Метаданни
Данни
- Серия
- Джон Барън/Никълъс Мартин (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Machiavelli Covenant, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2024 г.)
Издание:
Автор: Алън Фолсъм
Заглавие: Завещанието на Макиавели
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД — София
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20046
История
- — Добавяне
33
Рим, летище „Леонардо да Винчи“, 9:40 сутринта
Полетът на Мартин с „Еър Малта“ от Ла Валета кацна трийсет минути по-рано и той чакаше повикването на „Алиталия“ за Барселона — следващата дестинация на Деми Пикар. Според разписанието този полет щеше да продължи час и четирийсет и пет минути.
Той научи закъде пътува младата дама по същия начин, по който разбра къде е отседнала в столицата на Малта: като подкупи метрдотела на кафе „Триполи“ да му каже закъде е тръгнало повиканото такси за Деми, преподобния Бек и младата дама на име Кристина.
— За Британския хотел, мистър Мартин.
Същата тактика приложи и спрямо мустакатия портиер на хотела, на когото предложи версията за скарване с мис Пикар, неговата годеница.
— Не знам какво ще кажа на майка й, която пристига утре — умърлушено въздъхна той, майсторски влизайки в ролята, която беше изпълнявал многократно като разследващ детектив в Лос Анджелис. — Имате ли представа къде може да е заминала?
— Страхувам се, че не мога да ви кажа, сър — отвърна портиерът.
— Но тя беше доста разстроена, нали? — попита още по-съкрушено Мартин.
— Да, сър. Особено когато се обади тази сутрин, някъде около шест, и помоли… всъщност заповяда да направя всичко възможно, за да й осигуря хотелска резервация.
— Успяхте ли?
— Да, сър.
Това беше моментът, в който Мартин пъхна в ръката му една едра банкнота и умолително промърмори:
— Заради майка й.
Колебанието на портиера беше кратко. Той се наведе над масичката си, надраска Хотел „Рехенте Мажестик“, Барселона на лист хартия и го подаде на Мартин.
— Заради майка й, сър. Напълно ви разбирам.
Само можеше да се предполага защо Деми Пикар бе отпътувала толкова бързо за Барселона, след като всички я бяха зарязали. Също като Мериман Фокс тя явно беше свързана с преподобния Бек независимо от случилото се между тях. Отново се запита за странната близост между свещеника от афроамерикански произход и офицера от армията на ЮАР по времето на апартейда, който бе работил за създаването на биологични оръжия, предназначени да изтребят чернокожото население на страната.
Но имаше и друго. Нещо, върху което не се беше замислял до момента, в който видя Бек на масата на Фокс в кафе „Триполи“. Именно преподобният Бек беше повикал д-р Стивънсън при нервната криза на Каролайн след погребението на близките й. И именно Стивънсън беше направила инжекцията, която рязко бе влошила състоянието на Каролайн. Връзката Бек-Стивънсън-Фокс беше очевидна. Връзката, която стигаше до белокосия доктор с дългите костеливи пръсти и ужасния палец с татуирано кръстче и която представяше преподобния Бек в нова светлина. Свещеникът ставаше толкова интересен, колкото и самият д-р Фокс. Мартин се надяваше, че в Барселона ще открие нови факти и за двамата.
По високоговорителите обявиха полета на „Алиталия“ за Барселона. Мартин преметна през рамо сака с лаптопа и се насочи към опашката за отвеждане към самолета. Бегъл поглед през рамо го увери, че същото направи и слаб младеж на около двайсет години, облечен с джинси и широко яке върху тениската. Студент? Млад художник или музикант? Трудно му беше да определи. И това едва ли щеше да е важно, ако не го беше виждал и преди — веднъж във фоайето на хотел „Кастиле“ в Ла Валета и втори път на борда на самолета за Рим. А сега явно се готвеше да пътува с него и до Барселона. Едва ли е въпрос за обикновено съвпадение, въздъхна Мартин. Този младеж спокойно би могъл да изпише на челото си името на Мериман Фокс.