Дж. Е. Конрат
Уиски сауър (20)

Глава 18

Влязох в скромното си жилище приблизително към 22:00 часа, носейки със себе си китайско за вкъщи. Очакваше ме цяла нощ и се надявах, че пълният стомах ще ме приспя.

Но когато погледнах пилешкото с ананас, стомахът ми се обърна. Сложих го в хладилника за по-късно и вместо това си направих едно силно уиски сауър.

На стомаха и това не му се понрави, но ми помогна малко да сваля напрежението. Дори като приключих с питието се прозях. Окуражена от тази поличба, аз се насочих към леглото.

Съблякох се и оставих дрехите ми да се свличат, където ми падне. Сложих оръжието на шкафчето до главата си и вместо сутиен си сложих една стара тениска. След това се мушнах под завивките и изгасих лампата.

Трябваше да съм с бистро съзнание. Това беше ключът. Ако нямаше за какво да мисля, нямаше и какво да ме държи будна. Представих си едно безкрайно поле с пшеница, поклащащо се от вятъра, оградено от висока ограда. Извън оградата имаше милион мисли — случаят, фирмата за запознанства, двете Джейн Доу и още, и още. Но оградата ми беше прекалено висока и нямаше да ги пусна вътре.

Бях съвсем близо до заспиването, готова напълно да се гмурна в него, когато телефонът иззвъня.

— Даниелс.

— Жаклин? Предположих, че още ще си будна.

Мигнах два пъти. Колкото и да жадувах този сън, имаше по-важни неща.

— Здрасти, мамо. Как си?

— Всичко е прекрасно, слънчице. Само дето този негодник г-н Грифин не ми оправи дупката в мрежата и сега комари с размерите на патици летят из стаята ми. Нали не те събудих? Знам, че си нощна птица, а и междуградските обаждания са безплатни след десет вечерта.

Прозях се.

— Будна съм. Знаеш, че можеш по всяко време да ми звъниш, мамо. Как е времето в Орландо?

— Прекрасно. Чакай малко.

Чу се плясване и после триумфален вик.

— Открих нещо. Списание „Пийпъл“ става чудесно за убиване на комари. Как е Дон?

— Напуснах го.

— Добре. Той беше идиот. Повярвай ми, скъпа, и аз разбирам нуждата от секс. Това е единствената причина, поради която разрешавам на старика Грифин да се отбива при мен. Но ти можеш да си намериш нещо по-добро. Приличаш на мен — красива, интелигентна и чудесен стрелец. Знаеш ли, че първите четири години, докато бях полицай, не ми даваха да нося пистолет?

Усмихнах се, защото историята я бях чувала вече.

— И когато най-накрая са ти дали, си стреляла по-добре от всеки мъж в областта.

— Кой да предположи, че един ден ще приемам четиридесетте си години като за първа младост — гласът й падна с една октава. — Жаклин, вчера паднах.

Седнах в леглото, сърцето ми бясно заби. Не го каза небрежно. Каза го така, както седемдесетгодишните жени го казват — с тежест и благоговение.

— Паднала си? Как се случи? Добре ли си?

— Под душа. Само си насиних бедрото. Нищо счупено. Чудех се дали да ти казвам.

— Трябвало е веднага да ми се обадиш.

— За да оставиш живота си и да долетиш тук и да се грижиш за мен? Мислиш ли, че бих позволила подобно нещо?

Мери Стренг беше кралицата на справянето. Татко умря, когато бях на единадесет. Удар. На следващия ден, след като го погребахме, мама започна работа в полицията. Първо в отдел Досиета, после се премести в Диспечерната и в края на 20-годишната си служба се беше издигнала до детектив Трета степен и работеше по престъпления против собствеността.

Не, нямаше да ми позволи да отида при нея.

— Все пак, трябваше да се обадиш.

— Гледах една програма с Опра по темата. Възрастни вече деца се грижат за немощните си родители.

— Далеч не си немощна, майко.

— Наричат го смяна на ролите. Имаше една жена, която сменяше памперса на майка си. По-скоро ще лапна 38-калибровия, отколкото да позволя това да се случи, Жаклин.

— Моля те, мамо. Не е нужно да говориш за това.

— Е, все още не съм докарала дотам нещата. Просто си насиних бедрото. Мога да се движа. Просто ограничава нещата, които мога да правя с нощната птица Грифин.

— Мамо…

— Виж, просто исках да те информирам. Сега трябва да вървя. По HBO дават филмчета за истински секс. Ще се чуем пак скоро. Обичам те.

И затвори.

Сънят така и не идваше.

Спомних си за баща ми, също както помнех старите филми, само няколко реплики, научени наизуст, и общото впечатление от него. Умря прекалено рано, когато бях дете, за да мога да го опозная като човек.

Но майка ми… Тя беше всичко за мен. Тя беше най-добрата ми приятелка, моят наставник, моят герой. Заради нея станах полицай.

Не трябва да се позволява на майките да остаряват и да стават уязвими.

Насила си я изхвърлих от съзнанието, за да не стана сантиментална. Вместо това се фокусирах върху уговорката си утре в „Среща за обяд“. Щяха да ме снимат, а аз изглеждах сякаш съм се била няколко рунда с Майк Тайсън. Кой мъж ще иска да излезе с жена със синини по цялото лице?

Станах и отидох в банята да проверя външния си вид. Може би малко фон дьо тен тук, малко матиращ ефект там…

Добре, лицето ще го оправим, но какво да облека?

Прегледах наум гардероба си. Най-доброто, което имах, бе костюмът „Армани“. Обикновено не можех да си позволя дизайнерски дрехи и това си го бях взела от разпродажба. Цената си беше солидна и след намалението, но когато го слагах, се чувствах уверена. Имах няколко ризи, които си отиваха с костюма. Чудех се дали да си сложа копринената, която ми стои по-свободно, или по-вталената памучна.

Има само един начин да реша. Отидох до гардероба.