Джонатан Баркър
И пета ще умре (106)

106.
Клеър

Ден четвърти, 10:12 ч.

Клеър и Клоз се въртяха над високоговорителя в малкия кабинет, който Клозовски си беше присвоил след пристигането си в „Джон Х. Строджър Джуниър“. На практика беше просто манипулационна. Затрупана до тавана с кашони и стара апаратура, тя се намираше недалеч от столовата и, за щастие, встрани от множеството на събраните там хора.

На телефона беше Наш и Клеър сподели с него и Клоз казаното от Пул.

Наш сигурно беше покрил слушалката. Изкрещя нещо, което не се разбираше, приглушено, след това се върна към обаждането.

— Пълни глупости, знаеш си го, нали?

Клозовски беше пребледнял, изглеждаше направо прозрачен в светлината, хвърляна от екрана на големия му лаптоп.

— Трябва да е Бишъп — заяви. — По някакъв начин е изиграл номер с имотния регистър.

На Клеър много й се искаше да повярва в нещо такова.

— В електронен, може би. Но в картотека на хартия? Пул каза, че с шерифа се наложило да преровят дузина кашони и стари кантонерки в мазето на окръжната управа, за да ги намери. Дори ако Бишъп би могъл да влезе, а съм убедена, че е възможно, звучи ми сякаш там са тотално неорганизирани, как може да знае къде да намери оригинала, за да ги смени?

Мислите на Клоз кипяха. Личеше по очите му.

— Не мисля, че дори би било толкова просто. Помисли си само — документ на хартия. Ще се наложи да осъществи два взлома. Веднъж да открадне оригинала, след това — за да го замени с фалшификат. И ще му трябва време да копира всичко — шрифт, формат, тип хартия… електронните регистри са лесни — хакваш, натискаш няколко клавиша и си готов. Хартията е стара школа, трудна работа.

— Не е невъзможно обаче — подчерта Наш.

— Добре, трябва да се фокусираме — прекъсна го Клеър. — Не можем да си отвличаме вниманието. Нещо при претърсването?

— Обиколили са четири пресечки. С участието на федералните и нашите, имаме много народ навън. Времето обаче е лошо, напредват бавно — обясни им Наш.

Клеър се обърна към Клоз.

— Намери ли още някой по некролозите?

Той въздъхна, после взе химикалка и започна да я върти между пръсти, втренчил поглед в лаптопа си.

— Трябват ми повече данни.

— Намерила съм ти данни. Болницата ти даде достъп до списъка с всичките им служители.

Клоз кимна.

— Което без съмнение е много полезно. Успях да намеря още осем потенциални жертви благодарение на данните на некролозите, които получихме от градските вестници. Всички са в палатковия лагер, който устрои в столовата. Ето обаче какъв е проблемът. Ако се върнеш при оригиналните ни три възрастни жертви, Рейнолдс, Дейвис и Бийл, само един от тях е служител на болницата. Рейнолдс е работел за „Юнимед Америка Хелткеър“ в продажбата на застраховки и Дарлийн Бийл е търговски пътник в областта на фармацевтичните продукти. Болницата не разполага с имената на снабдителите си.

— Ами нека ги вземем — предложи Клеър.

Клоз щракна с пръсти.

— Просто ей така? Знаеш ли с колко снабдители работи болница с такива размери?

— Нямаме време да си играем игрички, Клоз.

— Двеста трийсет и три — осведоми я той. — Получих списъка преди двайсет минути и съм хванал екипа си в управлението да се свърже с всички, но ще отнеме време.

Клеър уточни:

— Значи си намерил осем потенциални жертви само тук в болницата, но тъй като две от трите първоначални жертви са работили извън тази сграда, това означава, че общият брой жертви е много по-голям?

Клоз кимна умислено.

— Точно това ти казвам. Защитаваме осем семейства, но това няма да забави Бишъп или нашия извършител, или и двамата. Той ще свие рамене и просто ще премине към някой друг от списъка.

Клеър гледаше екрана на Клозовски.

— Това ли са всички?

— Това е, което имаме засега, да.

Тя огледа имената.

— Мисля… че трябва да се съсредоточим върху дребните детайли, да видим какво имаме тука, а не какво не сме могли да разберем. Бишъп не си избира жертвите наслуки. Има някакъв мотив.

— Нали така се озовахме тук — напомни й Клоз. — Те всички работят в областта на медицината.

— Е, да, но какво точно правят в тази област? Какво ги свързва? Трябва да има общ елемент. Просто не го виждаме.

Клоз използва химикалката и започна да изброява потенциалните жертви по занимание.

— Продажба на застраховки, онколог, продажба на лекарства, техник в рентгена, техник в ЯМР, две сестри, хирург, сестра от хирургията, асистент на рецепция и жената, която ръководи Прием на пациенти на рецепцията. Виждаш ли нещо общо? Понеже мен много ме бива по определянето на общи елементи, но не ми хрумва нищо.

Клеър взе химикалката от ръката му и я остави на самоцелното му бюро.

— Все още не виждам какво общо имат тези хора с онова, което е причинил на децата, с метода му на удавяне. В играта има и вторичен елемент.

— Трябва да е отмъщение за нещо, сторено от родителите, нещо, което все още не виждаме — отвърна Наш от високоговорителя. — Накажи децата за грешките на родителите, това е методът на действие на Бишъп.

Мобилният на Клеър звънна. Тя го извади от джоба си.

— Софи Родригес — тя натисна зелената слушалка. — Софи? На високоговорител си. Заедно с Клоз съм и Наш е на другата линия.

Жената дишаше тежко, останала без дъх.

— Къде си? При мен е Гейбриъл Дийгън. Изникна нещо…