Джонатан Баркър
И пета ще умре (84)

84.
Пул

Ден трети, 21:49 ч.

— Прерових този същия кашон поне десет пъти, счетоводните книги са напълно откачена история — обади се нечий глас.

Пул вдигна поглед от купчината таблици към застаналата на прага жена. Тя носеше розова шапка и пурпурен шал, преметнат върху дебело яке с отворен цип. Беше я виждал и преди.

— Може ли да вляза? — попита тя.

Пул се облегна назад и кимна, след това разтри слепоочията си. Болката в темето се беше насочила напред и към тях.

— С какво мога да съм ви полезен?

Жената прекоси стаята и му подаде ръка.

— Така и не се запознахме официално. Детектив Клеър Нортън. Бях в екипа по разследването на У4М с детективи Портър и Наш, преди вие и хората ви да се намесите и да ни откраднете случая.

Пул се ръкува с нея.

— Специален агент Франк Пул.

— Вече знам как се казвате. Пропуснахте ли онази част, в която споменах, че съм детектив?

Той определено не търсеше подобни усложнения.

— Какво мога да направя за вас, детектив?

— Можете да прекосите коридора и да дойдете отсреща.

— В командния център? Портър каза, че не ми е разрешено да влизам там. Те с онзи другия тип ми го обясниха много подробно последния път, когато прекрачих прага.

— Благодарение на вас и приятелите ви Сам получи малък отпуск. Докато го няма, аз съм главното действащо лице отсреща.

— Това какво общо има с мен?

— Някой ви е пуснал шоколадчето в нашето фъстъчено масло.

* * *

Пул последва детектив Клеър Нортън през коридора до командния център. Напрежението при влизането му беше такова, че можеше с нож да го режеш. В него се впиха уморени погледи. Той кимна на детектив Наш и си придърпа стол до заседателната маса. Наш беше единственият, когото разпозна сред тримата вече седнали полицаи.

— Франк — промърмори Наш и му помаха лекичко.

Клеър го представи на другите двама на масата:

— Това е Софи Родригес от „Издирвани деца“, а онзи разрошен пикльо ей там в ъгъла е Едуин Клозовски. Той оглавява нашия отдел „Информационни технологии“.

— Викай ми Клоз — компютърджията се изправи и подаде ръка през масата.

— Не се подмазвай на федералните — направи му забележка Клеър.

Клозовски си прибра ръката и се върна на мястото си.

— Добре де.

— Какво е станало с главата ти? — полюбопитства Наш. — Превързан си.

Пул им разказа за къщите на Форти Уан Плейс, за Дийнър и за Бишъп.

Наш и Клеър се спогледаха. Тя заговори първа.

— Много съжалявам.

Агентът кимна отсечено.

— Ще ти позволят ли да продължиш да работиш по случая? — попита Наш.

Пул сви рамене.

— Никой не е споменавал обратното. Поне засега. Чикагският ни офис и бездруго няма достатъчно персонал. Повечето агенти работят по скорошната терористична заплаха, която се появи. Може и да доведат още някого, но засега съм единственият с опит в поведенческия анализ. Никой друг не познава случая добре като мен… — той огледа стаята. — Може би като изключим всички вас.

— И Сам — добави Клозовски тихичко. — Той е наясно със случая повече от всички нас, взети заедно.

Пул уточни:

— Опитах се да се свържа с него няколко пъти. Но телефонът му ме прехвърля на гласова поща.

Наш и Клеър отново се спогледаха.

— Двамата с Наш тъкмо идваме от апартамента му. Намерихме мобилния му телефон, зарязан на масата в дневната, изключен, а любимото му кресло — преобърнато, търкалящо се на една страна.

— Смятате ли, че Бишъп го е спипал?

— Не. Смятаме, че Сам си е тръгнал. Куфарът му го няма. Смятаме, че е отишъл някъде.

— На място, за което не иска ние да знаем — допълни Наш.

— Къде би могъл да отиде?

Никой нямаше отговор на този въпрос.

— Дали е възможно да работи заедно с Бишъп? Да му помага за нещо?

— Няма начин — възрази Наш.

Клеър скръсти ръце:

— В никой случай.

Пул поразмишлява малко върху израженията им.

— Какво знаете за дневника на Бишъп?

Стаята отново притихна. Присъстващите се спогледаха, но не обелиха нито дума.

Агентът изсумтя и се изправи и тръгна към вратата.

— Нямам време за такива глупости.

Наш разтвори ръце и облегна и двете длани на масата. Местеше поглед от Клеър към Клозовски.

— Чакай, Франк. Моля те, седни.

Пул се отпусна обратно на стола.

— Знаете къде е, нали?

Клеър погледна към Наш, който обясни:

— Сам го задържа.

— Не го е предал в хранилището?

— Скри го от пресата. Ако го беше предал, все едно щеше да го е пратил на вестниците. Щеше да изтече информация. Нещо подобно без съмнение щеше да изтече.

— Затова е укрил улики? И сте му го позволили?

— Сам задържа тетрадката. Знаех, че е в него, беше известно само на нас двамата, на никой друг — Наш обърна ръце и се вгледа в дланите си.

— Къде е сега дневникът?

— Сам го криеше под креслото в дневната си, същото, което намерихме преобърнато.

— Значи го е взел със себе си? Където и да се намира?

— Аха.

— Никой не е правил копие?

— Не искахме да има копия.

Пул остави тази мисъл да се уталожи, след това се обърна към Клеър.

— Затова ли ме доведе тук? За да си признаете вината?

Клозовски се изсмя тихичко.

— Олеле, торта и глазура наведнъж, хаха!

— Това какво ще рече?

— Има и още — отвърна Клеър. Извади снимка от картонената папка на масата и я плъзна към агента.

Пул я взе. Беше на момче, замръзнало под пластове лед, в кабината на пикап.

Клеър се изправи и взе друга снимка от бялата дъска в предната част на стаята. Остави я пред агента. На тази се виждаше снимано отблизо предно стъкло, щракнато от камера за наблюдение.

— Това е Бишъп — отбеляза Пул равно.

— Същият пикап е — каза му Клеър. — Тук е сниман от охранителна камера в Джиксън Парк преди три седмици. Извършителят ни го е използвал да вкара цистерна с вода в парка, след това с водата от цистерната е скрил тялото на Ела Рейнолдс под повърхността на езерото. Цистерната е била открадната от „Танкс а Лот“, магазин за аквариуми в центъра. Либи Макинли, сестрата на петата жертва на Бишъп, е кандидатствала за работа там. Работила е само един ден. Според мен е стояла само колкото да огледа мястото. Те двамата някак си са се сдушили да действат заедно. Били са заедно.

Пул се взираше и в двете снимки.

— Кога научихте всичко това?

— През изминалите няколко часа — каза му Клеър. — Всичко накуп.

— Знаете ли кое е момчето?

— Не още. Трупът отиде в центъра. Работят над него.

— А знаете ли какво е станало с Либи Макинли? Как я открихме? — попита Пул.

— Видяхме доклада.

— Видели сте го… — промърмори агентът. Още не можеше да затвори очи, без да види Либи Макинли. Сега и агент Дийнър. Лицето на Бишъп, когато отвори онази врата…

Ти не си Сам Портър.

Усмивката на лицето му.

Пул погледна към дъските в предната част на залата и снимките на момичетата, които се взираха право в него. След това се обърна към полицаите около заседателната зала. Те също го зяпаха.

— Портър каза, че тези случаи не са свързани с Бишъп.

— Сгрешил е.

— Задържането на улики, скриването на онзи дневник в случай, който вече е под федерална юрисдикция, не само може да ви струва значките, но и да ви прати в затвора. Този дневник може да се окаже ключов, а сега не разполагаме с него. Не знаем дори къде се намира.

— Те нямат нищо общо с това. Само двамата със Сам знаехме — повтори Наш.

В стаята отново се възцари мълчание, изпълнено с напрежение до такава степен, че направо пращеше.

Клеър срещна погледа на колегата си през масата. И двамата се извърнаха. Софи се взираше в малкия екран на телефона си, макар че не изглеждаше да чете нещо конкретно, просто не искаше да рискува да погледне останалите.

След близо цяла минута Пул се изправи.

— Чакайте тук.

И ги остави седнали на масата.

Зад него Клозовски промърмори:

— Ама сме яко прецакани.

Пул се върна след малко с едната бяла дъска от стаята на ФБР отсреща. Постави я до другите в командния център и тръгна обратно.

— Няма ли да ни докладваш? — провикна се обнадежден подире му Клозовски.

— Точно сега ще работим по случая.

Клеър изпусна дъха, който сдържаше.