Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Thérèse Raquin, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 30 гласа)

Информация

Набиране
Ангелина Николова

Издание:

Емил Зола. Терез Ракен

Френска, второ издание

Литературна група IV

Превела от френски Пенка Пройкова

Редактор Недялка Христова

Художник Георги Гърдев

Художествен редактор Веселин Христов

Технически редактор Найден Русинов

Коректори Елена Куртева, Тотка Вълевска

 

Дадена за набор на 25.06.1980 г. Излязла от печат на 30.10.1980 г.

Издателски номер 1606. Формат 84/108/32. Издателски коли 10,08. У. И. К. 10,46. Печатни коли 12. Цена 1,23 лв.

 

Издателство „Христо Г. Данов“ — Пловдив

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

6

От този ден Лоран започна да идва почти всяка вечер у семейство Ракен. Той живееше на улица Сен-Виктор, срещу Пор-о-Вен, в обзаведена стая, за която плащаше по осемнадесет франка на месец. Тази мансарда с един тавански прозорец, който едва се полуотваряше към небето, заемаше едва шест квадратни метра площ. Лоран се връщаше колкото може по-късно в жалката си квартира. Преди да срещне Камий, понеже нямаше пари да се мъкне по кафенетата, той се заседяваше в малкото ресторантче, където обикновено вечеряше, пушеше лула и пиеше кафе с ракия по три су чашата. После бавно се отправяше към улица Сен-Виктор, след като се разходеше по кейовете и поседеше на някоя пейка, ако времето е хубаво.

Магазинчето в пасажа на Пон-Ньоф стана за него очарователен подслон, топъл, спокоен, изпълнен с приятелски разговори и внимание. Той спестяваше трите су за кафето с ракия и пиеше жадно чудесния чай на госпожа Ракен. Оставаше у тях до десет часа, като си почиваше след вечерята и се чувствуваше почти като у дома си. Отиваше си чак след като помогнеше на Камий да затвори магазина.

Една вечер донесе триножника и кутията си с бои. На другия ден щеше да започне портрета на Камий. Купиха платно, направиха грижливо всички приготовления. Най-сетне художникът се залови за работа, и то в спалнята на съпрузите, защото там, според думите му, било най-светло.

Изгуби три вечери, за да нарисува главата. Нанасяше леко, грижливо ситни щрихи с въглена. Рисунката му стана някак изкуствена, ъгловата, напомняше по смешен начин картините на старинните живописци. Изобрази лицето на Камий, както ученик копира оригинала — несмело, прекалено точно, което му придаде намръщено изражение. На четвъртия ден разми на палитрата си съвсем малки късчета бои и започна да рисува с върха на четката. Пунктираше платното с малки мръсни петна и ги очертаваше със ситни, къси. Тънки щрихи, сякаш работеше с молив.

В края на всеки сеанс госпожа Ракен и Камий изпадаха във възторг. Лоран ги уверяваше, че трябва да почакат — приликата неминуемо ще проличи.

Откакто Лоран започна портрета, Терез не напускаше стаята, превърната в ателие. Тя оставяше леля си сама в магазина. Намираше най-незначителни поводи да се качи на горния етаж и вече не сваляше очи от работата на Лоран.

Все така сериозна, подтисната, по-бледа и по-безмълвна от друг път, тя сядаше и се заглеждаше в движението на четките. Всъщност съзерцанието като че ли не я забавляваше кой знае колко; към това място сякаш я привличаше невидима сила и тя оставаше там като закована. От време на време Лоран се обръщаше към нея, усмихваше й се и я питаше дали портретът й харесва. Тя едва-едва му отговаряше, като потръпваше, а после отново застиваше в съсредоточен възторг.

Лоран, връщайки се вечер на улица Сен-Виктор, размишляваше надълго и нашироко. Спореше сам със себе си да стане или да не стане любовник на Терез.

„Ето една женичка — казваше си той, — която ще бъде моя любовница, само ако пожелая. Тя седи вечно зад гърба ми, разглежда ме, измерва ме, претегля ме… Трепери, лицето й добива смешно изражение, безмълвно и страстно. Сто на сто й трябва любовник. Личи й по очите… Не може да не се признае, че Камий е жалко същество.“

Лоран се надсмиваше в себе си над хилавия си приятел.

„Тя се отегчава до смърт в това магазинче… Аз ходя там, защото няма накъде да се запилея. Иначе едва ли биха ме подмамили в този пасаж на Пон-Ньоф. Такава влага, тъга! Истинска смърт… за една жена… Сигурен съм, че й харесвам. Тогава защо да не бъда аз, а някой друг.“

Той се спираше, обзет от глупаво самодоволство, и замислено се заглеждаше във водите на Сена. После възкликваше:

— Бога ми, толкова по-зле! При пръв удобен случай ще я целуна… Обзалагам се, че ще падне веднага в обятията ми.

После пак тръгваше и пак го обземаше нерешителност.

„Всъщност тя е грозна — казваше си той. — Носът й е дълъг, устата й — голяма.

И, главно, никак не я обичам. Може да си докарам някоя беля на главата. Заслужава си да се позамисли човек за това.“

Лоран беше прекалено предпазлив, затова мисли и премисля цяла седмица. Той пресметна всички неприятности, които биха могли да произлязат от връзката му с Терез. И реши да си опита щастието едва когато напълно се убеди, че ще има изгода от това.

Вярно е, че Терез му се виждаше грозна и той не я обичаше, но в края на краищата тя нямаше да му струва нищо; жените, на които плащаше евтино, без съмнение не бяха нито по-хубави, нито по-любими от нея. Пестеливостта го съветваше да вземе жената на приятеля си. От друга страна, отдавна не бе задоволявал желанията си, понеже нямаше пари, трябваше да лишава плътта си от необходимото. И сега не му се искаше да изпусне случая. Най-сетне подобна връзка, ако се разсъди добре, не можеше да има лоши последици. В интерес на Терез щеше да е тя да пази тайна, а той спокойно можеше да я зареже, когато пожелае. Дори Камий да узнае всичко и да се разгневи, щеше да го смаже с един юмрук, ако много знае. Работата във всяко отношение изглеждаше лесна и привлекателна за Лоран.

От този миг той заживя в мечтателно спокойствие; чакаше само да настъпи часът. Беше решил да действа без колебание при първия удобен случай. Въображението му рисуваше чудни вечери в бъдеще. Цялото семейство Ракен ще се старае да му достави наслада: Терез ще угасява пламъка в кръвта му, госпожа Ракен ще го приласкава като майка, Камий ще разговаря с него и няма да го оставя да скучае вечер в магазина.

Портретът беше почти завършен, а случай не се представяше. Терез стоеше винаги там, угнетена и тревожна, но Камий не излизаше от стаята и Лоран започваше да се отчайва, че не може да го отстрани поне за един час. И все пак настъпи денят, в който трябваше да заяви — утре портретът ще бъде готов. Госпожа Ракен каза, че ще вечерят заедно, за да отпразнуват завършването на художественото произведение.

На другия ден, когато Лоран нанесе и последната мазка, цялото семейство се събра, за да се възхити от приликата. Портретът беше отвратителен — в мръсносиво, с широки възморави петна. Лоран превръщаше дори и най-ярките тонове в мрачни, кални цветове. Той, без да иска, беше преувеличил бледите отсенки на своя модел и лицето на Камий приличаше на зеленикавото лице на удавник. Разкривената рисунка размазваше чертите му и така усилваше зловещата прилика. Но Камий беше във възторг. Твърдеше, че имал много изящен вид на портрета.

Като се налюбува достатъчно на лицето си, той заяви, че ще отиде да купи две бутилки шампанско. Госпожа Ракен слезе в магазина. Художникът остана сам с Терез.

Младата жена продължаваше да седи свита, загледана безсмислено пред себе си. Тя сякаш чакаше нещо, потръпваща. Лоран се поколеба; той разглеждаше платното, прехвърли четките. Времето течеше. Камий можеше да се върне и никога нямаше да му се представи удобен случай. Художникът изведнъж се обърна рязко и застана лице с лице срещу Терез. Те се гледаха няколко секунди.

После той се наведе рязко и притегли младата жена към гърдите си. Отметна главата й и впи устни в нейните. За миг тя се разбунтува, диво, отчаяно, но после изведнъж се отпусна и се плъзна на земята върху плочите. Не си размениха нито дума. Безмълвно, грубо отдаване.