Емил Зола
Терез Ракен (23)

22

Следващите нощи бяха още по-ужасни. Убийците бяха мечтали да бъдат двамата през нощта, за да се отбраняват от удавника, но странно нещо, откакто бяха заедно, трепереха още повече. Една-единствена дума, един-единствен поглед и те излизаха извън себе си, нервите им се опъваха до скъсване, завладяваха ги жестоки пристъпи на страдание и ужас. Щом поведяха разговор помежду си, щом останеха насаме, започваха да виждат кръв и почти обезумяваха.

Напрегнатият нервен темперамент на Терез оказваше странно въздействие върху тежкия и сангвинистичен темперамент на Лоран. Някога, в дните на страст, разликата в темпераментите беше направила от този мъж и тази жена здраво свързана двойка, като ги бе поставила в някакво равновесие, двамата, така да се каже, се допълваха. Любовникът внасяше кръв, любовницата — нерви и те живееха един чрез друг, имаха нужда от целувките си, за да урегулират механизма на съществуването си. Но ето че беше станала повреда; свръхвъзбудените нерви на Терез бяха надделели. Лоран изведнъж бе обзет от нервен еретизъм; под пламенното въздействие на младата жена темпераментът му постепенно бе станал подобен на темпераментът на девойка, разтърсвана от остра невроза. Интересно би било да се направи изследване върху измененията, които стават в някои организми при определени обстоятелства. Тези промени се зараждат в плътта и не закъсняват да се пренесат в мозъка и в целия организъм на индивида.

Преди да познава Терез, Лоран беше тежък човек, изпълнен с предпазливо спокойствие, живееше както подобава на селски син. Спеше, ядеше и пиеше като животно. По всяко време и при всички обстоятелства в ежедневието си дишаше равномерно и дълбоко, доволен от себе си, малко затъпял от тлъстини. В това натежало тяло само от време на време, много рядко, се пробуждаха трепети. Тези трепети Терез беше развила в страшни сътресения. Тя беше посяла, така да се каже, в това едро, дебело и отпуснато тяло, зародиша на нервна система с невероятна възприемчивост. Лоран, който преди се наслаждаваше на живота повече животински, сега започна да показва по-малко груби усещания. Първите целувки на любовницата му по съвсем нов начин изостриха нервите му. Това увеличи насладите му, придаде остър оттенък на радостите му, при това толкова силно, че отначало той почти обезумя; хвърли се като луд в тези опияняващи изблици, каквито никога не бе и сънувал по-рано. Тогава в него се извърши странна промяна; нервите надделяха над сангвинистичния елемент и този единствен факт промени изцяло темперамента му. Той изгуби спокойствието си, мудността си, престана да живее инертно. В този момент настъпи равновесие между нервите и кръвта му; това беше време на дълбока наслада и неизразимо удоволствие. После нервите надделяха и той бе обзет от тревогите, които разтърсват тялото и особено ума.

Така Лоран беше стигнал дотам да трепери като страхливо дете пред един тъмен кът. Този груб и муден селянин се превърна в треперещо, разстроено създание, което изпитваше страховете и вълненията на нервните хора. Целият низ от външни влияния: дивите ласки на Терез, треската след убийството, изпълненото с ужас очакване на сладострастието го бяха подлудили като изостриха сетивата му с внезапно повтарящите се удари по нервите му. Най-сетне се беше намесило съдбоносно и безсънието, а то донесе със себе си халюцинацията. От този миг Лоран заживя нетърпим живот, изпълнен с вечен страх, срещу който се опитваше да се бори.

Угризенията му бяха чисто физически. Той чувстваше страх от удавника само с тялото си, с възбудените си нерви и с тръпнещата си плът. Съвестта не участваше в ужасите му, той не изпитваше ни най-малко угризение, че е убил Камий; в спокойни минути, когато призракът не му се явяваше, би могъл отново да извърши убийството, ако се убедеше, че ще има полза. През деня се подиграваше на страховете си, обещаваше си да бъде силен, мъмреше Терез, обвиняваше я, че го плаши; твърдеше, че тя е страхливката, която извикваше вечер в стаята ужасни видения. Но щом се спуснеше нощта, щом се затвореше с жена си, ледена пот избиваше по кожата му и отново започваше да го разтърсва детински страх. Той получаваше периодично нервни кризи, които се повтаряха всяка вечер и го разстройваха, като му показваха зеленикавото и отвратително лице на неговата жертва. Това сякаш бяха пристъпи на ужасна болест, истерия. Ето единственото определение, което би могло да се даде на нервното състояние, на ужасните преживявания на Лоран. Лицето му се кривеше в конвулсии, крайниците му се вцепеняваха, той цял настръхваше. Страдаше ужасно физически, но не и душевно. Клетникът не чувстваше ни най-малко разкаяние. Със страстите си Терез само го бе заразила с ужасна болест, нищо повече.

На свой ред Терез също беше в плен на дълбоки сътресения, но при нея това се дължеше на темперамента й. Още от десетгодишна възраст тази жена беше смущавана от нервни кризи, дължащи се отчасти на факта, че беше отраснала в затопления и зловонен въздух на стаята, където хриптеше малкият Камий. В нея се натрупваха могъщи флуиди, бури, които неминуемо трябваше да се разразят по-късно в истински урагани. Лоран беше за нея същото, което тя стана за него — своебразно средство за грубо разтърсване. Още от първата прегръдка в нейната сдържана и чувствена природа се бе развила необуздана енергия, тя заживя единствено за страстта. Отдавайки се все повече и повече на треската, която я изгаряше, стигна до някакво болезнено вцепеняване. Действителността я надви, всичко я тласкаше към безумие. В ужаса, който проявяваше като жена, тя показваше повече човечност, отколкото втория си мъж. Обземаха я смътни угризения, непризнати съжаления; в сърцето й се промъкваше желание да се хвърли на колене пред призрака на Камий, да го моли за пощада, като му се закълне да го успокои с разкаянието си. Може би Лоран забелязваше това малодушие на Терез. Когато и двамата ги обхванеше ужас, той се нахвърляше на нея и се държеше грубо.

Първите нощи не посмяха да легнат. Дочакваха утрото, седнали край огъна или сновейки надлъж и нашир из стаята, като през сватбената нощ. При мисълта да се изтегнат един до друг в леглото, настръхваха от отвращение. По някакво мълчаливо съгласие избягваха да се целуват и дори не поглеждаха леглото, което Терез разтуряше сутринта. Когато умората ги надвиеше, заспиваха за час-два във фотьойлите, стряскани грубо от зловещия край на някой кошмар. При събуждането си с вцепенени и изтръпнали крайници, с пребледнели като платно лица, треперещи от страх и студ, те гледаха тъпо, учудени че се виждат така, изпитващи някакъв срам един от друг, срам да покажат гаденето и ужаса си.

Всъщност те се бореха със съня, доколкото им стигаха силите. Сядаха от двете страни на камината и разговаряха за хиляди дребни неща, като се мъчеха да поддържат разговора. Между тях срещу камината имаше празно място. Когато се извръщаха, струваше им се, че Камий е примъкнал стол и е заел това празно място, че си грее краката мрачно и подигравателно. Този призрак, появил се първата вечер след сватбата им, се връщаше всяка нощ. Трупът, който присъстваше неизменно безмълвен и отвратителен при техните разговори, това страшно обезобразено тяло, вечно застанало между двамата, поддържаше в сърцата им постоянна тревога. Те не смееха да помръднат, вглеждаха се до ослепяване в силните пламъци и когато неволно се обръщаха встрани, раздразнените им очи рисуваха отново видението сред червеникавите отблясъци.

Лоран започна дори да не сяда, без да признава на Терез причината за тази прищявка. Тя разбра, че и той като нея сигурно вижда Камий и накрая заяви, че й става лошо от горещината и ще се чувства по-добре по-далеч от камината. Тя бутна креслото си до кревата и остана там, докато мъжът й поднови разходките си из стаята. От време на време той отваряше прозореца и студените януарски нощи изпълваха стаята с леден дъх. Това успокояваше треската му.

Измина една седмица; младоженците прекарваха все така нощите си. Те си отдъхваха, отпочиваха си малко през деня, Терез — зад тезгяха в магазина, Лоран — в своята канцелария. Нощем пак ставаха жертви на страданията и страха. И най-странно от всичко беше държанието им един към друг. Те не произнасяха нито една любовна дума, преструваха се, че са забравили миналото; просто се приемаха един друг, търпяха се, като че ли бяха болни, изпитващи тайно съчувствие към общите си страдания. И двамата се надяваха да прикрият отвращението и страха си и сякаш не забелязваха колко странно прекарват нощите си, което би трябвало да им разкрие истинското им състояние. Когато оставаха прави до сутринта, като едва си разменяха по някоя дума, бледнеещи при най-малкия шум, те си даваха вид, че това е напълно естествено и всички младоженци се държат така през първите дни на женитбата си. Неумело лицемерие на двама безумци.

Скоро така се изтощиха, че една вечер решиха да си легнат. Не се разсъблякоха, а се хвърлиха с дрехите си върху завивките, страхувайки се да не се докоснат. Струваше им се, че при най-малката близост ще умрат от болка. После, когато изкараха така две нощи в неспокоен сън, най-сетне решиха да се разсъблекат и да си легнат върху чаршафите. Но останаха отделени един от друг, бяха взели предпазни мерки да не се докосват. Терез лягаше първа в дъното до стената. Лоран чакаше тя да се настани: едва тогава се решаваше да се изтегне в другия край на леглото, съвсем на ръба. Между тях оставаше празно място. Там лягаше трупът на Камий.

Когато двамата убийци се пъхваха под общата завивка и затваряха очи, струваше им се, че усещат влажното тяло на жертвата си, проснато по средата на леглото и това вледеняваше кръвта им. Отвратително препятствие, което ги разделяше. Изпадаха в треска, в делириум и тогава препятствието добиваше материален облик; те докосваха тялото, виждаха го проснато като захвърлен зеленикав парцал, вдъхваха гнусната миризма на тези гниещи човешки останки; сетивата им се изостряха и придаваха непоносима острота на усещанията им. Присъствието на този отвратителен другар по легло ги държеше неподвижни, безмълвни, застинали в мъчително безпокойство. Понякога на Лоран му минаваше мисълта да грабне грубо Терез в обятията си, но не се осмеляваше да помръдне, мислеше си, че ако протегне ръка, ще докосне размекнатата плът на Камий. Тогава си казваше, че удавникът сигурно ляга между тях, за да им попречи да се прегръщат. Най-сетне окончателно се убеди, че той ги ревнува.

Впрочем те понякога се опитваха да си разменят плаха целувка, за да видят какво ще стане. Младият човек дразнеше жена си, като я караше да го целува. Но устните им бяха студени, сякаш смъртта се беше промъкнала между тях. Повдигаше им се, Терез потръпваше от ужас, а Лоран, като усещаше как тракат зъбите й, се ядосваше.

— Защо трепериш? — викаше й той. — Да не би да те е страх от Камий?… Ха, та от този клетник не е останало вече нищо!

Те и двамата избягваха да споделят причината за страховете си. Когато халюцинацията извикваше пред единия от тях бледата маска на удавника, той затваряше очи и се спотаяваше сам в ужаса си, не смееше да спомене пред другия за видението от страх да не предизвика още по-силна криза. Когато Лоран, стигнал до крайност и изпаднал в безнадежден бяс и отчаяние, обвиняваше Терез, че се страхува от Камий, това име, произнесено на глас, удвояваше ужаса им. Убиецът достигаше до изстъпление!

— Да — шепнеше той на младата жена, — ти се страхуваш от Камий… Дявол да го вземе, напълно ми е ясно!… Глупачка такава! Нямаш за две пари смелост! Хайде, спи спокойно! Да не мислиш, че първият ти мъж ще дойде да те дърпа за краката, защото аз съм легнал до тебе…

При тази мисъл, само при предположението, че удавникът може да дойде и да ги дръпне за краката, косите на Лоран настръхваха. Той продължаваше да говори с още по-голямо озлобление, стигаше до още по-голям бяс.

— Ще те заведа някоя нощ на гробищата… Ще отворим ковчега и сама ще видиш каква гнила купчина е останала от него! Тогава може би ще престанеш да се страхуваш… хайде де, та той дори не знае, че ние го хвърлихме във водата.

Терез, скрила глава в завивките, приглушено ридаеше.

— Ние го хвърлихме във водата, защото той ни пречеше — продължаваше Лоран. — И бихме го хвърлили и сега, нали?… Не ставай дете! Бъди силна! Глупаво е да рушиш така нашето щастие… Нали разбираш, мила, когато умрем, няма да се чувстваме ни повече, ни по-малко нещастни под земята само защото сме хвърлили един глупак в Сена. Но затова пък ще сме вкусили свободно сладостта на любовта, а то не е малко… Хайде, целуни ме!

Младата жена го целуваше вледенена, обезумяла и той започваше да трепери като нея.

От две седмици Лоран се питаше как да убие отново Камий. Беше го хвърлил във водата, а ето че не бе го умъртвил напълно и всяка нощ той се връщаше, за да ляга в леглото при Терез. Точно когато убийците смятаха, че с унищожаването му ще могат да се отдадат мирно на нежностите и страстта си, тяхната жертва възкръсваше, за да вледенява брачното им ложе. Терез не беше вдовица, а Лоран се оказваше съпруг на жена, която си имаше мъж — един удавник.