Д. П. Лайл
Зад борда (44)

44

Измислих чудесно оправдание. Заявих, че трябва да си купя афтършейв, а може би и самобръсначка. И нови чорапи. Репетирах го наум, докато не останах доволен от резултата. Целта ми бе да прозвучи небрежно. „Благодаря, че ме вземате с вас“ или нещо подобно. Лъжите ми обаче се оказаха излишни. Осигурих си възможността да тръгна с Никол и Грейс неподозирано лесно.

Точно в три часа Грейс, Зума и Бойд слязоха по трапа и тръгнаха към нашето корабче. Двамата с Никол чакахме на палубата. Никол се бе преоблякла в джинси и широка тревистозелена блуза. Аз се бях спрял на джинси, черна тениска и сиво яке.

— Нещо против да дойда с вас? — попитах аз.

— Съвсем не — отвърна Грейс. — Ще ни носиш торбите с покупките.

— Радвам се да ви бъда от полза.

Зума и Бойд не трепнаха.

— Да тръгваме — каза Зума.

Прекосихме кея и се отправихме към паркинга. Зума натисна дистанционното и отключи голям черен джип. После се настани зад волана, Бойд седна до него, а за нас тримата остана задната седалка. Дотук добре. Когато напуснахме паркинга, видях пикапа на Рей зад нас. На достатъчно голямо разстояние, за да не го забележат. Въпреки това не извадих ръката си от джоба на якето.

Стигнахме мола само след десет минути. Докато пътувахме, Зума и Бойд не изрекоха и една дума. Изглеждаха разсеяни, явно си мислеха за нещо съвсем друго. Вероятно за онова, което Борков им бе поръчал да свършат. Никол и Грейс разговаряха, но съвсем малко. И двете бяха напрегнати и това си личеше по гласовете им и по изправената стойка на Грейс, която гледаше право пред себе си и стискаше дамската си чанта толкова здраво, че кокалчетата на ръцете й бяха побелели. Представях си как се моли джипът да върви по-бързо и да стигне до мола по-рано, как копнее да изскочи навън, на свобода.

Най-накрая Зума спря пред входа на „Белк“. Слязохме.

— Ще се върнем в четири и половина — каза той. — Ще ви чакаме тук. Не закъснявайте. — След което потегли, без да дочака отговор.

Когато влязохме в мола, напрежението не напусна Грейс. Тя стискаше юмруци и се оглеждаше непрекъснато, сякаш очакваше всеки момент да се случи нещо лошо.

— Вече си в безопасност — направих опит да я успокоя.

— Така ли?

— Определено.

— Не познаваш Виктор Борков — отвърна тя. — Той има дълги ръце.

— Вече не.

Грейс ме погледна.

— Увереността е хубаво нещо. Прекалената увереност — не чак толкова.

— Когато се запознаеш с Рей, ще промениш мнението си.

— Това баща ти ли е?

— Да.

Грейс погледна първо Никол, после мен.

— Според Никол той е много печен.

— Така е. Пенкейк също.

— Пенкейк?

— Ще видиш.

Открихме Рей и Пенкейк на щанда с козметика. Пенкейк пробваше различни парфюми. Държеше се като четиринадесетгодишно хлапе. Повечето мъже си остават четиринадесетгодишни момчета през целия си живот и така и не достигат зрялост. Сякаш определени участъци от мозъка на мъжа отказват да еволюират. Пенкейк е типичен пример за това. Повечето хора — Рей със сигурност, а вероятно и Никол — ще кажат, че и аз попадам в тази категория. Отказвам да еволюирам.

— Нов парфюм ли търсиш? — попита Никол.

— Нещо подходящо за една млада дама, с която си прекарвам времето напоследък.

— Прекарвам си времето? Така ли го наричаш?

— Стига приказки — каза Рей и протегна ръка към Грейс. — Аз съм Рей. Това е Пенкейк.

— Приятно ми да се запозная и с двамата.

— Разбрахме, че имаш информация за нас — продължи Рей.

Грейс погледна Никол.

— Те слушаха нашия разговор — обясни Никол.

— Но как?

— Това не е важно — отвърна Рей. — Важното е да те измъкнем от Борков. — Рей се огледа. — Да намерим място, където да поговорим.

Пенкейк, разбира се, ни поведе към заведенията за бързо хранене. Но тъй като обядът бе минал, а вечерята бе още далече, много малко маси бяха заети. Разположихме се около една в задната част. Наблизо нямаше никой.

— Е, казвай! — обърна се Рей към Грейс.

— Какво да кажа?

Рей се облегна на масата и я погледна в очите.

— Грейс, не се прави, че не разбираш. Знаеш какво ме интересува. Братята Уилбанкс. Какво се случи с тях?

— Ако ви кажа, какво ще се случи с мен?

— Зависи от информацията, с която разполагаш.

Тя се поколеба и попита:

— Ами ако е нещо, което може да прати Виктор в затвора? И да изложи живота ми на опасност?

— Какво означава това?

— Вижте, не съм глупава. Ясно ми е, че Виктор върши незаконни неща, но винаги съм се старала да стоя по-далече от тях. — Погледът й обходи помещението. — Дори не искам да знам с какво точно се занимава.

— Но?

— Онази нощ… Случи се нещо, което промени всичко.

— Братята Уилбанкс?

Грейс кимна. Очите й се напълниха със сълзи. Тя взе салфетка от масата и ги изтри.

— Дишай дълбоко — посъветва я Рей. — Отпусни се. Разкажи ми какво се случи.

И тя започна да разказва. Как Даръл и Дарнел се качили на борда. Колко добре ги посрещнал Виктор. Как ходили за риба. Как яли и пили. Колко приятно минавало времето. Как прекалила с алкохола и дори взела метамфетамин, който Даръл й предложил.

— Рядко правя такива неща — уточни Грейс.

— И тогава се случи нещо? — попитах аз.

Грейс продължи да разказва. Как отишла да си легне, но й се завил свят. Как отишла в трапезарията, за да си вземе джинджър ейл. Как видяла Даръл и Дарнел, омотани с тиксо и железни вериги с голям метален диск.

— Зума и Бойд просто ги бутнаха зад борда — каза тя. — И желязото повлече Даръл и Дарнел. Във водата насред… нищото.

— Живи ли бяха? — попита Никол.

Грейс кимна.

— Да. — Тя покри лицето си с шепи. — Беше ужасно.

— Някой знае ли, че си видяла всичко? — попита Рей.

— Не. Не… точно…

— Какво означава това? — попита Пенкейк.

Грейс подсмръкна и отново избърса сълзите си.

— Беше ми много зле… заради алкохола и мета. И когато видях онази сцена, повърнах. Опитах се да се овладея, но не се получи. — Тя разтри слепоочията си. — Виктор ме чу и слезе долу. Попита какво ми е. Обясних му, че съм прекалила с пиенето.

— И той ти повярва?

— Така мисля.

— Виктор там ли беше? — попита Рей. — На палубата, когато се случи всичко това?

Тя кимна отново.

— Виктор даде заповедта.

Положението бе по-лошо, отколкото очаквах. Виктор не само бе убил братята. Предполагах, че това е било неизбежно. Но да ги хвърли живи през борда? Овързани с железни вериги? Как е възможно някой да направи това?

— Добре — заяви Рей. — Ето какъв е планът. Ще те заведем при Боб Морган от полицията. Той разследва изчезването на братята Уилбанкс и две убийства, които най-вероятно са свързани.

— Жената, която са застреляли в „Пойнт“? — попита Грейс.

— Тя е едната жертва.

— И смятате, че Виктор е замесен?

— Определено. Както и в смъртта на Раул Гомес.

Грейс облещи очи.

— Раул? И той ли е убит?

— Явно го познаваш — отвърна Рей.

— Идвал е на яхтата няколко пъти. Често се движеше в компанията на Карлос Фернандес.

— Кой е той?

— Някакъв тип, който работи за Виктор понякога. Не го познавам добре. Срещала съм го само два пъти.

— Какво по-точно работи?

— Нямам представа. Винаги когато искаха да обсъдят нещо — Карлос, Раул и Виктор — Виктор ме молеше да ги оставя насаме.

— Не ти ли се струваше странно?

— Не. Виктор често води поверителни разговори.

— Планирането на поредното поръчково убийство определено попада в тази категория — отбелязах аз.

Очите на Грейс отново се наляха със сълзи.

— Майка ми ме предупреждаваше за Виктор. Казваше, че не е добър човек. Дори го нарече опасен тип. Реших, че е разстроена, защото е много по-възрастен от мен… явно е видяла в него нещо, което аз съм пропуснала.

— Майките имат силно развита интуиция — отбелязах аз.

Грейс наведе глава и заби поглед в масата. Можех да си представя какви мисли се въртят в главата й в момента. Разкайваше се за решението си да тръгне с Борков. Което всъщност бе довело до ситуацията, в която бе изпаднала в момента. Вероятно се разкайваше и за решението си да ни се довери. Опасяваше се, че Борков ще й отмъсти каквито и гаранции да й дадем. Нищо чудно, че търсеше начин да се измъкне от тази каша.

Накрая Грейс вдигна глава и погледна Рей.

— Трябва ли да разкажа на полицията какво съм видяла?

— Разбира се. Нали ченгетата трябва да арестуват Виктор и екипажа му.

— А после какво? Да свидетелствам срещу тях в съда?

Рей кимна.

Грейс поклати глава и заговори с разтреперани устни:

— Няма да стигна до съдебната зала. Виктор ще намери начин да се отърве от мен.

— Той ще бъде в затвора — отвърна Никол.

Грейс се засмя горчиво.

— Това въобще няма да го спре. Има толкова връзки… Дори губернаторът на щата е идвал на „Морска вещица“.

— Ще бъдеш в безопасност — увери я Рей.

— Много ми се иска да ви повярвам — въздъхна тя, изправи гръб и се огледа. После раменете й увиснаха и тя сведе очи към дланите си. — Предполагам, че вече няма връщане назад.

Рей се изправи.

— Ще позвъня на Морган и ще уредя среща.