Дж. Е. Конрат
Уиски сауър (28)

Глава 26

За целия си живот бе убил 23-ма души. Два пъти беше лежал в затвора с обща продължителност от осем години. Нито веднъж не беше за убийство. Ако не беше зад решетките, сигурно труповете щяха да са двойно повече.

Отдаваше му се. Доказателство е фактът, че никога досега не беше залавян. Използваше няколко трика, така че никога подозрението да не пада върху него. Никога не оставяше улики. Никога не подражаваше. Имаше сериозно прикритие и винаги имаше готово алиби. И всеки път планираше предварително.

Проститутките бяха лесни. Никой не го е грижа за тях. Рисковете на професията.

Децата също. Лесно е да се отвлече дете. Кажи му, че майка му е пострадала, и то винаги ще дойде с теб. Или ако се облечеш като полицай. Или в голям костюм на динозавър. Или като Батман.

Но най-забавно за него беше отвличането на обикновено момиче. За това трябва известно време. Да я разучиш. Да я дебнеш. Да я отвлечеш. Да я отведеш на някое интимно място, където никой няма да чува.

По-трудно беше, отколкото да отвлече някоя курва или малко дете. Но и повече си заслужаваше.

Най-много пищяха двайсетгодишните, които си мислеха, че са прекалено хубави за него. Също като кучките, с които се занимаваше в момента. И като бившата му жена.

Скоро всичко щеше да приключи. След това ще продължи напред. Ще изчезне в историята. Ще извършва убийствата по-секретно. Може след няколко години пак да се покаже, да тероризира още веднъж града, но неговият ангажимент беше строго определен.

Въпросът беше, какво да прави с Джак? След коментарите, които направи по телевизията, тя доказа, че не е по-голяма стока от останалите курви. Това, от което Джак имаше нужда, е една дълга сесия в мазето му.

Малко е старичка за него, но мисълта е опияняваща.

Дали ще пищи лейтенантът? Ще се моли ли?

Разбира се. В крайна сметка, всички се молят.

Откакто като дете уби котката, Чарлз се чувстваше по-висш от останалите хора. Но има някой, с когото чувстваше прилика. Ето някой, който го преследва, и се опитва да му бъде равен.

Донякъде това правеше Джак по-мила нему. Почти обичана.

Любовта е емоция, която все още беше чужда на Чарлз. От годините с убийства той знаеше какво е вълнение, забавление, удоволствие, разочарование и тъга, когато жертвата умре прекалено бързо. Но любовта беше винаги зад неговото полезрение. Бракът му беше за прикритие, за пари и за удобство. Но той ненавиждаше надутата парясница повече от всичко. Мразеше гласа й, мразеше личността й, мразеше проклетото й лице.

Но лицето на Джак…

Мисълта за него го караше да се усмихне. Искаше пак да го види. Искаше по някакъв начин да се свърже с нея. Знаеше, че Джак е наблюдавана от полицията, но трябваше да има начин.

Винаги има начин.

Междувременно имаше и график, който да следва. Момиче №3. Искаше до вечерта да я е хванал. Знаеше маршрута й и че може да я хване на две места.

Спринцовката беше в джоба му. Опитваше се да се фокусира върху лицето й. Вместо това, виждаше физиономията на Джак.