Емил Зола
Терез Ракен (24)

23

Постепенно Лоран стигна до бясна лудост. Той реши да изгони Камий от леглото си. Отначало си лягаше изцяло облечен и избягваше да докосва Терез. Но най-сетне, извън себе си, изпаднал в отчаяние, пожела да вземе жена си в обятията си и по-скоро да я удуши, отколкото да я остави на призрака на своята жертва. Това беше великолепен, истински зверски бунт.

Всъщност единствено надеждата целувките на Терез да го излекуват от безсънието го бе довела в стаята на младата жена. Но когато влезе тук, вече като законен господар, още по-жестоки физически страдания го накараха да забрави опитите си да се излекува от безсънието. Остана така три седмици угнетен, без изобщо да мисли, че бе направил всичко това, за да притежава Терез, и без при всеки допир с нея да не страда още повече сега, когато вече я притежаваше.

Жестоките терзания го извадиха от това състояние на затъпяване. В първия миг на вцепенение, на странна потиснатост след брачната нощ той забрави причините, които го бяха подтикнали към тази женитба. Но под пристъпите на повтарящите се лоши сънища го обзе глухо раздразнение, което надви страховете му и му възвърна паметта. Той си спомни, че се е оженил, за да изгони кошмарите в страстните прегръдки на жена си. И грубо грабна Терез една нощ, с риск да премине над тялото на удавника, притисна я с всички сили към себе си.

Младата жена, също напрегната до крайност, беше готова да се хвърли в огъня, стига да беше сигурна, че пламъкът ще прочисти плътта й и ще я избави от терзанията. Тя отговори на прегръдката на Лоран, решена да изгори в ласките на този мъж или да намери в тях успокоение.

Те се притиснаха силно, безумно. Мъката и страхът замениха желанията им. Когато телата им се докоснаха, стори им се, че са попаднали в жарава. Нададоха вик и се притиснаха още по-силно, за да не дадат възможност на удавника да се промъкне помежду им. Но въпреки това непрекъснато чувстваха останките на Камий, които се провираха гнусно между тях, като заледяваха на места кожата им, докато останалата част от тялото им гореше.

Целувките им бяха жестоки и зверски, Терез потърси с устни раната, причинена от Камий върху издутия и напрегнат врат на Лоран и впи с бяс уста в нея. Това беше жива рана; ако се затвореше, убийците сигурно щяха да спят спокойно. Младата жена го разбираше и се мъчеше да излекува мястото с пламенните си милувки. Но устните й горяха, а Лоран я отблъсна грубо и глухо простена; стори му се, че докосват с нажежено желязо врата му. Терез пак се помъчи да целуне белега като обезумяла; изпитваше остра наслада да притиска устни до кожата, където се бяха забивали зъбите на Камий. Хрумна й дори мисълта да го ухапе и тя на това място и също да откъсне парче месо, да му направи нова рана, по-дълбока, която да унищожи старите следи. Надяваше се, че ще престане да пребледнява като вижда отпечатъка от собствените си зъби. Но Лоран пазеше врата си от целувките й; той изпитваше мъчителна пареща болка и я отблъскваше всеки път, когато тя протегнеше устни. Бореха се така, хриптяха, блъскаха се сред хаоса на ласките си.

Те ясно съзнаваха, че само увеличават страданията си. Напразно се мъчеха да се забравят в изпепеляващи прегръдки, напразно виеха от болка, изгаряха, измъчваха се… не можеха да успокоят обтегнатите си нерви. Всяка ласка предизвикваше още по-силно отвращение. Докато си разменяха тези безбройни целувки, бяха в плен на ужасни халюцинации; въобразяваха си, че удавникът ги дърпа за краката и разтърсва силно кревата.

От време на време се отпускаха. И веднага пак ги обземаше отвращение и непреодолима нервна възбуда. Те не искаха да се предадат; отново се прегръщаха и отново се отпускаха, сякаш набодени с нажежени игли. Неведнъж се опитваха да преодолеят отвращението, да забравят всичко, да се успокоят, да превъзмогнат кризите. И всеки път нервите им се изостряха, опъваха се и ги довеждаха до такива пристъпи, че може би биха паднали бездиханни, ако останеха в обятията си. Тази борба срещу собственото им тяло ги подлудяваше; те упорстваха, искаха да излязат победители. Най-сетне една още по-остра криза просто ги преви. Получиха толкова силен удар, че очакваха вече епилептичен припадък.

Свити в двата края на леглото, изгарящи и измъчени, те избухнаха в ридания.

А сред риданията им се струваше, че чуват тържествуващия смях на удавника, който се вмъкваше отново с кикот под завивката им. Не бяха успели да го изгонят от леглото, той бе победил. Камий спокойно се изтягаше помежду им, докато Лоран оплакваше своето безсилие, а Терез тръпнеше да не би на трупа да му хрумне да се възползва от победата си и да я притисне като законен господар в разлагащите си ръце. Това беше краят на борбата; бяха претърпели поражение и разбираха, че отсега нататък не ще се осмеляват да си разменят и най-беглата целувка. Кризата на безумна любов, с която се опитаха да преодолеят страха, ги хвърли в още по-дълбок ужас. Усещайки ледения труп, който вече щеше да ги разделя навеки, те проливаха кървави сълзи и се питаха с тревога какво ще стане с тях.