Д. П. Лайл
Зад борда (54)

54

Рей насочи бинокъла, който Меган му бе дала, към мъждукащите светлини на хоризонта. Оптичният уред бе изключително модерен, снабден с технологии от рода на стабилизиране на изображението или превключване между стандартен и нощен режим само с едно натискане на копчето. В момента Рей използваше бинокъла като уред за нощно виждане. Светът в обективите изглеждаше зелен и когато завъртя вариото, видя съвсем ясно очертанията на „Морска вещица“.

— Те са! — каза Рей.

— Така си мислех — отвърна Меган. — Радвам се, че не сгрешихме и не последвахме друго изображение на радара. — Тя погледна таблото с приборите и обяви: — Разстоянието е четири мили. Намалили са скоростта и се движат само с шест възела.

Стомахът на Рей се сви на топка. Единствената причина Борков да намали скоростта бе достигането на мястото, към което се бе запътил. Мястото, на което щеше да изхвърли през борда Джейк и Никол. Както бе постъпил с Даръл и Дарнел. Рей не хранеше илюзии, че има място за преговори. Борков нямаше да остави Джейк и Никол живи. Както и Грейс. В този момент обаче тя бе проблем на Морган, докато Джейк и Никол бяха негов.

— Можеш ли да се свържеш с Пенкейк по радиото? — попита Рей.

— Дай ми секунда.

Меган включи радиостанцията, настрои честотата и гласът на Пенкейк прозвуча в слушалките им.

— Свърза ли се с Айра? — попита Рей.

— Разбира се. Плават с пълна скорост. Засекли са „Морска вещица“ и ще я настигнат след тридесет минути. Движат се с двадесет и осем възела.

— Добре. Ние ги изпреварихме, и то с доста. Ще се свържа с теб веднага щом разберем повече. Информирай ни за напредъка на Айра.

— Непременно. Още нещо. Полицаите от Пенсакола са открили джипа. Избухнала е престрелка. Шофьорът е убит, а колата е под полицейска охрана.

— Установили ли са самоличността му? — попита Рей.

— Да. Това ще ти хареса — каза Пенкейк.

— Кой е?

— Карлос Фернандес, ако се вярва на шофьорската му книжка.

— Един от хората на Борков — отбеляза Рей. — В което няма нищо чудно. Добре, в момента приближаваме „Морска вещица“. Нещата ще ескалират всеки момент.

— Умната! — каза Пенкейк.

— Какво винаги — отвърна Рей и погледна Меган. — Да измъкнем момчето ми и Никол.

Меган зави леко надясно и насочи моторницата към килватера на яхтата.

— Ще следваме дирята, която оставят във водата — каза тя. — Ще ни видят и чуят чак когато се озовем прекалено близо, за да реагират. — Тя погледна през рамо и попита: — Готови ли сте, момчета?

— Абсолютно — отвърна Томи.

Той се изправи и подаде на Рей снайперската си пушка с думите:

— Дръж за малко.

После се покатери върху кокпита и застана на издължения плосък нос на моторницата. Взе оръжието си от Рей, просна се на носа, отвори двуногата стойка и насочи цевта към яхтата.

Били Рей метна автомата си на рамо и го последва. Разположи се на обичайното си място вляво от Томи.

Меган намали скоростта до петнадесет възела. Яхтата се намираше само на една миля пред тях. С помощта на бинокъла Рей видя как Джейк, Никол и Борков се отправят към задната палуба.

— Пристигаме точно навреме — обяви Рей. — Борков ги е строил на кърмата. — Огледа около тях и каза: — Не виждам Зума и Бойд.

Разстоянието намаля до двеста метра. Моторницата се движеше в килватера на яхтата и Меган свали скоростта до шест възела, колкото тази на „Морска вещица“.

— Държа Борков на мушка — обяви Томи, който бе долепил дясното си око до масивния оптичен мерник. — Мога да го сваля в мига, в който кажеш.

— Морето ми се струва бурно.

Така беше. Валеше дъжд, вятърът духаше право към тях, а наоколо бушуваха еднометрови вълни. Може би дори по-високи.

— Не е проблем от това разстояние — отвърна Томи. — От тук мога да го уцеля в сърцето и със затворени очи.

— Щом казваш — съгласи се Рей. — Но първо да разберем къде са онези две горили. Или да изчакаме Джейк да направи нещо глупаво.

— О, той непременно ще направи нещо глупаво — каза Томи. — То му е в кръвта.