Метаданни
Данни
- Серия
- Джон Барън/Никълъс Мартин (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Machiavelli Covenant, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2024 г.)
Издание:
Автор: Алън Фолсъм
Заглавие: Завещанието на Макиавели
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД — София
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20046
История
- — Добавяне
32
Хотелът беше запечатан за броени минути. На служителите и охраната беше обяснено, че става въпрос за вероятно нарушение на сигурността, същото чуха и представителите на испанските тайни служби, които в качеството си на домакини имаха значително участие в охраната на президента. На гостите на хотела бе забранено да излизат от стаите си, претърсени бяха всички помещения, коридори и дори гардероби. Разпитани бяха всички хотелски служители, включително човекът от румсървиса, който беше изпълнил поръчката на президента в един без четвърт през нощта.
Той потвърди, че е видял президента, който любезно му благодарил и го отпратил.
— Как беше облечен?
— С тъмносин панталон и бяла риза, без вратовръзка.
— Сигурен ли сте?
— Да, сър. Не се забравя как е изглеждал президентът на Съединените щати, особено ако го срещнеш посред нощ очи в очи.
— Видяхте ли го, когато се върнахте да приберете количката?
— Не, сър. Вратата на спалнята беше затворена.
— Количката е била покрита с плат, който е стигал почти до пода, нали?
— Да, сър. Това е задължително, когато пренасяме допълнителни съдове, топли блюда и разни други неща.
— Възможно ли е под тази покривка да се скрие човек?
— И да, и не, сър.
— Обяснете.
— Възможно е, защото отдолу има достатъчно място, стига човекът да се свие. Но аз доставих само един сандвич, една бира и един сладолед. На излизане не бих пропуснал да забележа разликата в тежестта на количката. При всички случаи щях да проверя за какво става въпрос.
Описанието на хотелския служител отговаряше на облеклото на президента. Той действително бе облечен с тъмносин панталон и бяла риза. Логично звучеше и забележката му относно тежестта на количката, която би се променила както на влизане в президентския апартамент, така и на излизане. Допълнителната проверка на биографията му не донесе нищо подозрително. По всичко личеше, че човекът просто е изпълнявал задълженията си да обслужва гостите на хотела.
Времето течеше, претърсването беше в разгара си. Започваше да става ясно, че президентът не се намира в сградата. Един час по-късно това бе твърдо установен факт. Който, разбира се, остана тайна за всички, с изключение на най-близките му сътрудници и личната му охрана.
В 9:20 сутринта тези хора проведоха съвещание в един от строго охраняваните апартаменти на четвъртия етаж на хотел „Риц“. На него присъстваха Джейк Лоу, съветникът по въпросите на националната сигурност д-р Джеймс Маршъл, министърът на отбраната Терънс Лангдън, началникът на президентския кабинет Том Кърън, прессекретарят на Белия дом Дик Грийн и началникът на президентската охрана Хап Даниълс.
Останалите — вицепрезидентът на САЩ Хамилтън Роджърс, държавният секретар Дейвид Чаплин и генералът от военновъздушните сили Честър Кийтън — летяха с частен самолет за Вашингтон, но поддържаха връзка на живо посредством защитен телефон.
— Налага се да продължим театъра — подхвърли Хап Даниълс.
— Разбира се — кимна Маршъл и огледа присъстващите. — Тук става въпрос не само за огромен провал, но и за протокол. Веднага трябва да уведомим нашия посланик в Мадрид, а също така ЦРУ, ФБР и още дузина институции. Моля се на Бога да не получим касета, на която да го видим как се моли за живота си на някой тип с качулка, който заплашва да му отсече главата. Но сме длъжни да мълчим, докато не научим нещо повече. Няма как да кажем на света, че президентът на САЩ просто е изчезнал. Ако това се случи, само господ знае какво ще стане с международните финансови пазари, какви игри ще започнат в отделните държави и кой ще се възползва от тях. — Маршъл се приведе към микрофона и попита: — Господин вицепрезидент, чуваме ли се?
— Да, Джим.
Гласът на вицепрезидента Роджърс прозвуча съвсем ясно.
— Вие разбирате особената деликатност на своето положение, нали? Докато открием президента и го приберем на безопасно място, вие всеки момент трябва да сте готов да положите клетва като президент на Съединените щати.
— Разбирам цялата огромна отговорност на ситуацията, Джим.
Джейк Лоу прекоси стаята и се наведе над микрофона.
— Ние тук имаме един милион въпроси — каза той. — Какво става? Кой е отговорен? Как са били осъществени влизането и излизането, без да бъде привлечено вниманието на Сикрет Сървис? Коя държава да уведомим и какво да й кажем? Дали да блокираме пътищата и да затворим летищата? И как да го направим, без да привлечем вниманието на медиите? Както правилно отбеляза Джим, не можем да кажем на света, че президентът на Съединените щати просто е изчезнал. Нужна ни е правдоподобна версия. — Извърна се към Хап Даниълс и попита: — Кажи ми, ако пропускам нещо. — Очите му се преместиха върху лицето на прессекретаря Дик Грийн. — А ти ми кажи ще можеш ли да се справиш с медиите. — Главата му отново се приведе към микрофона на кодираната линия. — Там ли сте още, господин вицепрезидент?
— Да, Джейк.
— Другите чуват ли ме?
— Чуваме те, Джейк — долетя гласът на държавния секретар Дейвид Чаплин.
— Добре, слушайте какво ще направим — кимна Лоу и бавно огледа присъстващите. — Хотелът вече е като разбунен кошер. Всички са наясно, че става въпрос за сериозен пробив в сигурността. Това, което не знаят, е, че тази сутрин, в три часа, ние сме получили сведения за опасна терористична атака. Веднага сме събудили президента, свалили сме го в подземния гараж с товарния асансьор и сме го извели от хотела. В момента той се намира на сигурно място, а нашето разследване продължава. — Очите му отново се спряха върху Грийн. — Ще се справиш ли?
— Мисля, че да — кимна прессекретарят. — Поне за известно време.
— Хап?
— Да, сър — отвърна Даниълс. — Но ние все още нямаме отговор на най-важния въпрос: къде е президентът и кой го държи.
Съветникът по националната сигурност се извърна към Даниълс.
— Той изчезна по време на твоето дежурство. Такова нещо не се е случвало никога досега. Следователно ти трябва да го откриеш и да го прибереш на безопасно място. Но максимално незабележимо, за бога! Ако нещата се разчуят, Сикрет Сървис ще стане за смях пред целия свят!
— Ще го открием, сър, имате думата ми — твърдо отвърна Хап. — Ще го приберем тихо и абсолютно незабележимо.
— Дано — въздъхна Маршъл и хвърли кос поглед към Джейк Лоу.