Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джейк Лонгли (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deep six, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2018)
Корекция и форматиране
asayva (2018)

Издание:

Автор: Д. П. Лайл

Заглавие: Зад борда

Преводач: Милко Стоименов

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Абагар АД

Излязла от печат: 29.03.2018

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Вяра Николчева

Художник: Дима Дамянова

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-448-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8073

История

  1. — Добавяне

25

„Морска вещица“ бе, меко казано, великолепна. Дарнел никога не бе виждал нещо подобно. Огромна, луксозна, с просторни каюти, в които Зума ги бе настанил двамата с Даръл. По-комфортни от всеки хотел, който Дарнел бе виждал някога. А той бе отсядал дори в „Риц-Карлтън“ в Нейпълс, Флорида. Където всичко бе толкова разкошно… Но изобщо не можеше да се сравни с тази яхта. Може би, само може би, Даръл беше прав. Възможно ли бе това да е новият живот, който ги очакваше? Изглеждаше по-приятен от онзи, който му осигуряваше работата в магазина за телефони.

Тъй като пътуването от брега до „Морска вещица“ бе отнело само двадесет минути, двамата братя се озоваха на борда на яхтата преди изгрев-слънце. В моторницата Даръл се бе опитал да заговори Джо Зума и Франк Бойд, да разбере едно друго, но събеседниците му не се оказаха особено словоохотливи. А това само подхрани желанието на Даръл да получи някои отговори. Не разбираше защо всичко се върши в такава секретност. Защо трябваше да чакат на брега посред нощ и да пътуват до яхтата на големия шеф по тъмно? Защо не биваше да казват на никого? Защо, защо, защо… питаше Даръл.

Понякога Дарнел не разбираше брат си. Всъщност през повечето време. Умствената дейност на Даръл излизаше извън релси с тревожна честота. Той никога не виждаше очевидното, а живееше в свой собствен налудничав свят. Не че Дарнел не искаше да зададе същите въпроси, просто не смяташе, че да пита тези двамата — Зума и Бойд — е умен ход. Очевидно беше, че няма да изкопчат и дума от тях. Дарнел подозираше, че шефът не държи около себе си хора, които приказват много или издават тайните му. Даръл обаче продължаваше да настоява. Накрая Зума не издържа и отвърна:

— Задаваш прекалено много въпроси.

Даръл явно не забеляза недоволството в гласа на Зума, защото не млъкна.

— Човек така се учи. Като задава въпроси. Всички го знаят.

Даръл не забеляза и погледите, които си размениха Зума и Бойд. Накрая Зума каза:

— Успокой се. Господин Борков ще ти обясни всичко по-късно.

Това, слава Богу, затвори устата на Даръл за последната част от пътуването.

Щом се озоваха на борда на „Морска вещица“, Зума не си направи труда да ги разведе наоколо, да им покаже яхтата. Нищо подобно. Нямаше търпение да се отърве от тях. Явно не искаше да играе ролята на бавачка. Поведе ги надолу по стълбите, където прекосиха коридор със скъпа ламперия и още по-скъпи картини по стените, показа им техните каюти и ги уведоми, че в осем сутринта трябва да бъдат в трапезарията за закуска. Обясни им също така, че дотогава не бива да напускат каютите си, да се мотаят из яхтата и въобще — да не правят глупости.

Закуската беше в просторно помещение, което служеше едновременно за дневна и трапезария. Там ги очакваха голяма овална маса, ламперия от махагон, скъпи меки килими, завеси по прозорците и още картини. Всичко беше много изискано. Сокове в чаши за вино; бекон и фритата със сирена, плодове, кроасани в порцеланови чинии, ароматно кафе… Несравнимо по-добре от „Риц“ според Даръл и той не пропусна да го отбележи.

Братята закусиха сами, обслужвани от сервитьор в бяла униформа, който непрекъснато допълваше чашите им с кафе и мигом отнасяше празните им чинии. Човекът почти не говореше, а на въпросите на Даръл отговаряше едносрично или уклончиво. Дарнел предположи, че всички, които работят за Борков, имат катинар на устата си.

Към десет Дарнел и Даръл вече се излежаваха на два шезлонга на главната палуба в сянката на надвисналия навес, който ги защитаваше от силните слънчеви лъчи, разхлаждани от голям бял вентилатор с дълги перки. Зума и Бойд не се виждаха никакви.

— Искаш ли малко? — попита Даръл, който бе извадил от джоба си шишенцето с мет и пластмасова сламка.

— Смяташ ли, че е добра идея? Тук?

— Мисля, че идеята е чудесна. — Даръл изсипа две неравни линийки мет върху масата от тиково дърво между двата шезлонга, наведе се и смръкна едната. Потри нос с опакото на ръката си и погледна брат си. — Сигурен ли си?

— Напълно.

Даръл сви рамене, смръкна и втората линийка и прибра шишенцето и сламката в джоба си.

На палубата се появи жена. И то каква! Млада, със стегнато слабо тяло, дълга черна коса, дълги крака, бели бикини и тъмносиньо яке с качулка, под което се виждаше плосък корем със златист слънчев загар. Дарнел изгуби ума и дума. За разлика от Даръл.

— Коя си ти? — попита Даръл.

— Грейс. — Младата жена се настани на шезлонга срещу тях, свали дизайнерските си очила и ги остави на масичката до себе си. — Вие трябва да сте новите гости, за които чух.

Даръл и Дарнел се представиха.

Появи се един младеж от екипажа. Същият, който ги бе обслужвал по време на закуска. Носеше чаша за кафе, която остави на масичката до очилата на Грейс, после наля кафе от сребърен кафеник.

— Благодаря, Роби — каза Грейс.

— Както обикновено ли, госпожо?

Тя се усмихна.

— Би било чудесно.

Роби кимна и се отдалечи.

— Значи ти си приятелката на шефа? — попита Даръл.

Тя се засмя непринудено.

— Така изглежда.

— Много си красива.

Грейс сведе леко поглед.

— Благодаря.

Даръл се размърда неспокойно в шезлонга и отново потърка носа си. Дарнел се чудеше от кое да се притеснява повече — от възможността брат му да й предложи мет или да изтърси нещо невъобразимо глупаво. Оказа се второто.

— Предполагам, че ако можех да си позволя яхта като тази, щях да имам и момиче като теб.

Тя се намръщи.

— Аз не вървя в комплект с яхтата.

— Но определено вдигаш стойността й.

Дори Грейс да се бе почувствала засегната, обидата й се изпари сред звънък смях.

— Благодаря.

Според брат му Даръл бе единственият човек, който можеше да каже нещо толкова глупаво и това да му се размине. Явно имаше страхотен ангел хранител. Та той на практика бе нарекъл Грейс курва. Сякаш мъжете можеха да я купят, както се купува яхта. Нищо чудно това да бе самата истина, но само Даръл можеше да я изрече на глас и да отърве кожата. Младежът се върна с купичка в ръка, която подаде на Грейс заедно с лъжица.

— Нещо друго, госпожо?

— За момента, не. Благодаря.

Младежът кимна отново и се скри във вътрешността на яхтата.

— Какво е това? — попита Даръл.

— Йогурт, семена от лен, овес, ядки и ягоди. — Тя загреба с лъжичката, докато говореше. — Много е вкусно. Мога да поръчам и на вас, ако искате.

— Вече закусихме — отвърна Дарнел.

Тя го посочи с лъжичката.

— Фритата, нали?

— Да.

— Усетих миризмата. — Грейс поднесе към устата си нова лъжичка йогурт. — Не мога да ям толкова тежка храна. Освен това от нея се напълнява. — Тя потупа стегнатия си корем. — А Виктор не обича излишните килограми.

— Като те гледам, май не можеш да напълнееш и грам, дори да искаш — отбеляза Даръл.

— Иска ми се да беше така. Ако се храните с нещата, които приготвят тук, и вие ще качите поне няколко килограма.

— Къде е господин Борков? — попита Даръл.

— В каютата си. Има работа. Скоро ще се присъедини към нас.

Това скоро се оказа половин час, през който Даръл не спря да досажда с въпроси на Грейс.

На колко години е? Двадесет и две.

Къде е родена? Нейпълс.

Къде е учила? Гимназията в Нейпълс.

Колеж? Не.

Как се е запознала с Борков? Срещнали се в ресторанта, в който работела като сервитьорка.

И т.н., и т.н. Всичко това омръзна на Дарнел и той отиде на кърмата на яхтата, излегна се на слънце и зарея поглед над вълните и разпенената диря, която оставяше след себе си яхтата. Не се виждаше никаква суша.

По едно време Дарнел видя на палубата да се качва мъж, който можеше да бъде само Виктор Борков. Висок, добре сложен, със стегнато, загоряло от слънцето тяло, къса черна коса, бял панталон, розова риза и сандали. Дарнел се върна при брат си и отново се излегна под сянката.

— Добре дошли на борда на „Морска вещица“ — каза Борков, след като седна на шезлонга до Грейс.

— Благодарим за поканата — отвърна Даръл. — Отдавна искахме да се запознаем с вас.

— И аз с вас.

— Продължавайте без мен — обади се Грейс. — Вие, мъжете, говорите само за работа. Скучно. — Тя си сложи слънчевите очила, изправи се и целуна Виктор по бузата. — Ще се кача на горната палуба и ще се попека на слънце.

— Разкажете ми — започна Борков — как мина онази вечер.

— Гладко — отвърна Даръл. — Лесно. Детска работа.

— Раул се беше погрижил за всичко, така ли?

— Разбира се — продължи Даръл, потри отново носа си, приведе се напред и опря лакти в коленете. — Не че имаше много работа за него.

— Така ли?

— Той трябваше да изключи алармената система, но когато отвори кутията, видя, че тя изобщо не е включена. Задната врата беше отворена. Затова си тръгна и ни остави да си свършим работата.

— Вашата работа?

Даръл се усмихна и вдигна рамене.

— Знаете какво имам предвид. Работата, която трябваше да свършим за вас.

Виктор кимна.

— Жената създаде ли ви проблеми?

— Изобщо не ни видя. Беше заспала, когато влязохме. Дълбоко заспала. Бум. И готово.

— Добре. Видяхте ли някого наоколо?

Даръл поклати глава.

— Не.

— Имаше една двойка — обади се Дарнел. — На плажа.

— А, да! — възкликна брат му. — Забравих за тях.

Виктор кимна.

— И какво?

— Мисля, че се чукаха — обясни Даръл. — Бяха взели одеяло и малка хладилна чанта или нещо подобно.

— Видяха ли ви?

— Не. Ние бяхме на върха на склона и гледахме надолу. Нямаха представа, че сме там. Реших, че могат да прецакат всичко, но само няколко минути по-късно си събраха нещата и тръгнаха по плажа.

— Някой друг?

— Не. Нощта бе доста безлюдна.

— Добре. Добре.

— Господин Борков — каза Даръл, — оценяваме факта, че ни наехте. Че ни позволихте да работим за вас.

— Не съм ви наел аз, а Раул.

— Така е, но той не би го направил без вашето одобрение.

Борков сви рамене, но не каза нищо.

— Къде е Раул? Ще дойде ли?

Борков се усмихна.

— Не. Възпрепятстван е.

— От него ли ще получим парите си? По-късно? Или утре, когато се върнем на брега?

— Парите ви са тук. Аз ще се погрижа за всичко.

— Платили ли сте на Раул неговия дял? Или ние трябва да направим това?

— Не се притеснявайте. Погрижил съм се за всичко. Раул ще получи своя дял, вие също ще получите своя.

— Чудесно! — Даръл погледна Дарнел. — Нали, братле?

Дарнел кимна мълчаливо. Стоеше с наведен поглед и мислеше. Нещо не беше наред. Защо Борков ще ги кани на яхтата само за да им плати? Защо не беше възложил това на Раул? На Зума или на Бойд? Защо да рискува с подобна среща с наемници?

Главата го заболя. Когато вдигна поглед, видя, че Борков го наблюдава.

— Вероятно се питате защо ви поканих тук? — Борков махна с ръка. — Защото голяма част от работата си върша именно тук, на борда на тази яхта. Далече от любопитни очи и уши.

— Умно — отбеляза Даръл.

— Радвам се, че го одобрявате.

— Господин Борков, той не искаше да… — започна Дарнел.

Борков го прекъсна с жест.

— Шегувам се. — Усмихна се и добави: — Истината е, че исках да се срещна и с двама ви. Да ви се отблагодаря подобаващо за работата.

Даръл удари брат си по крака.

— Видя ли, братле? Казах ти, че всичко е наред. А ти не вярваше.

Борков събра длани на масата пред себе си.

— Работата ви няма да остане невъзнаградена.

— Радваме се, че сме на борда — отвърна Даръл, засмя се и потри нос. — Получи се забавно. Не се обиждайте.

Борков не се усмихна. Повдигна капака на голяма дървена кутия за пури и си избра една „Кохиба Мадуро“. Отряза края, запали я, дръпна няколко пъти и издуха дима към небето.

Даръл не беше приключил.

— Искам да ви кажем, че за нас е чест да работим за вас. Ако имате нужда от нещо, само кажете. Ще го направим. Без въпроси.

— Радвам се да го чуя — кимна Борков.

Даръл потри длани.

— Ще бъде забавно. Точно това търсехме от известно време.

Борков дръпна още няколко пъти от пурата и прогони дима с ръка.

— Днес е ден за забавления. Наслаждавайте се. Идете на риболов, ако искате. Момчетата ще спуснат моторницата по-късно. Кой знае, може дори да уловите нещо за вечеря.