Джонатан Баркър
И пета ще умре (88)

88.
Пул

Ден трети, 22:14 ч.

Сърцето на Пул заблъска в гърдите. Той остави телефона на заседателната маса и натисна едно копче.

— Сам, в командния център сме с екипа ти. На високоговорител си.

— Не ти се позволява да влизаш в командния център!

— Аз го вкарах, Сам — намеси се Клеър. — Случаят се усложни. Има връзка с Бишъп. Повече от връзка. Той е навсякъде.

Пул се наведе над телефона.

— Къде се намираш? Къде е дневникът?

Чу дишането на Портър от другата страна, но той не отговори.

Пул се спогледа с останалите и пак се обърна към телефона.

— Либи Макинли е мъртва.

Портър не каза нищо.

— Намерихме я вързана за леглото й. Ухо, очите, езикът — в бели кутии, еднакви с тези на другите жертви на Бишъп. Пръстите й бяха отрязани. Измъчвана е била. Цялото й тяло е нарязано.

Когато детективът заговори, сподели с равен и премерен глас.

— Не е бил Бишъп. Той не би убил Либи Макинли, както не би посегнал и на сестра й.

Пул погледна Клозовски.

— Твоят Ай Ти специалист смята, че е била майката на Бишъп. Ще ми се да знам ти какво мислиш.

Портър отново млъкна.

Агентът го чу да говори на някого, приглушено, със закрит телефон, и после се върна към обаждането.

— Сам?

— Ще ти пратя един адрес. Когато пристигнеш, тръгни по просеката в задната част на имота. Обрасла е, но ако внимаваш, ще я намериш, като животинска пътека е. Ще те отведе до езеро. Ще ти трябва екип. И ще искаш да претърсиш езерото… — каза му Портър.

— Къде си, Сам?

— Когато стигнеш до езерото, търси котката.

— Говориш безсмислици, Сам. Ако…

Разговорът прекъсна.

Пул изруга под нос.

Телефонът извибрира и се появи адресът:

Дженкинс Кроул Роуд 12, Симпсънвил, Южна Каролина

— Явно го е намерил — каза Наш, втренчен в телефона.

— Какво е намерил?

— Домът, в който е роден Бишъп.

— Това не ми харесва — заяви Клеър. — Защо се държи толкова потайно? Не ми прозвуча като него. И на кого говореше?

Клозовски вкара адреса в компютъра си и обърна екрана, за да го видят всички.

— Това е на средата на нищото.

— Не съм сигурен дали изобщо да му вярвам — призна си Пул. — Откраднал е дневника. Очевидно крие нещо. Смъртта на Либи явно не го изненада. Какво друго знае?

Наш се облегна в стола си.

— Според мен щеше да сподели, ако знаеше нещо, което би било полезно за нас по негово мнение, щеше да го сподели. Няма причина да крие нищо.

— Да, но е изчезнал с дневника и е оставил телефона си, за да не можем да го проследим.

— Сам работи по случая — каза Наш. — Можеш да му вярваш.

Пул цъкна с език, но кимна.

— Ще се обадя в офиса в Шарлът и ще ги пратя там незабавно. Имаме самолет на О’Хеър. Мога да стигна за няколко часа.

Клеър се изправи и отиде при дъските.

— Ако успееш да ни намериш списък със служителите в болница „Строджър“, можем да го разработим. Току-виж успеем да оградим Бишъп от двете страни.

Пул кимна и изчезна през вратата, забързал ход почти до бяг.

Дъска с улики

АНСЪН БИШЪП

Флойд Рейнолдс — „Юнимед Америка Хелткеър“ / продажба застраховки — удушен/трупът скрит в снежен човек.

Ела Рейнолдс — намерена в езерото в Джаксън Парк/наскоро купила кола — удавена, солена вода.

Рандал Дейвис — онколог. Работил в „Дж. Х. Строджър Джуниър“ — свръхдоза лизиноприл.

Лили Дейвис — намерена висяща в склад в галерия Лий — удавена, солена вода.

Дарлийн Бийл — търговски пътник фармацевт, продукти — отровена с цианид.

Лариса Бийл — изчезнала на ъгъла на Уест Чикаго авеню и Норт Дамън сутринта на 14.02.

 

 

Непознат труп.

ЛИБИ МАКИНЛИ

Убита от майката на Бишъп?

Има снимка на майката на Бишъп и съседка/Картър.

Кичур руса коса — може би на Кърби? Откъде го има?

Документи на Кейлин Селки/получени с помощта на Бишъп.

Пише си с Бишъп, докато е в затвора/неизвестен начин.

Притежава пистолет.

Чувствала се сигурна в затвора, не отвън.

СТИХОВЕ

Понеже за Смъртта да спра не съумях,

охотно тя спря да ме вземе.

Тъй с нея насаме в каретата седях

с Безсмъртието.

Кръговрата на живота и смъртта

с вода и лед аз бих сравнил

замръзне ли водата — става лед

ледът стопи ли се — създава се вода

умреш ли — значи пак ще се родиш

родиш ли се — обречен си на смърт

между водата и леда преграда няма

красив е и животът, и смъртта.

Да се завърнем у Дома, да се върнем назад,

без полза са стремежите ни пресметливи,

наслада просмуква деня от начало до край.

От синия океан на смъртта

животворната сила като амброзия блика.

Животът крие смърт; смъртта таи живот.

Тогава има ли място страхът, къде е страхът?

Птиците в небето пеят няма смърт, няма смърт!

Ден и нощ приливът на Безсмъртието

Се спуска тук на земята.

Не можеш да си играеш на господ, без да си се запознал с дявола.

ПОДЧЕРТАНИ ДУМИ

лед

вода

живот

смърт

дом

страх

смърт