе поглед. Когато отново вдигна глава, поведението му внезапно се промени. Той се усмихна. Добре премерена, широка усмивка, която докосна дори очите му.

— Имаш предвид като твоето? За това защо братовчедка ми е написала проклетото ти име, преди да умре?

Тишината се проточи, докато трите чифта очи се взираха във фотокопието на разписката върху масата. Фолк беше много по-разтърсен, когато собственото му име бе намерено между вещите на Ели, отколкото Грант изглеждаше сега. Чудеше се как да тълкува този факт, когато Доу избухна в смях.

— Хубаво е, че моето алиби е изградено със солидни тухли, нали? Заповядай, приятел, провери го. Не ме разбирай погрешно, нямах никакво време за семейство Хедлър. Да, ще продам имота на чичо ми при първа възможност. Но не съм ги убил аз, изобщо не съм ходил във фермата и ако искате да ми го лепнете, ще трябва доста да ме притиснете. И знаете ли какво още? — Той удари по масата с юмрук. Звукът прозвуча като изстрел. — Не съм сигурен, че ще ви стигне кураж.

— Ако си бил там, Грант, ние ще го докажем.

Мъжът изсумтя презрително.

— Ами опитайте се.