Метаданни
Данни
- Серия
- Джейк Лонгли (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deep six, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милко Стоименов, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Д. П. Лайл
Заглавие: Зад борда
Преводач: Милко Стоименов
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Абагар АД
Излязла от печат: 29.03.2018
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Вяра Николчева
Художник: Дима Дамянова
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-448-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8073
История
- — Добавяне
43
Благодарихме на Борков за гостоприемството. Той махна с ръка и отвърна, че удоволствието било негово. И добави:
— За вечеря ще приготвим нещо по-вкусно.
— Това беше великолепно — отвърна Никол.
— Можем и по-добре — усмихна се украинецът. — А на борда има и чудесни вина.
Никол се засмя.
— Започвам да огладнявам.
— Мисля си за омар термидор и „Шато Лафит Ротшилд“.
— Как успяваш да се опазиш толкова слаба? — обърна се Никол към Грейс.
— Понякога не е лесно.
— Тя, разбира се, се храни предимно с йогурт и плодове — обясни Борков.
— Така е — усмихна се Грейс, — но няма да пропусна омара.
Борков и Грейс ни изпратиха до трапа и когато слязохме по стъпалата, Грейс извика на Никол:
— Ще се видим в три.
— Ще те чакам.
Върнахме се на корабчето. Заварихме Рей и Пенкейк на масата с компютър пред тях.
— В един момент изтръпнах — каза Пенкейк. — Реших, че може да се наложи да се притечем на помощ.
— И на мен ми мина през ума — признах аз.
— Добре се справи — каза Рей.
Какво? Два комплимента за един ден? Рей започваше да омеква.
— Благодаря.
— Но ти, млада госпожице — обърна се той към Никол, — ти се справи отлично.
Погледна я.
— Така си е — намесих се аз. — Тази сцена с Тами беше феноменална. Не бих могъл да си я представя по-добре.
— Аз също — отвърна Никол с усмивка. — Но ти извади късмет.
— Аз? Защо?
— Защото мислех да ти ударя шамар — продължи да се усмихва тя. — Бях в удобна позиция.
— Удобна позиция? — засмях се. — Радвам се, че си размислила.
— Реших, че ще е прекалено мелодраматично.
— Нямах предвид Тами — каза Рей. — Макар че там се представи перфектно. И по всичко личи, че Борков се върза.
— За какво говориш тогава? — попитах аз.
Рей кимна на Пенкейк, който натисна няколко клавиша.
— Най-добре сами да го чуете.
Пенкейк пусна записа. Разговорът между Никол и Грейс. Слушах и гледах Никол с възхищение. Когато записът свърши, възкликнах:
— Това е невероятно! Ти си невероятна!
— Нима си се съмнявал? — отвърна Никол.
— Нито за миг — заявих с усмивка. — Тя беше готова да се пречупи. И звучеше така, сякаш искаше да каже още нещо.
— И ще го каже — заяви Никол. — Веднага щом я измъкнем от Борков. Уплашена е. Ние сме единствената й надежда.
— Освен ако не размисли — каза Пенкейк.
Никол поклати глава.
— Не вярвам. Подозирам, че се чувства като в капан. И търси как да се измъкне. Може да го направи само с наша помощ.
— Ти си удивителна млада жена — каза Рей. — И макар Джейк да не иска да работи за мен, мога да наема само теб. Имаш невероятни качества.
— Надявам се, че имаш предвид интелекта ми — засмя се Никол.
— Разбира се. Макар да намирам и останалите ти качества за изключително полезни — отвърна Рей с усмивка.
— Ние, момичетата, трябва да се възползваме от това, с което ни е дарила природата.
Рей погледна часовника си.
— Предполагам, че след около час ще разберем от коя страна на барикадата ще застане Грейс.
— Идвам с вас — заявих аз. — В мола.
— Защо?
— Защото не искам да те оставям сама в една кола със Зума и Бойд.
— Грейс също ще бъде с нас.
— Ами ако те издаде? — попитах аз. — Така ще бъдеш оставена на милостта им, а аз знам какво означава това.
— Съгласен съм — каза Рей.
Той се изправи и порови из колекцията от оръжия, изложена на кухненския плот. Избра малък револвер и го връчи на Никол.
— Знаеш ли как да го използваш?
— Разбира се.
— Необходимо ли е? — попитах.
Рей взе още един револвер и ми го връчи.
— Искам и двамата да сте въоръжени. За всеки случай.
— Не е ли малко прекалено?
— Колата ти е застрахована, нали? — попита Пенкейк.
— Разбира се — отвърнах му.
— В такъв случай приеми оръжието като друг вид застраховка.
Това не ми хареса. Никак даже. Вярно, знаехме, че Борков, Зума и Бойд са от лошите. В това не можеше да има никакво съмнение. Но оръжията, които държахме в ръце, изведнъж превърнаха смътната заплаха в съвсем реална опасност. Не че имах нещо против огнестрелните оръжия или добрия стар юмручен бой, но да замеся Никол беше нещо съвсем друго.
— Може би ще открием друг начин да я измъкнем от яхтата — казах аз.
— Слушам те — отвърна Рей.
Замислих се за минута, но не ми хрумна нищо. Мразя, когато става така. Въздъхнах.
— Ако Грейс се отметне от уговорката, ще изложим Никол на опасност.
— Затова и ти ще бъдеш там — обясни Рей. — И то въоръжен.
— Онези двамата също няма да дойдат с голи ръце.
— Сам бих отишъл в мола — каза Рей, — но не мисля, че е разумно.
— Погрижете се да седнете отзад — посъветва ни Пенкейк. — Това ще ви осигури преимущество, ако нещата се объркат.
— Ти също предполагаш, че нещо може да се обърка, така ли? — попитах го.
Пенкейк сви рамене.
— Всичко може да се обърка. Чувал си онази поговорка: човек предполага…
— Това определено не ме успокоява.
— Не очаквам никакви проблеми — заяви Рей. — Мисля, че Борков прие всичко за чиста монета. И не подозира, че работите за мен.
— Грейс знае — обади се Никол. — Сама й го казах.
Рей въздъхна.
— Така е. Затова ще бъдете въоръжени.
— Въпреки всичко не ми харесва — казах аз.
— Да се откажеш ли искаш? — попита Рей. — Ще намериш друг начин да измъкнеш Грейс?
Беше мой ред да въздъхна.
— Не. Ако Грейс може да даде показания срещу Борков, рискът си заслужава.
— Добре — съгласи се Рей. — Двамата с Пенкейк ще отидем на паркинга и ще ви проследим. Искаме да се уверим, че Зума и Бойд ще ви оставят в мола.
— Ще свържа телефона ти с моя — каза Пенкейк. — Ако нещо се обърка или дори само заподозрем нещо гнило, ще се притечем на помощ.
— Оперативната работа изисква гъвкави планове — заяви Рей. — Никой не е в състояние да предвиди всички варианти.
— Знам.
— От теб се иска да измъкнеш Грейс и Никол, без да събудиш подозренията на Борков — продължи Рей.
— Ще се държа естествено. Обичам компанията на красиви жени.
— Точно така. Бъди себе си — обади се Никол.
— Много смешно!
— Не забравяйте основната цел — каза Рей. — На първо място е вашата безопасност. Затова действайте умната. Едва на второ място идва задачата да измъкнете Грейс колкото е възможно по-гладко.
— Добре — отвърнах аз. — Къде ще се срещнем в мола? Има магазин за дамско бельо, нали? „Виктория Сикрет“ или нещо подобно?
— Перверзник — възкликна Никол. — Не, по-добре в някой голям магазин за дрехи. „Белк“ например. В него винаги има много хора, освен това се намира близо до паркинга.
— Предпочитам нейния вариант — каза Рей.
— Аз пък бих избрал предложението на Джейк — обади се Пенкейк.
— Не се и съмнявам — отвърна Никол.
— Предполагам, че в миниатюрното дамско бельо има нещо привлекателно.
Никол се засмя.
— Добре, значи решено. „Белк“. — Рей кимна на Пенкейк. — Да действаме.
— Ами ако онези типове ви видят? — попитах аз.
— Подготвили сме се.
Разбира се, че се бяха подготвили.
Рей порови в големия си черен сак и започна да вади дрехи. Пенкейк облече сив суичър с качулка и я нахлупи над рижата си коса. Рей измъкна непромокаемо яке и смачкана рибарска шапка, окичена с блесни, плувки, кукички и прочие. После отиде до кърмата на корабчето и се върна с чифт въдици. Връчи едната на Пенкейк, който попита:
— Как изглеждаме?
— Като двама стари рибари — отвърна Никол.
Рей провери компютъра. Увеличи изображението и огледа „Морска вещица“.
— Изглежда спокойно. Да вървим.
Двамата с Пенкейк слязоха на кея и се отдалечиха небрежно. Бяха опрели въдиците си на рамо, а Рей носеше черния сак. Наистина приличаха на рибари.