Д. П. Лайл
Зад борда (16)

16

Завих и спрях пикапа на паркинга пред Рей точно до лъскав сребрист мерцедес S63 с голям дванадесетцилиндров V-образен двигател, полирани хромирани джанти, силно затъмнени прозорци и регистрационна табела, на която пишеше ХРТН. Колата на Хортън.

Интересно.

Бях оставил Никол у дома й, за да поработи върху своя сценарий. Убийството на Барбара Плъмър й бе дало няколко нови идеи.

По пътя към къщата на вуйчо й бе очертала сюжета в най-общи линии. Историята се въртеше около убийството на магнат от Силициевата долина, който измамил делови партньор и се озовал в залива на Сан Франциско с отрязана глава.

Момичето определено си имаше и тъмна страна.

Освен това ми бе заповядала да я взема в осем и да я заведа на вечеря. Умираше да командва. Вечерята с нея бе едно, но онова, което се правеше преди вечеря, бе съвсем друга история.

Заварих Рей и Уолтър да седят край масата на верандата. Следобедното слънце бе обагрило в оранжево небето на запад, а плажните чадъри под нас бяха хвърлили дълги сенки. Повечето туристи събираха багажа си с явното намерение да се прибират. Други продължаваха да лежат на хавлиите си, за да не пропуснат последните лъчи ултравиолетова радиация.

Настаних се на един празен стол и попитах:

— Какво става?

Рей кимна към Уолтър.

— Не съм убил Барбара.

— Нали ти казах, че съм склонен да ти повярвам — отвърнах аз.

— Държа да отбележа, че аз също му вярвам — заяви Рей.

Уолтър изду бузи, след което издиша бавно.

— Не мисля, че някой друг ми вярва. Определено не и Морган.

Уолтър бе имал ужасен ден. В това не можеше да има никакво съмнение. Бе преживял онези моменти, които те карат да поставиш под съмнение всичко. Абсолютно всичко. Имам предвид, че изневярата му бе станала публично достояние, любовницата му бе убита, бракът му също щеше да пострада, да не говорим, че и кариерата му бе изложена на риск. Дори свободата му бе заложена на карта. Положението едва ли можеше да бъде по-тежко. Всичко това бе изписано на лицето му. Бледо, изопнато, с тъжни уморени очи. Уолтър изглеждаше остарял поне с няколко години.

— Това му е работата — отвърнах аз. — Да подозира всички.

— Особено тези, които са заснети да напускат местопрестъплението? — Уолтър погледна към залива. Погледът му блуждаеше, искрицата живот в очите му сякаш бе угаснала. — Не мога да повярвам.

— Каза ли на Тами? — попитах аз. — За връзката ти с Барбара.

— Не още. Не съм се прибирал у дома. И май не искам да се прибирам. — Уолтър въздъхна. — Такива неща не се обсъждат по телефона. — Той сведе поглед към дланите си, които бе долепил една до друга, и продължи: — Тя ще откачи.

— Меко казано. — Опрях лакти на масата и попитах: — Защо си тук?

— Искам да наема Рей… да намери истинския убиец.

Не го очаквах. И не знаех как да реагирам. Това само щеше да налее още масло в огъня на Таминия гняв. Първо щеше да научи, че Уолтър й е изневерявал с Барбара, после щеше да разбере, че аз съм направил запис, който го превръща в основен заподозрян в разследване на убийство, и накрая щеше да открие, че Уолтър е наел Рей. Да, определено щеше да откачи. Бурята нямаше да отмине и мен. Лявото ми слепоочие запулсира болезнено.

— Това не е ли работа на Морган? — учудих се аз. — Да намира убийците.

— Нямам вяра на ченгетата. Ще изберат най-лесния начин.

Беше прав, не можех да го отрека.

— Но защо нас?

— Защото вие ми вярвате. Освен това вече знаете всичко. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Така е най-добре за Тами. За мен. За фирмата.

Уолтър май бълнуваше. Ако си въобразяваше, че ще запази тази история в тайна, дълбоко се заблуждаваше. Казах му го в очите.

— Знам. Просто се опитвам да отложа скандала. Докато ченгетата свалят подозренията от мен.

Уолтър приличаше на удавник, който се хваща за въображаема сламка. Или на лодка с повреден рул, която се върти в кръг. Предполагам, че мислите му тънеха в невъобразим хаос. Вчера всичко му беше наред, животът му следваше обичайната възходяща траектория, а после… бум! Върху главата му се бе стоварил сребърният чук на Максуел от онази песен на „Бийтълс“. Или огромен тир бе премазал скъпарския му мерцедес.

— Възможен е конфликт на интереси — отбеляза Рей. — Хенри ни нае, за да следим Барбара. За да открием какви ги върши.

— Вече знаете — отвърна Уолтър. — Изпълнили сте възложената ви задача. С това договорът ви може да се смята за изчерпан.

— Възможно е, но първо трябва да говорим с Хенри. Искам да чуя мнението му.

Уолтър се приведе напред и зарови лице в дланите си.

— Това няма край.

— Ще ти кажа какво ще направим — заяви Рей. — Премисли всичко тази вечер. Увери се, че искаш да наемеш точно нас. А междувременно аз ще говоря с Хенри. И тогава ще решим какво да правим.

Уолтър вдигна глава и кимна.

— Добре — каза той и се изправи. — Какво да правя сега?

— Прибери се у дома — посъветвах го аз. — Говори с жена си.