Д. П. Лайл
Зад борда (35)

35

Грейс се чувстваше много зле. Главата й сякаш бе налята с олово, очите й пареха, гърлото й бе сухо, в устата си усещаше горчив метален вкус. Слънчевите лъчи се процеждаха през завесите в каютата. Според часовника на нощното шкафче часът бе 9:15. Виктор бе станал отдавна. Вероятно бе на палубата и разговаряше по телефона. Грейс бе спала на пресекулки, но Виктор не бе имал подобен проблем. Вярно, беше се въртял малко в леглото и бе похърквал тихо, но това бе в рамките на обичайното. След като бе хвърлил двама души през борда? Що за човек можеше да постъпи така?

На няколко пъти през нощта Грейс се бе извръщала към него, за да го огледа по-внимателно. И да потърси отговор на въпроса наистина ли го познава. Наистина ли разбира какво представлява?

Бяха се запознали преди година, когато Грейс работеше като сервитьорка в един крайбрежен ресторант в Нейпълс. Виктор започна да флиртува. Беше толкова очарователен. Излъчваше някаква груба, първична красота и очевидно командваше всички около себе си. Зума и Бойд седяха мълчаливо до него, обаждаха се само когато той ги попиташе нещо, готови да скочат от мястото си всеки път, когато шефът кимне. Виктор излъчваше богатство и власт. Тя дълго бе устоявала на опитите му за сближаване. Той обаче бе проявил завидно упорство и накрая тя бе приела поканата му за вечеря. Съвсем невинна среща, си бе казала Грейс. Но преди да удари полунощ, тя вече лежеше по гръб в спалнята на разкошния му апартамент. Виктор шепнеше в ухото й и се разпореждаше с тялото й така, както никой не го бе правил. Само седмица по-късно Грейс напусна работа и отплава с яхтата му. Оттогава бяха заедно.

Майка й бе ужасена, но Грейс я увери, че Виктор е мил, добър и щедър, а връзката с него й дава възможност да се отърве от сервирането на такоси и текила на разни смотаняци. Майка й се опита да спори, но накрая се предаде с думите: „Животът си е твой, прави каквото искаш!“. И те прозвучаха по-скоро примирително, отколкото одобрително.

Изминалата година бе изпълнена с луксозни пътешествия, изискани храни и напитки, партита със знаменитости, спортни звезди, бизнесмени. Виктор пръскаше пари с такава щедрост, че те сякаш нямаха край. Явно това бе самата истина, поне за него. И това нямаше как да не завърти главата на момиче със скромен произход. Момчетата, с които бе излизала Грейс, бяха точно това — момчета. Глупави хлапета. Не можеха да се сравняват с Виктор. Той беше истински мъж, който управляваше съдбата си със здрава ръка. И в разгара на този шеметен живот, който Грейс сама си бе избрала, се случи нещо, което най-малко бе очаквала. Тя се влюби във Виктор Борков. И то до уши.

Но сега?

Знаеше, че Виктор има и тъмна страна. Грейс не беше глупава. Бе подочула достатъчно — макар и оттук-оттам — за да разбере, че Виктор е замесен в незаконни дейности. Ами онзи мексикански наркобарон, който прекара цяла седмица с тях край Косумел? Не спря да лови риба и да се гмурка. Или онези трима източноевропейци, които разтовариха от „Морска вещица“ куп сандъци с автоматични оръжия, а после изчезнаха с високоскоростната си моторница? Или бизнесмените, облечени в костюми на „Армани“, които носеха чували с пари на срещите, свикани от Виктор? Да не говорим за професионалните спортисти, придружени от полуголи блондинки, които никнеха като плевели в имението на Виктор в Нейпълс.

Грейс възприемаше всичко това като най-обикновен бизнес във висшето общество. Предпочиташе да не обръща внимание на някои признаци, към които би трябвало да се отнесе по-сериозно. А предвид случилото се снощи — много по-сериозно. Тя седна на края на леглото в опит да подреди мислите си. Едва сега забеляза, че яхтата не се движи. Къде ли бяха? Изправи се и дръпна завесите. В първия момент светлината я заслепи, но когато очите й свикнаха с нея, Грейс видя, че са хвърлили котва. Как бе възможно да го проспи?

Взе бърз душ, облече бял панталон и червен пуловер с дълги ръкави и преметна влажната си черна коса през рамо. Сложи си малко гланц за устни и се погледна в огледалото. Положи усилия да успокои нервите си. Щеше ли да се справи? Всъщност имаше ли избор? Майка й винаги бе казвала, че от нея ще излезе страхотна актриса, и сега Грейс трябваше да го докаже. Какво щеше да стане, ако Виктор заподозреше, че е видяла случилото се на палубата? Щеше ли да й се довери? Или щеше да я убие? Не биваше да изключва нито едната, нито другата възможност.

Грейс си сложи слънчевите очила и тръгна към трапезарията. Зума и Бойд я поздравиха, когато влезе.

— Достатъчно ли пийна снощи? — попита я Зума.

— Направо прекалих. Главата ми кънти като барабан по време на репетиция на „Металика“.

Бойд се засмя. Подаде й чаша кафе.

— Това може да ти помогне.

— Благодаря. — Грейс взе чашата и отпи. — Само мозъчна трансплантация може да ми помогне. — Тя отпи отново и попита: — Къде е Виктор?

Зума завъртя глава към стълбите.

— На палубата.

Тя се качи горе и седна срещу Виктор. Той бе отворил лаптопа си, а на масата пред него стоеше полупразна чаша с „Блъди Мери“.

— Добро утро — каза той. — Добре ли спа?

— Извинявай. Не знам какво ми стана. Никога не пия толкова. — Той се усмихна. Как бе възможно да е толкова спокоен? Толкова безгрижен? — Нямах представа, че сме пристигнали.

— Преди час.

— И къде сме?

— В Пенсакола.

Грейс разтри темето си. Дори то я болеше.

— А къде са Даръл и Дарнел?

— Тръгнаха си.

— Тръгнаха си?

Щеше ли да си признае? И как трябваше да реагира тя в такъв случай?

— Изпратих ги по работа. Заминаха веднага щом акостирахме.

Лъжец, искаше да изкрещи Грейс. Но вместо това каза:

— Надявам се да не страдат от същото главоболие като мен.

— Не, добре са — отвърна Виктор и пресуши чашата си. — Може би трябва да си поръчаш един коктейл.

— О, не, не! Не искам да виждам алкохол!

— Клин клин избива. — Виктор махна с ръка и Брайън Уърц, главният готвач на яхтата, се появи като по чудо. — Направи ми още едно. За Грейс също.

Уърц изчезна, преди тя да успее да възрази.

— Какви са плановете ти за днес? — попита Грейс.

— Имам две срещи с потенциални инвеститори по обед.

— Трябва да отида до мола по някое време. Да купя някои неща — каза Грейс.

— Не и днес. Може би утре. Ще останем тук няколко дни.

Тя понечи да възрази, но размисли.

— Става.

— Тези гости, които очаквам, ще останат на борда няколко часа, затова ще ти се наложи да ги забавляваш.

Което означаваше, че трябва да изглежда секси, да флиртува с тях, да ги накара да се отпуснат. Да им покаже колко прекрасен може да бъде животът. И че бизнесът с Виктор може да бъде много изгоден. Че отварянето на чековите им книжки може да им осигури дял от всичко това. Такива бяха правилата на играта. Виктор я бе обучил добре и Грейс знаеше какво се очаква от нея.

Брайън се върна с две „Блъди Мери“ в ръце. Остави ги на масата и попита Грейс:

— Да ви приготвя ли нещо за хапване?

— Би било чудесно. Какво имаме за днес?

— Швейцарски киш с пушена шунка, кроасани, плодове. Мога да направя и омлет. Каквото пожелаете.

— Може ли йогурт с плодове и ядки?

— Няма проблем.