Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (152)

152

8:24 сутринта

Президентът гледаше как близкият му приятел равин Азнар произнася кратко встъпително слово пред членовете на института „Нов свят“. После той се ръкува с вицепрезидента Роджърс и слезе от сцената, опирайки се на ръката на преподобния Бек.

Трийсет секунди по-късно една от външните охранителни камери го хвана на път за паркинга, придружаван от двама монаси. Агентите му помогнаха да се качи на черен джип, който веднага потегли. Монасите се върнаха обратно и затвориха вратата след себе си.

— Хей, какво стана? — попита Харис. Мониторите внезапно изгубиха картина, а на екраните се появиха надписите на компютризирана проверка:

ПЪРВИ ДОСТЪП ИЗКЛЮЧЕН. КОДЪТ ПОТВЪРДЕН

ВТОРИ ДОСТЪП ИЗКЛЮЧЕН. КОДЪТ ПОТВЪРДЕН

ТРЕТИ ДОСТЪП ИЗКЛЮЧЕН. КОДЪТ ПОТВЪРДЕН

Изброяването продължи нататък, от четири до десет. След което на екрана светна и последният надпис:

КРАЙ НА ИЗКЛЮЧВАНЕТО. КОДЪТ АКТИВИРАН

— Това са вратите на църквата, господин президент — тихо рече Хап. — Те са десет на брой. Ние влязохме през последната, номер десет. В момента се намираме в ситуация „никой не влиза, никой не излиза“. Ако някой тръгне да проверява мониторите, с нас е свършено.

— Братовчеде — обади се внезапно Мартин. — Ако предположенията ми за плановете на Фокс са верни и църквата тук е част от строителните му планове, еднорелсовият тунел трябва да е някъде под нас. Имаме шанс да се измъкнем, ако успеем да се доберем до него. Предлагам да изпратим Хосе да го търси. Ако се натъкне на някого, просто ще каже, че е работник по поддръжката. Днес е първият му работен ден. Изведнъж се е оказал заключен и търси начин да излезе навън. Ще го помолиш ли?

Десет секунди по-късно Хап отключи вратата и пусна момчето, предупреждавайки го да почука три пъти, когато се върне.

8:30 сутринта

— А сега какво? — притеснено попита президентът.

Мониторите пред него угаснаха, после оживяха отново. Камерите показваха абсолютно същата картина. Всичките двеста делегати на конференцията на „Нов свят“ бяха образували опашки пред няколко пункта за проверка, следени отблизо от съответния монитор. Пръв се подложи на теста вицепрезидентът Роджърс. Всеки заставаше пред компютрите, поставени на ниски масички с колелца, казваше името си и датата на раждане, след което натискаше с левия палец малка метална кутийка.

Върху екрана моментално се появяваше текст, изписан с тлъсти черни букви:

Член 2702. ДНК проба взета. ДНК проба потвърдена

Член 4481. ДНК проба взета. ДНК проба потвърдена

Член 3636. ДНК проба взета. ДНК проба потвърдена.

— Каквото и да става там долу, мога да ви гарантирам, че тези данни не стигат до електронния център на охраната — промърмори Хап, без да отделя очи от мониторите.

Проверката продължаваше. Възрастта на делегатите варираше от двайсет и осем до осемдесет и три. Местата на раждане бяха не по-малко разнообразни: Базел, Швейцария; Салинас, Бразилия; Ню Йорк, САЩ; Берлин, Германия; Йокохама, Япония; Отава, Канада; Марсилия, Франция; Тампико, Мексико; Антверпен, Белгия; Кеймбридж, Англия; Бризбейн, Австралия.

В момента, в който поредната проверка приключваше, един монах избърсваше механизма със стерилна марля за следващия делегат.

— Пресвети боже! — задавено възкликна президентът, зърнал жената, която се изправи пред една от масичките.

— Джейн Дий Бейкър — представи се с ясен глас тя и протегна ръка за ДНК пробата.

— Председателката на Подкомисията по разузнаване и борба с тероризма! — не по-малко се изненада Мартин.

— Демократ от Мейн, колежка на Майк Парсънс — горчиво добави Харис. — Мериман Фокс даде показания точно пред тази комисия!

— И по тази причина Майк е мъртъв, синът му е мъртъв, мъртва е и Каролайн — хладно добави Мартин. — Очевидно Майк е открил или надушил нещо.

— Но защо всички предлагат левия си палец за ДНК теста? — попита президентът. — От този ъгъл не се вижда, но аз залагам целия бюджет на Конгреса, че на тях е татуиран знакът на Алдебаран.