Дж. Е. Конрат
Уиски сауър (8)

Глава 6

Тъкмо довършвах третата си чаша кафе и федералните дойдоха. Когато влязоха в кабинета ми, без да чукат, те не се представиха веднага. Но и двамата бяха в изтупани сиви костюми, вратовръзки на колежани, излъскани обувки и късо подстригани. Кой друг би могъл да бъде — студентския съвет ли?

— Лейтенант Даниелс? — Този отляво продължи, без да ме изчака да му отвърна. — Аз съм специален агент Джордж Дейли. Това е специален агент Джим Кърси.

Специален агент Кърси ми кимна.

— Ние сме от Бюрото — каза специален агент Кърси.

Специален агент Дейли ми кимна.

Дейли беше леко по-висок и косата му беше малко по-светла, но това беше пренебрежима разлика. Те могат да минат за клонинги. А като знам нашето правителство какво прави, няма да се учудя, ако е така.

— И двамата сме от ОБТП на ОПТ.

— Отдел за борба с тежките престъпления на Отдела по поведенчески техники.

— Направили сме профил на престъпника и сме разпечатали вероятни свързани случаи с процентно съотношение на съвпадения със същия престъпник.

— Прекалено бързо ли вървим за вас?

— Подранили сте — отвърнах аз.

Спогледаха се, после погледнаха към мен.

— Колкото по-бързо дадем идея какво да търсим, толкова по-бързо ще го хванем — отвърна Дейли.

Кърси си остави куфарчето на бюрото ми и го отвори, като извади отвътре добре подредени документи. Подаде ми първата страница.

— Запозната ли сте с изработването на профил?

Кимнах утвърдително.

— Профилирането на рецидивистите и на тези, които убиват за удоволствие е направено с компютъра на ОБТП в Куантико. — Явно Дейли не беше забелязал кимването ми. — Вкарваме определени детайли относно убийството, които включват, но не се ограничават, с позиция на трупа, място, където е открит, метод на убийство, признаци на ритуализъм, физически улики, свидетелски показания и всяка предварителна информация относно починалия. Компютърът анализира информацията и ни подава обща представа за заподозрения.

— Например — продължи Кърси, — нашият заподозрян е бял мъж, на възраст между 25–29 години. Десничар, притежава фургон или камион. От работническата класа, вероятно работи във фабрика, например в текстилната индустрия. Алкохолик, предразположен към гневни изблици. Често посещава каубойски барове и обича танците в редичка.

— Танците в редичка — повторих аз.

— Също така носи женско бельо — добави Дейли. — Вероятно това на майка си.

Почувствах, че ме заболява главата.

— Като малък е правел пожари и се е съешавал с животни.

— С животни — казах аз.

— Има голяма вероятност да е арестуван и преди. Вероятно за нападение или изнасилване и по всяка вероятност на по-възрастни жени.

— Но сега е импотентен.

— Също така може и да е гей.

Доближих чашата за кафе до устата си и видях, че е празна. Оставих я отново.

— Чува гласове.

— Или може би само един глас.

— Може да е гласът на майка му, която му казва да убива.

— А може би просто си иска бельото — предположих аз.

— Може да е обезобразен или сакат. Може да има много явни белези от акне или да е със сколиоза.

— Това е изкривяване на гръбначния стълб — поясни Дейли.

— Това гърбица ли означава? — попитах аз.

— Разумно предположение.

Исках да им обясня шегата, но те едва ли щяха да я разберат.

— Може да е изтърван на главата си като малък — каза Кърси.

Вероятно не само него са го изтървали.

— Господа — не бях сигурна как да започна, но реших да се пробвам, — наречете ме скептик, но не виждам как всичко това ще ни помогне да го хванем.

— Най-напред трябва да претърсите кънтри баровете.

— И местните текстилни фабрики, които са назначили хора с криминални досиета през последните шест месеца.

— Трябва да претърся и зоопарка тогава, защото нощем може да се промъква и да се съешава с животни.

— Съмнявам се — Кърси сви вежди. — Според профила той е импотентен сега.

Потърках очите си. Когато ги отворих, двамата все още бяха тук.

— Разбира се, профилът може леко да се измени, когато имаме повече налична информация — каза Дейли.

— Ако убие отново.

— Когато убие отново.

Двамата се погледнаха и си кимнаха в съгласие.

Чудех се, при цялата сериозност на ситуацията, какво ще стане, ако си извадя пистолета и застрелям единия от тях. Дали другият ще ме арестува, или ще изчака да види профилът ми дали е показвал предразположение към престъпление?

— Ето го изявлението, което ще пуснем на медиите. — Кърси ми подаде лист хартия. — Сега да се захващаме със случая.

— Тук все още сме под наша юрисдикция — казах аз с известно раздразнение. — Не е излизано извън границите на щата.

— Още не. Дотогава сме просто консултанти.

— Просто инструмент, който вие да използвате.

— Ще помагаме нещата да вървят по-гладко.

Голям смях.

— А това — Дейли ми подаде още документи — е списък с причините, поради които сме определили престъпника като организиран, а не като дезорганизиран. Запозната ли сте с определянето на престъпниците като ОП и като НП?

Кимнах. Но той продължи, без да ми обръща внимание. Имах усещането, че тази среща можеше да мине и без моето присъствие.

— НП, или неорганизираните престъпници, планират малко или въобще не планират. Престъпленията са спонтанен импулс, провокирани от силно желание или гняв. Понякога се откриват следи от разкаяние или вина на местопрестъплението, като например да е покрито лицето на жертвата, показател, че убиецът не иска да го гледат две вперени очи. Изобилстват много улики, под формата на физически или косвени доказателства, защото неорганизираният тип престъпник не ги прикрива или го прави впоследствие.

— Запозната съм с тези типове — заявих аз ясно и точно.

— Организираният тип — продължи той. Вероятно не бях достатъчно ясна, — обикновено отделя голяма част от времето си в планиране. Убиецът може дни наред да прекара в мисловно разиграване на убийството, като изпилва всеки детайл. Той не би оставил доказателство целенасочено и обикновено по жертвата няма следи от диво, неконтролирано насилие. Нараняванията, дори и садистични, са по-скоро съсредоточени и контролирани.

— Изтъкнали сме 115 причини, поради които смятаме, че този убиец е от организирания тип — каза Кърси. — И бихме искали да ни отделите малко повече от час, за да ги разгледаме заедно.

Бях готова да симулирам удар, за да ги накарам да си тръгнат, но тогава влезе Бенедикт и ме спаси от приключения.

— Джак, открихме нещо за секонала. Шейсет милилитра са купени от Чарлз Смит на 10 август тази година в аптеката на болница „Мърси“.

— Намерихме ли го?

— Дал е лъжлив адрес. Има седемнайсет Чарлз Смит в Чикаго и още 12 в останалата част на Илинойс, но явно и името не е истинско.

— А докторът?

— Точно така го хванахме. Името на доктора е Реджиналд Бустър.

Името ми звучеше познато.

— Неразрешеният случай от Пелътайн отпреди няколко месеца?

— Точно така. Убит е в дома си на 9 август. Изпратиха ми факс и се обадих на дъщеря му. Имаме среща с нея у дома й в един часа.

— Да вървим — станах и си взех якето, развълнувана, че най-сетне правя нещо реално по случая.

— Ще разгледаме причините, когато се върнете — каза Дейли.

Това ми заприлича повече на заплаха, отколкото на обещание. Излязох, без да им отговоря, но не почувствах морална удовлетвореност от това.

Те дори не ме забелязаха.