Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (116)

116

Амфитеатърът на Църквата в недрата на планината, 9:20 вечерта

Деми правеше всичко възможно да не привлича вниманието, докато снимаше церемонията в кръга на Алдебаран. Шейсетте монаси бяха коленичили около него с наведени глави и отново подеха монотонните си песнопения. Трите клади зад тях се бяха разгорели и хвърляха дълги алени езици към нощното небе. Пълната луна всеки миг щеше да потъне зад тъмните облаци, които настъпваха над долината, прорязвани от все още безмълвни светкавици.

Седнала на дървен трон в центъра на кръга и разпростряла встрани бялата си роба, Кристина приличаше на древна богиня. От тъмнината зад кладите излизаха деца с червени роби, които се подреждаха на опашка, чакайки ред да влязат в очертанията на кръга. Всяко от тях носеше по нещо живо — кученце или коте. Няколко от по-големите се бяха струпали около голям бухал, увит в кожен шлем като ловен сокол. Явно всички очакваха благословията на Кристина.

И тя им я даваше с усмивка на лице. Навеждаше се към всяко от тях, казваше му нещо в ухото, а след това го целуваше по двете бузи. После ръката й докосваше животинчето, устата й изричаше кратка молитва на същия непознат език, който използваха монасите, Бек и Лучана. После детето се оттегляше в мрака зад кладите, а на негово място пристъпваше друго. Възрастните наоколо наблюдаваха ритуала като омагьосани. Лучана и преподобният Бек се бяха изправили най-отзад, мълчаливи и величествени като небесни пастири.

Деми беше дълбоко озадачена, питайки се какво общо има знакът на Алдебаран в рисунката на майка й с татуировките върху палците на Мериман Фокс, покойната д-р Лорейн Стивънсън, Кристина, Лучана, а вероятно и на преподобния Бек. Ами трогателната церемония с децата, по време на която благославяха техните котки, кучета и бухали? Какви нощни духове призова Бек? Каква бе ролята на Кристина? Какво се криеше зад целия ритуал?

Може би в култа и неговите ритуали наистина нямаше нищо, което трябваше да остане скрито за останалите хора — както беше казал Бек. Но защо тогава я бяха дрогирали, преди да я доведат тук? Какво общо с всичко това имаха „недоразуменията“ между Фокс и Никълъс Мартин? А изчезването на майка й и предупреждението на баща й и на безръкия Джакомо Гела? На какво бе станал свидетел този нещастник, за да бъде осакатен толкова жестоко? И накрая, каква бе връзката между знака на Алдебаран и древния култ „Арадия Минор“ с неговите традиции — кръвни клетви, жертвоприношения и изтезания? Къде бе неговата хилядна публика, къде бяха всичките тези хора, които наричаха себе си „Неизвестните“?

Дали Гела не беше болен или дори луд осемдесетгодишен старец, който живееше сам десетилетия наред и който бе изфабрикувал историята за древното тайно общество с единствената цел да хвърли вината за състоянието си върху него? В момента Деми не виждаше нищо лошо. Тук се бяха събрали обикновени семейства с деца, довели и домашните си любимци. Какво страшно имаше в това?